Общата организация на пазара на земеделски продукти в Европейския съюз е част от Общата селскостопанска политика, чрез която се осигурява стабилност и предвидимост на пазарите на земеделски продукти, устойчиви изкупни цени, които гарантират стабилни доходи на земеделските производители и е предпоставка за постоянното снабдяване с качествени храни на потребителите. Мерките, свързани с подкрепата на пазарите на селскостопански продукти се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/. Част от мерките за подкрепа на пазарите са хоризонтални и се прилагат за всички сектори на земеделието, други се прилагат само по отношение на един или няколко земеделски продукта.
Публичната интервенция, като основна пазарна мярка в сектор Полски култури, която се прилага от ЕС, има за цел стабилизиране на пазарите и минимален праг на доходите на европейските земеделски производители. Прилаганите схеми са „Интервенционно изкупуване на зърнени култури и ориз”, „Съхранение на интервенционни запаси” и „Продажба на интервенционни запаси”.
Периодът на изкупуване при публична интервенция е: за зърнени култури от 1 ноември до 31 май; а за неолющен ориз- от 1 април до 31 юли. За периода на членството на България в ЕС, българските производители са проявили интерес само към схемата за изкупуване на пшеница и ечемик. Изкупуването на полски култури може да се реализира по 2 начина: на фиксирана цена или чрез тръжна процедура. Ежегодно, през периода на изкупуване, на територията на България, интервенционната агенция изкупува, на фиксирана цена, зърнени култури и неолющен ориз до достигане на определените количества. В България интервенционната агенция е ДФ „Земеделие”- Разплащателна агенция. Изкупуването на обикновената пшеница чрез публична интервенция, на фиксирана цена е 3 млн. тона за целия ЕС, за периода от 1 ноември до 31 май. Минималното количество, за което могат да се отнасят офертите и тръжните предложения е 80 тона за обикновена пшеница, ечемик, царевица и сорго.
Условията, на които трябва да отговарят операторите (кандидатите) са: всеки оператор (кандидат), установен и регистриран за целите на ДДС в ЕС, може да подаде оферта или тръжно предложение по схема за публична интервенция. За целите на изкупуването на зърнени култури и ориз обаче е достатъчна регистрация в регистъра на стопанствата, в случай че операторът не е регистриран за целите на ДДС. Когато се подава оферта или тръжно предложение за изкупуване, се внася гаранция в полза на интервенционната агенция, до която е подадена офертата или тръжното предложение. За зърнените култури тя е 20 евро/тон. Разплащателната агенция (РА) изкупува полските култури, при условие, че те са с произход територията на ЕС (ожънати на територията на ЕС) разделени са на хомогенни партиди, отговарят на определени изисквания по отношение на количество и качество по Регламент 1272/2009 г. и са на разположение за незабавна доставка.
Референтна цена на зърнените култури, обект на интервенция – 101.31 EUR/тон. В случай, че ЕК приеме регламент за откриване на тръжна процедура, се публикува покана за участие в търг, в която се описват условията и изискванията за подаване на оферти. За количествата над 3 млн. тона обикновена пшеница, както и за твърда пшеница, ечемик, царевица, сорго и ориз, интервенционните цени и количествата за интервенция, се определят от ЕК чрез тръжни процедури. Изкупуването на зърнени култури/неолющен ориз чрез тръжна процедура се извършва въз основа на тръжни предложения, които операторите представят в ДФЗ-РА. Тръжното предложение, попълнено по образец и ценовото предложение се подават в съответната областна дирекция по постоянен адрес и седалище на оператора.
Въведеният модел на финансиране в лозаро-винарския сектор определя финансов пакет за всяка държава членка – винопроизводител, който да се разходва въз основа на програми, съдържащи избрани от държавата членка мерки за подпомагане. Към момента в България действа Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България, която ще се прилага за периода 2019-2023 г. Общата цел на програмата е укрепване на сектора чрез създаване на условия за устойчиво развитие на пазара, повишаване конкурентоспособността на производителите на винено грозде и на качествено българско вино, осигуряване на достъп до международните пазари и възможност за високи икономически показатели на стопанствата. Подновяването на лозарския потенциал на страната, модернизирането на техниките за отглеждане на лозови насаждения, осигуряването на защита от рискове за производителите на винени сортове лозя при осъществяване на селскостопанска дейност, както и на съоръженията в предприятията за бутилиране на висококачествено българско вино, са необходимите стъпки за успешно реализиране на заложените стратегически цели. В Националната програма са включени 4 мерки за подпомагане - „Популяризиране в трети държави“, „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Инвестиции“ и „Застраховане на реколтата“. Всяка от предвидените мерки включва дейности, които допринасят за оптимално постигане на планираните резултати от подпомагането в сектора.
Мярка „Популяризиране в трети държави“
Основна цел на мярката е повишаване на конкурентоспособността и износа на качествени (със защитено наименование на произход , защитено географско указание и сортови) и биологично произведени български вина на пазарите на страни, извън Европейския съюз. Мярката обхваща дейности за информиране и популяризиране на качествени вина, които допринасят за разширяването на пазарните позиции на българските вина. Максималната стойност на един проект е от 1 000 000 лв. за търговски дружества до 4 000 000 лв. за професионални организации; организации на производители; държавни органи или институции, чиято дейност е свързана с насърчаване на бизнеса. Финансовата помощ от ЕФГЗ е в размер до 50 % от стойността на действителните разходи. По мярката се предоставя и национално доплащане (държавна помощ), което възлиза на до 30% от одобрените разходи по проект.
Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“
Тази мярка е най-успешно изпълняваната и е от основно значение за лозаро-винарския сектор, като интересът към нея от страна на производителите е висок. Прилагането й допринася за запазване и подобряване на конкурентната способност и пазарната ориентация на стопанствата, защитата на природните ресурси и околната среда, възстановяването и обновяването на производствения потенциал в лозарския сектор. Изпълнението на предвидените дейности допринася за приспособяване на производството на винено грозде към динамиката на пазара, повишаване доходите в сектора, опазване на селските райони от обезлюдяване, чрез насърчаване на млади производители.
Производството на вина със ЗГУ и ЗНП е приоритет за България, а прилагането на мярката за периода 2019-2023 цели увеличаване на площите в райони с производство на вина със ЗГУ и на площите, засадени с винени сортове лозя, подходящи за вина със ЗНП. Изпълнението на мярката ще спомогне и за преодоляване на неблагоприятната възрастова структура на лозята в България, която ограничава възможностите за устойчиво и конкурентно развитие на сектора. Като приоритет е заложено и подпомагането на лозарски площи, които се управляват по методите на биологичното производство.
Финансовата помощ е от ЕФГЗ и е в размер до 75 % от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка дейност.
Мярка „Инвестиции“
Основна цел на мярката е подобряването на общите резултати на винарските предприятията и адаптирането им към изискванията на пазара, чрез модернизиране на материалната база и повишаване на конкурентоспособността.
Предвидените за финансиране дейности са свързани с извършването на инвестиции за подобряване на материални и нематериални активи – съоръжения за преработка и/или инфраструктура на предприятията в лозаро-винарския сектор. По този начин мярката допринася за повишаване на устойчивостта на процесите във винопроизводството в страната.
Допустими за подпомагане са винопроизводители, вписани в лозарския регистър. Финансовата помощ е от ЕФГЗ и е в размер: до 50% от действителното направените допустими разходи за малките и средни предприятия; до 25% за предприятията с по-малко от 750 служители или оборот по-малък от 200 млн. евро и до 15% за предприятия с над 750 служители или с оборот над 200 милиона евро. Максималният размер на помощта за един проект по мярката е 600 000 евро.
Схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата в България (Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“)
Схема „Училищен плод” и схема „Училищно мляко“ имат за цел да насърчават консумацията на здравословни хранителни продукти от децата и учениците и да подпомагат изграждането на устойчиви здравословни хранителни навици, които да благоприятстват оптималното развитие на подрастващия организъм. Тази цел се постига чрез регулярните доставки на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в учебните заведения, както и чрез прилагането на съпътстващи образователни и информационни мерки, които да представят на децата цялостната идея за здравословно хранене по достъпен начин.
Двете схеми се прилагат в България на база Национална стратегия за шестгодишен период (до учебната 2022/2023 година вкл.) и Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко".
Финансирането на доставките на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти по двете схеми се осъществява със средства от ЕК и от националния бюджет.
Заявители по схемите могат да бъдат еднолични търговци, търговски дружества и кооперации, общини, производители на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти, както и самите училища и детски градини.
Целевата група включва децата от държавните, общински и частни детски градини от първа до подготвителна група включително, както и учениците в държавните, общински и частни училища от подготвителен до IV клас включително.
По реда на схемите се предоставят само пресни плодове (ябълки, круши, праскови, сливи, грозде, банани, мандарини и портокали) и зеленчуци (домати, краставици и моркови), както и пастьоризирано мляко (мляко за пиене), кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал, произведени съгласно изискванията за Български държавен стандарт.
Националната програма за пчеларство има за цел подобряване на условията за производство и търговия с пчелния мед и пчелните продукти, повишаване ефективността на производството, качеството и конкурентноспособността на българския пчелен мед и пчелни продукти, осигуряване на по-добра заетост и по-високи доходи на пчеларите.Националната програма за пчеларство се утвърждава като най-предпочитан източник за финансиране на дейността на българските пчелари поради ниските разходи по подготовката на инвестиционните проекти и кратките срокове за обработка на заявленията и получаване на финансова помощ. Тя обхваща тригодишен период и се финансира с европейски и национални средства, като европейските се равняват на 50% от разходите, които поемат държавите-членки, при предварително одобрен бюджет за всяка от тях. Финансовата помощ по Програмата се предоставя за инвестиции, разходи или проекти в следните направления - мерки:
Заявленията по мерки 2, 3 и 4 се подават в Областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" по постоянно местожителство на физическото лице (по лична карта) и по адрес на седалище на юридическото лице; По мерки 1 и 5 заявления се приемат в Централно Управление на ДФЗ. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” определя със заповед периода за подаване на заявления за подпомагане. Със заповедта се определя периода за приемане на заявления за подпомагане (с точни дати и часове на началото и края на периода), като се посочва и бюджета на съответната мярка за съответния период на прием.
Бенефициенти по програмата могат да бъдат регистрирани земеделски производители, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 29.01.1999 г за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители,, чиито налични кошери са маркирани по реда на Наредба 27 от 10.07.2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства и чиито пчелин е пререгистриран или регистриран като животновъден обект и наличните пчелни семейства са под ветеринарен контрол. Изготвен е проект на наредба за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма за пчеларство за периода 2014 – 2016 г., който е публикуван на Интернет страницата на МЗХ за обществена консултация.
Политиката на ЕС относно мерките за информиране и насърчаване на селскостопански продукти от Съюза цели повишаването на конкурентоспособността им, както на вътрешния, така и на пазарите на трети държави. Целта е да се повиши осведомеността на потребителите за качествата на селскостопанските продукти, методите на производство в Съюза и осведомеността за схемите за качество на Съюза и тяхната разпознаваемост. Повишаването на конкурентоспособността на селскостопанските продукти от Съюза и тяхното потребление води до подобряване репутацията им, както в рамките на Съюза, така и извън него и до увеличаване на пазарния дял на тези продукти.
Бенефициери по схемата могат да бъдат браншови или междубраншови организации, установени в държава членка и представителни за съответния сектор или сектори в тази държава членка, и по-специално междубраншовите организации, посочени в член 157 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и групите по смисъла на определението в член 3, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, при условие че те са представителни за наименование, което е защитено съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012 и е обхванато от програмата, браншови или междубраншови организации на Съюза, представителни за съответния сектор или сектори на равнището на Съюза, организации на производители или асоциации на организации на производители, посочени в членове 152 и 156 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, които са признати от държава членка и органи на хранително-вкусовия сектор, чиято цел и дейност е да предоставят информация за селскостопанските продукти и да ги промотират и на които съответната държава членка е възложила ясно определени задачи, свързани с обществени услуги в тази област.
Допустимите за промотиране продукти, както и условията за тяхната промоция, са описани в чл. 5 на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година.
Промоционалните програми могат да бъдат обикновени и многонационални. Обикновените програми могат да бъдат представяни от една или повече организации, като всички организации трябва да са от една и съща държава членка. Многонационалните програми могат да бъдат представяни от най-малко две организации от най-малко две държави членки или от една или повече организации на Съюза, посочени в член 7, параграф 1, буква б) на Регламент (ЕС) № 1144/2014.
Организациите и групите на производители (ОП/ГП) са доброволно създадени икономически субекти по инициатива на отделни земеделски производители в конкретен сектор. Основната роля на ОП и ГП е да концентрират предлагането на продуктите на членовете си, да ги приспособяват към търсенето на пазара и да намират реализация на тези продукти при по-добри условия. Създаването на ОП и ГП на земеделски продукти води до възможност земеделските производители да повишат своята конкурентоспособност на вътрешния и международните пазари. Сдруженията могат да участват в процесите за по-добро регулиране на веригата на доставки на храни, което да доведе до по-справедливото разпределение на добавената стойност. Предимствата за членовете на ОП и ГП са, че обединени биха могли да имат по-добро планиране на производството, намаляване на производствените разходи и конкурентно пазарно позициониране спрямо търговци и крайни потребители. ОП и ГП могат да инвестират в съвместни дейности или съоръжения, които добавят повече стойност. Чрез тях земеделците споделят риска при производството и е възможно да преодоляват по-успешно кризи на пазара от отделните производители.
Организациите и групите на производители могат да бъдат признати в един от секторите по чл. 1, параграф 2 на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., както и в сектор медицински и етеричномаслени култури. Признаването на ОП и ГП е уредено в Наредба № 1 от 28.01.2015 г. за договорните отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на производители, техни асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти, Наредба № 11 от 15.05.2007 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци и на техните асоциации и за условията и реда за одобряване и изменение на одобрените оперативни програми и Наредба № 12 от 5.05.2015 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти, асоциации на организации на производители и междубраншови организации и на групи производители.
Организациите на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“, както и групите и организациите на производители в сектор „Мляко и млечни продукти“ могат да изпълняват оперативни програми, одобрени по реда на Наредба № 13 от 1.09.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. в секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Мляко и млечни продукти“.