Справянето с епидемията от африканска чума у нас е най-голямото професионално и лично предизвикателство пред земеделския министър Десислава Танева, признава самата тя. Какви мерки се взимат за запазване на родното производство, разказва тя пред „Труд“.
– Министър Танева, каква е реалната картина към момента за разпространението на инфекцията от африканска чума по свинете?
– Истината е, че в момента слуховете са много повече, отколкото наличната научна експертиза и реалните данни. Към момента имаме 33 огнища със заразени домашни свине, основно в Северна България. 7 от тях са в промишлени свинекомплекси и обекти. Засегнати са общо 130 000 животни. Преди избухване на епидемията по наши данни само в свинекомплексите се гледаха около 600 хил. прасета. Към момента са унищожени близо 20% от всички животни в страната. Кризата е изключително тежка. 43 са случаите с диви свине, като през последните дни тези случаи зачестиха. Имаме заразени такива животни в Родопите, Пловдив, София – област и Северна България. През последните 2-3 седмици по-големият интензитет на заболяването е по дивите прасета. Мерките, които взимаме не се определят от земеделското министерство, а са съгласно правилата на Световната здравна организация на животните и Европейската комисия. Ние ги изпълняваме. Целта ни е да подобрим ефективността на това изпълнение. Тези мерки са изключително непопулярни и тежки предвид спецификата на нашите селски райони, поминъка и традициите за отглеждане на свине за лична консумация. Трябва да бъдем достатъчно отговорни към ситуацията, в която се намира България. Тази болест не засяга само отделна личност, администрация или район. Това е вирусно заболяване, което касае цялата страна – от тези, които ги отглеждат за лични или промишлени нужди до крайния потребител. Епизоотичният процес може да продължи с години. Няма обозрим срок, в който всичко ще приключи и трябва да се подготвим за това. И затова искам много да благодаря на хората, които изпълняватнепопулярните мерки и заедно се борим срещу това заболяване. През юли, когато бе бумът на огнищата, беше безкрайно неприятно и трудно за хората да приемат фактите такива, каквито са. Това е остро вирусно заболяване, което лесно се пренася по всякакъв начин, за което няма ваксина или лечение. От 12 г. се разпространява в Европа и няма нито една страна към момента, която е изкоренила това заболяване. Единствено Чехия е под надзор от 6 месеца. Там първите случаи бяха със заразени диви свине. Веднага обаче се умъртви цялата им популация, както и домашните прасета в съответните зони. Но според правилата на Световната здравна организация по здравеопазване на животните, за да се обяви, като страна свободна от африканска чума по свинете трябва да минат три години без огнища и програма за надзор.
– Намирате ли вина за разпространение на заразата у нас и в институциите? Вие самата заявихте, че виновните в БАБХ ще понесат последствията си след овладяване на епидемията, а това, става ясно, ще отнеме 3 години?
– Това от което имаме нужда в настоящата ситуация, е от хора на терен. В БАБХ и в момента има свободни места за ветеринарни лекари. Те работят в крайно тежки условия заради непопулярните мерки и съпротивата на хората. В момента трябва да използваме всички ресурси, за да ограничим щетите. Много бързо трябва да се организираме, да променим правилата и с цялата строгост на закона да наложим спазването им, за да продължим напред в условията на влязло заболяване. Както вече казах, няма страна, в която то да е ликвидирано, при условие, че в тези страни биосигурността по отглеждане на прасетата е много по-сериозна. Дори и да звучи като лозунг, ако искаме да запазим местното производство, трябва да се спазват изключително строги мерки за биосигурност. Нямаме друг вариант.
– Какви са тези мерки?
– Всяко лично стопанство, в което се отглежда домашно прасе ще трябва да бъде гледано абсолютно изолирано. През последните два месеца наистина положихме огромни усилия. За което благодаря на на научните среди, на ветеринарните лекари по места, които не са част от административни структури, но въпреки това положиха огромни усилия за овладяване на епидемията. И на самите стопани, които разбраха, въпреки емоцията, че тези наистина тежки мерки са единствените. През тази седмица започваме и обучителна кампания към всички стопани за разясняване на правилата на биосигурността. За личните стопанства тези правила са много лесно приложими и могат да бъдат направени от самите стопани. Трябва да се гледат животните на оградено място, да бъдат изолирани, да се гледат само за угояване, но не и за разплод. И да се спазват изискванията да се отглеждат максимум 3 прасета. За всеки дезинфекциран двор стопаните ще получат по 300 лева. Нормативната уредба също ще претърпи промени. Предвиждаме репопулация догодина през септември, когато мине летния пик на болестта. Практиката в европейските страни показва, че избухването на новите огнища става на старите места през следващото лято. Това е само началото на борбата ни с тази епидемия. Няма да позволяваме регистриране на животни, ако не са взети предписаните мерки за биосигурност. И трябва да решим как да продължим при тези условия, докато станем чиста от инфекцията страна. В една Русия заболяването продължава вече 12 г. В северните страни-членки – над 5 г. И през всяко лято се откриват огнища.
– Откъде догодина ще намерят тези стопани прасета за репопулация предвид епидемията?
– Вярвам, че ще успеем да ограничим епидемията и ще има откъде да се закупят прасенца за угояване. Мерките за разплод ще са много по-сериозни и на практика няма да бъдат по силите на малките стопани. Открихме нерегламентирани животни в малките ферми. Имаше такива с над 200 прасета. Затова ще приложим много строг контрол за спазване на изискванията и регистрацията. Ще потърсим и помощ от наши и световни научни експерти в областта как да продължим да произвеждаме в условията на болестта.
– Има ли риск стопаните да не са дали за унищожение заразените животни, а да са складирали месото им във фризерите и оттам да тръгне нова епидемия?
– Ако месото е било заразено има риск да се разнесе заразата от повърхността, дрехите и посудата. От всичко, до което се допре суровото месо. Затова и правим пълна дезинфекция. Непопулярните мерки бяха именно, за да ограничим щетите и да запазим производството си. За да са устойчиви решенията обаче са нужни наистина изключително високи нива на биосигурност и много строг контрол. Нямаме друг избор. Разхождаща се домашна свиня означава само едно – нелегалност, липса на мерки и потенциален преносител на заразата. Храненето на домашната свиня с отпадъчна храна, карантия, ресторантски остатъци и други подобни също ще е забранено. Ще могат да се хранят само със стар фураж, отлежали 60 дни отлежаване. Мерките, които взехме в санитарните зони бяха за защита на хората. Така те успяха да си усвоят месото и не им се наложи да си загробят животните. Наистина това са тежки мерки, но трябва да решим дали искаме да имаме реално производство и склонни ли сме да платим цената. Българинът е мъдър човек. Трябва да разбере, че условията са се променили и правилата трябва да се спазват. Андрешковщината трябва да я оставим настрани. Нашето прасе може да оцелее днес, но то ще стане проводник на вируса и утре освен него и други ще се заразят.
– Епидемията рефлектира и в понижена консумация на свинско. Има ли риск за потребителите?
– За потребителя най-голямата гаранция е да купува свинско месо от регламентирани търговски обекти, които си контролират доставчиците и кланиците, от които идва месото. След заразите в свинекомплексите в Русенско дори имаше хипотеза, че заразата може да е тръгнала от общата им кланица. Затегнахме и контрола върху кланиците, включително и с нощна охрана, за да не се допуска нерегламентирано клане на животни. Затова и няма такова месо в търговската мрежа.
– Появиха се изчисления, че епидемията ще струва на държавата 2 млрд. лв. Какво показват вашите анализи?
– Не бива да се хвърлят в пространството такива суми. 25 млн. евро са прогнозните ни стойности към момента. Те малко ще се увеличат. Толкова ще са разходите за унищожаване, санитарни мерки, дезинфекция и обезщетения. БП на свиневъдството е близо 130 млн. евро за 2018 г., а регламентираните продажби за 2017 г. са около 600 млн. лв. При провеждане на мерките за борба с африканската чума установихме, че сивият сектор вместо 3%, както го оценявахме, е 4-5 на сто.
– Ще получат ли обезщетения стопаните, които са гледали нерегламентирани животни?
– Категорично това няма как да се случи. Ние нямаме подобно законово право и дори бихме имали загуби като държава при такъв случай. До 26 август областните епизодични комисии трябва да предоставят протоколите с предложения за подкрепа на всички онези стопани, които лично почистиха и дезинфекцираха дворовете си. Кметовете и ветеринарните лекари ще ги проверят по места.
– Може ли информацията в тях да е изкривена, предвид предстоящите местни избори?
– Не. Защото кметовете имат ангажимент да ги поставят на публично място. Всеки в селото ще може да ги види. И при пълна прозрачност, няма да имаме подобни притеснения. Само у нас темата се ползва за политически дебати и част от кметовете се опитаха да се възползват от ситуацията, но към момента всички проявяват разбиране.
– Имаше ли „животни на хартия“ заради субсидиите, които сега открихте?
– Не. Реалната регистрация в свинекомплексите съответстваше. Ние трябва да разберем, че ако искаме да си запазим производството, в условията на епидемията от африканска чума, това може да стане единствено с повишаване на биосигурността. А не с разпространение на фалшиви новини като това, че такава болест няма. Ако смятаме, че можем да продължим по стария ред, тази епидемия в момента ще ни се стори малка.
– Как ще коментирате твърденията, че затварянето на екарисажите и замяната им с мобилни инсинератори е, за да се дадат милиони на близки до властта бизнесмени?
– БАБХ всяка година има сключени договори за унищожаване на страничните животински продукти. Те се сключват след определени процедури и се плаща според отчитането на тези дейности. В момента прокуратурата ги проверява. И съм сигурна, че всичко, което им бъде поискано, ще го предоставят. Ако проверките покажат нередности, виновните ще си поемат отговорността. Темата за унищожаване на заразените свине бе коментирана сред много специалисти. И всички са единни, че загробването е най-правилно, защото при транспортиране с мобилен инсинератор е по-опасно за разпространение на заразата. Дори е нямало дебати на тази тема. Това се случва достатъчно бързо и според правилата на МОСВ – ниво на подпочвените води, начин на заравяне, наклон, дезинфектант. Тук е и ролята на кметовете. Защото водач на местната общност не можеш да бъдеш само в моменти на празници, но трябва това да се случва и в такива на криза. И като добър пример в това отношение мога да дам кмета на Сливово поле.
– Как ще контролирате изхвърлянето на заразените домашни прасета нерегламентирано?
– Не бива да виним хората, защото те не бяха подготвени за тази ситуация. Това е и част от общия манталитет и ние трябва да се борим с него. За съжаление, това не са единствените боклуци, изхвърляни назад през годините. В част от общините като Пазарджик има добри примери. Кметовете организираха извозването и загробването на карантиите и отпадъците. Всяко населено място трябваше да има предварително съгласувана площадка, но това се наложи да го правим в движение, защото не бе направено предварително. Местната власт трябва да разбере, че това не е проблем на министерството, ветеринарите или на някой свинекомплекс. А на държавата и касае всички власти.
– Можеше ли заразата да не бъде допусната в пределите на България?
– Категорично не. Тя се движи по определена територия в Европа, минавайки по най-уязвимите зони – тези, които имат лични стопанства и по-ниски нива на биосигурност. Ако тези мерки, които сега предвиждаме вече бяха в сила, щетите щяха да са по-малки. Но и в условията на заболяване обаче има неразбиране и съпротива срещу тях. Към момента няма ваксина. Американското земеделие възложи на фирма с българско участие разработване на такава. Китай работи от дълги години. Виетнам също. Фармацевтичните компании също имат интерес да направят това. Но към момента условията са такива.
– Освен с чумата ще успеете ли да се преборите и с нередностите в ДФ „Земеделие“?
– Това е едно ведомство под силен натиск заради милиардите, които разпределя. И битката между това да се върши всичко прозрачно, при ясни правила в интерес на хората и между това да се търсят вратички, е вечна. Директорът Васил Грудев е започнал работа във ведомството от най-ниското ниво и познава работата в детайли. Надявам се стресът от събитията там да е преминал и останалите служители да работят в полза на обществения интерес. И по план-графика, който направихме, за да се навакса огромното закъснение по различните мерки. Единствената мярка за справяне с опитите за манипулация е публичността.
– Ще има ли нова мярка за финансиране на къщи за гости?
– Няма такава мярка за финансиране на къщи за гости по Програмата за развитие на селските райони. Още в предходния ми мандат същата тази мярка не бе отворена, въпреки натиска от консултантите. Проверките показаха, че това е мярката с най-много нарушения и вече е компрометирана. Въпреки че голяма част от финансираните къщи за гости реално работят по предназначение.
Нашият гост
Десислава Танева зае министерският пост през май тази година, малко преди разгара на епидемията от африканска чума по свинете, след поредица скандали, в чиито епицентър стоеше предшественикът є Румен Порожанов. Това е вторият път, в който застава начело на ведомството, след като оглавяваше институцията и в предходния кабинет на Борисов.