Върни се горе

Трябва да работим в посока как науката да отговори по-детайлно на нуждите на бизнеса. По този начин ще можем да използваме максимално възможностите, които Европа ни предоставя, за да подобрим земеделието у нас. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на работна среща на тема „Научната общност в подкрепа на иновациите“, организирана от Национална селска мрежа България, която се проведе в МЗм. Тя припомни, че предстои по-гъвкав програмен период, през който ще се използват мерки и инструменти за подкрепа, отговарящи в най-голяма степен на нашите национални нужди. „Без науката няма как МЗм да работи за нова Обща селскостопанска политика и нова Програма за развитие на селските райони, без да се използват научният опит и достижения. Готови сме да разработим в отделни мерки предложенията на научната общност, за да бъдем в пряка помощ на земеделските производители“, категорична бе министър Танева. Тя допълни, че голяма част от  стопаните у нас са малки и имат нужда от знания и умения как на практика да извършват земеделската си дейност и да реализират по-високи доходи. По думите й,  науката е тази, на която обществото има най-голямо доверие.
 
Министърът на земеделието оцени положително работата на учените с Министерството относно приеми по мерки от ПРСР, по които научната общност ще може бъде бенефициент. „Надявам се, че това е началото на добра съвместна комуникация и взаимната ни работа през новия програмен период ще се задълбочи“, каза още министърът.  Десислава Танева благодари за подкрепата и помощта на всички представители на науката по време на епизоотията през лятото.
 
В рамките на срещата бе представена подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ от ПРСР 2014-2020, по която в момента тече прием. Тя предоставя възможност на научната общност за сътрудничество с фермери и производители на храни, с цел разработване и изпълнение на иновативни проекти в практиката.По подмярката са предвидени гарантирани средства за проекти с потенциал за иновации в сектор „Животновъдство“, по-конкретно насочени към превенция и подобряване на здравословното състояние на животните. Предвидено е също финансиране на различни видове проучвания, анализи, изследвания, тестове и др.
 
В срещата участие взеха представители от Селскостопанска академия, Аграрен университет гр. Пловдив, Тракийски Университет гр. Стара Загора,Технически Университет гр. Варна, Русенски университет ,Лесотехнически университет, София и от Университета по хранителни технологии в гр. Пловдив, както и научни работници от земеделските институти в страната.
Сподели в: