Върни се горе

Мерки за подкрепа на пазарите на селскостопански продукти

Общата организация на пазара на земеделски продукти в Европейския съюз е част от Общата селскостопанска  политика, чрез която се осигурява стабилност и предвидимост на пазарите на земеделски продукти, устойчиви изкупни цени, които гарантират стабилни доходи на земеделските производители и е предпоставка за постоянното снабдяване с качествени храни на потребителите. Мерките, свързани с подкрепата на пазарите на селскостопански продукти се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/. Част от мерките за подкрепа на пазарите са хоризонтални и се прилагат за всички сектори на земеделието, други се прилагат само по отношение на един или няколко земеделски продукта.

Публичната интервенция, като основна пазарна мярка в сектор Полски култури, която се прилага от ЕС, има за цел стабилизиране на пазарите и минимален праг на доходите на европейските земеделски производители. Прилаганите схеми са „Интервенционно изкупуване на зърнени култури и ориз”, „Съхранение на интервенционни запаси” и „Продажба на интервенционни запаси”.

Периодът на изкупуване при публична интервенция е: за зърнени култури от 1 ноември до 31 май; а за неолющен ориз- от 1 април до 31 юли. За периода на членството на България в ЕС, българските производители са проявили интерес само към схемата за изкупуване на пшеница и ечемик. Изкупуването на полски култури може да се реализира по 2 начина: на фиксирана цена или чрез тръжна процедура. Ежегодно, през периода на изкупуване, на територията на България, интервенционната агенция изкупува, на фиксирана цена, зърнени култури и неолющен ориз до достигане на определените количества. В България интервенционната агенция е ДФ „Земеделие”- Разплащателна агенция. Изкупуването на обикновената пшеница чрез публична интервенция, на фиксирана цена е 3 млн. тона за целия ЕС, за периода от 1 ноември до 31 май. Минималното количество, за което могат да се отнасят офертите и тръжните предложения е 80 тона за обикновена пшеница, ечемик, царевица и сорго.

Условията, на които трябва да отговарят операторите (кандидатите) са: всеки оператор (кандидат), установен и регистриран за целите на ДДС в ЕС, може да подаде оферта или тръжно предложение по схема за публична интервенция. За целите на изкупуването на зърнени култури и ориз обаче е достатъчна регистрация в регистъра на стопанствата, в случай че операторът не е регистриран за целите на ДДС. Когато се подава оферта или тръжно предложение за изкупуване, се внася гаранция в полза на интервенционната агенция, до която е подадена офертата или тръжното предложение. За зърнените култури тя е 20 евро/тон. Разплащателната агенция (РА) изкупува полските култури, при условие, че те са с произход територията на ЕС (ожънати на територията на ЕС) разделени са на хомогенни партиди, отговарят на определени изисквания по отношение на количество и качество по Регламент 1272/2009 г. и са на разположение за незабавна доставка.

Референтна цена на зърнените култури, обект на интервенция – 101.31 EUR/тон. В случай, че ЕК приеме регламент за откриване на тръжна процедура, се публикува покана за участие в търг, в която се описват условията и изискванията за подаване на оферти. За количествата над 3 млн. тона обикновена пшеница, както и за твърда пшеница, ечемик, царевица, сорго и ориз, интервенционните цени и количествата за интервенция, се определят от ЕК чрез тръжни процедури. Изкупуването на зърнени култури/неолющен ориз чрез тръжна процедура се извършва въз основа на тръжни предложения, които операторите представят в ДФЗ-РА. Тръжното предложение, попълнено по образец и ценовото предложение се подават в съответната областна дирекция по постоянен адрес и седалище на оператора.

Въведеният модел на финансиране в лозаро-винарския сектор определя финансов пакет за всяка държава членка – винопроизводител, който да се разходва въз основа на програми, съдържащи избрани от държавата членка мерки за подпомагане. Към момента в България действа Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България, която ще се прилага за периода 2019-2023 г. Общата цел на програмата е укрепване на сектора чрез създаване на условия за устойчиво развитие на пазара, повишаване конкурентоспособността на производителите на винено грозде и на качествено българско вино, осигуряване на достъп до международните пазари и възможност за високи икономически показатели на стопанствата. Подновяването на лозарския потенциал на страната, модернизирането на техниките за отглеждане на лозови насаждения, осигуряването на защита от рискове за производителите на винени сортове лозя при осъществяване на селскостопанска дейност, както и на съоръженията в предприятията за бутилиране на висококачествено българско вино, са необходимите стъпки за успешно реализиране на заложените стратегически цели. В Националната програма са включени 4 мерки за подпомагане - „Популяризиране в трети държави“, „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Инвестиции“ и „Застраховане на реколтата“. Всяка от предвидените мерки включва дейности, които допринасят за оптимално постигане на планираните резултати от подпомагането в сектора.

Мярка „Популяризиране в трети държави“

Основна цел на мярката е повишаване на конкурентоспособността и износа на качествени (със защитено наименование на произход , защитено географско указание и сортови) и биологично произведени български вина на пазарите на страни, извън Европейския съюз. Мярката обхваща дейности за информиране и популяризиране на качествени вина, които допринасят за разширяването на пазарните позиции на българските вина. Максималната стойност на един проект е от 1 000 000 лв. за търговски дружества до 4 000 000 лв. за професионални организации; организации на производители; държавни органи или институции, чиято дейност е свързана с насърчаване на бизнеса. Финансовата помощ от ЕФГЗ е в размер до 50 % от стойността на действителните разходи. По мярката се предоставя и национално доплащане (държавна помощ), което възлиза на до 30% от одобрените разходи по проект.

Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“

Тази мярка е най-успешно изпълняваната и е от основно значение за лозаро-винарския сектор, като интересът към нея от страна на производителите е висок. Прилагането й допринася за запазване и подобряване на конкурентната способност и пазарната ориентация на стопанствата, защитата на природните ресурси и околната среда, възстановяването и обновяването на производствения потенциал в лозарския сектор. Изпълнението на предвидените дейности допринася за приспособяване на производството на винено грозде към динамиката на пазара, повишаване доходите в сектора, опазване на селските райони от обезлюдяване, чрез насърчаване на млади производители.

Производството на вина със ЗГУ и ЗНП е приоритет за България, а прилагането на мярката за периода 2019-2023 цели увеличаване на площите в райони с производство на вина със ЗГУ и на площите, засадени с винени сортове лозя, подходящи за вина със ЗНП. Изпълнението на мярката ще спомогне и за преодоляване на неблагоприятната възрастова структура на лозята в България, която ограничава възможностите за устойчиво и конкурентно развитие на сектора. Като приоритет е заложено и подпомагането на лозарски площи, които се управляват по методите на биологичното производство.

Финансовата помощ е от ЕФГЗ и е в размер до 75 % от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка дейност.

 

Мярка „Инвестиции“

Основна цел на мярката е подобряването на общите резултати на винарските предприятията и адаптирането им към изискванията на пазара, чрез модернизиране на материалната база и повишаване на конкурентоспособността.

Предвидените за финансиране дейности са свързани с извършването на инвестиции за подобряване на материални и нематериални активи – съоръжения за преработка и/или инфраструктура на предприятията в лозаро-винарския сектор. По този начин мярката допринася за повишаване на устойчивостта на процесите във винопроизводството в страната.

Допустими за подпомагане са винопроизводители, вписани в лозарския регистър. Финансовата помощ е от ЕФГЗ и е в размер: до 50% от действителното направените допустими разходи за малките и средни предприятия; до 25% за предприятията с по-малко от 750 служители или оборот по-малък от 200 млн. евро и до 15% за предприятия с над 750 служители или с оборот над 200 милиона евро. Максималният размер на помощта за един проект по мярката е 600 000 евро.

Сдружаването в организации на производителите на плодове и зеленчуци е ключов елемент за повишаване на конкурентоспособността, както на отделните производители, така и на сектора като цяло. Тяхното насърчаване е едно от основните направления, както на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, така и на Министерството на земеделието, храните и горите.

Условията за признаване на организация на производители на плодове и зеленчуци са уредени в Регламент (ЕС) №1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от  13  март  2017 година, Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/892 на Комисията от 13 март 2017 година и Наредба № 11 от 15 май 2007 г.

Една организация на производители следва да има правен статут на кооперация, на дружество с ограничена отговорност или на събирателно дружество. Тя трябва да има не по-малко от 6 членове, като минималната годишна стойност на продукцията реализирана на пазара от членовете ѝ да е не по-малко от 50 000 лв. Също така тези членовете следва да реализират не по-малко от 75% от произведената от тях продукция през организацията. Земеделските производители могат да участват с всеки отделен вид плодове и зеленчуци само в една организация.

Организацията на производители се създава с оглед изпълняването на определени дейности и с поне една конкретна цел, съгласно изискванията на чл. 152 на Регламент (ЕС) №1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година.

 

Целите за сектор „Плодове и зеленчуци“ могат да бъдат:

 

•        планиране и приспособяване на продукцията към търсенето на пазара по отношение на качеството и количеството;

•        концентриране на предлагането и на пускането на пазара на продуктите, произведени от членовете им, включително чрез директно предлагане на пазара;

•        оптимизиране на производствените разходи и на възвръщаемостта на инвестициите, за постигане на стандартите в областта на околната среда и хуманното отношение към животните, и за стабилизиране на цените на производителите.

 

Предимствата за членовете са възможности за по-добро планиране на производството, намаляване на производствените разходи и конкурентно пазарно позициониране спрямо търговци и крайни потребители. От друга страна ползите за пазара са концентрация на предлагането и ритмичността на доставките, по- разнообразен асортимент в зависимост от търсенето и по-строг контрол на качеството, подобряване на опаковката и маркирането на продуктите. Икономическите предимства включват по-справедливото разпределение на добавената стойност по веригата на доставка на храни; възможности за проучване и въвеждане на устойчиви производствени практики и иновации; и не на последно място - повишаване на конкурентоспособността на българските земеделски продукти.

 

Основна форма за финансово подпомагане в сектора на плодовете и зеленчуците са оперативните програми на организациите на производители. Това е инвестиционна програма, която организацията на производители разработва и внася за одобрение от Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ). При коректно изпълнение на оперативните програми ДФЗ одобрява извършените разходи и извършва плащания в размер, предвиден в одобрените програми. Програмите могат да включват различни мерки (строеж на складове и хладилни помещения, закупуване на земеделска и транспортна техника, машини за пакетиране и етикетиране, офис техника и др.). Въпреки това организациите на производителите могат да се занимават и с други дейности с търговски или нетърговски характер, като основните и съществени дейности на организацията на производители са свързани с концентриране на предлагането на произведената от членовете продукция на конкурентни цени. 

 

Финансирането на оперативните програми на организациите на производители става чрез оперативен фонд, който се  попълва чрез вноски от организациите на производители и техните членове, финансова помощ от ЕС и национално финансиране. Подпомагането от ЕС е ограничено до 50% от реално извършените разходи от оперативния фонд. Допълнително, размерът на помощта от ЕС е обвързан със стойността на продукцията предлагана на пазара от организацията и е ограничен до не повече от 4,6 % от нея. Националното подпомагане може да бъде в размер до 80% от годишните финансови вноски от организациите на производители и техните членове в оперативния фонд, или до 10% от стойността на продукцията, предлагана на пазара.

Схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата в България (Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“)

Схема „Училищен плод” и схема „Училищно мляко“ имат за цел да насърчават консумацията на здравословни хранителни продукти от децата и учениците и да подпомагат изграждането на устойчиви здравословни хранителни навици, които да благоприятстват оптималното развитие на подрастващия организъм. Тази цел се постига чрез регулярните доставки на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в учебните заведения, както и чрез прилагането на съпътстващи образователни и информационни мерки, които да представят на децата цялостната идея за здравословно хранене по достъпен  начин.

Двете схеми се прилагат в България на база Национална стратегия за шестгодишен период (до учебната 2022/2023 година вкл.) и Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко".

Финансирането на доставките на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти по двете схеми се осъществява със средства от ЕК и от националния бюджет.

Заявители по схемите могат да бъдат еднолични търговци, търговски дружества и кооперации, общини, производители на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти, както и самите училища и детски градини.

Целевата група включва децата от държавните, общински и частни детски градини от първа до подготвителна група включително, както и учениците в държавните, общински и частни училища от подготвителен до IV клас включително.

По реда на схемите се предоставят само пресни плодове (ябълки, круши, праскови, сливи, грозде, банани, мандарини и портокали) и зеленчуци (домати, краставици и моркови), както и пастьоризирано мляко (мляко за пиене), кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал, произведени съгласно изискванията за Български държавен стандарт.

Националната програма за пчеларство има за цел подобряване на условията за производство и търговия с пчелния мед и пчелните продукти, повишаване ефективността на производството, качеството и конкурентноспособността на българския пчелен мед и пчелни продукти, осигуряване на по-добра заетост и по-високи доходи на пчеларите.Националната програма за пчеларство се утвърждава като най-предпочитан източник за финансиране на дейността на българските пчелари поради ниските разходи по подготовката на инвестиционните проекти и кратките срокове за обработка на заявленията и получаване на финансова помощ. Тя обхваща тригодишен период и се финансира с европейски и национални средства, като европейските се равняват на 50% от разходите, които поемат държавите-членки, при предварително одобрен бюджет за всяка от тях. Финансовата помощ по Програмата се предоставя за инвестиции, разходи или проекти в следните направления - мерки:

  1. техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари
  2. борба срещу вароатозата
  3. мерки за подкрепа на лаборатории, извършващи физико-химичен анализ на пчелния мед
  4. мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери
  5. сътрудничество със специализирани органи за осъществяването на практика на приложните изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти

Заявленията по мерки 2, 3 и 4 се подават в Областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" по постоянно местожителство на физическото лице (по лична карта) и по адрес на седалище на юридическото лице; По мерки 1 и 5 заявления се приемат в Централно Управление на ДФЗ. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” определя със заповед периода за подаване на заявления за подпомагане. Със заповедта се определя периода за приемане на заявления за подпомагане (с точни дати и часове на началото и края на периода), като се посочва и бюджета на съответната мярка за съответния период на прием.

Бенефициенти по програмата могат да бъдат регистрирани земеделски производители, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 29.01.1999 г за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители,, чиито налични кошери са маркирани по реда на Наредба 27 от 10.07.2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства и чиито пчелин е пререгистриран или регистриран като животновъден обект и наличните пчелни семейства са под ветеринарен контрол. Изготвен е проект на наредба за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма за пчеларство за периода 2014 – 2016 г., който е публикуван на Интернет страницата на МЗХ за обществена консултация.

Политиката на ЕС относно мерките за информиране и насърчаване на селскостопанските продукти има за цел да подпомогне земеделските организации да навлязат или да затвърдят своите позиции на атрактивни за тях пазари. Промоционалните програми предвиждат дейности, които повишават осведомеността сред потребителите относно усилията, положени от европейските земеделски производители за осигуряване на качествени и безопасни продукти.

Промоционалната политика има ясни приоритети, които се определят годишно – в работна програма. За бенефициери са определени браншови и междубраншови организации на производители на национално и европейско ниво, както и организации, извършващи обществени услуги за популяризиране на земеделски продукти като Селскостопанските камари например. Списъкът на допустими продукти включва всички селскостопански продукти (без тютюн) и преработени продукти като бира, макаронени изделия, сладка царевица, памук и др. При определени изисквания могат да се популяризират вино, спиртни напитки със защитено географско наименование и риба и рибни продукти. Европейските схеми за качество, включително национални схеми за качество, био продукти и продукти от отдалечените райони са водещ приоритет за политиката. В същата посока се признава стратегическото значение на показването на търговските марки и произхода на европейските продукти.

За всяка година Европейската комисия утвърждава Работна програма с насоки, която може да определя целеви сектори и/ или схеми за насърчаване за част от финансирането. Поканите за представяне на предложения за конкретни кампании се публикуват в началото на годината. Така наречените „обикновени“ програми може да бъдат представяни от една или повече организации от една и съща държава от ЕС; „многонационалните“ програми може да се представят от поне две национални организации от най-малко две държави членки или от една или повече европейски организации. Процедурата за подбор и оценка на подадените заявления е само на ниво Комисия.

Създаването на организации на производители (ОП) и групи на производители (ГП) на земеделски продукти  води до повишаване на конкурентоспособността на земеделските производители и скъсяване на веригата на доставки на храни.

Този вид сдружаване води до подобрени възможности за реализация на произведената продукция, на по - добри цени, както и до намаляване на общите производствени разходи. Групите и организациите подпомагат своите членове с оказване на техническа помощ на членовете с техника за обработка, опаковане, сортиране на продукцията, търсене на възможности за реализация на пазара.

Организация на производители може да бъде създадена в един от следните сектори:

•   пресни плодове и зеленчуци;

•   плодове и зеленчуци за преработка;

•   плодове и за един или няколко видове плодове;

•   зеленчуци и за един или няколко видове зеленчуци;

•   мляко и млечни продукти;

•   зърнено-житни и маслодайни;

•   медицински и етерично маслени култури;

•   зърнено бобови култури;

•   технически култури;

•   месо и вълна;

•   мед и пчелни продукти;

•   винено грозде;

•   яйца;

•   копринени буби;

•   живи дървета и други растения, луковици, корени и други подобни, рязан цвят и декоративна растителност;

•   семена и посадъчен материал.

 

Група на производители се създава за земеделски продукти от един от следните сектори:

•   плодове;

•   зеленчуци;

•   мляко и млечни продукти;

 •  зърнено-житни;

•   медицински и етерично маслени култури;

•   зърнено бобови култури;

•   технически култури, с изключение на тютюн;

•   месо, с изключение на риба и аквакултури;

•   мед;

•   винено грозде;

•   яйца.

 

Европейското законодателство в областта на ОП и ГП е уредено с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от  17  декември  2013 година.

Признаването на ОП на плодове и зеленчуци е уредено с Наредба № 11 от 2007 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци и на техните асоциации и за реда и условията за одобряване и изменение на одобрените оперативни програми (Наредба № 11/2007г.).

Признаването на ГП на плодове и зеленчуци е уредено с Наредба № 12/2015 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти, асоциации на организации на производители и междубраншови организации и на групи производители (Наредба № 12/2015г.).

Признаването на ОП в сектора на млякото и млечните продукти  е уредено с Наредба № 1 от 28 януари 2015 г. за договорните отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на производители, техни асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти (Наредба №1/2015 г.).

Признаването на ГП в сектора на млякото е уредено с Наредба №12/2015 г. Условията за признаване на ОП и ГП на земеделски продукти от други сектори са уредени  с  Наредба №12/2015 г.

ГП и ОП се създават в една от следните правни форми: кооперация, събирателно дружество и ООД. ГП и ОП се създават за спазване на целите, заложени в европейското и национално законодателство.

Минималният брой членове за създаването на организация е 6 члена, които трябва да са физически или юридически лица, регистрирани земеделски производители. За създаването на група са нужни 4 члена. Земеделските производители могат да участват с всеки отделен вид плодове и зеленчуци само в една организация или група.

За да се формира ОП е необходим оборот от 50 000 лв., докато за ГП нужният оборот е 25 000 лв., като тези обороти се формират само от продуктите, за които се иска признаване.

Желаещите да създадат ГП и ОП трябва да отговарят на условията, посочени в изброеното законодателство, за да бъдат признати.

С оглед на признаването на ОП и ГП със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, кандидатите подават заявление по образец в МЗХГ, като срокът на признаване е три месеца от подаването на документите.