Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите, в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ
Водещ: „Тази сутрин“ продължава заедно с министъра на земеделието. Ексклузивно интервю с Десислава Танева, защото както виждате, следите и новините, чумата по свинете се разраства, обхваща все повече области. Има призив в немалко от тях хората сами да умъртвят животните си, независимо че са здрави. Планират се обаче и протести на тази тема. Добро утро казвам на министър Десислава Танева.
Десислава Танева: Добро утро. Добро утро и на всички зрители.
Водещ: Г-жо Танева, неспасяемо изглежда положението вече.
Десислава Танева: Положението е изключително тежко и ние сме в тежка криза по отношение на африканската чума по свинете (АЧС). Доколко ще ограничим това заболяване, а в последствие да предприемем допълнителни действия и мерки за изкореняването зависи само от съвместните усилия на всички, от всички нас.
Водещ: Провали ли се обаче държавата в предприемането на превантивни мерки, за да не се стигне до такава голяма зараза в цялата страна?
Десислава Танева: В никакъв случай не мога да кажа, че се е провалила. Мога да кажа, че в определени области е можело да бъдат положени повече усилия. И веднага давам пример: обучението на населението какво е АЧС, как възниква, как се разпространява заразата и какви са последствията от това.
Водещ: Това обаче е трябвало да дойде от държавата, нали така? Защо държавата не е предприела такова обучение сред хората?
Десислава Танева: Предприето е. Това казвам, че със сигурност можем винаги да направим повече. И искам да кажа, че откакто съм встъпила в мандат, сигурно вече близо месец, представители на научната област, които нямат нищо общо с министерството или Българската агенцията по безопасност на храните (БАБХ), са на терен в Северна България на такива обучения. Целият ресурс на България, който е компетентен на тема АЧС ни съдейства, за което на тези хора мога само да благодаря.
Водещ: Откога знаете, че ще има такъв голям проблем в страната? защото се оказа като че ли изведнъж пламнаха повечето свинекомплекси в Северна България, най-вероятно вече виждаме, че болестта се е прехвърлила и на юг, през Балкана.
Десислава Танева: Мога да започна много отдалеч разговора – изобщо в Европа през Русия още 2000 година започва разпространението на болестта. Това е един вектор на заразата, който навлиза в Европейския съюз и се движи по страните в Източна Европа. Защо? Защото векторите, които могат да са разпространители на заразата в Източна Европа са много повече, и най-вече уязвимите, аз не обичам да ги наричам „задни дворове“, по-скоро лични стопанства, които са без мерки за биосигурност. Това заболяване започва, пак казвам, в Русия са в пандемия – 12 години не могат да ги изкоренят – милион домашни свине засегнати. А в България за първи път се регистрира огнище 2018 година дива свиня, защото и дивата свиня на практика е един резервоар, източник на заразата.
Водещ: Затова нека да отговорим така, или поне да се опитаме да кажем откъде точно е дошла и по какъв начин е дошла заразата в България? Ако е ясно, че тя идва от Румъния, защо не се направило една буферна зона или яка, където да няма прасета или хората да бъдат предупредени да не гледат такива, за да не е засегнат целият сектор, а и цяла България с личните стопанства на хората?
Десислава Танева: 11 страни преди нас, основно Източна Европа на практика са засегнати от 2012 година досега или вече 7 години. И във всяка от тези страни, в които е влязъл този вирус до момента не е излязъл, не са обявени за свободни зони, няма такава страна. Единствено Чехия е под надзор за това, тъй като тя е установила вируса, заразата на етап дива свиня и е предприела най-радикалната мярка с умъртвяване на всички възможни вектори: дива и домашна свиня в лични стопанства.
Водещ: А сега отглеждат ли животни в личните си стопанства хората, например в Чехия?
Десислава Танева: Не.
Водещ: Не?
Десислава Танева: Не. Има регистрирани с мерки за биосигурност. Нека да разграничаваме това. Ако ти в личното стопанство отглеждаш домашни свине, включително и с развъдна дейност, каквото вече е и масова практика, имаш изградени мерки за биосигурност. Това са чисти зони, мръсни зони, движение на храна, на хора, на поток, дезинфекция, то няма проблем. И когато ние говорим за превантивни мерки, ние не бива да казваме, в смисъл ние се фокусираме в тип „заден двор“ или лични стопанства, ние се фокусираме върху тези стопанства, където няма изградени мерки за биосигурност.
Водещ: Добре. Тези, които са малки и ги използват за развъждане или разпространение, но най-потърпевши накрая ще се окажат отново, както се казва обикновените хора, които гледат едно, две или три прасета в задния си двор, и сега ще трябва по никое време през лятото да ги заколят здрави. И хората са недоволни.
Десислава Танева: В емоционален план за всички това е една тежка ситуация. Но нека погледнем цифрите: от 28 регистрирани огнища тип „домашна свиня“, от които 5 в промишлени свинекомплекси, щетата е 126 хиляди домашни свине. От личните стопанства без мерки за биосигурност и регистрираните огнища тип „лично стопанство“ там до момента засегнатите свине са 526. За такава разлика говорим в щетата.
Водещ: Кажете ми кои са областите в България, където хората ще трябва сами да заколят животните си?
Десислава Танева: Да, ще обясня: 65 регистрирани свинекомплекса, 5 от тях вече са с огнища регистрирани и върви процеса на евтаназиране и предприемане на всички мерки по Европейската харта по унищожаване на всички заразни материали. От останалите 60 свинекомплекса се намират общо на нови 18 областни територии. В тези 18 области в България, около тези 60 свинекомплекса са определени 20-километрови санитарни зони, в които не следва да останат стопанства без мерки за биосигурност, без значение чия собственост.
Водещ: Това не е ли почти цялата територия на България?
Десислава Танева: Не, не. 60 свинекомплекса, 20 км около тях, но вече засягаме нови 18 области на страната. Или в 6 области на страната оставаме без подобна превантивна мярка.
Водещ: Да, но където и да се открие такъв случай в другите към момента незасегнати области, това означава ли, че навсякъде хората ще трябва, навсякъде ли в България хората ще трябва да убиват домашните си прасета?
Десислава Танева: Все още прилагаме мярката по Хартата: 3 км предпазна зона и 10 км надзорна зона. Искам да кажа, че от тези 28 огнища до момента регистрирани, почти половината са регистрирани именно от контрола в надзорните зони.
Водещ: Добре. Ще се пренесем само след секунди в едно такова място заедно с Ана-Мария Конова. Но смятате ли, че хората ще спазят тази ваша към момента молба – до 2-рир, до утре да унищожат домашните си прасета?
Десислава Танева: Те няма да ги унищожат. Те могат да усвоят месото за лично ползване. И това е положителното на тази мярка. Защото ние не трябва да стигаме на етап, в който болестта ще унищожи животните. И това, което се предприема като превенция е в полза и на самите стопани. Ситуацията е много тежка, но ние трябва да се справим с нея, за да тръгнем наново да възстановим това, което сега ще бъде засегнато от тази криза.
Водещ: Много важен е въпросът кога ще могат отново да възстановят стопанствата. Предполагам, че това ще е основна тема.
Десислава Танева: Когато спре заразата. Нека да е ясно.
Водещ: Ама тя заразата в някои страни не е спряла 12 години казвате или 7 години се борят с нея.
Десислава Танева: Аз не смятам. България има съответния капацитет научен, ветеринарен. Трябва само разбиране, в което очевидно трябва да положим допълнителни усилия за обучение, така че да се справим по-бързо.
Водещ: Добре. Принасяме се в един такъв регион в Пазарджишко. Хората са готови на протест, защото не желаят да заколят прасетата си. Какви са аргументите им? Включваме Ана-Мария Конова от село Юнаците, след което предполагам, че ще има въпроси към министър Танева. Ще се опитаме да отговорим. Ани, добро утро.
Репортер: Добро утро, Тони. Както каза, намирам се в пазарджишкото село Юнаците в една от къщите, където се отглеждат домашни прасета. Според превантивните мерки всички те до утре трябва да бъдат умъртвени от техните стопани. Хората тук обаче категорично отказват да изпълнят тези мерки и да заколят животните си предсрочно. Заплашват и с протести. Един от стопаните, в чиято къща се намираме в момента, е Борис. Здравейте, Борис. Колко прасета гледате?
Гражданин: Ами, значи, дванайсет. Десет прасета и две майки имам, които в момента са заплодени, и при този случай трябва да си сложиш грях на душата да ги заколиш майките с прасенцата вътре. И няма какво да го правиш това месо посред лято.
Репортер: Защо отказвате? Тоест, ще изпълните и мерките до утре?
Гражданин: Еми не, защото не са болни прасета. То ако са болни нещо, няма проблем да се заколят, ако трябва да се заровят ли, къде, но то от Видин за една седмица дошло в Пазарджик, как го измислиха? Нито покрай нас има диви прасета, нещо да има носители на зараза, нито нищо. Тук сме равнинен район, няма гора, няма нищо, няма диви прасета. Не знам от какво е. Нито са болни прасетата, нито нищо.
Репортер: А вие също сте стопанин на животни?
Гражданин: Да.
Репортер: Колко гледате?
Гражданин: Три.
Репортер: Трички. Ще ги умъртвите ли или също отказвате?
Гражданин: Отказвам, как. Посред лято кой коли прасе?
Репортер: Но ще има санкции, ако не го направите.
Гражданин: Еми не знам. Ще плащаме.
Репортер: А при нас е и кметът на селото, който подкрепя хората. Господин Кузев, тоест, какви са притесненията на хората и защо отказват да умъртвят животните?
Стоян Кузев: Притесненията на хората са в следствие на тази безумна заповед, която беше издадена от Министерството на земеделието и храните. Явно в Министерството на земеделието и храните ги е обхванала много сериозна паника, след като прибягват до тези действия, до тези мерки. Те не си свършиха работата с охраната на границата, с предпазването на граничните райони от нахлуването на заразата. Не си свършиха тяхната работа с медицинското обслужване тук по места, на животните. Явно провалът при тях е изключително сериозен, и тъй като нямат доблестта да кажат: „Да, ние сбъркахме, ние не си свършихме работата“, най-лесно е да хвърлят вината върху малкия, дребния човек на село, да го унищожат, като смятат, че той е безропотен, той мълчи, той може само да работи и да мълчи. Да, но да им кажем на господа министрите, че човекът вече няма да мълчи, малкият човек. Той ще си търси правата и ние всички заедно, колективно ще си търсим правата, ако трябва и в съда, защото тези мерки, които се предлагат, са изключително лоши, негативни.
Репортер: Трийсет и едно села ще излязат на протест от Пазарджишка област, иначе 75 се включват в тези мерки и рестрикции. Какви са исканията ви?
Гражданин: Исканията са за отмяна на заповедта на министъра госпожа Танева и за конкретни действия по обезопасяване на възможността за пренос на заразата при малките стопанства. Всички ние знаем, че основният проблем в момента е в големите стопанства, всички ние виждаме, че там са най-засегнатите икономически райони. Те са много далеч от Пазарджик, и това е видно за всички.
Репортер: Конкретен въпрос към министъра, слуша ви в момента?
Гражданин: Министърът, министърът да си гледа работата, защото до момента министерството и държавните институции не си свършиха работата, независимо, че вече от 3-4 години опасността е налице. И точно така, както каза и кметът на село Юнаците, в момента те са в паника и не продължават с никакви адекватни действия. В момента отново те спускат заплахи към хората как те ще бъдат санкционирани, вместо да кажат: „Държавата ще ви подкрепи“, евентуално ако има такава заплаха.
Репортер: Какво искате конкретно, имате ли въпрос към нея?
Гражданин: Какво мисли по отношение на това как се е действало в Литва и защо ние трябва да пренебрегнем опита на тази страна, да отидем в посока действията в Чехия – избиване на всички животни? И защо в момента не се действа за намаляване популацията сред дивите прасета, там, където е реалният преносител и носител на заразата, а се посяга за намаляване и снижаване на риска при дребните стопани?
Репортер: Чухте въпроса – защо трябва да се унищожават домашните прасета, а не се атакува популацията на дивите свине, които са основен преносител на заразата? Трийсет и едно села утре ще излязат на протест. Тони, към теб.
Водещ: Ани, благодаря ти за това включване. Чухте, много са въпросите на хората. Над 30 села ще протестират само в Пазарджик, а предполагам, че има много недоволни и в другите области, където ще трябва да умъртвят животните си. Това притеснява ли ви?
Десислава Танева: Това, което ме притеснява, е общата ситуация на криза с африканската чума по свинете. Недоволството на личните стопани е част от общата картина африканска чума по свинете в България.
Водещ: Добре, но хората ви питаха защо не се …
Десислава Танева: Сега ще отговоря.
Водещ: … предприемат действия от страна на държавата да се каже: „Ние ще ви обезщетим или ще ви помогнем“, пък тогава да се издават заповеди за убиването на животните? Ето това беше един от въпросите.
Десислава Танева: Сега ще отговоря на всички въпроси. Първо, по отношение на въпроса за популация дива свиня. Мерките по отношение на дивата свиня също са взети. Те са съвсем различни, по различен ред, отколкото при домашната свиня и те се вземат според сезона, в който сме: изграждане на капани и подборен лов и претърсване. Ние имаме отделни към момента регистрирани 23 случая на огнища при дива свиня и 40 диви свине, засегнати от африканска чума по свинете. Там се правят…
Водещ: Там обаче ли е големият проблем? Защото хората казват: „При дивата свиня е големият проблем, а сега удряте нас, малките собственици и стопанства“.
Десислава Танева: Два са потока на основните като източник на заразата. Те са съвсем отделни и няма как да се йерархират по отношение на риска от зараза. Личните стопанства, без мерки за сигурност, са другите. Тоест, отговарям в частта за дива свиня, че всички мерки са заети. Второ, нека отговоря на всички въпроси – независимо от тежкото положение, в което са стопаните, те бяха зададени много, според мен, прагматично. И наистина, това е слабост, че на тези въпроси хората не могат да си отговорят сами, тоест, не са стигнали нивото на обучение, което трябва да извършим, за да разберат всички тези мерки. България не прилага най-стриктните мерки, както в Чехия. Какво е положението в Литва? Пет години с африканска чума по свинете. Само за тази година има открити нови 13 огнища, а общите огнища в Литва са 131 и 67 000 домашни свине също са унищожени. Там обаче личните стопанства, на които е подпомогнато и подкрепено да направят мерките си, да подобрят мерките си за биосигурност, те са били регистрирани и с определено ниво на мерки за биосигурност. Аз пак казвам, и в момента в санитарните зони, ако има стопанства с изградени мерки за биосигурност, регистрирани – естествени, че няма да подлежат на изпълнение по тази заповед.
Водещ: Ама то е ясно, че най-вероятно няма такива стопанства в България с мерки за биосигурност. Вие чували ли сте за такива? Има ли мярка, по която държавата казва: „Направете подобна превенция и ние няма да ви пипаме прасетата“?
Десислава Танева: Не, защото всеки, който отглежда домашни свине, следва да го прави по съответния закон, със съответната регистрация, а за да се регистрираш, трябва да си изградил определени нива на биосигурност. Проблемът е, че ги нямаме, а това, че ги нямаме е и на практика риск от разпространение на заразата и засягане на промишленото, само момент да се изкажа, свиневъдство, което води до огромните икономически загуби. Горе, на границата с Румъния, тъй като там има към момента вече близо 1 700 регистрирани огнища, общо засегнатите домашни свине от тази африканска чума по свинете по света са близо 3 милиона, 1 милиона са близо в Европа. Оттам се извършва дезинфекция, извършват се проверки. Но потокът на храната, начинът на разпространение, стопанствата без мерките за биосигурност на практика са най-рисковия фактор за бързо разпространение на заразата. Освен това, летните месеци – юли, август, септември почти средата, това е пикът на това заболяване. Така че в условията, в тези изключително рискови условия, не ще продължим още известно време.
Водещ: Казвате обаче, че малките стопанства, където няма, където би имало мерки за сигурност, няма да пипате прасетата. Но защо това не беше превенция на държавата , когато беше ясно, че от години тази болест може да настъпи при нас, има я при съседите в Румъния, да се изградят или поне хората да бъдат уведомени, образовани, обучени, да им бъде казано: „Направете такова стопанство, и вие няма да имате проблем“. Това пропуск на държавата ли е?
Десислава Танева: За всичко това има издавани заповеди изрично. Има действащ закон.
Водещ: Кой не ги е спазвал тогава, г-жо Танева, за да се стигне до тази кризисна ситуация?
Десислава Танева: При условие, че хората не са информирани, как да кажа, всеки трябва да потърси вина у себе си. Не можем да кажем, че е виновен само ветеринарят, който не е обучил или информирал хората.
Водещ: Може би държавата, кмета по населено място.
Десислава Танева: Всеки знае, че когато отглежда животни, има стопанството, трябва да отговаря на определени критерии за биосигурност. И във Ветеринарната служба всеки може да му ги каже. По отношение на обезщетенията и на подкрепата на държавата на хората – темата, аз пак казах, в Европейския съюз 11 държави, основно Източна Европа е с много тежко състояние на болестта. От 2015 година, тъй като това заболяване е изключително заразно, за разлика от всички други е това, за което няма лечение и няма създадена ваксина. Тъй като в моя мандат като министър и в предходния това е трета епизоотия, в първия мандат като влязох, синият език беше повсеместен, но имаше ваксина и вече се ваксинира по профилактиката, заразен нодуларен дерматит влезе от Турция – ние го спряхме за цяла Европа със същите ветеринарни служби, направихме картата. За това заболяване няма ваксина. Тоест, единственият начин ние да ограничим щетите за България за всички хора включително, защото падането на промишлени свинекомплекси води до освобождаване на хора, до огромни икономически загуби, до обезщетения, които се дължат, те се рефинансират.
Водещ: А може и до повишаване на цената на месото и други последствия.
Десислава Танева: Това е световна тенденция. И до момента, преди чумата българското производство на свине задоволяваше близо 50% от месната консумация. А стопанствата тип „лично стопанство“, които са основният източник на заразата, на практика не представляваха повече от 3% от общото поголовие.
Водещ: Добре, но ако сега успеете да убедите хората да заколят животните си…
Десислава Танева: Ще продължим с това убеждаване.
Водещ: … кога ще могат да гледат отново прасета в задния си двор?
Десислава Танева: Да, ще обясня. Когато спре тази зараза, мине известен период – той може да е по-кратък, но до 6 месеца, в който няма открити нови огнища, минато и дезинфекцирано навсякъде, и по опреден ред започва репопулирането, и разбира се, при съответни мерки за сигурност. Отново искам да кажа за подкрепата, да си довърша мисълта. Тъй като проблемът в цяла Източна Европа е един и същ, експертите от Комисията, които бяха на посещение в България, казаха, че тази тема ще я поставят на коментари в Комисията, че трябва да се помисли как да се процедира с личните стопанства без биосигурност и засегнатите животни в следствие на мерките. Когато там има становище, защото сега нямаме право на такова обезщетение на свине, които не са регистрирани в регистрите на ветеринарните служби, когато излезе такова решение, тогава ще решим в каква посока ние ще работим.
Водещ: Значи казвате – на най-високо ниво трябва да се вземе решение, за да могат да се подкрепят стопаните?
Десислава Танева: Да.
Водещ: Не може ли България да отдели пари в този момент за хората, които трябва да убият животните си и разчитат на месото например, което ще приберат във фризера не сега през лятото, а през декември?
Десислава Танева: Ние не трябва да предприемаме действия, които биха поставили под въпрос дали нашите мерки, които предприемаме, са адекватни и по общите правила и стратегията на Европейския съюз за АЧС, тя е от 2015 едва, това е ново заболяване.
Водещ: Затова казват, че много по-лесно може би ще убедите хората, ако им кажете: „Да, ще ви компенсираме, ще намерим начин наистина“, а не да чакаме Европейската комисия да решава.
Десислава Танева: Да, искам да кажа, че държавата… Това ще стане в много бърз порядък – есента, защото не искам и не трябва да допускаме да изпадаме в ситуацията да не ни бъдат признати разходите и обезщетенията, които ще дължим на промишлените свинекомплекси, които са огромната сума.
Водещ: Тъй като въпросите са много, но един от въпросите, за които попитаха и на прякото включване и от село Юнаците, беше за литовския министър, който вчера чухме в интервю на Стоян Георгиев.
Десислава Танева: Да, и аз обясних.
Водещ: Да си припомним, една минута е само отказът от това интервю.
Гиедриус Сурпулус – министър на земеделието на Литва: Има два модела на подход към чумата: радикалният, това е чешкият модел – всички прасета да се унищожат в голям периметър. Но ние имаме 10 хиляди малки домашни свиневъди, и те ще излязат на улицата, ако аз съм човекът, който им убие прасетата. Направихме мотивационни мерки за малките свиневъди, които могат да получават до 2 000 евро от Европейския съюз и имат избор – да инвестират в мерки за биологична защита, например да си купят специални килими, които предотвратяват пренасянето на болестта с обувки и да си направят специални огради, или могат да си купят други животни: зайци, кокошки, овце, и да заколят прасетата. Според нашите национални закони, всяка голяма свинеферма трябва да има място за погребване на прасетата. Мястото трябва да получи одобрение от Националната служба по геология след изследване на терена. След загробването се прави проучване и се следи за качеството на водите в населените места в близост.
Водещ: Добре, крутите мерки в Чехия, знаем, че там обаче периметърът е бил по-малък.
Десислава Танева: Много по-малък.
Водещ: Справили ли са се в тази държава с проблема?
Десислава Танева: Литва продължава да се бори 5-та година с това заболяване. 131 регистрирани огнища има, 13 от тях в този сезон, 5-та поредна година. А това, което е направено, и това, което всяка държава решава да прави, и е според спецификата и структурата на собственото си земеделие – там личните стопанства, за които говори министърът, да бъдат подкрепени за специални килими, това са мерки за биосигурност, са подкрепени тези, които са били регистрирани, и които са били с определено ниво на биосигурност. Защото сега, нали разбирате, че в нашите лични стопанства, те особено сега по повод на това напрежение много често се дава в репортажите, едно килимче дали би било достатъчно за мерки за биосигурност?
Водещ: Е, със сигурност, не.
Десислава Танева: Със сигурност, не. Да.
Водещ: Кажете ни обаче, ето, министърът там, всъщност, министърът, който е на вашата позиция в Литва, казва, че не си е позволил да изкара хората на улицата, ако е предприел мерки за убиването на домашните животни. Сега много хора ще протестират най-вероятно.
Десислава Танева: Ние ще продължим активната комуникация, даже в Пазарджик сега, като се прибера в министерството ще направим екип, който ще отиде да обяснява на хората. Ние трябва да обясняваме. Информацията, която получавам за част от подстрека…, инициаторите на тези протести, са хора, които нямат прасета в задния си двор, и които са протестирали по много теми. Но очевидно е, че някой ще…
Водещ: Подстрекатели ги наричате?
Десислава Танева: Инициатори казах.
Водещ: А, инициатори.
Десислава Танева: Инициатори, които ще яхнат вълната. Истината е една: за да можем да се справим и да ограничим щетата, експертът, който дойде между другото на проверка по прилагането на мерките, каза една много точна мисъл: всеки от обществото трябва по самосъзнание, по убеждение да изпълнява мерките. Ако самосъзнанието и убеждението в тези мерки го няма, то ще гледа как да се избегне, заобиколи, и ние сме обречени тогава на проблем.
Водещ: Много благодаря.
Десислава Танева: В този смисъл продължаваме с усилията за обучение по АЧС. И искам още нещо да допълня. Знам, че сме ограничени във времето. Горе, в Община Сливо поле, Русенско знаете ли какво означаваше 3 огромни свинекомплекса с близо 90 хиляди прасета, единият с изключителни мерки за биосигурност – там проблемът идва пак от прасетата в личните стопанства, клани на кланица, в която се колят и промишлените. От движението на колите за товарене се принася вирусът. И искам да кажа какво означава истински лидер на местната общност. Искам да благодаря на кмета на общината, който беше денонощно с хората, през нощта за намиране на съответните решения заедно с местната общност, независимо, че това му е била най-тежката ситуация в управлението.
Водещ: Това означава, че заразата е влязла през кланицата при коленето на животни, които са били от задните дворове.
Десислава Танева: Такава е хипотезата на научната общност, която изследва темата по отношение на откъде идва.
Водещ: Много са още темите. Дали има и дали може да се очаква екокатастрофа след загробването на толкова много животни?
Десислава Танева: Категорично не може. Само да кажем за това – не трябва да създаваме такива притеснения. А чухте ли литовският министър, и той каза по отношение на това как търсят специални терени също с техните служби. Няма как да бъде различно. Всяка площадка, която е определена, е съгласувана и РИОСВ, с „Басейнова дирекция на водите“ и с РИОКОЗ. Тя е избрана така, че този обем да не контаминира околната среда, да не я зарази.
Водещ: Благодаря много за това участие на министър Десислава Танева.