Реформата в Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз изисква въвеждането на промени при прилагането на многопластова структура на директните плащания в България през периода 2015-2020 г.
Страната изпрати в срок (01 август 2014г.) уведомления до Европейската комисия за някои основни параметри на схемите за директни плащания, които ще се прилагат от 2015 г. на база одобрената с Решение на Министерския съвет №564/31.07.2014 г. концепция. Подготвени са проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, проект на Наредба за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и Наредба за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.
С цел по-балансирано разпределение на средствата за директни плащания между земеделските стопани ще се прилага на намаление на плащането по СЕПП, след приспадане на разходите за заплати, осигуровки и данъци, реално платени и декларирани от земеделския стопанин, които са свързани със земеделската му дейност. Прилагането на този инструмент предвижда намаление за сумите над 150 000 евро в размер на 5%, а за суми над 300 000 евро - 100%.
Активен фермер – Съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 1307/2013 от 2015 г. директните плащания ще бъдат отпускани само на активни фермери. Дефиницията за активен фермер предвижда да не могат да получават директни плащания физически и юридически лица, чиито земеделски площи са основно (над 50%) площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработка и върху които не се извършват минимални земеделски дейности. В Регламент (ЕС) 1307/2013 е определен негативен списък от лица, на които няма да бъдат отпускани директни плащания, а именно физически и юридически лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих. С национално решение негативният списък за България е допълнен с държавни и общински органи, учреждения и юридически лица, които обслужват дейността на държавен или общински орган.
Лицата от негативния списък мога да получат директно подпомагате ако докажат едно от следните обстоятелства:
Изискванията за активен фермер не се прилагат за земеделски стопани, които за предходната година са получили директни плащания под 3 000 евро.
Една от целите на новата ОСП е подобряването на екологичните параметри на земеделските земи чрез въвеждането на задължителен компонент „екологизиране“ на директните плащания, които ще подкрепят селскостопанските практики, благоприятни за климата и околната среда. Приносът на земеделието в поддържането на екологичния баланс на територията на България ще се извършва чрез прилагането на т. нар. „зелени директни плащания“.
Бюджетът, определен за зелени плащания, е в размер на 30% от тавана за директни плащания. Зелените плащания ще бъдат прилагани от кампания 2015.
Земеделските стопани, които имат право да получат плащане по СЕПП, трябва да спазват в рамките на всички свои хектари, отговарящи на условията за подпомагане, селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда. За целите на екологизирането тези практики могат да бъдат диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочените площи.
4.1. Диверсификация на културите - включва изискване за отглеждане на няколко различни култури в стопанството с цел избягване на монокултурното производство. Прилага се при стопанства с размер на обработваемата земя над 10 хектара.
За целите на диверсификацията „култура“ означава всяко едно от следните определения:
Изключения от изискването за диверсификация на културите:
Изчисляване на дяловете на различните култури за целите на диверсификацията:
Съобразно националната специфика и традиционните практики при отглеждането на различните видове култури и с оглед на спазване на изискването за наличието на всички заявени култури, за целите на диверсификацията е определен период на проверка – от 15 май до 15 юли на годината на кандидатстване.
4.2.Поддържане на съществуващи постоянно затревени площи
Държавата има задължение да определи екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по Натура 2000 и да въведе забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани.
Земеделските стопани не трябва да преобразуват и/или разорават постоянно затревените площи, разположени в тези зони. Държавата трябва гарантира, че съотношението на ПЗП спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани, не намалява с повече от 5%.
Слой „Постоянно затревени площи“ е нормативно определен в Закона за подпомагане на земеделските производители и въвежда забрана за преобразуването и разораването от земеделските стопани на постоянно затревените площи, включени в слоя.
4.3.Екологично насочени площи (ЕНП)
Поддържането на екологично насочени площи ще се прилага от 2015 г. при стопанства с обработваема земя над 15 ха. Най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи. Съобразно националната специфика България ще прилага пълния списък ЕНП, които са установени в Регламент (ЕС) 1307/2013, с изключение на традиционните каменни стени, горско-земеделски системи и залесени територии. Като ЕНП ще се отчитат следните площи:
За да се опрости администрирането и да се вземат предвид особеностите на различните видове ЕНП, съгласно изпратените нотификации, България ще използва коефициенти за преобразуване и/или тегловни коефициенти, посочени в приложение X от Регламент (ЕС) 1307/2013. В резултат от прилагането на коефициентите съобразно наличните за стопанството видове ЕНП площта на екологично насочените площи се преизчислява.
Подпомагането на уязвими и приоритетни сектори ще бъде осъществено посредством прилагането на схеми за обвързано с производството подпомагане. Бюджетът, определен по схемите за обвързана подкрепа, е в размер на 13% от тавана за директни плащания за секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“ и 2% за обвързано подпомагане на протеинови култури. Нотифицираните схеми са както следва:
Плащането на хектар и на глава животно ще се формира като се раздели бюджетът на допустимите по схемата за съответната година площи или брой животни.
Минималният размер на парцела, който може да бъде заявяван за подпомагане с директни плащания, е 0,1 ха.
Заявления за директни плащания, включително и за национални доплащания ще се подават в Общинските служби „Земеделие” от 4 март до 15 май 2014 г. без санкция за късно подаване и от 16 май до 9 юни 2014 г. със санкция 1% за всеки ден закъснение.
По отношение на директните плащания и националните доплащания настоящата 2014 г. с Регламент на Съвета и Европейския парламент № 1310/2013 е определена като преходна година. Новата многопластовата структура на директните плащания ще влезе в сила от 2015 г.
С Преходния регламент за 2014 г. България успя да защити увеличение на процента за обвързана подкрепа, която може да се предоставя на глава животно или килограм произведена продукция от 3,5% на 6,5%. Залагането на по-висок процент за обвързана подкрепа позволява увеличение на бюджетите на схемите и подпомагане на животновъдите, които отглеждат крави с бозаещи телета с европейски средства. През 2014 г. ще продължи подпомагането по схемите за млечни крави и овце и кози и за качествени плодове и зеленчуци. Общият размер на обвързаната подкрепа, финансирана от ЕС за 2014 г. се увеличава от 55 млн.лева на 103,5 млн.лева.
Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е основната схема за подпомагане на земеделските стопани в България. Плащането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с количеството произведена продукция. Допустими за подпомагане са обработваемата (орна) земя, постоянно затревени площи (пасища и ливади), трайните насаждения и семейни градини. Право на подпомагане по тази схема имат земеделски стопани, които са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол. Задължително условие, за да бъде отпусната помощта е земите, за които се кандидатства, да отговарят на изискванията на Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища; да бъдат поддържани в Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) съгласно националните стандарти, утвърдени със Заповед на министъра на земеделието и храните, и да се спазват Законоустановените изисквания за управление, съгласно Регламент 73/2009 (подробна информация за изискванията за ДЗЕС и Кръстосаното съответствие е публикувана на страницата на МЗХ www.mzh.government.bg) . Минималният размер на стопанството трябва да е 0,5 хектара за трайни насаждения и 1 хектар за останалите култури. На подпомагане подлежат парцели с минимална площ от 1 декар.
За 2014 г. по предварителни изчисления пакетът за България по СЕПП ще бъде в размер на 1,05 млрд. лева. Окончателният пакет по СЕПП за България и останалите държави членки на ЕС ще бъде определен с Регламент на Комисията в средата на 2014 г.
При ненадвишаване на площта по СЕПП от 3 492 383 ха и съответно неприлагане на коефициент на редукция за 2014 г. ще бъде възможно плащане по СЕПП в размер на 30,10 лева/дка.
Право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по СЕПП.
Преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на подпомагането по схемата.
Кандидатите за подпомагане по схемата за преразпределително плащане подават общо заявление съгласно Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в което заявяват участие в нея.
Кандидатите за подпомагане, за които се установи, че са разделили стопанството си с цел да се облагодетелстват от преразпределителното плащане, по смисъла на чл.125а, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 73/2009, не получават преразпределително плащане.
Общият бюджет по схемата е 104,9 млн. лева, а размерът, до който се отпуска, е първите 30 ха от всяко стопанство, което има право на плащане по СЕПП.
Въз основа на данни от Кампания 2012, предварителните изчисления са за индикативна ставка за първите до 30 ха (300 дка) на всяко стопанство - 15,00 лева/дка. Обща индикативна ставка за първите до 30 ха - 45,10 лева/дка. Представените ставки са индикативни, а окончателните ставки ще се определят от разделянето на бюджета по схемата на всички заявени и допустими хектари по схемата.
Право на подпомагане по схемата за ягоди и малини, необвързана с производството, имат земеделски стопани, които са произвеждали пресни ягоди и малини за преработка и са били одобрени за подпомагане за тях през 2008 г. и продължават да упражняват земеделска дейност. Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за ягоди и малини трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането и производството на ягоди или малини, но заявителят трябва да е действащ фермер.
Помощта по схемата за ягоди и малини, необвързана с производството, се определя въз основа на допустимите за подпомагане хектари, които е имал кандидатът за подпомагане през 2008 г., по схемата за производство на пресни ягоди и малини за преработка.
За 2013 г. общата сума на средствата по схемата е 442 637 лева. За 2014 г. общата сума на средствата се запазва в същия размер. Ставката е 44,98 лева/дка.
Тази схема за специфична подкрепа e насочена към традиционни производства на плодове и зеленчуци - домати, краставици, пипер, ябълки, череши, праскови и нектарини и кайсии и зарзали. Схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци се прилага за първа година в България от кампания за директни плащания 2012 г. Кандидатстването по схемата за качествени плодове и зеленчуци, произвеждани в България, става с подаване на Общо заявление за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. За да получат подпомагане, производителите трябва да отглеждат най-малко 4 декара зеленчуци или 5 декара плодове и площите да отговарят на изискванията за добро земеделско състояние.
Целта на схемата е да се създаде допълнителен стимул за производство на качествени плодове и зеленчуци. Производството се осъществява в съответствие с показатели за качество, които подлежат на постоянен контрол от инспектори от Българската агенция по безопасност на храните. При спазване на всички изисквания по схемата, производителите получават сертификат за качество, като сертификацията се извършва безплатно за производителите. Със заповед на министъра на земеделието и храните №РД 09-311/26.03.2012 г. са утвърдени продуктовите спецификации по схемата за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци, произвеждани в България. Заповедта и друга информация по схемата е публикувана на адрес: www.mzh.government.bg, рубрика Обща селскостопанска политика/Директни плащания/Схема за подобряване на качеството на плодове и зеленчуци.
Бюджетът по схемата за 2014 г. е 37 млн. лева.
Националните доплащания (на хектар земеделска земя, за тютюн, говеда и биволи и овце и кози) следва да бъдат в рамките на бюджета на Държавен фонд „Земеделие” за 2014 г. за национални доплащания и държавни помощи, който е 263 680 000 лева.
Допустими за подпомагане с национални доплащания на хектар земеделска земя са всички земеделски площи на територията на страната, които са допустими и заявени за подпомагане по СЕПП, с изключение на площите, заети с винени сортове лозя, тютюн и постоянно затревени площи.
Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, и продължават да извършват земеделска дейност.
Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за национални доплащания за тютюн трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането на тютюн, но заявителят трябва да е действащ фермер.
Ставките за подпомагане по сортови групи се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.
Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и продължават да упражняват земеделска дейност.
Схемите за директни плащания и национални доплащания са насочени към активни земеделски стопани. Кандидатите по схемата за национални доплащания за говеда трябва да продължават да извършват земеделска дейност. Не е задължително тя да е свързана с отглеждането на говеда, но заявителят трябва да е действащ фермер.
Помощта по схемата за национални доплащания за говеда се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти към 28 февруари 2009 г.
За 2013 г. съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698 от 16.10.2013 г. ставките са определени в размер на 200 лв. за говедо и 350 лв. за бивол.
Право на подпомагане по схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки имат земеделските стопани, които:
1. отглеждат в стопанствата си:
а) 50 или повече овце-майки, или
б) 50 или повече кози-майки, или
в) 50 или повече овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.
За да се получи подпомагането, е необходимо земеделските стопани да продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
Помощта по схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце-майки и кози-майки, които реално се отглеждат в стопанството.
За 2013 г. съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698 от 16.10.2013 г. подпомагането по тази схема е 41 лв. на глава животно.
Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:
1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;
2. в нея се отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.
Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 205 лв. за млечна крава.
Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:
1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;
2. се намира в териториалния обхват на необлагодетелстваните райони съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г. (ДВ, бр. 20 от 2008 г.);
3. в нея се отглеждат 10 и повече млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.
Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 220 лв. за млечна крава.
Право на подпомагане по схемата имат производители на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на следните изисквания:
1. регистрирана е в Регистъра на фермите за производство на краве мляко;
2. намира се в общини в нитратно уязвими зони. Те се определят от Приложение №3 (Списък на общини в нитратно уязвимите зони) и Приложение № 4 (Списък на общини в предишни уязвими зони, за които ще се прилага преходна помощ) от Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.
3. в нея се отглеждат 50 и повече млечни крави, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти.
Подпомагане по схемата се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат заявените млечни крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 185 лв. за млечна крава в нитратно уязвими зони.
Право на подпомагане по схемата за специфично подпомагане за крави с бозаещи телета има земеделски стопанин, който:
1. не притежава индивидуална млечна квота;
2. отглежда в стопанството си 5 или повече крави и/или юници по схемата за крави с бозаещи телета, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните.
Подпомагане по схемата за крави с бозаещи телета се изплаща, когато след подаване на заявлението за подпомагане земеделският стопанин продължава да отглежда заявените крави и/или юници най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и не притежава индивидуална млечна квота. Помощта по схемата за крави с бозаещи телета се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане крави и юници, които реално се отглеждат в стопанството.
За 2013 г. (преди да бъде трансформирана в схема за специфично подпомагане) съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните с № РД09-698 от 16.10.2013 г. ставката за подпомагане на крави с бозаещи телета с национални доплащания беше 50 лв. на глава животно. За 2014 г. се предвижда подпомагането да бъде в размер на 200 лева на глава животно.
Право на подпомагане по схемата за отглеждане на овце-майки и кози-майки в икономически уязвими общини в Южна България имат земеделски стопани, които:
1. стопанисват ферми, намиращи се в териториалния обхват на икономически уязвимите общини в Южна България, включени в Приложение №2 към Наредба №2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане;
2. отглеждат във фермите си по т. 1:
а) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, или
б) от 10 (включително) до 49 (включително) кози-майки, или
в) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните;
3. продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
Помощта по схемата се определя въз основа на броя на овцете-майки и/или козите-майки, който е заявен за подпомагане и реално се отглежда във фермите.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 40 лв. на глава животно.
Право на подпомагане по схемата имат земеделски стопани, които:
1. стопанисват ферми, намиращи се в необлагодетелстваните райони, съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват;
2. отглеждат във фермите си по т.1:
а) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, или
б) от 10 (включително) до 49 (включително) кози-майки, или
в) от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки и кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните;
3. продължат да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.
Помощта по схемата се определя въз основа на броя на овцете-майки и/или козите-майки, който е заявен за подпомагане и реално се отглеждат във фермите.
За 2013 г. подпомагането по тази схема е определено със заповед на министъра на земеделието и храните с № РД 09-859 от 10.12.2013 г. в размер на 35 лв. на глава животно.
При кандидатстване по схемите за тютюн, за говеда и биволи и схемата за ягоди и малини, кандидатът декларира, че продължава да извършва земеделска дейност. Това изискване се приема за изпълнено, когато към момента на подаване на заявлението или на плащането на помощта кандидатът:
За да получат директно подпомагане по схемите в животновъдството, кандидатите трябва да спазват следните основни изисквания:
Настоящите указания представят кратко описание на схемите за директни плащания и национални доплащания, които ще се прилагат в България през 2014 г. и техните основни изисквания. Правилата за директното подпомагане са определени в следните нормативни актове:
Регламент 73/2009
Регламент 1122/2009
Закон за подпомагане на земеделските производители
Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища
Наредба № 2 от 21 февруари 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане
Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол
Наредба № 21 от 30 юни 2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания