Водещ: По повод на Консултативния съвет по животновъдство през седмицата, който обсъди проблемите на млечния сектор във връзка с отпадането на млечните квоти в Европейския съюз (ЕС), сега предстои участие на Цветан Димитров, зам.-министър на земеделието. Господин Димитров, вие казвате някъде проблемът не е в квотите, а в какво?
Цветан Димитров: Проблемът е комплексен, в никакъв случай не игнорирам квотите. Той съвпадна с руското ембарго, съвпадна с една лоша предходна година за земеделието – наводнения и т.н. Хората не можаха да си поставят необходимите фуражи. Започна един 12-месечен спад на цените и това малко или много комплексно предизвика сътресение в този сектор. Пак казвам, че не само квотите са виновни.
Водещ: Това, което най-много притеснява производителите на млечни произведения, че ще има много проблеми и те няма да могат да стоят редом на пазара, а всъщност става дума за един период от една година, в който трябва да се подготвите, така ли е?
Цветан Димитров: Не само една година. Те квотите вече паднаха на 1 април и още от края на миналата и началното на тази година започнаха редица действия в няколко направления. Така че българският производител да бъде сигурен на собствения си пазар, най-малкото това. Предприехме редица законодателни промени, които задават известно предимство, разбира се, в рамките на добрите пазарни отношения, на българския производител на нашия пазар. Сега, както вие споменахте имаше Консултативен съвет, там се взе решение за финансово подпомагане. Отделно започнахме активни действия, по отношение на външни пазари. Започнахме най-напред със съседна Турция, другата седмица пристигат поканихме колеги от Китай, за да търсим нови възможности и износ на млечни продукти, така че комплексно се работи.
Водещ: Малко повече за това, което представлява новият момент, от падането на квотите 30 години след въвеждането им в Европа, това стана на 1 април, но какво виждате вие в тази промяна, какви нови проблеми ще създаде?
Цветан Димитров: От една страна действително за държави, които не са съвсем подготвени, примерно, каквато сме ние, защото трябва да отчетем реалностите такива, каквито са, ще дойде един период, но той всеки случай няма да е в близките 1-2 месеца, дежа по-скоро в продължение на 1 година, когато наистина ние ще имаме една сериозна конкуренция отвън, най-вече на млечна суровина. Но пък всъщност отпадането на квотите дава възможност на всеки производител, в това число и в България, Слава Богу вече се появиха сериозни, големи производители да произвеждат толкова, колкото може, толкова, колкото му е изгодно, толкова, колкото може да продаде. Така че и добри неща, не е съвсем /…/ отпадането на квотите. Все пак квотите е една не съвсем пазарна мярка, не съвсем пазарен режим. Именно заради това при преговорите между ЕС и световната търговска организация беше взето решение един от последните режими в земеделието на /…/, това са млечните квоти да отпаднат.
Водещ: Добре, но какви са страховете най-общо, че ще ни залеят с внос, и че това ще удави производството?
Цветан Димитров: Да ви кажа и сега последните 5-6 години, ако вземете информацията, ние кога не сме изпълнявали на 100% млечната са квота. Така че и предходните години млечната суровина е идвала от други държави членки на ЕС. Сега тук въпросът е по-скоро е тази суровина, идвайки в България, тя идва ли по най-легалния начин, съпоставимо ли е качеството, дали са платени всичките мита, данъци и т.н. Слава Богу с Министерството на финансите, с агенция „Митници“, с НАП(Национална агенция по приходите) работим много сериозно в това отношение и не само за млякото, за месото и други земеделски продукти така, щото всяка суровина, която стъпва на българския пазар, да бъде все така конкурентна с нашите, т.е. да е равнопоставена, да е платила данъците, да отговаря на качеството.
Водещ: Ще поискате ли вие от Европейската комисия(ЕК) някакви средства, за да укрепне нашето производство?
Цветан Димитров: В това отношение мога да кажа, че вече сме го направили. България беше първата държава в Европейския съюз(ЕС), още януари на първата за годината заседание на Съвета на министрите министър Танева първа от всички държави-членки поиска във връзка с отпадането на млечните квоти, някакъв финансов ресурс. Първоначално това нещо не беше подкрепено, но вече към настоящия момент близо 10 държави в една или в друга степен подкрепят това наше искане. Дори се стигна до там, че ние и Румъния, двете държави, вече писмено писахме и го внесохме на предходния Съвет на министрите. Така че не е само това. Няколко искания имаме за този момент за подпомагане на млекопроизводителите.
Водещ: Но има ли някакъв отговор какво може да се очаква като решение?
Цветан Димитров: Аз си спомням, когато 2008 – 2009г., 2010г. в началото имаше подобен проблем с млекопроизводството пак, преговорите бяха доста трудни, доста продължителни. Вероятно бяха тогава около 7-8 месеца и в крайна сметка се стигна до положително решение. Надявам се и сега да се стигне, но разбира се, че една такава инициатива, подета от министър Танева, тя трябва да комуникира със всеки един от министрите в ЕС, за да има пълно болшинство това нещо и да се вземе съответното решение. Надявам се това да стане.
Водещ: Да, но като имате предвид вашия опит, реалистично какво може да се очаква, какви средства?
Цветан Димитров: Вероятно едно решение може да се очаква в следващите няколко месеца, тъй като трудно е да чакаме. Периодът наистина е много труден за животновъдите, тъй като сега те трябва да осигурят фуражите за следващата селскостопанска година. Именно на този Консултативен съвет, за който вие споменахте, взехме решение за финансово подпомагане със собствени средства, а като след това дойдат и европейските още по-добре.
Водещ: Може ли да обясните тази схема „Деминимис“. Това не е конкурс за красота, а „мини мис“, какво означава?
Цветан Димитров: Това е една възможност за подпомагане, как най-общо да го обясня, в трудни моменти по отношение на пазара, по отношение на неблагоприятни климатични условия, всичко, което може да се случи инцидентно на земеделския производител, държавата да има възможност в рамките на до 30 000 лв. да го подпомогне. В тази връзка ние дефинирахме два от секторите, които заслужават, т.е. имат нужда от такава финансова помощ. Единият сектор е овцевъдството, където знаете миналата година лятото какви щети претърпя от синия език. Другият сектор е млечното говедовъдство и биволовото.
Водещ: Че кой производител ще каже, че му е леко – всеки ще каже, че му е трудно.
Цветан Димитров: Така е, но все пак има някои обективни данни, които човек…, все пак ние, разпределяйки публични средства, работим с информации, с анализи, с данни, които показват къде, колко. Има намаление на цени, на пазари, ограничен достъп. Така че тези анализи показват, че тези два сектора в момента се нуждаят от най-голяма помощ.
Водещ: Как практически ще популяризирате вашите мерки? Какъв ще бъде достъпът до информация.
Цветан Димитров: Това не е нещо ново за нашите земеделски производители и това са помощи, които и преди са прилагани. Земеделците, животновъдите по-точно в случая, те са запознати със схемата, по какъв начин се кандидатства. Предстои във вторник на Управителния съвет на Фонд „Земеделие“ да бъде взето това решение, след което се публикува, обявява се в Областни дирекции, в общински служби. Даже нашето министерство имаме служители, които /…/ община. Така че доста ни е по-лесно да популяризираме каквато и да е мярка, особено, когато тя касае подпомагане на сектор.
Водещ: Г-н Димитров, сега около Великден и предстоящия празник на 6 май вие имахте възможност да огледате по принцип отрасъла през пазара. Какво показаха вашите наблюдения?
Цветан Димитров: Нашите наблюдения показаха, че пазарът има наистина известна стагнация, особено що се касае за овцевъдството, тоест продажбата на агнета, на агнешко месо. Има едно леко връщане назад в сравнение с преди да кажем 5, 6, 7 години. И за това именно сме предприели тези мерки да договаряме сертификати за износ със съседни страни, най-вече с Турция, защото това е най-бързото и най-лесното. Предстоят и там празници в близките месеци. Надяваме се дотогава в по-голям мащаб търговията да се задвижи, за да компенсира този известен, как да го нарека, вакуум в пазара в България.
Водещ: Как бихте го измерили това леко връщане назад?
Цветан Димитров: Леко връщане назад – имам предвид ако примерно износът в този период за страните от ЕС го оценяваме някъде между 7 и 8% по-нисък, горе -долу толкова е и предлагането на вътрешния пазар. Давам си сметка, че има и обективни причини, една от които е миналогодишното заболяване и щетите от синия език. Много животни умряха, съответно не са дали приплоди, тези приплоди не са предложени на пазара. И това е една от причините, но въпреки всичко усещаме, че има една такава несигурност на пазара за агнешко месо специално и именно заради това полагаме всякакви усилия този пазар да бъде отворен така, както беше например 2010 – 2011г. Тогава в рамките на буквално 2-3 месеца бяха изнесени около 300 – 400 хил. агнета.
Водещ: Химера ли е този арабски пазар, който непрестанно се издига в култ?
Цветан Димитров: Не, не е химера. Просто трябват последователни действия. Първо трябва да бъдат договорени всички необходими сертификати между ветеринарните власти на държавите. Това изисква доста време. Това са неща, които остават скрити за публиката, ако мога така да се изразя. Две групи хора в продължение на месеци работят върху всяка дума на тези сертификати, докато бъдат постигнати съгласия по всички параметри и чак тогава вече ние политиците отиваме и подписваме, дето се казва документа, който дава старта на тази кампания. Така че реалистично е, работим добре. Слава Богу познаваме се поименно даже с част от колегите от региона. Разчитаме, дето се казва, на едни стари, стари традиции, където са били преди години. Дано да успеем и това да ни помогне.
Водещ: Учудвам се, че поставихте акцент върху пазара, а не върху производството.
Цветан Димитров: Производството все пак това е биологична продукция. Една овча може да роди едно, две, три агнета и толкова. Друг е въпросът за отглеждането. Да, действително, права сте, винаги поставям акцента върху пазара. Когато има добър пазар, има добри цени има интереси за производството, даже и субсидиите, малки или големи, нямат чак толкова голямо значение.
Водещ: Нека да приключим с един въпрос, който се рисува много страшно - това е Трансатлантическото споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ и въпросът за животновъдството. Една наша, ваша колега даже се е изказала много фатално, че предстои голямо изпитание за животновъдството. Кажете тези страхове, които витаят реалистични ли са?
Цветан Димитров: Според мен малко са надценени, тъй като България като земеделски производител има редица специфики, които ни дават малко по-друг облик на обикновена земеделска държава. Имаме производство да кажем, на агнешко месо , с традиционни схеми на отглеждане, с традиционния вкус, нещо, което, каквото и споразумение да има, колкото и да е свободна търговията, няма кой да го произведе. Просто природа, дадености, породи животни, ако щете, традиции на отглеждане и ред други неща, които ни дават възможност да имаме някакви предимства я тази битка, търговска.
Водещ: Не е малко, казвате, някакви предимства. Разбира се, вие трябва да кажете какви подробности, какви договаряния за необходими от гледна точка на отстояването на тази наша даденост и спецификата, и защитата, разбира се.
Цветан Димитров: Водят се на ниво ЕС, защото в крайна сметка ЕС води тези преговори, но на ниво ЕС ние си защитаваме нашите традиционни производства, ние защитаваме такива схеми на подпомагане, които да са в унисон с нашия тип земеделие, всъщност това е нашата задача на Министерство на земеделието и смея да твърдя не лошо се справяме.
Водещ: Благодарим ви.