Вергиния Кръстева: Новата Обща селскостопанска политика е ориентирана към резултата
Водещ: В четвъртък се състоя първото от обществените обсъждания за всички нови програмни документи от общата селскостопанска политика. Това е повод и за срещата ни със заместник-министъра на земеделието Вергиния Кръстева.
Госпожо заместник-министър, започнаха обществените обсъждания. Какво включват дискусиите?
Виргиния Кръстева: С встъпването на министър Десислава Танева в мандат беше поет ангажимент за открит диалог с бранша. На практика в четвъртък се постави началото на дебата по бъдещата Обща селскостопанска политика, като се представи проект на така наречения слот анализ за земеделие и хранително-вкусова промишленост. Това е един от трите анализа, които имаме ангажимент да направим. Другите два са възложени. Те се отнасят за социално-икономическия анализ и анализа на околната среда и климата. С тях ще подходим по същия начин, ще направим дискусии с цел обмен на мнения по представените данни, за да чуем предложенията и мненията на заинтересованите страни.
Водещ: Кои са плюсовете за България от новата Обща селскостопанска политика?
Виргиния Кръстева: Плюсовете бих могла да ги нарека така – новата Обща селскостопанска политика е ориентирана към резултата. Именно от това се дава възможност на държавите членки да насочват подкрепата към секторите, които са най-уязвими, които имат нужда от тази подкрепа, като се отчитат националните специфики и потребности на земеделците, в случая, в България.
Водещ: Какви са интересите на страната ни в предложената от Европейската комисия финансова рамка в новия програмен период?
Виргиния Кръстева: В голяма степен запазването на бюджета на общата селскостопанска политика е плюс, бюджетът по директни плащания, както и сближаване на нивата на директни плащания, което ще се случва плавно от 2021 година до 2027-ма, до края на периода. Това е проблем за нашите земеделци, винаги е изтъквано, че не сме равнопоставени. И сега се върви в тази посока всъщност – ще бъдат сближени нивата на подпомагане в България с останалите държави от ЕС.
Водещ: Кои национални цели и приоритети следва да бъдат заложени в новата Обща селскостопанска политика? Национални цели и приоритети за България?
Виргиния Кръстева: Преди вече повече от година, съвместно с бранша, с представителите на фермерите в България, е изготвена рамкова позиция по отношение на това, какво ще поддържа България в процеса на преговорите. Основните приоритети са свързани със запазване на бюджета и за бъдещия програмен период, защото политиката трябва да бъде балансирана, както и досега. Директните плащания трябва да осигуряват нужната подкрепа на доходите на земеделските стопани, за да могат те да бъдат устойчиви и равнопоставени на единния пазар на Европейския съюз. Обвързаната подкрепа в момента е предложена с намален процент спрямо сегашния процент, в момента той е 13 плюс 2. В предложението на Европейската комисия този процент е заложен като 10 + 2 и това е една от посоките, по които ние работим за увеличаване на този процент. България е подкрепила различни декларации на държави членки, в които се иска именно увеличаване на процента. Запазване на преходната национална помощ също е една от целите на България. Това е свързано със средства от националния бюджет, но и до момента е определено с правила, разписани в европейските регламенти. Този бюджет е неутрален за Европейския съюз, въпреки това той е насочен към сектор „Животновъдство“, сектор „Тютюн“, и считаме, че той, бъдейки неутрален за Европейския съюз, можем да вървим в посока за запазването му и в следващия програмен период.
Водещ: Повод за притеснение ли е предложението за намаление на директните плащания към страната ни?
Виргиния Кръстева: Както и в четвъртък представихме на срещата, дебатите са на един от една страна напреднал етап, но не са финализирани. Нищо още не е окончателно, докато не е решено. И ние активно участваме в тези дебати. Не считам, че има основание за притеснение. Преговорите продължават и продължаваме да акцентираме на темите, които са от значение за България: обвързаната подкрепа, преходната национална помощ и запазването на бюджета, разбира се. Това е тема, която е елемент на многогодишната финансова рамка и тя се разглежда на ниво правителствени ръководители и предстои да бъде взето такова решение, предстои рамката да бъде приета до края на годината. Така че тогава вече ще знаем на практика финално, какво се случва с бюджета за ОСП.
Водещ: На какви компенсации заради това намаление можем да разчитаме?
Виргиния Кръстева: Мисля, че България до момента успява до голяма степен да запази сходно на настоящето ниво на подпомагане. И пак казвам, всичко зависи от многогодишната финансова рамка, от преговорите, които предстоят, и след това от т.нар. трио, в което тя ще се решава. След нивото на правителствените ръководители, тя отива на ниво Европейски парламент, Съвет и Европейска комисия. Мисля, че нещата ще се развият по добър начин.
Водещ: Каква гъвкавост в прилагането на съответните политики на Общата земеделска политика на национално ниво следва и можем да прилагаме? Тоест къде да натискаме и къде да отстъпваме?
Виргиния Кръстева: Много от мерките, схемите за подпомагане, които се прилагат и в момента, те са доказали своите плюсове. Те ще бъдат запазени и в бъдещия програмен период. Хубавото е, че досега изискванията бяха определени в регламентите, които идват от Европа. А сега част от тези елементи ще са обект на национално решение в Стратегическия план, който България и всяка друга държава членка има за цел да изготви за бъдещите политики, ще могат да се отразяват в голяма степен спецификите. И това, което считаме, че е работело до момента и е добре да остане, то може да бъде приложено и за в бъдеще.
Водещ: Какво представлява новосформираната координационна група за изготвяне на Стратегическия план за Общата селскостопанска политика към Министерството на земеделието, храните и горите, и на Механизма за комуникация със заинтересованите страни? Какво ще включва Стратегическият план и какво Механизмът за комуникация? Вие сте член на тази новосформирана координационна група.
Виргиния Кръстева: Да, в четвъртък направихме представяне на тази новосформирана координационна група. Работи се и по сформирането на тематична работна група, всъщност тя ще е основният движещ елемент, която включва всички заинтересовани страни. От една страна е браншът, в лицето на фермерите, от другата страна е академичната общност, различни ведомства, които са отговорни за политиките на Общата селскостопанска политика. И всъщност на тази тематична работна група ще се обсъждат различните предложения и важните теми. Създали сме и вътрешно координационно звено в министерството, в което участват всички дирекции, които имат отношение към бъдещата политика, с цел преглед на тези слот анализи, които имаме да изготвяме, и след това представяне на данните от тях на бранша. Идеята е да се случват нещата прозрачно, решенията да се взимат информирано за всички страни и да се получат интересни дебати, в който не само администрацията да е главно действащо лице. Напротив: браншът вече има възможност да прави своите предложния, които да бъдат мотивирани, аргументирани, да бъдат поставени на масата за обсъждане и след това да залегнат в Стратегическия план.
Водещ: Г-жо заместник-министър, бихте ли ни представили малко повече Стратегическия план? Какво ще включва?
Виргиния Кръстева: В Стратегическия план, както казах, новата политика ще е обърната към резултата. В момента се работеше по точно определени правила. Сега в проектите на регламенти са очертани основните правила. В тези стратегически планове ние следва да разработим нуждите, след като от слот анализите сме дефинирали какви са потребностите на нашите земеделци, следва да намерим правилния подход за подпомагане, съвместно с тях, както казах. И именно тези схеми и мерки за подпомагане, тези интервенции, както се наричат в регламента, да залегнат в Стратегическия план. Там ще се заложат цели, които трябва да бъдат постигнати в края на програмния период, като те бъдат отчитани ежегодно. За момента пак правя уговорката, че това са предложения на регламенти, те не са финални, но това е, което е залегнало като изискване.
Водещ: В какъв контекст у нас попадат предложенията на новата ОСП? Каква е приемствеността й от предишната? За разликите казахте току-що и ги подчертахте. Но какво е доброто, което взимаме и това, което отхвърляме?
Виргиния Кръстева: Мога да кажа, че схемата за единно плащане на площ, която е и най-популярната в момента, тя ще остане в този си вид. Обвързаното подпомагане, въпреки неясния в момента процент – дали ще остане, както е предложен, или ще бъде повишен по наше искане, също този механизъм ще продължи да работи. Той се е доказал във времето, че е механизъм, който е насочен към малки и средни фермери. Това се показва и от анализа. И тези сектори, тези фермери се считат за уязвими. Насочен е към Сектор „Плодове и зеленчуци“ и Сектор „Животновъдство“. Мога да кажа, че всичките работещи мерки от гледна точка на земеделския стопанин, за тях няма да има чак толкова кардинални промени. Промените по-скоро са свързани с администрацията, с изготвянето на този Стратегически план, тъй като до момента директните плащания си вървяха по правила от Европейската комисия. Единствено се правеше Програма за развитие на селските райони, но в момента и двата стълба: първи, втори стълб – и директни плащания, и ОСП, следва да имат един по-добър синхрон и да намерят своето място съвместно в новия Стратегически план. Така че това бих го определила като по-трудоемко за администрацията, но не толкова шокиращо за фермерите.
Водещ: Кога ще бъде следващата среща, следващата втора дискусия с бранша за преговорния процес за ОСП?
Виргиния Кръстева: Очаква се през есента, в месец септември да има вече някакво движение. Знаете, че август месец е почивен период и за нас българите, а и за цялата комисия. Така че през месец септември се очаква да има развитие както по регламентите на ниво работни групи. Планираме следващите срещи септември и в края на годината очакваме да имаме вече данни по следващите два слот анализа, които ще представим, както направихме в четвъртък. Създали сме и имейл за комуникация, който да е свързан с бъдещата политика. И в четвъртък го представихме. Там може да се изпращат всякакви предложения и да е средство за комуникация с администрацията и заинтересованите страни.
Водещ: Тоест всички земеделски производители, независимо от мащабите им, които се интересуват, могат да се обръщат към този имейл, да правят запитвания и съответно коментари, които вие се надявам, че ще вземете под внимание?
Виргиния Кръстева: Разбира се. Затова и правим тези дебати, за да можем да чуем всеки. Миналата и по-миналата седмица бяхме направили областни консултативни съвети на тема „Животновъдство, плодове и зеленчуци“. Целта на тези съвети беше да чуем всеки земеделски стопанин по места. Някои срещат трудности, те не могат да присъстват тук в министерството. Това ни е посоката: да чуем всеки един с неговото предложение, защото това са хората, които на практика са на терен, и трябва да работим съвместно.
Водещ: Застрашени или в риск земеделски браншове, както е в случая със свиневъдството заради африканската чума, какво място ще заемат в ОСП и в различните проекти по нея?
Виргиния Кръстева: Особено място. Те са заемали място и до момента с държавна помощ. В четвъртък бяха представени къде се намират на фона на другите сектори. Но предстои да видим. Ситуацията е много динамична в момента, така че не бих могла да кажа точно къде се намират, но се стремим всеки един сектор да има достъп до финансова подкрепа и да намери своето място в бъдещата политика.