Зелени директни плащания

Въпрос: Какви са зелените изисквания?

Отговор: Зелените изисквания са 3:

1. Диверсификация на културите.
2. Запазване на постоянно затревените площи.
3. Поддържане на 5% от обработваемата земя като екологично насочени площи.

Диверсификация на културите

Стопанство с обработваема земя между 10 ха и 30 ха следва да има поне 2 различни земеделски култури. Основната култура не трябва да обхваща повече от 75% от обработваемата земя.

Стопанство с обработваема земя над 30 ха следва да има поне 3 различни земеделски култури. Основната култура не трябва да обхваща повече от 75% от обработваемата земя, а двете основни култури – не трябва да са повече от 95% от обработваемата земя.

Изискването за диверсификация не се прилага, когато:

• Повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производството на треви или други тревни фуражи, оставена е под угар или е обект на съчетаване на тези употреби, при условие че обработваемата земя, която не се използва за тези употреби, не надхвърля 30 хектара;
• Повече от 75 % от земеделската площ е постоянно затревена площ, се използва за производството на треви или други тревни фуражи, или за производството на култури под вода, или е обект на съчетаване на тези употреби, при условие че обработваемата земя, която не се използва за тези цели, не надхвърля 30 хектара;
• Обработваемата земя в стопанството е до 10 ха;
• Кандидатът за подпомагане е бенефициент по схемата за дребни земеделски стопани.

Запазване на постоянно затревените площ

Ако имате постоянно затревени площи в зони по НАТУРА 2000, не трябва да ги разоравате или преобразувате.

ВАЖНО! Съгласно Закона за подпомагане на земеделските стопани постоянно затревените площи, които попадат в слой „Постоянно затревени площи“, не могат да бъдат разоравани и преобразувани.

Екологично насочени площи

Стопанство с обработваема земя над 15 ха трябва да поддържа поне 5% от обработваемата земя като екологично насочени площи (земя, оставена под угар; тераси; особености на ландшафта; буферни ивици; ивици допустими площи по краищата на гори; площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация; площи с междинни култури или зелена покривка; азотфиксиращи култури).

Изискването за екологично насочени площи не се прилага, когато:

• Повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, която е засята с бобови култури, или съчетава тези употреби, при условие че обработваемата площ, която не се използва по посочените начини, не надхвърля 30 хектара;
• Повече от 75 % от земеделската площ, отговаряща на условията за подпомагане, представлява постоянно затревена площ и се използва за производство на треви или други тревни фуражи или е засята с култури под вода през значителна част от годината или през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби, при условие че обработваемата площ, която не се използва по посочените начини, не надхвърля 30 хектара;
• Обработваемата земя в стопанството е до 15 ха;
• Кандидатът за подпомагане е бенефициент по схемата за дребни земеделски стопани.
• Обработваемата площ в стопанството е сертифицирана като „Биологично производство” или „Преход към биологично производство”, а в случай на наличие на конвенционални площи - те заемат до 15 ха.

Въпрос: Ако стопанството ми е с обработваема земя 10 ха, на която отглеждам само домати мога ли да получа ли зелено плащане?

Отговор: За да получите зелено плащане, следва да заявите стопанисваната от Вас площ в общото заявление като отбележите участие по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). По този начин автоматично се активира и участие по Схемата за зелени плащания. Тъй като размерът на обработваемата Ви земя попада под минимумите, за които се прилагат изискванията за диверсификация и екологично насочени площ, Вие нямате задължение за отглеждане на определен брой култури и поддържане на екологично насочени площи. Вие нямате и постоянно затревени площи, за които да се отнася изискването за запазване на екологично чувствителните постоянно затревени площи в зоните по НАТУРА 2000. Ако заявените от Вас обработваеми земи са допустими за подпомагане по СЕПП, Вие имате право да получите за тях и зелено плащане.

Въпрос: Ако стопанството ми е със 100 говеда и 100 ха постоянно затревени площи, ще мога ли да получа зелено плащане?

Отговор: Ако нямате обработваема земя, Вие не подлежите на изискванията за диверсификация на културите и поддържане на екологично насочени площи. Въпреки това, Вие имате право да получите зелени плащания за допустимите Ви площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Съгласно чл.33а от Закона за подпомагане на земеделските производители, Вие сте задължени да не разораване и преобразуване постоянно затревените площи, които попадат в слоя „Постоянно затревени площи“. За да получите пълния размер на зеленото плащане, не трябва за разоравате и преобразувате постоянно затревените площи, които попадат в зоните по НАТУРА 2000.

Въпрос: Ако имам само постоянно затревени площи задължен ли съм да поддържам екологично насочени площи като част от зелените изисквания?

Отговор: Не, задължението за поддържане на екологично насочени площи се отнася само за стопанства, които имат обработваеми земи с размер над 15 ха. Вие ще трябва да спазвате задължението да не разоравате постоянно затревените си площи.

Въпрос: Какви предимства по отношение на зелените изисквания мога да ползвам, ако имам площи с биологично производство в стопанството си?

Отговор: Земеделските стопанства, които са сертифицирани като биологични или са в преход към биологично производство и отговарят на условията за допустимост по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), могат автоматично да получават зелените директни плащания от 2015 г. след ежегодно подаване на заявление за директни плащания. От съществено значение е фактът, че зелените плащания могат да бъдат получени автоматично само за площите, които са под биологично производство, а за останалите земи ще е необходимо да се изпълняват релевантните зелени дейности. Ако фермерът избере да се възползва от правото за автоматично отчитане на площите под биологично производство, те се изваждат от обработваемите му земи и зеленото задължение се изчислява само за остатъка от земята, като биологичните площи не се отчитат при изпълнение на съответното задължение.

Пример 1 – стопанство с 60 ха обработваема земя, от които 52 ха се обработват биологично – задълженията за диверсификация на културите и наличие на екологично насочени площи (ЕНП) ще се прилагат за останалите 8 ха. Но площите под 10 ха попадат в изключението от тези изисквания, които са задължителни за обработваеми земи над 10 ха и над 15 ха. В този пример поради попадане в правилото за изключение поради минимален размер на площите, стопанството се изключва от зелените задължения, но въпреки това получава зелени плащания, ако обработваемата земя отговаря на изискванията по СЕПП.

Пример 2 – стопанство с 60 ха обработваема земя, от които 20 ха се обработват биологично – задълженията за диверсификация на културите и наличие на екологично насочени площи ще се прилагат за останалите 40 ха. На останалите небиологични 40 ха обработваема земя фермерът ще има задължение за поне 3 различни култури (културата или културите, които са на биологичните 20 ха няма да се отчитат за целите на диверсификацията) и 5% ЕНП (площите под биологично производство не се отчитат и ако например фермерът отглежда на биологичните площи люцерна, която за България е включена в списъка с азотфиксиращи култури за целите на ЕНП, фермерът няма да може да използва тези площи за изпълнението на изискването за ЕНП за небиологичните площи).

Земеделският стопанин, чието стопанство е само частично биологично, може да се откаже от правото за автоматично получаване на зелено плащане за биологичните площи и тогава те ще се включват при изчисленията на съотношението за изискванията. При отказ от автоматичното право за получаване на зелено плащане в случая на Пример 2 – фермерът ще може да използва културата на биологичната площ като една от културите за диверсификацията и наличието на биологична люцерна  - като азотфиксираща култура за целите на ЕНП. При подаване на заявлението за директни плащания земеделският стопанин ще трябва да прецени дали да заявява биологичните площи като площи за автоматично получаване на зелени плащания или да се откаже от това право като ги включи в площите за изчисление на всяко от зелените изисквания, преценката ще бъде в зависимост от конкретната ситуация в стопанството.

Въпрос: Ако отглеждам 250 говеда, от които 200 крави за мляко, но нямам никакви земеделски площи, мога ли да получа зелени плащания?

Отговор: Не, зелените плащания се получават само за площите, които са допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), и съответно зелените изисквания са относими към земеделските площи, които кандидатът поддържа в своето стопанство. Бихте могли да получите зелени плащания, ако имате поне 0.5 ха постоянно затревени площи, които да използвате за животните си. Вие можете да кандидатствате за обвързана подкрепа по Схемата за обвързана подкрепа за млечни крави, а ако млечните Ви крави са под селекционен контрол, бихте могли да ги заявите за подпомагане по Схемата за млечни крави под селекционен контрол. 

Въпрос: Какво следва да направя, за да изпълня изискването за екологично насочени площи?

Отговор: Ако обработвате и заявите за подпомагане обработваеми земи над 15 ха, Вие следва да поддържате в стопанството си площи, равняващи се на 5% от размера на обработваемите земи като екологично насочени площи.

За България като екологично насочени площи ще се признават следните площи:

• Обработваема земя, оставена под угар, на която не се произвежда земеделска продукция;
• Тераси;
• Особености на ландшафта, включващи:
  • живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина до 10 м;
  • отделни дървета с корона с диаметър, не по-малък  от 4 м;
  • дървета в редица, с корона с диаметър, не по-малък от 4 м.  Разстоянието между короните не надхвърля 5 м.;
  • дървета в група, като същите са свързани от застъпващи се корони, и полски горички, като максималната площ и в двата случая е 0.3 хa;
  • синори (полски граници) с широчина между 1 и 20 м, върху които не се произвежда земеделска продукция;
  • езерца с размер до 0.1 ха, които включват в размера си разположената по протежението на водата ивица крайбрежна растителност с ширина до 10 м. Резервоарите от бетон или пластмаса не се считат за екологично насочени площи;
  • канавки с максимална широчина 6 м, включително открити водни течения за целите на напояването или отводняването. Каналите с бетонни стени не се считат за екологично насочени площи;
• Буферни ивици с широчина от 1 м. до 10 м., разположени по протежение на водни басейни;
• Ивици допустими площи с широчина от 1 м. до 10 м. по краищата на гори;
• Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация;
• Площи с междинни култури или зелена покривка;
• Площи с азотфиксиращи култури.

Предоставените възможности за изпълнение на изискването за екологично насочени площи са възможно най-всеобхватни съгласно европейското законодателство. Познавайки най-добре спецификата на своето стопанство, е необходимо да прецените кои от възможните екологично насочени площи са налични във Вашето стопанство, за да ги отбележите в заявлението при кандидатстване за директни плащания.

Въпрос: Къде трябва да са разположени екологично насочените площи?

Отговор: Екологично насочените площи (ЕНП) с изключение на площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация трябва да бъдат върху обработваемата земя на стопанството. Особеностите на ландшафта и буферните ивици могат да бъдат върху обработваемата земя или да се допират до обработваемата земя.

Прилагаме пример за това как следва да са разположени допиращите се екологично насочени площи (ЕНП):

Въпрос: Как ще се изчислява делът на екологично насочените площи?

Отговор: Екологично насочените площи (ЕНП) ще бъдат изчислявани с прилагане на коефициенти на преобразуване и тегловни коефициенти съгласно приложената таблица.

ВАЖНО! След деклариране/изчертаване на пълната площ на стопанството в ИСАК, всеки кандидат има възможност автоматично (посредством „Зелен калкулатор”) да изчисли площите и изискванията, приложими за неговото стопанство. 

Коефициенти за преобразуване и тегловни коефициенти за ЕНП:

Това означава например, че 1 кв.м угар се равнява на 1 кв.м ЕНП. По този начин ако обработваемата земя във Вашето стопанство е 20 ха и искате да изпълнявате изискването за ЕНП само посредством угар – то площта на земята под угар следва да бъде 1 ха.

Ако имате ивици допустими площи по границите с гора, независимо от ширината на ивиците (може да бъде от 1 м. до 10 м.) –  за 1 м. дължина на тази ивица получавате 9 кв.м ЕНП. При обработваема земя в стопанството = 20 ха и желание да бъде изпълнявано изискването за ЕНП само посредством ивици допустими площи – то те (ивиците) следва да бъдат с дължина от минимум 111.12 м.

Едно дърво се равнява на 30 кв.м. ЕНП.

Въпрос: От кога се прилагат зелените плащания?

Отговор: Зелените директни плащания се въвеждат от 1 януари 2015 г. Задълженията винаги се отнасят по отношение на календарната година, за която се подава заявление за директни плащания. В случая, например на земеделски стопанин, който иска да изпълнява екологично насочените площи (ЕНП) чрез отглеждане на междинни култури, това означава, че междинните култури за кампания 2015 следва да бъдат засети през есента на 2015 г. (най-късно до 30 септември 2015 г.).

Въпрос: Какво ще се счита за междинна култура за целите на изпълнение на изискването за екологично насочени площи (ЕНП)?

Отговор: Междинни култури са смески от не-житни култури и житни култури (съгласно приложената таблица), които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура. Засяването или подсяването трябва да се извършва в срок до 30 септември в годината на кандидатстване за директни плащания. Не са площи с междинни култури или зелена покривка площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.

Списък на смески с междинни култури:

Обърнете внимание, че тегловният коефициент при преобразуване за целите на изпълнение на екологично насочените площи (ЕНП) за междинните култури е 0.3. Това означава, че ако имате обработваема площ в стопанството от 20 ха и решите да изпълнявате ЕНП само посредством междинни култури – площта на междинните култури трябва да бъде поне 3.34 ха.

Въпрос: Какво ще се счита за азотфиксираща култура за целите на изпълнение на изискването за екологично насочени площи (ЕНП)?

Отговор:  Площи с азот-фиксиращи култури за целите на изпълнението на изискването за ЕНП са парцелите, засети с култури от приложения списък:

1. Люцерна (алфалфа) - Medicago sativa
2. Боб (обикновен фасул, фасул полски, неувивен фасул, нисък фасул, пешак) - Phaseolus spp.
3. Боб (апсержов боб, вигна) - Vigna spp.
4. Нахут - Cicer spp.
5. Детелина - Trifolium spp. 
6. Бакла - Vicia faba
7. Леща - Lens culinaris
8. Лупина - Lupinus spp.
9. Грах - Pisum spp.
10. Фий - Vicia spp. (освен Vicia faba)
11. Еспарзета - Onobrychis spp.
12. Звездан – Lotus corniculatus L
13. Соя – Glycine max.
14. Бурчак - Vicia Ervilia
15. Фъстъци – Arachis Hypogaea

Обърнете внимание, че тегловният коефициент при преобразуване за целите на изпълнение на екологично насочените площи (ЕНП) за азотфиксиращите култури е 0.7. Това означава, че ако имате обработваема площ в стопанството от 20 ха и решите да изпълнявате ЕНП само посредством азот-фиксиращи култури – площта на азот-фиксиращите култури трябва да бъде поне 1.43 ха.

Въпрос: Какво ще се счита за дървесна култура с кратък цикъл на ротация за целите на изпълнение на изискването за екологично насочени площи (ЕНП)?

Отговор: Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация за целите на ЕНП са площите, засадени с бързорастящи дървесни видове с определен максимален цикъл на реколтиране, посочени в следния списък:

1. Тополи (Populus ssp.) - Максимален цикъл на реколтиране - 6 години.
   • Черна топола (Populus nigra)
   • Бяла топола (Populus alba)
   • Трепетлика (Populus tremula)
2. Върби (Salix spp.) - Максимален цикъл на реколтиране - 6 години.
   • Бяла върба (S. alba)
   • Тритичинкова върба (S. triandra)
   • Трошлива върба (S. fragilis)
   • Ракита (S. purpurea)
   • Ива (S. caprea)
3. Черна елша (Alnus glutinosa) - Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
4. Сребролистна липа (Tilia tomentosa) - Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
5. Полски бряст (Ulmus minor) - Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
6. Леска (Corylus avellana) - Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
7. Източен чинар (Platanus orientalis) - Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
8. Черница (Morus spp.) - Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.

Дървесните култури са многогодишни и техните корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки. Върху площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация не е разрешена употребата на минерални торове. Продукти за растителна защита може да се употребяват върху площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация по отношение на върби и тополи до двегодишна възраст. За площите, заети с Черна елша (Alnus glutinosa), Сребролистна липа (Tilia tomentosa), Полски бряст (Ulmus minor), Леска (Corylus avellana), Източен чинар (Platanus orientalis) и/или Черница (Morus spp.), е определена минимална гъстота на засаждане от 6000 бр./ха.

Обърнете внимание, че тегловният коефициент при преобразуване за целите на изпълнение на екологично насочените площи (ЕНП) за дървесните култури с кратък цикъл на ротация е 0.3. Това означава, че ако имате обработваема площ в стопанството от 20 ха и решите да изпълнявате ЕНП само посредством дървесните култури с кратък цикъл на ротация – площта на дървесните култури с кратък цикъл на ротация трябва да бъде поне 3.34 ха.

Въпрос: Задължително ли е екологично насочените площи (ЕНП) да бъдат само върху допустимите площи по СЕПП?

Отговор:  Особеностите на ландшафта (например единични дървета, дървета в редица, група дървета, канавки, ивиците, обрасли с дървесна растителност и други) и буферните ивици могат да бъдат прилежащи на допустимите обработваеми земи (непосредствено допиращи се до тях). ЕНП трябва да допира парцела с допустима обработваема земя по дългата си страна, независимо от това дали опира късата или дългата страна на парцела. Тези ЕНП може да не са допустими по СЕПП, но ако отговарят на критериите за размери за съответния вид ЕНП, могат да Ви послужат за изпълнение на изискването за ЕНП. Задължително е площите за ЕНП да се ползват на правно основание и да се полагат определени грижи за тях от страна на земеделския стопанин. Ако ЕНП са извън допустимата обработваема земя – за техните площи няма да може да се получи зелено плащане, но те могат да участват в площите, които се използват за калкулацията на необходимия размер на ЕНП за стопанството и при изпълнение на изискването да се получи пълно зелено плащане за допустимите площи на стопанството по СЕПП.

Въпрос: Мога ли с една и съща площ да кандидатствам по схемата за обвързана подкрепа за протеинови култури и да покрия изискването за екологично насочени площи?

Отговор: Отглеждането на азотфиксиращи култури е една от възможните опции за спазване на изискването за наличие на екологично насочени площи за стопанства с над 15 ха обработваема площ. Кандидатите по схемата за обвързана подкрепа за протеинови култури могат с площите, заети с културите по схемата, едновременно да изпълнят изискването за наличие на екологично насочени площи, в случай, че изискванията са приложими за тяхното стопанство, за да получат и зелено плащане.

Въпрос: Какъв е периодът, в който междинните култури следва да са на полето?

Отговор: Междинните култури следва да могат да бъдат проверени от Разплащателната агенция (като засети, налични или остатъци от заораването им в почвата) в рамките на парцелите, за които са заявени, в периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване. Междинните култури не следва да са налични на полето след 15 април 2017 г. ДФЗ-РА ще следи дали това условие е изпълнено и дали междинните култури са заорани (зелено торене), а не реколтирани или оставени като основна култура за 2017 г.

Въпрос: Считат ли се полезащитните пояси за гори и възможно ли е заявяването на ивици с допустими площи като вид ЕНП успоредно на тях?

Отговор: По смисъла на чл. 2. ал.1 т.4 от Закона за горите – гора са и защитни горски пояси, както и ивици от дървета с площ по-голяма от един декар и широчина над 10 м. В този смисъл, ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство могат да бъдат заявявани по границите на парцели, разположени непосредствено до полезащитни пояси, при спазване на следните изисквания: широчина от 1 до 10 м; върху тях не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба; ивицата допустима площ продължава да бъде различима от съседната земеделска земя.

ВАЖНО! Заявяването в ИСАК на следните обекти като ЕНП – тераси, живи плетове, канавки, синори, буферни ивици, ивици допустими площи и редица дървета) се осъществява посредством линейни графични обекти (линии) който се изчертават непосредствено до парцела или в него.

Въпрос: Възможно ли е заявяването и допустими ли са буферни ивици като ЕНП във вътрешността на парцелите?

Отговор: Буферни ивици са площи с широчина, включително на крайбрежната растителност от 1 до 10 м, разположени върху обработваема земя или в съседство с обработваема земя по протежението на водни течения, така че дългата им страна е успоредна на водното течение или водоема. Върху буферните ивици не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба, при условие че буферната ивица продължава да бъде различима от съседната земеделска земя. Следва да се има предвид, че основната роля на буферните ивици като ЕНП е опазване на водните обекти (водоеми или водни течения) от замърсяване.

Въпрос: Мога ли да заявя използваните от мен парцели с постоянно затревени площи като ЕНП?

Отговор: Не. Парцелите с постоянно затревени площи не представляват ЕНП. По отношение на постоянно затревените площи са приложими „зелените” изисквания, посочени в Отговор 4.

Въпрос: След като обработваемата земя в стопанството ми е по малко от 10 хектара и не съм задължен да изпълнявам диверсификацията на културите и екологично насочени площи, това означава ли, че ще получа по-ниска субсидия?

Отговор: Изискванията за диверсификация на културите и наличие на екологично насочени площи (ЕНП) са приложими над определен размер на обработваемата площ на стопанството, диверсификацията – за стопанства с обработваема площ над 10 ха, а ЕНП – за стопанства с обработваема площ над 15 ха. Това не означава, че стопанствата с по-малки площи ще бъдат лишени от зелени плащания, напротив – те ще ги получат без да се налага да спазват зелените изисквания. Това е улеснение, предвидено именно поради по-малкия размер на стопанството и обективните трудности, които биха срещнали при изпълнение на зелените изисквания. Зелените директни плащания не са плод на национално решение, те са общовалидни, еднакви и задължителни за всички държави членки на Европейския съюз.

Въпрос: Изискването за диверсификация и за екологично насочени площи не се прилага, когато повече от 75 % от обработваемата площ представлява земя, оставена под угар. От друга страна съгласно Национален стандарт 4 (УПЗДЗЕС), стопанство с над 5 ха обработваема земя е задължено в сеитбооборотната площ да включи минимум 30% култури със слята повърхност. В случай на стопанство с над 30 ха обработваема земя, с над 75 % угари, което ще получи зелени плащания, но ще търпи ли санкции поради неспазване на Стандарт 4?

Отговор:

Изискването за диверсификация не се прилага, когато:

• повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производството на треви или други тревни фуражи, оставена е под угар или е обект на съчетаване на тези употреби, при условие че обработваемата земя, която не се използва за тези употреби, не надхвърля 30 хектара.

Изискването за екологично насочени площи не се прилага, когато:

• повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, земя, която е засята с бобови култури, или съчетава тези употреби, при условие че обработваемата площ, която не се използва по посочените начини, не надхвърля 30 хектара.

При цитираните изключения по чл. 44(3)(а) и чл. 46(4)(а) от Регламент (ЕО) № 1307/2013 не се прави разлика между вида угар и цитираният термин „угар“ (fallow land – земя без производство) визира обработваемата земя, върху която не се извършва земеделско производство.

Национален стандарт 4 за Добро земеделско и екологично състояние изисква в земеделското стопанство с уникален идентификационен номер и обработваеми площи над 5 ха в общата сеитбооборотна площ да се включат минимум 30% култури със слята повърхност, с изключение на площи за производство на тютюн. Целта на това изискване е предотвратяване на ерозията като върху площта се отглеждат култури, които не изискват окопаване, което потенциално може да засили процеса на ерозия. При прилагане на изискванията на стандарта се прави разграничение между вида угар – черна или зелена, като черната угар без наличието на растителна покривка не покрива изискването на стандарта, а зелената угар с наличието на засята растителна покривка, която не се използва за производство и се заорава, се счита за изпълняваща критерия за слята повърхност.

Въпрос: Наводнени площи, ако не се отводнят, могат ли да се заявят като угари?

Отговор: Подпомагане с директни плащания се отпуска за допустими площи - обработваеми земи, постоянно затревени площи и трайни насаждения.

Земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка (изораване или дисковане) до 31 май на годината на кандидатстване и максималната височина на тревостоя не надхвърля 0.5 м.

Ако площите са наводнени и не могат да бъдат засети с култура и не успеете да извършите една почвена обработка в срока до 31 май, трябва да се обърнете към Експертните комисии към Областната дирекция земеделие за извършване на оглед на площите и съставяне на протокол, с който да се удостовери, че към 31 май площите са наводнени и не може да бъде извършена задължителната почвена обработка.

Следва да имате предвид, че всички заявени за подпомагане от Вас площи ще бъдат обект на административни и/или проверки на място от страна на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция с цел установяване на гореописаните критерии за допустимост.

Въпрос: Люцерна и фий, които влизат в 5% ЕНП могат да се приберат или трябва да се оставят за зелено торене?

Отговор: За целите на изпълнението на зелените изисквания за екологично насочени площи,  могат за се отглеждат азотфиксиращи култури, посочени в Приложение №3, към чл.13 от Наредба №3 от 17-02-2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, който списък включва и посочените от Вас люцерна и фий. Азотфиксиращите култури подлежат на реколтиране.

Въпрос: Как ще се проверява изпълнението на изискването за наличие на ЕНП под формата на междинни култури?

Отговор: Междинните култури или зелената покривка са една от възможностите, които българските земеделски стопани могат да използват за изпълнение на задължението за екологично насочени площи като част от зелените изисквания.

Екологичният принос от зелените дейности трябва да бъде доказуем и в достатъчна степен с цел да може да се обосновава необходимостта от отделянето на публични средства за земеделски субсидии. Зелените изисквания повишават легитимността на земеделската субсидия като се разпределят за дейности, които имат доказано положителен ефект върху околната среда. За оптимално оползотворяване на капацитета на междинните култури и зелената покривка да поемат остатъчния азот, както и с цел да се избегне оголване на почвата и дифузно замърсяване в подпочвените води, беше определена като крайна дата за засяването на такава покривка 30 септември. Междинни култури или зелена покривка следва да се създават чрез засяване на смес от култури с цел оптимизиране на агрономичните и екологичните резултати по отношение на биологичното разнообразие. По тези причини е много важно междинните култури да са достигнали достатъчна степен на вегетационно развитие, която да гарантира успешното изпълнение на екологичните цели.

Междинните култури следва да могат да бъдат проверени от Разплащателната агенция (като засети, налични или остатъци от заораването им в почвата) в рамките на парцелите, за които са заявени, в периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване. Междинните култури не следва да са налични на полето след 15 април 2017 г. ДФЗ-РА ще следи дали това условие е изпълнено и дали междинните култури са заорани (зелено торене), а не реколтирани или оставени като основна култура за 2017 г.