Г-жо Танева, веднага щом влязохте в министерството на земеделието, казахте, че първо се захващате с проблемите на животновъдите. Сега пазарът е наводнен от евтини чужди продукти. В същото време нашите мандри и фермери фалират още преди 1 април, когато ще паднат млечните квоти в ЕС и ще ни залее вносна суровина. Какво правите?
- Млечният сектор е в най-голямата си криза след 2008 г. Въвеждаме задължителни договори между производители и преработватели, за да гарантираме изкупуването. Друг е въпросът, че това са свободни търговски отношения и когато има проблем с плащането, държавата не може да бъде арбитър. Напоследък получавам много оплаквания от фермери, особено от Северна България, че имат проблеми с плащането на изкупеното мляко. Скоро ще проведа среща с тях. На заседанието на земеделските министри в Брюксел на 15-16 декември много остро поставих въпроса за кризата в млечния сектор и поисках директна помощ за производителите. Още няколко министри ме подкрепиха с аргументите, че системата не е готова за т.нар. меко кацане при премахването на квотите. За съжаление в Брюксел останаха категорични, че не може да се обяви криза на пазара на мляко и затова няма да се допусне директна подкрепа за фермерите. А цените на млякото са прекалено ниски сега.
- Но нали ЕС предприе компенсации заради руското ембарго - ние защо не сме включени?
- Заради руското ембарго в ЕС поемат разходите за складиране на млечни продукти, които в България почти не се произвеждат, и тези мерки не са приложими у нас. Така че ние нямаме много варианти. Ще предприемем всички законови мерки за контрол върху вносните продукти, ще проверяваме дали етикетите им са според новите изисквания, така че българският потребител да има подробна информация, преди да направи избора си.
- Фермерите изнемогват от ниските цени и вносната конкуренция, а в същото време хора без животни стопанисват огромни територии ливади и получават субсидии за тях. Няколко правителства вече не успяват да се справят с проблема. Каква е вашата идея?
- Предложихме промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и в момента върви общественият дебат. Ще дадем предимство на животновъдите при наемането на пасища и мери от общинския и държавния поземлен фонд. Проблемът е, че трябва да се работи в много кратки срокове, защото заявяването на площите за подпомагане започва на 1 март. В момента бързаме да подготвим цялата нормативна база, защото много от сроковете са изпуснати. През тази година за пръв път ще се приложи изискването фермерите, които заявяват площи за субсидии, да доказват, че имат правно основание да ги обработват, а администрацията изобщо не е готова да приложи тази система. В същото време срокът за законодателни промени е много къс.
За животновъдите ще има и специални субсидии, защото 13% от целият пакет европейски помощи за страната ни ще бъдат разпределени между тях, зеленчукопроизводителите и овощарите. Това са 102 млн. евро за 2015 г. Помощите ще се увеличават с 10% всяка следваща година.
- Точно за тези пари сега между тези браншове се водят пунически войни. Недоволни собственици на оранжерии заплашиха с протести, защото намалихте помощите им.
- Концепцията за директните плащания е изпратена от предишното правителство на 31 юли и там е записана помощ от 750 евро на декар за оранжерийно производство. Но в Европейската комисия не са съгласни с толкова високо подпомагане. Миналата седмица имахме среща с оранжерийните производители, на която ги запознахме с писмо на Европейската комисия от 23.10.2014 г., в което комисията ни казва, че такава висока ставка няма в нито една държава членка на ЕС и България поставя рекорд в тази насока. След писмото на ЕК министерството изпрати ново предложение за 250 евро на декар, с което пък нашите производители не са съгласни. Сега разработваме други мерки. Например фонд „Земеделие“ ще им предоставя нисколихвени кредити. Също така оранжерийните производители ще бъдат подпомогнати с допълнителни средства по схемата de minimis. Но трябва да са на светло, за да бъдат подкрепяни, трябва да имат документи за своята продукция.
- От толкова години вече няма регистър на аграрните производители, не се знае кои са и какви са точно. Това е и причина минимална част от тях да се осигуряват.
- Няма как да опонирам на тези критики, освен да кажа, че това трябва да се промени. Регистрацията на земеделските производители не е задължителна. Тя носи след себе си осигурителна тежест и някои си я спестяват. Това го знаем всички. Предложихме промяна в Закона за подпомагане на земеделския производител и право на субсидии ще имат само„активни фермери“, които ясно отговарят на определени изисквания. Вече приключва процедурата по обществено обсъждане и по този закон и през февруари се надявам парламентът да приеме промените в двата закона - за земята и за подпомагане на земеделските производители. Но не бих казала и че и досега всичко е било хаос. Във фонд „Земеделие“ има информация за хората, които получават подпомагане и субсидии по отделните мерки и схеми. Може би не е добре систематизирана информацията, но все пак я има, а промените ще сложат пълен ред. От 2016 г. ще имаме публичен регистър на всички лица, които се занимават със земеделска дейност.
- Докъде стигна проектът за селска програма и има ли опасност и 2015 г. да е нулева?
- Освен че бяхме предпоследната страна, подала своята програма, ние получихме и най-много забележки по първия вариант - общо 426. Вече сме готови с всички отговори и корекции. Програмата неофициално е изпратена в ЕК. До края на месеца ще бъде приета от Министерския съвет и официално ще замине за Брюксел. По време на първия съвет на земеделските министри имах и специална среща с комисаря по земеделие Фил Хоган, който е напълно запознат с нашата ситуация. Както знаете, всеки учител следи лошите си ученици, но се надявам да излезем от този списък. Очаквам през февруари-март да пристигне писмо, с което неофициално ще получим положително становище за направените промени. Но официалното одобрение на програмата не може да бъде преди края на първото шестмесечие. При условие че получим неофициално одобрение, ние сме се разбрали с Еврокомисията и на риск на националния бюджет ще отворим две мерки, които ще се прилагат по същия ред като досега. В края на март ще започнем да приемаме проекти за инвестиции в земеделски стопанства и на млади фермери.
- А имате ли вече представа колко пари ще загубим по старата програма?
- Колегите във фонда работиха непрекъснато до последния ден на декември, за да минимизират загубата по Програмата за развитие на селските райони на 51,3 млн. евро за миналата година. Това е двойно по-малко от предварителните прогнози. Още три години България е губила средства по програмата - за 2011, 2012 и 2013 г. са загубени общо 91,5 млн. евро. Но другият сериозен проблем са нарушенията, които са открити от Европейската комисия по време на одитните мисии. Те вече поискаха финансови корекции заради проблеми в системата за идентификация на земеделските площи и неправилно проведени обществени поръчки за общински проекти. Затова през ноември миналата година ни уведомиха, че националният бюджет ще трябва да плати 60 млн. евро. Нарушили сме правилата на ЕС и държава е санкционирана.
- Земеделската администрация е сред най-многобройните и е трудно управляема. Вече направихте 10-процентно съкращение в централното управление, но ще ви стигне ли куражът за по-сериозна реформа?
- Категорично. Не трябва да говорим за съкращения сами по себе си. Ще се наложи много по-голяма промяна. Областните дирекции по земеделие трябва да прилагат аграрната политика по регионите. Производителите имат нужда от пряк достъп и в този смисъл ще бъдат промените. Ще разширим функциите и отговорностите на областните служби за сметка на националните служби в системата на земеделието.
- Въпреки януарския студ изглежда във вашия кабинет започва да става горещо. През миналата седмица зърнопроизводителите изпратиха гневно писмо до премиера Борисов, че зад гърба им са извършени промени в Закона за ДДС и сега започват санкции, ако нямат касови апарати и специални устройства във ведомствените бензиностанции.
- Ситуацията е неприятна за земеделските производители. Всъщност проблемът е, че нямаше обществен дебат и хората не бяха уведомени по-рано. Освен това те не разполагат с необходимото време, за да изпълнят изискванията. Интересът на всички нас, особено за земеделците, е бизнесът да е на светло, да се плащат осигуровки, данъци и да има нормална конкурентна среда. Въпросът е мерките да са логични според съответния стопански оборот и разбира се, да е възможно да се внедрят. В конкретния случай всичко се случи бързо и производителите нямаха време за реакция. Затова се получи и това напрежение. Продължават разговорите с финансовия министър и се надявам, че ще бъде постигнато съгласие.
- Не съжалявате ли понякога, че си взехте беля на главата с този министерски пост, вместо да си седите в комисията по земеделие на парламента?
- Дори не ми остава време да си задавам подобни философски въпроси, защото системата е изключително напрегната. Моята цел е да си свърша работата по възможно най-добрия начин. За всичко друго ще мисля, когато няма да имам тази отговорност.
- Остава ли ви време да играете тенис, защото знам, че този спорт ви е голяма страст?
- Откакто станах министър, само веднъж съм хващала ракета и то беше около коледните празници. Даже и тогава имах само един ден за себе си. Но, няма драма, важно е да свършим работата.