Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите: До края на 2020 г. ще бъдат изплатени 1.1 млрд. лв. на всички стопани
- Министър Танева, кои са най-сериозните удари, които COVID-19 нанесе върху земеделския сектор?
- Ще огранича отговора си до първата вълна на пандемията, тъй като тепърва предстои да анализираме последиците от втората, в която се намираме в момента. Най-тежко се отрази затварянето на заведенията по време на извънредното положение и допълнителните разходи, които всеки от земеделските стопани и операторите в хранителния сектор трябваше да направи, за да изпълни предписанията за дезинфекцията, маските и превоза до работните места. Няколко месеца по-късно ситуацията в различните страни от ЕС е различна. По време на съвета на министрите на земеделието част от страните предложиха извънредните мерки да бъдат продължени и през следващата година. Затвореният канал ХОРЕКА сви продажбите главно на производителите на храни. Затова приехме постановление 70 на МС, осигуряващо място на малките местни производители в големите супермаркети. В обхвата му влизат малко над 20 вериги с около 800 обекта. Благодарение на него най-организираните производители намериха своя път до щандовете на операторите. Следва да отбележа, че спрямо някои други сектори - земеделският е най-слабо засегнат от пандемията.
- Източна България бе най-засегната от сушата. Предвиждат ли се допълнителни мерки в подкрепа на засегнатите стопани освен финансирането по de minimis?
- Сушата засегна сериозно стопаните в Източна България. През тази година в 10 области на страната средните добиви на пшеницата са по-малки с от 15% (област Разград) до 68% (Добрич) в сравнение с последните пет години. Средният спад на добива на пшеница пък е около 19%. Същата ситуация се наблюдава и при слънчогледа, където понижаването е с 12%. Добивите на царевица са намалели с около 28 на сто. В момента наличностите на пшеница в страната са малко над 3 млн. тона, което е дори повече от предходната година. Има достатъчно зърно за изхранването на населението. Предоставихме общо 18,1 млн. лв. по държавната помощ за компенсиране на 100% пропаднали площи и de minimis. Ще разплатим всички дължими суми до края на 2020 г. Освен това бяха завишени бюджетите на мярката за нисколихвено кредитиране за семена и торове на земеделците и към днешна дата общо 5 млн. от отпуснатите 15 млн. лв. ресурс са заявени от тях. Пострадалите земеделски производители могат да получат помощ и по линия на общите мерки за подкрепа. ЕК ни позволи да прехвърлим 70 млн. евро от Програмата за развитие на селските райони - бюджет 2021 за настоящите директни плащания, което ще ги увеличи с близо 9%. За пръв път България ще усвои годишния си максимален бюджет за подкрепа по инструмента de minimis. До края на годината остава да бъдат изплатени над 1.1 млрд. лв. към земеделските стопани. През тази година земеделските производители ще получат с 400 млн. повече - тези средства са от допълнителния пакет мерки.
- Основно към кои сектори бяха насочени допълнителните 400 млн. лв.?
- Пакетът е насочен главно към по-уязвимите сектори като "плодове и зеленчуци", където имахме два допълнителни инструмента за подкрепа по de minimis, а също и към животновъдите, които успяха да се възползват и от временната мярка за 100 хил. евро държавна помощ за подобрение на ликвидността.
За пръв път предоставихме de minimis и на преработвателите -кланици за изкупуване на агнета покрай Великден и на преработватели на плодове и зеленчуци. Обявихме и няколко приема според реколтирането на съответния вид първична земеделска продукция.
Помощта за преработка на плодове и зеленчуци също има перспектива, тъй като поставихме изискване заявителите да изкупят и преработят повече от предходната година първична земеделска продукция от регистрирани стопани. Така например при черешите получихме доста добри резултати, а реколтата бе не само прибрана, но и реализирана. Мерките ще се доразработват след комуникация с бранша.
- ЕК настоява да се отмени постановлението за повече регионална продукция в големите вериги. Ще го направите ли и обмисляли ли сте други начини за стимулиране на търговските обекти да продават повече български храни?
- Не съм искала да предлагам постановление 70, но ситуацията, в която изпаднахме през пролетта, го наложи. Наистина имаме становище от ЕК, но това е рутинна процедура при сигнал от заинтересовани лица, какъвто са подали българските вериги. Категорично смятам, че постановлението не нарушава европейското законодателство и не ограничава влизането на даден продукт в търговската верига. То единствено дава право на достъп на местните производители. Преди седмица във Франция е подписана именно такава харта между търговските вериги и министерството, според която на местните производители трябва да се предоставят специални щандове в големите обекти, които да са ясно обозначени. Идеята у нас е абсолютно същата, но е въведена чрез постановление на правителството. Продължаването на постановлението пряко зависи от заинтересованите страни.
- Говорейки за хранителни стоки, нова разпоредба гласи, че сиренето трябва да съдържа най-малко 40% сухо вещество. Не смятате ли, че така цената му ще стана твърде висока за крайния потребител?
- Не мисля, че цената ще стане твърде висока. Като потребител аз винаги чета какво пише на етикета. Въпросът е всички млечни продукти, които не съдържат палма, но имат по-голямо количество вода, също да бъдат обозначени по подходящ начин, за да не заблуждават потребителите. Смятам, че предложените граници са минимални за съдържание на сухо вещество и масленост. Всичко, което не вреди на здравето, може да бъде регистрирано и произвеждано, но няма да се нарича сирене.
- Ще ви върна към една друга епидемия и последиците от нея - африканската чума по свинете (АЧС). Как продължава борбата с нея и какви средства са изразходвани?
- Благодарение на всички предприети мерки, ще изпратим тази година с двойно по-малко случаи спрямо пика на епидемията от АЧС през миналата. 2020 г. ще завърши с малко над 65 000 засегнати от заразата свине, повечето от които са от огнището, регистрирано през януари в индустриалния свинекомплекс в Северна България. Нямаме друг подобен случай, поразени са единствено стада от източнобалканска свиня, това обаче се дължи на свободния характер на отглеждането им. Намалихме драстично разпространението на болестта сред домашните свине със 100% контрол на движението на месо до кланиците. Според статистика от началото на годината от общо 14 855 отстреляни или намерени диви свине имаме 1531 носители на АЧС. От началото на ловния сезон (3 октомври - 16 ноември) имаме 40 положителни от 4631 отстреляни или 0,9%. Във връзка с предотвратяването на разпространението на АЧС е разработена методика за наблюдение на запасите на дива свиня, като са използвани и чужди ловни експерти. Новата методика показа, че популацията към началото на ловния сезон е 20 хил. броя, което е в пъти по -малко спрямо миналата година. Много сме близо до нивата, които се смятат за безопасни. Относно финансовите средства мога да кажа, че от регистрирането на първото огнище на заразата България е предоставила на свиневъдите над 170 млн. лв. подкрепа, включително и държавната помощ за хуманно отношение през 2019/2020 г. Предоставени са и две мерки в подкрепа на биосигурността и репопулацията по ПРСР. Усвоените средства са близо 134 млн. лв., а изплатените през 2020 г. по спешните мерки на Българската агенция по безопасност на храните суми са малко над 18 млн. лв. Те обаче не са възстановени от ЕС.
- С колко ще се увеличат парите за най-чувствителните сектори у нас - животновъдството и производството на плодове и зеленчуци?
- Не мога да кажа с колко ще се увеличат, тъй като в момента борбата е да се запазят. Тези недофинансирани сектори получават основно обвързана подкрепа, която представлява пакет от 13% от този по директните плащания. Процедурата по приемане на бюджетите все още продължава и нямаме официална разбивка за страната, но разполагаме с предварителни данни относно нивата на подпомагане. В директните плащания те са леко увеличени - 5,6 млрд. евро.
Стремим се обвързаната подкрепа от този пакет да остане в размер на 13%, но Европейският парламент гласува тя да стане 10%. В същото време Люксембургският ни съвет прие 13% в изменение на хърватското председателството, триалозите обаче тепърва предстоят. Очаква се през пролетта на 2021 г. законодателният процес относно новата обща селскостопанска политика да бъде приключен. По отношение на ПРСР с фонда за ново поколение в Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони ще имаме малко над 2,2 млрд. евро.
В момента се изготвя националният стратегически план, където ще залегнат различните мерки за подкрепа. SWOT анализите и идентифицираните потребности са категорични кои са недофинсираните сектори, така че те ще получат съответните предимства.
- Какви земеделски проекти са заложени в Националния план за възстановяване?
- Националният план за възстановяване все още се изготвя, но министерството предложи три проекта, два от които бяха приети -подобряване на състоянието и модернизация на напоителните системи в страната и дигитално земеделие. Проектът, свързан с напояването у нас, предвижда реконструкция на 165 обекта от мелиоративната структура - напоителни канали, полета, помпени станции, тръбопроводи и 102 системи за отводняване. Чрез него ще възстановим напълно структурата на напоителните системи до нивата, в които е била през най-добрите си години.
Дигиталното земеделие пък беше един от критериите, на които предлаганите проекти задължително трябва да отговарят. Той включва два основни елемента -създаване на цялостна електронна информационна система в земеделието и дигитализалдия на земеделските стопанства чрез ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие и осигуряване на ушни маркери за проследяване на животните. По него все още тече усилен обмен на ин4юрмация и детайлизиране с Държавна агенция "Електронно управление", която управлява всички проекти в областта на дигитализацията в отделните структури. Така ще допринесем за постигането на целите по Зелената сделка и потребителят ще може в много по-кратък срок да разбере произхода на суровините чрез QR код. Освен това по този начин ще има обективен електронен контрол, който да гарантира справедливото разпределение на подкрепата.