Министър Десислава Танева: Търсим подходящите инструменти за подкрепа, за да скъсим веригата от производителя до потребителя
Водещ:Приключи кампанията на Министерството на земеделието и храните „Подкрепяме българското“, в която производители от цялата страна имаха възможност да представят своята продукция. Какви резултати постигна кампанията, както и какви са изводите от нея, министър Танева?
Десислава Танева: По принцип политиките за подкрепа на българското производство в Министерство на земеделието и храните са постоянни. Кампанията имаше за цел да покаже на потребителите, че българските производители на земеделски стоки и на храни произвеждат все повече, произвеждат все по-добри храни. В хода на тази кампания ние се срещнахме с над 4000 земеделски производители, производители на храни, близо 1000 от тях бяха и изложители със свои производства. И, разбира се, в хода на провеждането на провеждането на фермерските пазари срещнахме и оценката на потребителите. Мога да кажа, че получихме подкрепа от местните общности за организирането на подобни фермерски пазари и подкрепа, включително и за организирането на пазарите, от местните власти, за което искам да им благодаря. В хода на тези изложения, в хода на тези срещи с производителите и с местните общности и власти, категорично беше ни казано, че интересът е устойчив, наистина голям и би било добре тези пазари да станат постоянни. В старите страни членки, в столиците фермерските пазари са вид атракции в съответните градове и, разбира се, пряк достъп на потребителите до чиста фермерска храна. Ето защо от следващата година Министерство на земеделието и храните предвижда с целева държавна помощ да подкрепи местните власти за организирането на такива постоянни фермерски пазари, като те ще имат задължение за периодичност на провеждането им, за да удовлетворят потребителската местна общност. И, разбира се, на потребителите ще бъде гарантирана устойчивостта на провеждането на този пазар и на достъпа пряко до чиста фермерска храна. За цялата година, която си отива, ние многократно сме обявявали резултатите в земеделието. Можем наистина да се похвалим с исторически рекорд в производството на пшеница и с растеж във всеки един от останалите видове производства, като трайни насаждения, зеленчуци, включително оранжерийно производство. И дори във всички категории животни, макар че там процесите на растеж са най-малко – между 13 и 18% в отделните категории, при условията на най-тежка криза в животновъдния сектор. Предизвикателството, което стои пред нас, е да търсим подходящите инструменти за подкрепа, да скъсим веригата на доставка от производителя до потребителя.
Водещ:Вие посетихте голяма част от изложенията в различните градове. Какво коментират производителите? Има ли конкретни проблеми, които споделиха с вас, съответно вие дали имате виждане за разрешаването им?
Десислава Танева: Да, в хода на тези изложения направихме и годишните си работни срещи – кръгли маси със земеделските производители и с производителите на храни. Проблемите са в няколко групи. Единият тип проблеми са проблемите в прилагането на правилата относно поземлените отношения, най-вече в частта управлението на публичния фонд от постоянно затревени площи – мери, пасища и ливади, в полза на животновъдите. Вторият тип проблеми, които ясно се очертават като в най-висока тежест от проблематиката, това е достъпът до пазара. Като тук можем този проблем да го опишем в няколко аспекта. Първо, за големите производители: условията, които те предлагат и продават своята продукция в големите търговски вериги и условията за това. Вторият аспект засяга по-малките производители, които нямат тези обеми, регионалните производители, за това как могат да имат достъп до тези търговски вериги, до операторите им в съответните областни центрове, за да стигнат до потребителя. Основно това бих откроила. В хода на тези срещи ние представихме докъде е стигнало в момента българското земеделие, какви са тенденциите на развитие, какви са очакваните промени, очакваната подкрепа. Тя е ясна до 2020 година, тъй като бюджетът остава относително ясен до 2020 година. И, разбира се, очакваните приеми по Програмата за развитие на селските райони, както до края на тази година, така и за следващата година. С тази проблематика най-често се срещахме на срещите и кръглите маси, които проведохме със земеделските производители. Между другото, следва да отбележа, че това не се случва за първи път. Преди година и 3-4 месеца също екипи на Министерство на земеделието и храните, заедно с член на политическия му кабинет, също проведохме такива кръгли маси, където разяснявахме промените в обвързаната подкрепа и начина на подпомагане, където получихме обратна връзка. Тук направихме същото. Част от получените предложения вече материализирахме в отделни решения, които взехме междувременно. Друга част, както инструмента за държавна подкрепа за създаване на фермерски пазари, ще бъдат приложени следващата година, защото те зависят, разбира се и от бюджета, с който Министерство на земеделието и храните ще разполага. В хода на тази кампания реализирахме разговори с търговските вериги. Две от тях откликнаха на нашите предложения. Силно се надявам, че ние ще стигнем наистина в дух на конструктивен диалог, взаимност и търсене на ефективния пазарен модел, да предложим възможности и на малките местни регионални производители достъп до тези точки на търговия с храни и безспорно за това какви да са правилата в тези отношения, така че българският производител на храни да е равнопоставен, когато продава на един и същ оператор в България и в съседна Румъния, примерно. Разбира се, бяха поставени много конкретни казуси, въз основа на които обобщавам в момента, кое е най-често срещано и кое най-много вълнува българските производители. Радостното от всичко, което видяхме, от всички разговори, които имахме – за оценката на качеството на храната, предлагана от български производители. Оценката от потребителските местни общности е еднозначна, а именно да се купува директно от фермера чиста фермерска храна. И тези пазари се радваха на голям интерес.
Водещ:Вие споменахте преди малко, че има огромен интерес такъв тип изложения да бъдат постоянни. Какви са условията да се случи в различните градове?
Десислава Танева: Особен интерес представлява това за по-големите градове и там, където има развит туризъм. Защото, пак казвам, този тип пазари са атрактивни за гостите на съответните центрове. Производители имаме във всички региони и са представени добре в цялата гама от храни, които са традиционно български и постоянно консумирани от потребителя. Така че, оттам насетне вече наистина зависи от възможността, с която ние ще разполагаме финансова за подкрепа и на съответната местна власт за изграждането на постоянно или с установена периодичност на работа такива фермерски пазари. Между другото, някои от по-големите градове, независимо и от нашата кампания, работят в тази посока, предвид интереса, който са установили от местната общност, която управляват.
Водещ:С изложението в София буквално преди ден закрихте кампанията. Какви изводи направихте там на кръглата маса в събота? Какво следва оттук нататък?
Десислава Танева: Това, което вече обявих и разказах като мерки, които ще предприемем за следващата година. И, разбира се, се надявам да реализираме комуникацията, независимо че тя е твърде трудна, с търговските вериги по начин, по който ще се намери взаимноизгоден и пазарен механизъм, удовлетворяващ интересите и на потребители, и на производители, и на операторите, които са връзката между тях. Искрено се надявам, че ще намерим такова решение.
Водещ:Предвиждате ли сега през есенно-зимния период някакви подобни кампании?
Десислава Танева: Разбира се. За следващата година предвиждаме такава кампания. Но за есенно-зимния сезон това няма как да се получи в достатъчна степен, че да удовлетвори едната и другата страна.