29.05.2020 г.

Близо 5 млн. тона е очакваната зърнено-пшенична реколта тази година, по данни на МЗХГ

Близо 5 млн. тона е очакваната зърнена реколта от пшеница тази година, по данни на Министерство на земеделието, храните и горите. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг в Министерски съвет, след днешното заседание на Консултативния съвет по зърно. Тя подчерта, че и тази годината страната ни ще запази обемите си за самозадоволяване с хляб и фураж. По думите й, България е на едно от челните места по експорт на зърно за трети страни и ЕС. „Ще запазим категорично статута си на голям нетен износител на зърно и през настоящата маркетингова година", отбеляза Десислава Танева. Тя допълни, че независимо от неблагоприятните за посевите агрометеорологични условия в настоящата стопанска година, се очаква добра реколта. „Прогнозите за очаквания добив на зърнопроизводителите са за 4,5 млн. тона. По прогноза на Комитета по полски култури  и зехтин към Европейската комисия, страната ни очаква 5,8 млн. тона“, каза още министър Танева и изтъкна, че винаги реалните добиви са излизали с 10-15 % по-високи от прогнозните. Земеделският министър подчерта, че към момента не се очаква покачване на цените на продуктите от първа необходимост като брашно и хляб.

Десислава Танева съобщи, че се извършват обследвания по искания на земеделските производители. „До момента са издадени констативни протоколи за 28 хил. дка, основно в Североизточна и Източна България. От януари до април месец тази година в райони като Варна и Добрич с натрупване в различните месеци, валежите са били от 10 % до 30 % от средната месечна норма“, каза още тя. Министър Танева припомни, че МЗХГ прилага държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделските стопани за напълно пропаднали площи на 100% в резултат на природни бедствия или на неблагоприятни климатични условия. Тя е с максимален бюджет от 4 млн. лв. годишно. „И тази година стопаните ще получат обезщетенията си по помощта в същата календарна година, така както и за 2019 г., когато за първи път платихме тази помощ за различни пропаднали площи от климатични събития в самата календарна година“, поясни още тя.

Земеделският министър уточни, че няма механизъм, по който да се подпомагат пропаднали площи под 100 %. „Заявените за подпомагане до момента площи са 200 хил. дка, като някои от тях са с много малък процент на пропадане. На база на общите площи, дори и тези, които са с под 100 % , имаме около 1 % засегнати площи от сушата, които ще бъдат с намалени добиви. 28 хил. дка са площите, които ще бъдат без добиви“, поясни Десислава Танева. Тя допълни, че там, където има пропаднали площи на 100 % , все още тече срокът за корекция на заявленията за подпомагане. „Ако тези площи бъдат разорани, могат да бъдат сменени с угари в заявленията за подпомагане, тъй като все още тече срокът на подаване на заявленията за подпомагане по Директните плащания на площ и корекциите са възможни“, каза още министър Танева.

Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов заяви, че секторът няма притеснения за реколтата. „Очакваме добри добиви в световен мащаб, които ще доведат до повишаване на запасите. Сътресения на пазара не се очакват. Цените в България се ориентират по цените на международните пазари“, категоричен бе той. По думите му,  на места в страната има локални проблеми заради сушата.

Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите съобщи, че  предвиждат спад с близо 30 % на реколтата от миналата година. По думите му, това обаче няма да се отрази на пазара и продоволствената сигурност. Той изрази надежда, че падналите дъждове през последните седмици ще стабилизират ситуацията в страната.

От своя страна Марияна Кукушева , председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, заяви, че хлябът на страната ни е гарантиран и няма никакви притеснения по отношение на зърнения баланс у нас.

Новини