Водещ:Оранжерийните производители ще бъдат подпомогнати с допълнителни средства по схема de minimis. Това стана ясно на среща на министъра на земеделието и храните Десислава Танева и заместника й Васил Грудев с оранжерийни производители. Министър Танева, какви са резултатите от срещата Ви със зеленчукопроизводителите в Сливен, какви проблеми поставиха?
Десислава Танева:Срещата беше организирана по инициатива на едно сдружение в Сливен, но присъстваха производители на плодове и на зеленчуци от цялата страна, както и оранжерийни производители. По принцип недоволството или напрежението в сектора произтича от разпределението на така наречената обвързана подкрепа, която е 13% в обхвата на директните плащания за този програмен период. Това преразпределение между тях беше подадено със заявление за директни плащания в последния възможен ден - 31 юли миналата година. След това, както е известно, ние получихме забележки от Европейска комисия, както по Програмата за развитие на селските райони, така и по концепцията в две от схемите.
Водещ:Бихте ли припомнили основните възражения на ЕК?
Десислава Танева:Една част от бележките и не-приемането беше заради предложената схема за малките фермери. Многократно сме коментирали, че няма как да се приложи схема за 1250 евро за фермер, който не разполага с никакви условия. Ние многократно като политическа позиция сме настоявали схемата да бъде приложена според обема и с конкретна ставка. Втората схема, по която имаше бележки беше именно разпределението на подкрепата, обвързана с оранжерийното производство. Независимо от публичните изяви на организации на оранжерийните производители в последните дни, ние разполагахме с официален документ на Еврокомисията, който категорично ни казва, че не приема предложената ставка, т.е. първоначалното разпределение подадено с концепцията на 31 юли за оранжерийно производство. От тази схема за обвързана подкрепа на оранжерийни производители са се възползвали първоначално три държави. В последствие половината от тях се отказват и нашата ставка, която сме предложили, е най-висока. Тя е неприемлива, поради което и ние сме предложили в хода на изчистване на бележките по-ниска ставка.
Водещ:Какво е Вашето предложение?
Десислава Танева:Теоретично от близо 250 евро на хектар. Предложението е въз основа на общия бюджет за подпомагане на оранжерийното производство, който се разделя на планираните 1000 заявени хектара. За последната година, мината кампания, са заявени 300 хектара, т.е. тази конкретна ставка зависи от заявените хектари с оранжерийно производство. Освен това тези 13% заедно с целия пакет директни плащания всяка година се увеличават с 10%. Това е един песимистичен сценарий за ставката. Аз съм категорична, че тя ще бъде средно около два пъти по-висока. Това, което сега сме изпратили на Еврокомисията след бележката, която получихме, е в съотношение едно към пет в полза на оранжерийните производители. Това е максимално възможното. Надяваме се, разбира се, да бъде одобрено. Като допълнителен инструмент за подкрепа на тези производители обявихме намеренията си за подкрепа с държавната помощ de minimis, която в интерес на истината е особено полезна, и е чувствителна за малките фермери, тъй като тя е в размер на общ пакет без значение големината на стопанството, както и възможното кредитиране с преференциални лихви от Фонд „Земеделие“. Това са два допълнителни държавни инструмента, които можем да приложим към т.н. „обвързана подкрепа“ по първите директни плащания и разпределеното между тях.
Водещ:Възможно ли е в настоящия момент страната ни да поиска допълнително финансиране по тези схеми от ЕК?
Десислава Танева:Срокът, в който ние можехме да променяме, изтече и единственото, което в момента правим, е, след като отговорим на забележките, да изчакаме тяхното одобрение. От 1 март, когато стартира кампанията за директни плащания, тя трябва да се приложи така, както е одобрена. За тази и следващата година плащанията са така както, разбира се, се надяваме да бъдат одобрени, след като сме работили и изчистили забележките. Оттам насетне отново предстои разговор за разпределението на тази обвързана подкрепа, но след съответния анализ. Всяко решение, което се взема в тази посока, трябва да бъде взето на основание на обективен икономически анализ на отражението на подкрепата в съответните сектори и справедливото и балансирано разпределение между тях. Дебатът за това дали справедливо е била разпределена обвързаната подкрепа може да го започнем едва след средата на следващата година, когато ще имаме някакви данни от подкрепата, както и очакваната подкрепа за следващите две години. Едва тогава може да поискаме евентуална промяна за 2017 година. Такива са процедурите и сроковете.
Водещ:Имат ли организациите за оранжерийно производство, с които се срещнахте, идеи за финансиране и развитие на сектора?
Десислава Танева:Получихме предложения от организациите за оранжерийно производство, които ние сме приели. Става дума за правила за изсветляване на сектора. Приели сме предложението им да има съответни фактури преди плащане за реализирана продукция, за всички кандидати по обвързаната подкрепа, да има много по-висок контрол, включително проверки на място със съответните снимки за оранжерийните насаждения със зеленчуци и то преди беритба, за да е ясно, че тези фактури са от продажба на собствена продукция. Също така приехме предложението за така наречените оптимални добиви, по които ще се търси количество, за да се защити тази ставка, за която говорим. За биологичното производство те са доста по-ниски, отколкото за конвенционалното, така че независимо от недоволството, проведохме ползотворен разговор. Ние приехме предложенията, които са възможни, на базата на възможностите на държавата за национална подкрепа и отделно от това обявихме какво можем да направим в Програмата за развитие на селските райони. Секторът е приоритетен, кандидати с трайни насаждения, плодове, зеленчуци и оранжерийно производство биха имали предимство.
Със сигурност предвид на това, че българският фермер и земеделски производител е по-ниско подпомаган, отколкото европейския фермер и заради това, че поради липса на възможности държавата също не може да осигури конкурентна допълваща подкрепа, нормално е в секторите да има недоволство заради размера на подкрепата.