Върни се горе

Директни плащания за периода 2015-2022 г.

Реформата в Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз изисква въвеждането на промени при прилагането на многопластова структура на директните плащания в България през периода 2015-2020 г.

Страната изпрати в срок (01 август 2014г.) уведомления до Европейската комисия за някои основни параметри на схемите за директни плащания, които ще се прилагат от 2015 г. на база одобрената с Решение на Министерския съвет №564/31.07.2014 г. концепция. Подготвени са проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, проект на Наредба за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и Наредба за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

  • Схема за единно плащане на площ (СЕПП) – С цел постигането на последователност в прилаганата политика и отчитането в максимална степен на националната спецификата СЕПП в България ще се прилага до 31 декември 2020 г.
    За да достигне подпомагането до по-широк кръг от земеделски стопанства, минималният размер на стопанствата, които могат да получават директни плащания, е намален на 0.5 ха за всички видове стопанства.
  • Преразпределително плащане - По-справедливо насочване на плащанията се цели да бъде постигнато чрез използване на Схемата за преразпределително плащане. Бюджетът по схемата е в рамките на приблизително 7% от националния таван за директни плащания, като завишено подпомагане се предвижда за първите 30 ха на всички стопанства.
  • Схема за дребни земеделски стопани - С цел повишаване на конкурентоспособността на малките земеделски стопанства и осигуряване на допълняемост на доходите ще се прилага отделна схема, насочена към най-малките стопанства. Размерът на годишното плащане по схемата за всеки земеделски стопанин се определя от размера на подпомагането, което кандидатът би получил по схемите за директна подкрепа, за които е допустим, но не по-малко от 500 евро. Подпомагането по схемата за дребни земеделски стопани замества подпомагането по всички други схеми за директна подкрепа, но не замества плащанията  по схемите за Преходна национална помощ. Заявяването на участие в схемата е чрез подаване на заявление за подпомагане за 2015 г. и допълнителна заявка за участие в схемата, подадена в срок до 15 октомври 2015 г. Важно: за участие в схемата може да се кандидатства единствено през 2015 г.;
  • Схема за млади земеделски стопани - Стимулиране навлизането на млади земеделски стопани в селскостопанския сектор е предвидено да се осъществява чрез отделна схема. Допустими за подпомагане ще бъдат фермери, които са започнали земеделска дейност през последните 5 години и през първата година на кандидатстване са на не повече от 40 години. Предвижда се подпомагане за първите 30 ха от стопанството с надбавка от 25% от плащането по СЕПП. Изискване към младите земеделски стопани, кандидати по схемата, са да притежават професионални умения и познания, свързани със земеделието, които към момента на подаване на заявлението трябва да удостоверят.
  • Преходна национална помощ – Концепцията за бъдещото прилагане на директните плащания предвижда страната да се възползва от възможността за предоставяне на преходна национална помощ, която е предназначена само за сектори, които през 2013 г. са били обект на национални доплащания, и при конкретните параметри на прилаганите през 2013 г. схеми. Приложимите схеми за преходна национална помощ от 2015 г. са схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар; схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството; схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството; схема за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството.
  • От 2015 г. земеделските стопани, които отглеждат памук, могат да получат допълнителна подкрепа към основното си плащане на площ - Специално плащане за памук. Право на специално плащане за памук имат земеделските стопани, чиито памук е отгледан на територията на страната при минимална гъстота на засаждане 8000 бр./дка и принадлежи към сорт, който е вписан в Сортовата листа на Република България за съответната година или в Европейския каталог на полските култури.

С цел по-балансирано разпределение на средствата за директни плащания между земеделските стопани ще се прилага на намаление на плащането по СЕПП, след приспадане на разходите за заплати, осигуровки и данъци, реално платени и декларирани от земеделския стопанин, които са свързани със земеделската му дейност. Прилагането на този инструмент предвижда намаление за сумите над 150 000 евро в размер на 5%, а за суми над 300 000 евро - 100%.

Активен фермер – Съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 1307/2013 от 2015 г. директните плащания ще бъдат отпускани само на активни фермери. Дефиницията за активен фермер предвижда да не могат да получават директни плащания физически и юридически лица, чиито земеделски площи са основно (над 50%) площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработка и върху които не се извършват минимални земеделски дейности. В Регламент (ЕС) 1307/2013 е определен негативен списък от лица, на които няма да бъдат отпускани директни плащания, а именно физически и юридически лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих. С национално решение негативният списък за България е допълнен с държавни и общински органи, учреждения и юридически лица, които обслужват дейността на държавен или общински орган.

Лицата от негативния списък мога да получат директно подпомагате ако докажат едно от следните обстоятелства:

  1. Годишният размер на директните плащания, определен съгласно чл.12 от Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията, е най-малко 5% от общия размер на приходите на лицето;
  2. Общият размер на приходите, получени от селскостопанска дейност през най-близката данъчна година, за която са налични такива доказателства, представлява най-малко една трета (1/3) от общия размер на приходите на лицето. Данните ще бъдат проверявани чрез финансовите отчети и данъчните декларации на лицата.
  3. Юридическите лица и едноличните търговци, че основната им дейност, съгласно Кодът на икономическа дейност на лицето, определен в търговския регистър, е упражняване на селскостопанска дейност.
  4. Юридическите лица, които не са търговци и физическите лица, че техният предмет на дейност, основна икономическа дейност или упражнявана дейност, съгласно регистър БУЛСТАТ, е упражняване на селскостопанска дейност.

Изискванията за активен фермер не се прилагат за земеделски стопани, които за предходната година са получили директни плащания под 3 000 евро.

Една от целите на новата ОСП е подобряването на екологичните параметри на земеделските земи чрез въвеждането на задължителен компонент „екологизиране“ на директните плащания, които ще подкрепят селскостопанските практики, благоприятни за климата и околната среда. Приносът на земеделието в поддържането на екологичния баланс на територията на България ще се извършва чрез прилагането на т. нар. „зелени директни плащания“.

Бюджетът, определен за зелени плащания, е в размер на 30% от тавана за директни плащания. Зелените плащания ще бъдат прилагани от кампания 2015.

Земеделските стопани, които имат право да получат плащане по СЕПП, трябва да спазват в рамките на всички свои хектари, отговарящи на условията за подпомагане, селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда. За целите на екологизирането тези практики могат да бъдат диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочените площи.

4.1. Диверсификация на културите - включва изискване за отглеждане на няколко различни култури в стопанството с цел избягване на монокултурното производство. Прилага се при стопанства с размер на обработваемата земя над 10 хектара.

  • Стопанства с обработваема земя между 10 ха и 30 ха трябва да отглеждат поне 2 култури, като основната култура да не заема повече от 75% от общата обработваема площ;
  • Стопанства с обработваема земя над 30 ха следва да имат поне 3 култури. Основната култура не следва да бъде на повече от 75% от обработваемата площ. Двете основни култури не трябва да заемат повече от 95% от обработваемата земя.

За целите на диверсификацията „култура“ означава всяко едно от следните определения:

  • Различните родове, определени в ботаническата класификация на културите;
  • Култура, от който и да е от видовете при Brassicaceae (Кръстоцветни/Зелеви), Solanaceae (Картофови) и Cucurbitaceae (Тиквови);
  • Земя, оставена под угар (без производство);
  • Tреви и други тревни фуражи;

Изключения от изискването за диверсификация на културите:

  • Когато повече от 75 % от обработваемата земя е оставена под угар или се използва за производство на трева и тревни фуражи, при условие че оставащата обработваема земя не надхвърля 30 хектара;
  • Когато повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ или под вода през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, при условие че оставащата обработваема земя не надхвърля 30 хектара.

Изчисляване на дяловете на различните култури за целите на диверсификацията:

Съобразно националната специфика и традиционните практики при отглеждането на различните видове култури и с оглед на спазване на изискването за наличието на всички заявени култури, за целите на диверсификацията е определен период на проверка – от 15 май до 15 юли на годината на кандидатстване.

4.2.Поддържане на съществуващи постоянно затревени площи

Държавата има задължение да определи екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по Натура 2000 и да въведе забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани.

Земеделските стопани не трябва да преобразуват и/или разорават постоянно затревените площи, разположени в тези зони. Държавата трябва гарантира, че съотношението на ПЗП спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани, не намалява с повече от 5%.

Слой „Постоянно затревени площи“ е нормативно определен в Закона за подпомагане на земеделските производители и въвежда забрана за преобразуването и разораването от земеделските стопани на постоянно затревените площи, включени в слоя.

4.3.Екологично насочени площи (ЕНП)

Поддържането на екологично насочени площи ще се прилага от 2015 г. при стопанства с обработваема земя над 15 ха. Най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи. Съобразно националната специфика България ще прилага пълния списък ЕНП, които са установени в Регламент (ЕС) 1307/2013, с изключение на традиционните каменни стени, горско-земеделски системи и залесени територии. Като ЕНП ще се отчитат следните площи:

  • земя, оставена под угар;
  • тераси;
  • особености на ландшафта:
    • живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина до 10 м.;
    • отделни дървета с корона с диаметър, не по-малък от 4 м.;
    • дървета в редица с корона с диаметър, не по-малък от 4 м. и разстояние между короните – до 5 м.;
    • дървета в група, свързани от застъпващи се корони и полски горички с максимална площ и в двата случая - 0,3 хa;
    • синори (полски граници) с широчина между 1 и 20 м., върху които не се произвежда земеделска продукция;
    • езерца с размер до 0,1 хa с ивица крайречна растителност по протежение на водата с широчина до 10 м в размера на езерцата;
    • канавки с максимална ширина 6 м., включително открити водни течения за целите на напояването или отводняването. 
  • буферни ивици;
  • ивици от допустими хектари по протежение на горски територии;
  • площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация – (тополи, върби, черна елша, сребролистна липа, полски бряст, леска, източен чинар и черница – въведени в номеклатурата за наименованието на културите и техните кодове през капания 2014)
  • площи с междинни култури или зелена покривка;
  • площи с азотфиксиращи култури. Списъкът на определените култури включва: нахут, детелина, бакла, леща, лупина, грах, фий, еспарзета, звездан, соя, бурчак (горчив фий), фъстък, люцерна (алфалфа), боб (обикновен фасул), боб (апсержов боб, вигна).

За да се опрости администрирането и да се вземат предвид особеностите на различните видове ЕНП, съгласно изпратените нотификации, България ще използва коефициенти за преобразуване и/или тегловни коефициенти, посочени в приложение X от Регламент (ЕС) 1307/2013. В резултат от прилагането на коефициентите съобразно наличните за стопанството видове ЕНП площта на екологично насочените площи се преизчислява.

Подпомагането на уязвими и приоритетни сектори ще бъде осъществено посредством прилагането на схеми за обвързано с производството подпомагане. Бюджетът, определен по схемите за обвързана подкрепа, е в размер на 13% от тавана за директни плащания за секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“ и 2% за обвързано подпомагане на протеинови култури. Нотифицираните схеми са както следва:

  • Схема за обвързано подпомагане за млечни крави – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 10 (включително) и повече млечни крави, които са с предназначение за производство на мляко в Интегрираната информационна система на БАБХ;
  • Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници - подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 5 (включително) и повече месодайни крави и/или юници, които са с предназначение за производство на месо в Интегрираната информационна система на БАБХ;
  • Схема за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол - подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 10 (включително) и повече млечни крави (с предназначение за производство на мляко) и/или месодайни крави (с предназначение за производство на месо), от които поне едно животно е под селекционен контрол;
  • Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки - подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, и/или кози-майки;
  • Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол - подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 50 (включително) и повече овце-майки, и/или кози-майки от които поне едно животно е под селекционен контрол;
  • Схема за обвързано подпомагане за биволи - подпомагат се земеделски стопани , които отглеждат 10 (включително) и повече биволи;
  • Схема за обвързано подпомагане за плодове -  право на подпомагане имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи с плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови и нектарини, сливи (Prunus domestica), череши, вишни, орехи и десертно грозде;
  • Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – право на подпомагане имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи със зеленчуци от следните видове култури: домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, грах (зелен), зелен фасул, чесън (зрял), картофи, дини, пъпеши и тикви;
  • Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (оранжерийно производство) – право на подпомагане имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи със зеленчуци в оранжерии от културите: домати, пипер и краставици;
  • Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури – право на подпомагане имат производители на територията на цялата страна, които отглеждат минимум 0,5 хектара допустими площи от следните протеинови култури: фасул (зърно), леща, нахут, грах (фуражен за зърно), фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина и звездан.
Важно: Заявените животни трябва да отговарят на определени изисквания (идентифицирани с УМ, регистрирани в ИИС на БАБХ, вписани в регистъра на стопанството);
По схемите за животни под селекционен контрол земеделските стопани трябва да имат сключен договор с развъдна организация и да изпълняват нейната развъдна програма; заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в Родословната книга за овцете-майки и козите-майки и Главния раздел на Родословната книга – за говедата; заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в регистрите по чл.18 ал.(6) от Закона за животновъдство (на ИАСРЖ);

 

Плащането на хектар и на глава животно ще се формира като се раздели бюджетът на допустимите по схемата за съответната година площи или брой животни.

Минималният размер на парцела, който може да бъде заявяван за подпомагане с директни плащания, е 0,1 ха.

  • Допустими за подпомагане са земеделските площи, върху които се извършва земеделско производство или се поддържат в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване. За поддържането на земеделската площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване, в съответствие с предназначението на площта, трябва да бъде приложена поне една от следните дейности:
    • изораване;
    • дисковане;
    • подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти;
    • почистване и обработка с хербициди.
  • Земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка до 31 май на годината на кандидатстване и се поддържа максимална височина на тревостоя от 0.5м.
  • Допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато:
    • на тях има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0.5 м (за клек и хвойна - независимо от височината), които са с мозаечно разположение;
    • на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи.
  • Постоянно затревени площи са::
    • Постоянните или временни пасища, които са допустими, в случай че се използват за паша на минимум 0.15 животински единици на хектар;
    • Ливадите за косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,7 м. във всеки момент от годината;
    • Постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,35 м. във всеки момент от годината.

Информация за схемите за директни плащания и национални доплащания, които ще се прилагат през 2014 г.

Заявления за директни плащания, включително и за национални доплащания ще се подават в Общинските служби „Земеделие” от 4 март до 15 май 2014 г. без санкция за късно подаване и от 16 май до 9 юни 2014 г. със санкция 1% за всеки ден закъснение.

По отношение на директните плащания и националните доплащания настоящата 2014 г. с Регламент на Съвета и Европейския парламент № 1310/2013 е определена като преходна година. Новата многопластовата структура на директните плащания ще влезе в сила от 2015 г. 

С Преходния регламент за 2014 г. България успя да защити увеличение на процента за обвързана подкрепа, която може да се предоставя на глава животно или килограм произведена продукция от 3,5% на 6,5%. Залагането на по-висок процент за обвързана подкрепа позволява увеличение на бюджетите на схемите и подпомагане на животновъдите, които отглеждат крави с бозаещи телета с европейски средства. През 2014 г. ще продължи подпомагането по схемите за млечни крави и овце и кози и за качествени плодове и зеленчуци. Общият размер на обвързаната подкрепа, финансирана от ЕС за 2014 г. се увеличава от 55 млн.лева на 103,5 млн.лева.

Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е основната схема за подпомагане на земеделските стопани в България. Плащането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с количеството произведена продукция. Допустими за подпомагане са обработваемата (орна) земя, постоянно затревени площи (пасища и ливади), трайните насаждения и семейни градини. Право на подпомагане по тази схема имат земеделски стопани, които са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол. Задължително условие, за да бъде отпусната помощта е земите, за които се кандидатства, да отговарят на изискванията на Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища; да бъдат поддържани в Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) съгласно националните стандарти, утвърдени със Заповед на министъра на земеделието и храните, и да се спазват Законоустановените изисквания за управление, съгласно Регламент 73/2009 (подробна информация за изискванията за ДЗЕС и Кръстосаното съответствие е публикувана на страницата на МЗХ www.mzh.government.bg) . Минималният размер на стопанството трябва да е 0,5 хектара за трайни насаждения и 1 хектар за останалите култури. На подпомагане подлежат парцели с минимална площ  от 1 декар.

За 2014 г. по предварителни изчисления пакетът за България по СЕПП ще бъде в размер на 1,05 млрд. лева. Окончателният пакет по СЕПП за България и останалите държави членки на ЕС ще бъде определен с Регламент на Комисията в средата на 2014 г. 
При ненадвишаване на площта по СЕПП от 3 492 383 ха и съответно неприлагане на коефициент на редукция за 2014 г. ще бъде възможно плащане по СЕПП в размер на 30,10 лева/дка.

Право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по СЕПП.

Преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на подпомагането по схемата.
Кандидатите за подпомагане по схемата за преразпределително плащане подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в което заявяват  участие в нея.
Кандидатите за подпомагане, за които се установи, че са разделили стопанството си с цел да се облагодетелстват от преразпределителното плащане, по смисъла на чл.125а, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 73/2009, не получават преразпределително плащане.

Общият бюджет по схемата е 104,9 млн. лева, а размерът, до който се отпуска, е първите 30 ха от всяко стопанство, което има право на плащане по СЕПП. 

Въз основа на данни от Кампания 2012, предварителните изчисления са за индикативна ставка за първите до 30 ха (300 дка) на всяко стопанство - 15,00 лева/дка. Обща индикативна ставка за първите до 30 ха - 45,10 лева/дка. Представените ставки са индикативни, а окончателните ставки ще се определят от разделянето на бюджета по схемата на всички заявени и допустими хектари по схемата.

Право на подпомагане по схемата за ягоди и малини, необвързана с производството, имат земеделски стопани, които са произвеждали пресни ягоди и малини за преработка и са били одобрени за подпомагане за тях през 2008 г. и продължават да упражняват земеделска дейност. Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за ягоди и малини трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането и производството на ягоди или малини, но заявителят трябва да е действащ фермер.

Помощта по схемата за ягоди и малини, необвързана с производството, се определя въз основа на допустимите за подпомагане хектари, които е имал кандидатът за подпомагане през 2008 г., по схемата за производство на пресни ягоди и малини за преработка.
За 2013 г. общата сума на средствата по схемата е 442 637 лева. За 2014 г. общата сума на средствата се запазва в същия размер. Ставката е 44,98 лева/дка.

Тази схема за специфична подкрепа e насочена към традиционни производства на плодове и зеленчуци - домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и нектарини и кайсии и зарзали. Схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци се прилага за първа година в България от кампания за директни плащания 2012 г. Кандидатстването по схемата за качествени плодове и зеленчуци, произвеждани в България, става с подаване на Общо заявление за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. За да получат подпомагане, производителите трябва да отглеждат най-малко 4 декара зеленчуци или 5 декара плодове и площите да отговарят на изискванията за добро земеделско състояние.

Целта на схемата е да се създаде допълнителен стимул за производство на качествени плодове и зеленчуци. Производството се осъществява в съответствие с показатели за качество, които подлежат на постоянен контрол от инспектори от Българската агенция по безопасност на храните. При спазване на всички изисквания по схемата, производителите получават сертификат за качество, като сертификацията се извършва безплатно за производителите. Със заповед на министъра на земеделието и храните №РД 09-311/26.03.2012 г. са утвърдени продуктовите спецификации по схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България. Заповедта и друга информация по схемата е публикувана на адрес: www.mzh.government.bg, рубрика Обща селскостопанска политика/Директни плащания/Схема за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци.
Бюджетът по схемата за 2014 г. е 37 млн. лева.

Националните доплащания (на хектар земеделска земя, за тютюн, говеда и биволи и овце и кози) следва да бъдат в рамките на бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за 2014 г. за национални доплащания и държавни помощи, който е 263 680 000 лева.

Допустими за подпомагане с национални доплащания на хектар земеделска земя са всички земеделски площи на територията на страната, които са допустими и заявени за подпомагане по СЕПП, с изключение на площите, заети с винени сортове лозя, тютюн и постоянно затревени площи.

Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, и продължават да извършват земеделска дейност. 
Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за национални доплащания за тютюн трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането на тютюн, но заявителят трябва да е действащ фермер. 
Ставките за подпомагане по сортови групи се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.

Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и продължават да упражняват земеделска дейност. 
Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за национални доплащания за говеда трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането на говеда, но заявителят трябва да е действащ фермер. 

Помощта по схемата за национални доплащания за говеда се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти към 28 февруари 2009 г.
За 2013 г. съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698  от 16.10.2013 г. ставките са определени в размер на 200 лв. за говедо и 350 лв. за бивол.

Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки имат земеделските стопани, които:

1. отглеждат в стопанствата си: 
а) 50 или повече овце-майки, или
б) 50 или повече кози-майки, или
в) 50 или повече овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.
За да се получи подпомагането, е необходимо земеделските стопани  да продължат да  отглеждат най-малко 80 % от заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
Помощта по схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце-майки и кози-майки, които реално се отглеждат в стопанството.
За 2013 г. съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698  от 16.10.2013 г. подпомагането по тази схема е 41 лв. на глава животно.

Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:
1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;
2. в нея се отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.
Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 205 лв. за млечна крава.

Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:

1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;
2. се намира в териториалния обхват на необлагодетелстваните райони съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г. (ДВ, бр. 20 от 2008 г.);
3. в нея се отглеждат 10 и повече млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.
Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота. 
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 220 лв. за млечна крава.

Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:

1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;
2. намира се в общини в нитратно уязвими зони. Те се определят от Приложение №3 (Списък на общини в нитратно уязвимите зони) и Приложение № 4 (Списък на общини в предишни уязвими зони, за които ще се прилага преходна помощ) от Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.
3. в нея се отглеждат 50 и повече млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти.
Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 185 лв. за млечна крава в нитратно уязвими зони.

Право на подпомагане по схемата за специфично подпомагане за крави с бозаещи телета има земеделски стопанин, който:

1. не притежава индивидуална млечна квота;
2. отглежда в стопанството си 5 или повече крави и/или юници по схемата за крави с бозаещи телета, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.
Подпомагане по схемата за крави с бозаещи телета се изплаща, когато след подаване на заявлението за подпомагане земеделският стопанин продължава да отглежда заявените крави и/или юници най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и не притежава индивидуална млечна квота. Помощта по схемата за крави с бозаещи телета се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане крави и юници, които реално се отглеждат в стопанството.
За 2013 г. (преди да бъде трансформирана в схема за специфично подпомагане) съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698  от 16.10.2013 г. ставката за подпомагане на крави с бозаещи телета с национални доплащания беше 50 лв. на глава животно. За 2014 г. се предвижда подпомагането да бъде в размер на 200 лева на глава животно.


Право на подпомагане по схемата за отглеждане на овце-майки и кози-майки в икономически уязвими общини в Южна България имат земеделски стопани, които:

1. стопанисват ферми, намиращи се в териториалния обхват на икономически уязвимите общини в Южна България, включени в Приложение №2 към Наредба №2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане;
2. отглеждат във фермите си по т. 1:
а) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, или
б) от 10 (включително) до 49 (включително) кози-майки, или
в) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните;
3. продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
Помощта по схемата се определя въз основа на броя на овцете-майки и/или козите-майки, който е заявен за подпомагане и реално се отглежда във фермите.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 40 лв. на глава животно.

Право на подпомагане по схемата имат земеделски стопани, които:

1. стопанисват ферми, намиращи се в необлагодетелстваните райони, съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват;
2. отглеждат във фермите си по т.1: 
а) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, или
б) от 10 (включително) до 49 (включително) кози-майки, или
в) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните;
3. продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
Помощта по схемата се определя въз основа на броя на овцете-майки и/или козите-майки, който е заявен за подпомагане и реално се отглеждат във фермите.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 35 лв. на глава животно.

Проверки за земеделска дейност

При кандидатстване по схемите за тютюн, за говеда и биволи и схемата за ягоди и малини, кандидатът декларира, че продължава да извършва земеделска дейност. Това изискване се приема за изпълнено, когато към момента на подаване на заявлението или на плащането на помощта кандидатът:

  • Е регистриран по реда на Наредба № 3 от 1999 г. или в база данни за производителите на тютюн и/или;
  • Е собственик на животно, животновъден обект или пчелно семейство, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ и/или;
  • Стопанисва най-малко 0,1 хектара земеделска площ.

Основни изисквания

За да получат директно подпомагане по схемите в животновъдството, кандидатите трябва да спазват следните основни изисквания:

  1. Идентификация на животните.
    Всички животни от рода на ЕРД трябва да бъдат идентифицирани с лазерно надписана индивидуална ушна марка на двете уши с един и същи идентификационен номер.  
    Всички животни от рода на ДПЖ, които са родени след 01.01.2010 г. трябва да бъдат идентифицирани с комплект електронни ушни марки (електронна и визуална) на двете уши,  с един и същи идентификационен номер. 
    Животните от рода на ДПЖ, родени преди 01.01.2010 г. могат да бъдат идентифицирани  с обикновени (визуални) ушни марки.
  2. Подмяна на идентификатори.
    В случаите, в които ушна марка на животно от рода на ЕРД  бъде изгубена или е станала нечетлива незабавно трябва  да се подмени с нова (лазерно надписана със същия идентификационен номер). 
    В случаите, в които ушна марка на животно от рода на ДПЖ  бъде изгубена или е станала нечетлива незабавно трябва  да се подмени с нова  електронна ушна марка.
  3. Регистър на животновъдния обект.
    Идентифицираните животни трябва да са вписани  в Регистъра на животновъдния обект - образец ЗХОЖ-69, който се съхранява в животновъдния обект и вписванията в него се извършват от собственика на животните. В Регистъра се отразява  и информацията за: подменените идентификатори,  движенията на животните и промяна на техния статус. Образец ЗХОЖ-69 е публикуван на страницата на БАБХ, http://www.babh.government.bg/, Документи/Образци на документи/Здравеопазване и хуманно отношение към животните.
  4. Вписване на животните в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ.
    Идентифицираните животни трябва да са вписани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ (ВетИС) от обслужващия животновъдния обект ветеринарен лекар.  
    За всички идентифицирани животни от рода на ЕРД от Системата на БАБХ (ВетИС) се издава Ветеринарномедицински паспорт, който трябва да се съхранява от собственика на животните. 
    В Системата на БАБХ (ВетИС) се вписват подменените идентификатори на ДПЖ, като се прави връзка между тях.
    Всички движения на животните с цел търговия, смяна на пасище  или при движение към кланица трябва да се придружават с Ветеринарномедицинско свидетелство, издадено от Системата на БАБХ (ВетИС).
  5. Поддържане на заявените животни.
    За да получат подпомагане земеделските стопани имат задължение да поддържат заявените животни в срок 100 дни (от 10 юни 2014 г. до 17 септември 2014 г.). Кандидатите за подпомагане могат да извършват замяна на заявени животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по реда и в сроковете, определени с Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.

Настоящите указания представят кратко описание на схемите за директни плащания и национални доплащания, които ще се прилагат в България през 2014 г. и техните основни изисквания. Правилата за директното подпомагане са определени в следните нормативни актове:

Регламент 73/2009
Регламент 1122/2009
Закон за подпомагане на земеделските производители
Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания 
Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища 
Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане
Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол 
Наредба № 21 от 30 юни 2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания