Водещ: Министри, кметове на големи общини и представители на бизнеса обсъдиха в Бургас приоритетните проекти за развитието на регион Югоизточен, който включва областите Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора. Събитието е част от кампанията „Региони в растеж“, а целта е да се изследва кои са неизползваните ресурси и възможности за стимулиране на местните икономики.
Министър Танева, има ли регион Югоизточен потенциал да се впише в съвременните изисквания и възможности за бизнес, какъв беше като цяло интересът към дискусиите и представянията?
Десислава Танева: Бих отбелязала, че с всяко представяне на „Региони в растеж“ в различна област като че ли интересът е все по-голям. Местните общности, бизнес, местни власти, очевидно проявяват интерес към новите възможности на различните програми за подобряване на условията на живот, съответно за развитие на бизнеса. И бих могла да кажа, че срещата в Бургас премина при по-голям интерес от предходните такива, където съм била гост в издания на „Региони в растеж“. Изданието в Бургас го съчетахме и с откриването на фермерски пазар. Част от политиките за скъсяване на веригата на доставка от производител до потребител.
Водещ: Което всъщност е една от големите болки на българските фермери - липсата на достатъчно пазар и ниски изкупни цени на продукцията, която пък след това се предлага на пазара в пъти на по-високи цени.
Десислава Танева: Да, точно това е болката на земеделските производители, но това е пътят, по който те биха получили по-голяма част от цената, която потребителят плаща за храната, която произвеждат. И фермерският пазар също се радваше на голям интерес. Както между другото навсякъде, където има открити такива. В България в момента функционират 10 такива фермерски пазара. Надявам се, чрез подкрепата на Програмата за развитие на селските райони тези пазари да се увеличат. Това ще скъси веригата и двете страни ще са в по-голяма степен удовлетворени от функционирането на системата, която доставя храната за тях.
Водещ: Има ли специални изисквания, за да участват фермерите в тези пазари?
Десислава Танева: Трябва да се сдружават в организации на производители. Освен това такива пазари могат да бъдат подкрепени по мярка 16 – сътрудничество. Там трябва да се обединят в сдружения в радиус от 75 километра от производствените бази. Трябва да е ясно наименованието на сдружението - от кой район е произходът на храната. Оттам да се подкрепят от програмата, за да се изградят. Надявам се, че това ще се случи. Освен това мога да кажа, че и българската земеделска общност, включително и приоритетните сектори в момента, които са приоритетно финансирани по програмата, осъзнават необходимостта от сдружаване. И можем да се похвалим, че в последната година се учредиха няколко пъти повече сдружения, отколкото стартирахме в новия програмен период. Към днешна дата има вече 32 признати организации на производители, което е още едно доказателство, че тази необходимост е осъзната и че посоката, в която вървим, със сигурност е вярната. Надяваме се да скъсим времето, в което ще стигнем до нива на организираност, които удовлетворяват земеделската общност, разбира се и потребителите, защото и техният интерес винаги е бил по-висок, когато купуват храната директно от производителя.
Водещ: От днес Държавен фонд „Земеделие“ обявява прием на заявления за стартова помощ за развитие на малките стопанства. Това е част от Програмата за развитие на селските райони.
Десислава Танева: Да, това е една от мерките, мярка 63. От днес, 4 юли, до 12 август е отворен приемът за приемане на заявленията за подпомагане.
Водещ: Има ли интерес към тази подмярка?
Десислава Танева: Огромен е интересът. Искам да отбележа, че както по мярката за подкрепа за създаване на стопанства на млади фермери, мярка 61, която бе отворена миналата година, така и за настоящата мярка 63 Националната служба за съвети в земеделието безвъзмездно, подчертавам, безвъзмездно подготвя проектните предложения на бенефициентите, които искат да кандидатстват, на земеделските стопани. Към днешна дата службата за съвети в земеделието е дала устни консултации на близо 10 хиляди заинтересовани от мярката, като очакваме за около 2000 от тях да подготвят безвъзмездно проектните предложения за кандидатстване по мярката. Тези мерки наистина се радват на голям интерес, защото са възможност да стартираш земеделска дейност и, разбира се, ако успееш, тази дейност да стане устойчива във времето. Разбира се, винаги има изключения за нездравословен интерес, но радващо е, че все повече, с подобрение на правилата за прилагане, такива случаи се игнорират.
Водещ: Преди няколко седмици бяхме свидетели на противоречива информация идваща от различните политически сили по отношение на застрашени и спрени средства по различни европрограми. Към днешна дата, министър Танева има ли спрени или застрашени средства по някой от еврофондовете?
Десислава Танева: Аз първо бих искала да кажа, че темата с европейските фондове, дали по селската програма или по други, не следва да се политизира. Процедурите, които всяка страна членка има по повод проучвания, предлагане на санкции, траят обикновено повече от две години. В този смисъл създаването на впечатлението тук за нездравословна среда за прилагане на програмата. А за нарушения, които дори от службите не са установени, се създава едно впечатление, включително и у органите за контрол, че има нередности и че средата не е добра. Което не е добре за страната ни. Иначе, както го казах и по време на дебата - няма спряна програма, това просто е несъстоятелно. Вие сама започнахте с въпроса, че от днес има стартиран прием по мярка 63, очаква се стартиране на приема за общините, мярка 72, в пет вида дейности. Утре е комитетът по наблюдение за определяне на критериите за ранкинг, всичко върви така, както сме го индикирали и планираме. Няма в никакъв случай спрени средства. Както обявих и по време на дебата, първо, санкциите съгласно всички процедури, които текат, и те не са от тази, миналата, а от три - четири години, публикували сме ги на сайта на Министерството на земеделието и храните. Всеки заинтересован може да се запознае с тези процедури, също и статусът им до момента докъде е. Средствата в голямата си част са възстановени, включително и за последната година от старата програма за Развитие на селските райони, като по две от мерките се приключват процедурите относно това, в какъв размер да е санкцията. Едната мярка е за финансиране на фотоволтаици, на възобновяеми енергийни източници, от старата програма. Но там говорим за размер на санкцията от порядъка от 2 до 4 милиона евро, т.е. несравнимо като цифри от това, което се дебатираше в публичното пространство. И другата мярка, по която в момента тече комуникация относно начини на прилагането й, това е за биологичното производство. Но това вече е мярка от новата програма. Това са фактите, ние сме ги изнесли и публично, и на сайта могат да се намерят.
Водещ: Вие съобщихте, че тече процедура за регистрация на странджанския манов мед като защитено географско наименование. Какво ще спечелят производителите, ако това се случи?
Десислава Танева: Това е система за регистриране на защитени географски указания, защитени наименования за традиционни храни със специфична характеристика в целия ЕС. Като регистрацията на този вид продукт ти позволява да я брандираш първо с този знак, второ, да гарантираш качествата на продукта, който предлагаш. Защото и системата за контрол е много по-строга. И, разбира се, да представяш предимствата на продукта от традициите на времето, които имаш. Надявам се, че това ще им позволи да продават с по-висока добавена стойност своя продукт. Всичко това зависи, разбира се, и от маркетинга, който ще направиш, получавайки такова вписване в регистъра за защитените наименования.
Водещ: Имат ли теоретично шанс и други български продукти да получат такъв статут?
Десислава Танева: Да, ние имаме между другото най-много вписани в регистъра вина със защитени географски указания или наименования на произход. А имаме защитени и месни продукти. Други, за които има процедура за традиционни храни. В този смисъл бих могла да кажа, че със сигурност имаме още възможности и за млечни продукти, и за месни продукти, и за други видове храни, които бихме могли да впишем в този регистър. Инициативата за това е на съответни сдружения на производителите, които после се задължават по този вид защитена рецепта, да го произвеждат. Така е примерно за всички месни продукти, подлежим на контрол съответно от оторизиращи, сертифициращи лица, така че това е тяхна инициатива. Министерството на земеделието и храните административно подкрепя процедурата. Включително и оценката за такива храни, които подлежат на регистрация. Скоро четох от външна фирма анализи, но аз съм сигурна, че ние и производителите можем да направим много по-добра преценка кои техни производства могат да бъдат регистрирани. Стига, разбира се, от тези, които вече са регистрирани, да видят ползата от това и съм сигурна, че този процес ще стане по-интересен за останалите.
Водещ: Още повече че такава регистрация би дала и самочувствие на българските производители, от което те със сигурност имат нужда, независимо от добрите качества на българските хранителни продукти.
Министър Танева, каква е оценката ви за хода на жътвената кампания?
Десислава Танева: Процесът протича нормално. Очакваните добиви, които има Министерството на земеделието и храните, за пшеницата, която е основната култура като рекултивираните площи са с 12 % повече от миналата година и очакваме и по-висок общ добив, над 5 милиона тона, което е среден добив около и малко над средния за миналата година. Това са нашите очаквания на базата на обследване за състоянието на посевите преди жътва. И в този смисъл прогнозите са ориентировъчно точни. Ние влязохме в новата реколтна година и със значително по-висок запас на зърна, предвид пазарната ситуация. Имаме по-висок преходен остатък. Разбира се, това натисна и цените на производителите. Такава е ситуацията и по международните борси, която на практика определя цените у нас. Надявам се, че жътвата ще приключи успешно и се надявам да има стабилизиране на цените на нива, които са удовлетворяващи за земеделската общност.
Сподели в:
Министър Танева, има ли регион Югоизточен потенциал да се впише в съвременните изисквания и възможности за бизнес, какъв беше като цяло интересът към дискусиите и представянията?
Десислава Танева: Бих отбелязала, че с всяко представяне на „Региони в растеж“ в различна област като че ли интересът е все по-голям. Местните общности, бизнес, местни власти, очевидно проявяват интерес към новите възможности на различните програми за подобряване на условията на живот, съответно за развитие на бизнеса. И бих могла да кажа, че срещата в Бургас премина при по-голям интерес от предходните такива, където съм била гост в издания на „Региони в растеж“. Изданието в Бургас го съчетахме и с откриването на фермерски пазар. Част от политиките за скъсяване на веригата на доставка от производител до потребител.
Водещ: Което всъщност е една от големите болки на българските фермери - липсата на достатъчно пазар и ниски изкупни цени на продукцията, която пък след това се предлага на пазара в пъти на по-високи цени.
Десислава Танева: Да, точно това е болката на земеделските производители, но това е пътят, по който те биха получили по-голяма част от цената, която потребителят плаща за храната, която произвеждат. И фермерският пазар също се радваше на голям интерес. Както между другото навсякъде, където има открити такива. В България в момента функционират 10 такива фермерски пазара. Надявам се, чрез подкрепата на Програмата за развитие на селските райони тези пазари да се увеличат. Това ще скъси веригата и двете страни ще са в по-голяма степен удовлетворени от функционирането на системата, която доставя храната за тях.
Водещ: Има ли специални изисквания, за да участват фермерите в тези пазари?
Десислава Танева: Трябва да се сдружават в организации на производители. Освен това такива пазари могат да бъдат подкрепени по мярка 16 – сътрудничество. Там трябва да се обединят в сдружения в радиус от 75 километра от производствените бази. Трябва да е ясно наименованието на сдружението - от кой район е произходът на храната. Оттам да се подкрепят от програмата, за да се изградят. Надявам се, че това ще се случи. Освен това мога да кажа, че и българската земеделска общност, включително и приоритетните сектори в момента, които са приоритетно финансирани по програмата, осъзнават необходимостта от сдружаване. И можем да се похвалим, че в последната година се учредиха няколко пъти повече сдружения, отколкото стартирахме в новия програмен период. Към днешна дата има вече 32 признати организации на производители, което е още едно доказателство, че тази необходимост е осъзната и че посоката, в която вървим, със сигурност е вярната. Надяваме се да скъсим времето, в което ще стигнем до нива на организираност, които удовлетворяват земеделската общност, разбира се и потребителите, защото и техният интерес винаги е бил по-висок, когато купуват храната директно от производителя.
Водещ: От днес Държавен фонд „Земеделие“ обявява прием на заявления за стартова помощ за развитие на малките стопанства. Това е част от Програмата за развитие на селските райони.
Десислава Танева: Да, това е една от мерките, мярка 63. От днес, 4 юли, до 12 август е отворен приемът за приемане на заявленията за подпомагане.
Водещ: Има ли интерес към тази подмярка?
Десислава Танева: Огромен е интересът. Искам да отбележа, че както по мярката за подкрепа за създаване на стопанства на млади фермери, мярка 61, която бе отворена миналата година, така и за настоящата мярка 63 Националната служба за съвети в земеделието безвъзмездно, подчертавам, безвъзмездно подготвя проектните предложения на бенефициентите, които искат да кандидатстват, на земеделските стопани. Към днешна дата службата за съвети в земеделието е дала устни консултации на близо 10 хиляди заинтересовани от мярката, като очакваме за около 2000 от тях да подготвят безвъзмездно проектните предложения за кандидатстване по мярката. Тези мерки наистина се радват на голям интерес, защото са възможност да стартираш земеделска дейност и, разбира се, ако успееш, тази дейност да стане устойчива във времето. Разбира се, винаги има изключения за нездравословен интерес, но радващо е, че все повече, с подобрение на правилата за прилагане, такива случаи се игнорират.
Водещ: Преди няколко седмици бяхме свидетели на противоречива информация идваща от различните политически сили по отношение на застрашени и спрени средства по различни европрограми. Към днешна дата, министър Танева има ли спрени или застрашени средства по някой от еврофондовете?
Десислава Танева: Аз първо бих искала да кажа, че темата с европейските фондове, дали по селската програма или по други, не следва да се политизира. Процедурите, които всяка страна членка има по повод проучвания, предлагане на санкции, траят обикновено повече от две години. В този смисъл създаването на впечатлението тук за нездравословна среда за прилагане на програмата. А за нарушения, които дори от службите не са установени, се създава едно впечатление, включително и у органите за контрол, че има нередности и че средата не е добра. Което не е добре за страната ни. Иначе, както го казах и по време на дебата - няма спряна програма, това просто е несъстоятелно. Вие сама започнахте с въпроса, че от днес има стартиран прием по мярка 63, очаква се стартиране на приема за общините, мярка 72, в пет вида дейности. Утре е комитетът по наблюдение за определяне на критериите за ранкинг, всичко върви така, както сме го индикирали и планираме. Няма в никакъв случай спрени средства. Както обявих и по време на дебата, първо, санкциите съгласно всички процедури, които текат, и те не са от тази, миналата, а от три - четири години, публикували сме ги на сайта на Министерството на земеделието и храните. Всеки заинтересован може да се запознае с тези процедури, също и статусът им до момента докъде е. Средствата в голямата си част са възстановени, включително и за последната година от старата програма за Развитие на селските райони, като по две от мерките се приключват процедурите относно това, в какъв размер да е санкцията. Едната мярка е за финансиране на фотоволтаици, на възобновяеми енергийни източници, от старата програма. Но там говорим за размер на санкцията от порядъка от 2 до 4 милиона евро, т.е. несравнимо като цифри от това, което се дебатираше в публичното пространство. И другата мярка, по която в момента тече комуникация относно начини на прилагането й, това е за биологичното производство. Но това вече е мярка от новата програма. Това са фактите, ние сме ги изнесли и публично, и на сайта могат да се намерят.
Водещ: Вие съобщихте, че тече процедура за регистрация на странджанския манов мед като защитено географско наименование. Какво ще спечелят производителите, ако това се случи?
Десислава Танева: Това е система за регистриране на защитени географски указания, защитени наименования за традиционни храни със специфична характеристика в целия ЕС. Като регистрацията на този вид продукт ти позволява да я брандираш първо с този знак, второ, да гарантираш качествата на продукта, който предлагаш. Защото и системата за контрол е много по-строга. И, разбира се, да представяш предимствата на продукта от традициите на времето, които имаш. Надявам се, че това ще им позволи да продават с по-висока добавена стойност своя продукт. Всичко това зависи, разбира се, и от маркетинга, който ще направиш, получавайки такова вписване в регистъра за защитените наименования.
Водещ: Имат ли теоретично шанс и други български продукти да получат такъв статут?
Десислава Танева: Да, ние имаме между другото най-много вписани в регистъра вина със защитени географски указания или наименования на произход. А имаме защитени и месни продукти. Други, за които има процедура за традиционни храни. В този смисъл бих могла да кажа, че със сигурност имаме още възможности и за млечни продукти, и за месни продукти, и за други видове храни, които бихме могли да впишем в този регистър. Инициативата за това е на съответни сдружения на производителите, които после се задължават по този вид защитена рецепта, да го произвеждат. Така е примерно за всички месни продукти, подлежим на контрол съответно от оторизиращи, сертифициращи лица, така че това е тяхна инициатива. Министерството на земеделието и храните административно подкрепя процедурата. Включително и оценката за такива храни, които подлежат на регистрация. Скоро четох от външна фирма анализи, но аз съм сигурна, че ние и производителите можем да направим много по-добра преценка кои техни производства могат да бъдат регистрирани. Стига, разбира се, от тези, които вече са регистрирани, да видят ползата от това и съм сигурна, че този процес ще стане по-интересен за останалите.
Водещ: Още повече че такава регистрация би дала и самочувствие на българските производители, от което те със сигурност имат нужда, независимо от добрите качества на българските хранителни продукти.
Министър Танева, каква е оценката ви за хода на жътвената кампания?
Десислава Танева: Процесът протича нормално. Очакваните добиви, които има Министерството на земеделието и храните, за пшеницата, която е основната култура като рекултивираните площи са с 12 % повече от миналата година и очакваме и по-висок общ добив, над 5 милиона тона, което е среден добив около и малко над средния за миналата година. Това са нашите очаквания на базата на обследване за състоянието на посевите преди жътва. И в този смисъл прогнозите са ориентировъчно точни. Ние влязохме в новата реколтна година и със значително по-висок запас на зърна, предвид пазарната ситуация. Имаме по-висок преходен остатък. Разбира се, това натисна и цените на производителите. Такава е ситуацията и по международните борси, която на практика определя цените у нас. Надявам се, че жътвата ще приключи успешно и се надявам да има стабилизиране на цените на нива, които са удовлетворяващи за земеделската общност.