Защитени наименования

Схеми за качество

В ЕС се прилагат схеми за качество, които при селскостопанските продукти и храни включват защитени наименования за произход, защитени географски указания, храни с традиционно специфичен характер и т. нар. незадължителни термини за качество (планински продукт, продукт от най-отдалечените региони на ЕС, схеми за доброволно сертифициране на селскостопански продукти и храни). Основният законодателен акт, уреждащ правилата за изпълнение на тези схеми е Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно географските означения за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти, както и за храните с традиционно специфичен характер и незадължителните термини за качество за селскостопанските продукти, за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2019/787 и (ЕС) 2019/1753 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1151/2012, (Регламент (ЕС) 2024/1143). В обхвата на този регламент освен селскостопанските продукти и храни вече са включени също и вината и спиртните напитки с географски означения.

Целта е с предвидените регистрации в този регламент да се изтъкнат специфичните качества на европейските утвърдени продукти, предлагани на пазара, като тези качества следва да са свързани с географския произход и традиционните умения при производството им, и да се отличат тези продукти от останалите чрез означаването им със съответните символи на ЕС.

ВПИСВАНЕ

Вписването на защитени наименования за произход и на защитени географски указания в Регистъра на географските означения на Съюза и на храни с традиционно специфичен характер в Регистъра на Съюза на храните с традиционно специфичен характер съгласно Регламент (ЕС) 2024/1143 се осъществява от националния компетентен орган – Министерството на земеделието и храните. Група производители заявител на определен продукт подава заявление, придружено с необходимите документи, което следва национална процедура, определена в българското законодателство. След одобрение на национално ниво документите се изпращат в ЕК, където преминават европейската процедура. Успешно регистрираните наименования, за които в Официалния вестник на ЕС се публикува регламент за вписване, получават защита на територията на 27-те страни членки.

До момента в Европейските регистри има над 1800 земеделски и хранителни продукти със защитени наименования.

Регистрацията на защитените наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер дава на производителите изключително право да използват регистрираното име на своя продукт, както и специален знак върху опаковките на продукта, предлаган на пазара.

За защитени наименования могат да кандидатстват практически всички земеделски продукти и редица преработени храни.

ОСНОВЕН ПРИНЦИП И АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ

Основният принцип, прилаган в Общата селскостопанска политика на ЕС, е насърчаване на инициативата, водещата роля на групата от производители и защитата на колективния интерес – той се прилага и за продуктите с географско означение и храните с традиционно специфичен характер.

Ролята на държавата се изразява в изграждането на необходимия административен капацитет и създаването на законодателната основа за прилагането на съответните национални процедури:

На национално ниво законодателството относно схемите за качество е обхванато в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, Наредба № 5 от 13 август 2019 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и за водене на регистри на производителите и контролиращите лица, Наредба № 6 от 5 май 2011 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер и Наредба № 4 от 28 май 2019 г. за условията и реда за използване на незадължителния термин за качество „планински продукт“ и за осъществяването на контрол върху неговата употреба.

Изграден е и необходимият административен капацитет – национален компетентен орган, който функционира в рамките на компетентната дирекция съгласно Устройствения правилник на МЗХ. Съгласно националната процедура се извършват проверки по документи и на място, оповестяване на заявленията спeцификации и предоставяне право на възражение, приемане на възражения. За обсъждане и предлагане за одобрение на кандидатстващите наименования е създадена Постоянна междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер под ръководството на Заместник-министър на земеделието и храните.

Българската агенция по безопасност на храните осъществява официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер в съответствие с Наредба № 6 от 5 май 2011 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер.

Кратко описание на термините:

• Защитеното наименование за произход (ЗНП) идентифицира продукт:

а) произхождащ от специфично място, регион или, в изключителни случаи, държава;

б) чието качество или характеристики се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори; и

в) чиито етапи на производство се извършват в определения географски район.

• Защитеното географско указание (ЗГУ) идентифицира продукт:

а) с произход от специфично място, регион или държава;

б) чието качество, репутация или други характеристики се отдават предимно на неговия географски произход; и

в) на който поне един етап от производствения процес се осъществява в определения географски район.

Основната разлика между ЗНП и ЗГУ е, че докато при ЗНП всички етапи на производство от добив на суровини до получаване на крайния продукт се осъществяват в определения географски район, при ЗГУ поне един от етапите на производство или подготовка на продукта следва да се извършва в определения географски район. Нивото на защита на интелектуалната собственост за ЗНП и ЗГУ е еднакво.

• Храна с традиционно специфичен характер (ХТСХ) описва специфичен продукт или храна, който:

а) е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт; или

б) е произведен  от суровини или съставки, които традиционно се използват за него.

За да бъде регистрирано едно наименование като храна с традиционно специфичен характер, то трябва:

a) да е било използвано традиционно за този продукт; или

б) да е означение за традиционния характер на продукта.

При храните с традиционно специфичен характер няма връзка с географската област. „Традиционен“ означава доказана употреба на името от производители в дадена общност за период, който позволява предаване между поколенията. Този период е най-малко 30 години и посочената употреба може да включва изменения, необходими в резултат на промяната на хигиенните практики, на практиките за безопасност и други съответни практики.                                                   

• Незадължителният термин за качество „планински продукт“ се използва само за описание на продуктите, предназначени за консумация от човека, включени в списъка в Приложение I към ДФЕС, за които:

а) едновременно и суровините, и фуражите за селскостопанските животни произлизат главно от планински райони;

б) при преработените продукти, преработката също се извършва в планински райони.

Планинският продукт може да бъде от животински произход, растителен произход или продукт на пчеларството.

За улеснение на българските производители нормативната уредба относно защитените наименования е публикувана в специализирана секция „Защитени наименования“ на сайта на МЗХ, която обезпечава пряк достъп до цялото българско и европейско законодателство на български език, както и до документите на всички подадени заявления за регистрация на български защитени наименования – защитени географски указания, защитени наименования за произход и храни с традиционно специфичен характер.

Българските производители и българската администрация имат обща цел и амбиция – пълно взаимодействие помежду си с цел подготовката на националните заявления за регистрация и представянето им за постигане на вписване в Регистрите на Съюза.