Под 12% от общо заетите в българската икономика работят в сферата на селското стопанство (738 600 души). Това оповести директорът на Института по аграрна икономика професор Румен Попов по време на двудневната международна конференция в столицата. Темата на форума е „Един ефективен социален диалог за социалните партньори, актьори в промените в страните от Югоизточна Европа”. Проф. Попов посочи, че един от основните проблеми в отрасъла е, че голяма част от фермерите не се самоосигуряват от една страна, а от друга - работодателите не покриват осигуровките на част от сезонно наетия персонал. Тази практика води до ощетяване интересите на земеделските работници и до дефицити в осигурителната система.
Българското селско стопанство има нужда от добри практики в социалния диалог, тъй като заетостта бележи спад. През 2010 г., при последното преброяване, в отрасъла са били ангажирани над 738 600 души, което е с 45% по-малко, в сравнение с 2003 г., когато са техният брой е надхвърлял 1 млн. Следствие на инвестициите и европейските субсидии в агросектора се е увеличила производителността на труда. Това е довело до освобождаване на работна сила, необходимост от диверсифициране на икономиката и създаване на работни места в други направления, изтъкна проф. Попов.
Заетостта в селското стопанство в целия ЕС намалява, като по-сериозен отлив се отчита в старите страни – членки. Това съобщи председателят на Европейската организация на работодателите от земеделието Крис Ботерман. Той посочи, че през 2012 г. едва 5,2% от ангажираните в икономиката на Общността (или 11 млн. души) са били в аграрния сектор. Единствено в Румъния се наблюдава нарастване дяла на заетите в земеделието – 30%. В Полша фермери са 19%, а в България - едва около 12%. За преодоляване на натрупаните негативи е нужно участниците в социалния диалог да проявят повече воля за подобряване на секторните политики, изтъкна Ботерман.
Проектът „Един ефективен социален диалог за социалните партньори, актьори в промените в страните от Югоизточна Европа” е в съответствие с политиката на ЕС. По своя характер той е насочен към приоритетите на Брюксел за излизане от икономическата криза и постигането на целите на Европа 2020. В дискусиите участваха учени и представители на фермерски организации от Франция, Германия, Италия, Турция, Македония и България.