Водещ: Може ли България да ограничи до минимум незаконната сеч? Какви ще бъдат обезщетенията за фермерите, пострадали от болестта „син език“ през тази година? Ще бъдат ли запазени през следващата 2015г. ваучерите за безакцизно гориво на земеделските стопани? Кога ще влезе в действие новата програма за развитие на селските райони до 2020г.? Това са темите, по които ще дискутираме с моя гост днес в предаването „Под лупа“ министърът на земеделието и храните г-жа Десислава Танева. От години говорим, че имаме проблем с незаконната сеч, даже се говори, че има горска мафия. Не ви казвам нещо ново. Да хванем направо същината на въпроса. Какви са мерките, които вие наскоро обявихте, че ще предприемете, за да сведем до минимум тези незаконни действия?
Десислава Танева: Да, проблемът с обема и размера на незаконните сечи в България е обект на изследване и от неправителствени организации, и е обект на борба срещу нея от Изпълнителна агенция по горите, в различно време по различен начин, смея да отбележа. По последния доклад на неправителствените организации, обема, който се преценява като незаконна сеч или открадната дървесина, това е около 1 милион кубика. Само за сравнение мога да дам, че за последната година контролният орган в горите, Изпълнителна агенция по горите, е предотвратила незаконна сеч в размер на 20 хиляди кубика. Следва да отбележа, че намаленият бюджет на Изпълнителна агенция по горите за 2014г. е довел и до значителен брой намалени проверки, относно законността на извършваните дейности в горските територии. Знаете, че в следствие и на незаконни сечи в специфични горски територии, станаха причина и за размера на наводненията, които тази година се случиха. Така че, наистина проблемът е много голям и има вечна борба срещу него. Аз се надявам, че предложените от нас мерки ще доведат до ефект, значителен и видим, включително и за обществото. Какво предлагаме от Министерството на земеделието и храните? Пакет от мерки, включващи мерки на терен и законодателни инициативи. Какво включват първият пакет мерки? Първо – в горските предприятия създаваме нови 173 мобилни екипа за контрол върху дейностите в горските територии. Защо за мобилни? По принцип, горският сектор и държавните гори се управляват чрез 6 държавни горски предприятия. Всяко от тези предприятия има териториални поделения. Идеята е мобилните групи във всяко поделение, в което биват създадени, да контролират съседни или различни, дори /…/ поделения в рамките на предприетия тур, разбира се, по график, направен от директора му. Целта е в тази контролна дейност да се елиминират местните зависимости на влияние където знаем всички, съществуват. Второ – въвеждаме навсякъде електронния превозен билет, който се издава в реално време и този превозен билет допълваме с още една система по маркиране на натоварената дървесина за превоз с пластини с уникален идентификационен код, или електронният превозен билет когато бъде издаден в реално време, ще има опис с него и на поредността на номерата, тези уникални идентификационни номера. Срокът на валидност на този билет е 24 часа. Какво се цели с това? Този електронен превозен билет в рамките на времето на валидността му, който е 24 часа, да бъде използван само веднъж и това става възможно с описа на тези уникални идентификационни номера.
Водещ: И това не може да се фалшифицира, предполагам?
Десислава Танева: Не, категорично. Освен това, този електронен превозен билет влиза в електронна база данни. Крайната цел е цялата тази система да бъде автоматизирана за цялата страна като базата данни е видима за съответните оторизирани лица и може да бъде публична на сайта на Изпълнителна агенция по горите. Крайният срок, в който предвиждаме цялата тази система да я въведем е 30 юни следващата година, а мобилните екипи ще бъдат създадени в рамките, до края на годината. Ресурсът за това е на самите предприятия. Това няма да е тежест на републиканския бюджет. Още нещо искам да допълня по повод въвеждането на тази система с маркиране на дървесината с пластините с уникален идентификационен номер. В интерес на истината тази система се прилага от известно време, за съжаление – твърде кратко, в териториалното горско поделение в Ботевград. Директорът го е въвел, като го е взаимстват от съседна нам държава, където се прилага. Инвестицията се възстановява и там, където е приложено в другите държави за около три месеца, тя е на практика на символични цени. А в съседните страни, където се е прилагала тази система, приходът в държавата съответно се е увеличил с 20 процента, което означава, че този размер евентуално се олицетворява незаконният добив. Аз се надявам, че ще спазим сроковете, за които сме приели решения, има указания към горските предприятия и наистина ще подобрим чувствително и видимо за гражданското общество, законността на дейностите в горите. Вторият пакет законодателни мерки, които предвиждаме и ще инициираме след Нова година, това е по отношение на обхвата на наказанията за констатираните нарушения и включително и промени в нормативната база относно режима на регистрация на лицата, които се занимават с дейности на горска територия. Ако веднъж те или свързани лица с регистрирани нарушения няма да получават повторна регистрация за възможност за извършване на лесовъдски дейности в горите.
Водещ: Мисля, че това е доста смела инициатива, която както вие подробно описахте, ще доведе до резултат. Ще видим на 30 юни как ще стартира цялата система.
Десислава Танева: Аз се надявам… Мисля, че обществото е безкрайно непримиримо и наистина трябва да бъде граждански активно относно тези дейности, тъй като горите са един наистина безценен обществен ресурс. Имат много функции и всички трябва да бъдем непримирими към незаконните дейности в тях. Още една инициатива в тази връзка искам да допълня. Тя е по повод природните бедствия, които не се възпрепятстват заради различни незаконни дейности в горите. Министерство на земеделието и храните ще предложи с 5 процента да увеличи територията на защитните гори. Какво представляват защитните гори? Това са строго индивидуализирани горски територии, при които дейностите в горите или сечта в тях е в много по-минимални размери, отколкото общите лесоустройствени планове, много по-щадящи природата с цел тези територии. Тъй като тези територии служат за превенция от природни бедствия и опазват живота на хората, съответни съседни територии. Веднага давам пример с „Аспарухово“, където бяха наводненията. Подобен вид територия, която е водосборна ще са включени в тези защитни територии, които в сравнение със сегашните като обхват са увеличавани близо 2 пъти. Това е още една мярка, която разбира се, касае вече и превенцията и защита живота на хората.
Водещ: Да преминем и към другата тема, която анонсирах в началото на предаването. През тази година, както казахте вие, природните бедствия нанесоха огромни загуби на земеделските стопани, но към тях се прибави и болестта „син език“ за животновъдите. Бяха обещани от страна на държавата да има обезщетение да тези хора. Какво сте свършили до този момент?
Десислава Танева: Първо искам да кажа, че ние сме две седмици в мандат или като представляващи политическия кабинет на МЗХ, какво заварихме – на практика имаше стартирала процедура за подаване на искания за обезщетения за умрели животни. Те не бяха нито обработени, но имаше между другото осигурен ресурс от министерството от служебния кабинет в размер на 1,5 милиона за започване на изплащане на обезщетенията. Какво направихме? Обработихме тези документи. В интерес на истината все още продължава обработката. Аз се надявам, че тази седмица тя ще приключи. Започнахме изплащането на тези обезщетения като към момента, към вчерашна дата има разплатени малко над 2 милиона лева като обезщетения за малко над 12 хиляди броя умрели животни от болестта. Като за справка само ще кажа, че към 1 ноември имаше подадени искани за обезщетения на малко над 27 хиляди общо като брой, животни, които са умрели от тази болест. Тоест ние сме на малко под половината обезщетения. Изплащането на тези обезщетения се извършва през областни дирекции по безопасност на храните в общините, които разбира се, вече са създали тяхна организация по повод изплащането на обезщетенията. Обезщетенията са в размер според… Сумата е определена по съответната нормативна база, уредба, която съществува като килограм живо тегло според съответните документи от каква порода е умрялото животно, колко килограма е и така се определя общата ставка. Някои са по-ниски. Разбира се, животните, които са по-големи и съответната порода е по-различна са и по-високи.
Водещ: Тези средства от актуализацията на бюджета ли ще дойдат?
Десислава Танева: Не. Една част, тези средства, които бяха изплатени дойдоха от МЗХ – 1,5 милиона. Останалите средства са заложени в актуализацията на бюджета, която очакваме утре да се приеме в парламента.
Водещ: Добре, като заговорихме за актуализация на бюджета…
Десислава Танева: Може ли само още нещо да допълня?
Водещ: Да.
Десислава Танева: Извинявам се, но винаги съм го твърдяла и независимо, че в момента съм в качеството си на министър на земеделието и храните, няма повод да съм си сменила позицията. Държавата е много задължена към българските животновъди. Обхватът на болестта „син език“ е незапомнен от последните години и причина за размера на тези щети се крие включително и в контрола, и функцията на държавата за грижата за здравеопазването на животните. Това много ясно трябва да се каже. Това беше поводът и веднага, още в първия или втория ден на нашия мандат, да освободим и ресорния заместник-изпълнителен директор на БАХ.
Водещ: Като заговорихме за актуализацията на бюджета. Ние сме на прага на 2015 г. В началото на всяка година земеделското министерство има и един голям разход, каквито са директните плащания към земеделските стопани. Не мога да не ви попитам – в тази трудна финансова ситуация, как ще бъдат извършени те?
Десислава Танева: Надявам се, че няма да има проблем с директните плащания на земеделските производители. Те се заплащат наистина с местен ресурс, който до 45 дни, ако всичко е наред, се възстановява на държавата. Това се е случвало винаги досега. Аз твърдо вярвам… Значи ние очакваме до края на тази седмица да бъде внесен проектът за Бюджет 2015. Надяваме се, че в съответните срокове той ще бъде приет и работим в посока директните плащания на земеделските производители да бъдат изплатени така, както всяка година са били изплащани.
Водещ: В проекта за бюджет за следваща година ще имат ли място тези ваучери за безакцизно гориво, каквито беше предвидило предишното правителство за земеделските производители?
Десислава Танева: Първо искам да кажа, че не ги беше предвидило предишното правителство. Системата, държавата помощ за ползване на отстъпка от акциза на горивата беше разработена по мандата на ГЕРБ, когато управляваше 2009 – 2013 г. Тя просто бе приложена предния мандат. Ние сме направили постъпки, МЗХ, отново за одобрение на тази помощ. Тя е подадена в МФ и аз се надявам, че когато се приеме финално бюджетът за 2015 г. ще е ясно, че тази помощ ще бъде прилагана и следващата година.
Водещ: Като заговорихме за пари, не мога да не ви попитам, че приключи първият програмен период и в момента България отчита в оперативните програми не усвояемост, така че може да загубим средства. Как се развиват нещата около ОП „Развитие на селските райони“?
Десислава Танева: Абсолютно по същия начин за огромно съжаление. Мога да потвърдя, че очакваме сериозен размер загуба по програмата за развитие на селските райони. Работим по екшън план за максимално намаляване на този размер загуба, но за съжаление цифрите в абсолютно изражение остават също така големи. Такива загуби досега няма да сме имали. Оптимистичният вариант, за който се борим е за около 90 милиона евро. Може би не е добре да анонсирам числа, но те не са анонсирани от мен. Още в служебния кабинет бяха анонсирани. Така че това не е нито новина, нито новост за сектора. На практика секторът го касае това, че това ще бъде намален бюджет, затова няма да са имали възможност да бъдат подкрепени. А причината за размера на тази загуба се крие включително и в това, че близо над година работата на ДФ „Земеделие“ беше блокирана или по-скоро – тя работеше само със скандали, които излизаха от там и които не бяха свързани с реалната работа.
Водещ: Там имаше борба за надмощие между БСП и ДПС.
Десислава Танева: Аз не знам каква е била тази борба за надмощие. Резултатът от тази битка за надмощие дали е била между БСП и ДПС или различни крила в самите партии – не знам, но резултатът от тази борба между тях е, че ние ще отчетем рекордна загуба на средства по програмата за развитие на селските райони тази година по правилото N+2. В този период не бяха контрактувани договорите, които са по инвестиционните мерки, които са със значително голям обем и съответно няма как да бъдат изпълнени в срокове, които да доведат и до изпълнение на съответните мерки. Вие знаете, че след смяната на директора, който Районният съд възстанови вчера, в кабинета бяха заварени близо 2 хиляди папки с проекти за контрактуване. Така че и да се връщаме на причините – по-важно е ние да работим в посока, в която не бихме повторили този начин на управление, тези резултати от управлението на ДФ „Земеделие“, защото така средствата, които са договорирани за нашата държава да бъдат усвоени и то не, за да се усвоят заради самото усвояване, а да бъдат полезни за повишаване ефективността на българските земеделски производители.
Водещ: И като един последен въпрос – говорим за загубите от първи програмен период. Готова ли е вече новата ОП „Развитие на селските райони“? защото 2014 г. вече си отива и така или иначе тя ще бъде обявена за нулева.
Десислава Танева: Да, за съжаление. Планирана нулева година – 2014 г. предвид сроковете, в които се изработи програмата и се подаде за одобрение. Тя беше изпратена ОП „Развитие на селските райони“ за одобрение на 2 юли, в последния възможен месец. Концепцията за директни плащания беше изпратена дори в последния възможен ден – 31 юли след обществен дебат, който за мен като народен представител от опозицията тогава, беше само 3 дни. Но както и да е, това, разбира се, донесе и последващи проблеми и така. Но този процес е приключил. Програмата бе подадена юли месец. По нея бяха получени 426 бележки. В момента в МЗХ, в Дирекция „Развитие на селските райони“ е направена организация, включително за работа и събота, и неделя, за да се отстраняват тези забележки, да се коригира програмата съгласно изискванията на комисията, да се комуникира с нея. Два пъти седмично има видеоконферентна връзка в реално време с комисията, така че да се затварят мерките, по които има получени съответни бележки. Към днешна дата от 426 бележки имаме 220 затворени вече или коригирани, 80 чакат за одобрение и ни остават малко повече от 100, които да приключим. Нашето желание е до края на декември месец да затворим тези бележки, така че да можем да изпратим втората версия на програмата и да очакваме одобрението й следващата година. Така че да можем да отворим мерки за земеделските производители и следващата година да имат възможност да кандидатстват за повишаване на тяхната конкурентоспособност, за инвестиции в техните стопанства, в реално време. Така че да нямаме нулева година и да могат да модернизират стопанствата си във време, в което и съответната модернизация ще послужи за работата им.
Водещ: Благодаря ви. Виждам, че имате доста задачи да решавате и то все сериозни и то в последния момент. Желая ви успех. Благодаря ви за участието.