Върни се горе

Ще платим 90% от европарите за селските райони по изтичащата програма

Земеделието ще усвои 90% от европарите за селските райони


 

-Министър Танева, новата Програма за развитие на селските райони вече е одобрена, какво да очакват фермерите, предприемачите и общините по нея до 2020 г.?

-Да, нашата програма беше одобрена на 26 май 2015 година. Радващото е, че одобрението дойде дори по-рано от очакваното в плана за работа на нашия политически кабинет, който обявихме с влизането на екипа ни в министерство на земеделието. Нашата програма бе одобрена заедно с тази на Германия и така България стана 13-тата страна с одобрена програма. За първи път сме в първата половина по-одобрени програми. Постигнатото не беше лесна задача, на екипа ни се наложи тотално да преработи програмата, тъй като изготвената от предходното правителство бе върната с 426 забележки. Пребюджетирахме мерките на програмата, като заделихме повече средства за бизнеса за сметка на публичните мерки. Акцентирахме и посочихме кои ще са приоритетните отрасли в земеделието през следващите 7 години – плодове, зеленчуци, животновъдство и биологично земеделие. Това го направихме заедно в комуникация с браншовите организации. Отговорно мога да заявя, че в тази сграда(министерство на земеделието) политиките, които се провеждат и реализират не са тайна за браншовите организации. Конкретно на вашия въпрос, на какво могат да разчитат земеделските производители. Бюджетът на програмата е общо 2,9 млрд. евро заедно с националното съфинансиране. Земеделските производители, преработватели могат да разчитат през тези 7 години на над 1,1 млрд. евро по всички мерки. 642 млн. евро пък са средствата за общините по програмата. Останалите пари са в направления агроекология и климат.

-Първият прием по новата програмата – мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ приключи. Какви са резултатите, поуките.

-Първият прием бе отворен преди официалното одобрение на програмата, разбира се това бе съгласувано с ЕК. Резултатите са красноречиви – над четири пъти поисканата субсидия, надскача наличните средства по приема. Кандидатстваха 3363 бенефициента-кандидати, които подадоха инвестиционни проекти за над 2,1 млрд. лева. Исканата субсидия по тях е за над 1,2 млрд. лв., а наличните средства по първия прием са 300 млн. лв. Ние очаквахме огромен интерес, но лично аз смятах, че няма да достигнем тези огромни размери. И ще ви кажа защо, нека да признаем, че когато нашият екип дойде на власт и обяви, че ще отвори мярката в края на март т.г. никой не вярваше, че ще успеем. Нямаше никаква готовност за приема, нямаше написана наредба, нямаше обществени обсъждания и т.н. Подготовката за мярката бе наистина с доста скъсени срокове, наредбата излезе само 20 дни, преди да издам заповедта за отварянето на приема. Т.е. тези 3363 бенефициента-кандидати, те са се подготволи за всичко това в рамките на срока за приема плюс 2 седмици. Това означава, че българският земеделски бизнес е имал ясна визия за необходимостта от инвестиции в стопанствата си, които управляват. И аз се съмнявам, че такава ясна визия за бъдещото си развитие би имал друг сектор, с цялото ми уважение към всички предприемачи.

-А какви са подадените проекти, спрямо секторите в земеделието?

-Другата положителна новина е, че половината от подадените проекти са за приоритетните сектори плодове, зеленчуци и животновъдство. От общо 3363 проекта към 1700 проекта са подадени от кандидати в тези сектори. Това показва, че има перспектива за развитие на тези сектори.

-Като казвате тази статистика, зърнопроизводителите обявиха, че са дискриминирани, защото се оказва, че няма да има средства за субсидиране на нито един проект за закупуване на трактор или комбайн за зърнопроизводство...

-В никакъв случай не става въпрос за дискриминация, програмата е с ясни приоритети. Трябва обаче да се отчете и друг факт – зърнопроизводителите вече са конкурентоспособни на колегите си в ЕС. Ние търсим едно балансирано земеделие за България и сега е времето да подадем ръка на изоставащите производства в сектора.

-А от тези 3363 проекти, за колко очаквате парите да стигнат и реално да бъдат субсидирани?

-За да се направи тази сметка, трябва да отчетем, че ще се одобрят проекти от приоритетните сектори като например биоземеделието. А там субсидията стига до 70% от стойността на проекта. Вероятно около 20% от тези 3363 кандидати.

-Очаква се мярката 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ да бъде отворена още веднъж до края на годината. Готвите ли изненада за приема тогава?

-Вече работим по първата нотификация до ЕК за изменение на одобрената програма, която касае тази мярка. През този първи прием не бяха допустими инвестиции за напояване. До 30 юни т.г. по договор Световната банка трябва да е готова със Стратегията ни за напояване. След като получим този доклад, съгласно него ние ще пуснем първата нотификация за изменение на програмата и ще поискаме да се субсидират проекти за напояване от новата програма.

-Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели алармира, че дребните фермери, отглеждащи до 2 крави, 2 свине майки, 13 зайци, 27 овце, 137 кошера са отрязани от европарите, защото изискванията са да имат повече животни. При следващия прием тази ситуация ще се промени ли?

-Изискването в момента е фермерите да имат 8000 евро стандартен производствен обем(СПО) на стопанството си. За най-малките, които посочихте, този критерии се явява много висок. Затова ние ще се опитаме да го променим и ще поискаме от ЕК за дребните производители да се намалим с 2 единици до 6000 евро СПО. Това наше искане ще го изпратим с тази първа нотификация, за която говорих, свързана с напояването.

-Отворихте току-що мярка “млад фермер”. Дайте примери за минималните изисквания, които трябва да покриват кандидатите?

-Очакваме също огромен интерес и по тази мярка, бюджетът ще е 35 млн. евро. Кандидатите трябва да са на възраст от 18 до 40 години. Икономическият размер на стопанствата им трябва да бъде между 8000 и 16 000 евро. И ето примерите – ако кандидатът иска да отглежда костилкови-овощни видове (череши, вишни, праскови, кайсии) трябва да има поне 12 дка за старт на проекта. Изисква се за 5 години стопанството му да се увеличи с 6 дка до 18 дка. За семковите овощни видове като ябълки, дюли, круши, кандидатът трябва да има стопанство от поне 16 дка и за 5 години да го увеличи с 8 дка до 24 дка. За животновъдни стопанства като млечни крави и биволици минималното изискване е кандидатът да имат поне 8 животни, а в следващите 5 години да придобият още 4 животни, т.е. до 12 млечни крави. Младите хора трябва да имат професионални умения и познания в земеделието. Субсидията е общо 25 000 евро и се дава на две равни части. Регистрацията на кандидата за първи път като земеделски стопанин трябва да е до 18 месеца преди приема.

-Какви мерки ще отворите до края на тази година по програмата?

-Земеделските производители трябва да знаят, че на сайта на министерството вече е обявен индикативния график с всички мерки, по които ще има прием. Предстои да бъде отворена друга дългоочаквана мярка – 4,2 за „Преработка на земеделски продукти“. Бюджетът й ще бъде  около  150 млн.евро. И вторият прием по мярка 4.1, където се надяваме акцент да са проектите за напояване. Така като се създават плодни градини, зеленчукови градини, оранжерии, ще могат директно да се субсидират с напояване или пък готови градини ще кандидатстват за напояване.

-Общинските проекти бяха едни от най-спорните по изтичащата програма. Кога селските кметства ще могат да кандидатстват по новата програма?

-Общините ще могат да кандидатстват също до година. Първо трябва да приключат много бързо и много успешно проектите, които изпълняват по сегашната програма. Трябва да подготвим нормативна база, която да елеминира риска от грешките по старата програма. Работи се по промени в закона за обществените поръчки, ще се изработят и наредби с конкретни изисквания, които да намалят още повече риска от наказателни процедури срещу България. Поуки вече са взети от изтичащата програма.

-Какви?

-Авансите по общинските проекти, които са 50% от инвестицията, ще се плащат само след приключила обществена поръчка и избран изпълнител. По старата програма се плащаха преди избор на изпълнител и когато той бе избиран се оказваше, че платеният вече аванс надвишава 50%, защото цената на изпълнителя е по-ниска, а крайният резултат е, че се нарушават европравилата. Друга новост е, че за  канализационни проекти самите ВиК дружества ще могат да кандидатстват.

-Как ще приключи старата програма за развитие на селските райони. Брюксел ще разреши ли да се удължи с 6 месеца срока за усвояване на средствата по нея?

-Борихме се за удължаване на срока за разплащане по старата програма с 6 месеца, но за съжаление съгласно информация от последния съвет на министрите на ЕС от тази седмица бяхме информирани, че срокът няма да се удължи независимо от нашите усилия. Включително и премиера Борисов проведе разговор с френския министър-председател Манюел Валс, за да получим подкрепа от тях, също така и с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Не само България искаше разсрочване, а общо 17 страни-членки, но становището е, че този срок няма да бъде удължен.

-Какви мерки се взимат тогава за намаляване на загубата на средства в края на тази година?

-Това означава, че всички общини, тъй като те са най-големият проблем за изпълнението на програмата, следва да знаят, че финалните срокове за изъплнение на проектите е 15 септември. Дотогава проектите трябва да са приключени и да са разплатени до Нова година. Затова колко средства ще загубим зависи основно от работата на общините, тъй като при тях има най-голям обем договори за изпълнение. Загубата няма да е драстична, защото по програмата има и огромно наддоговаряне на проекти, т.е. някои няма как да се изпълнят. Работим по план загубата да е минимална и ако постигнем тя да не е трицифрено число в милиони левове, ще е един отличен резултат. Такива са нашите амбиции. Категорично мога да кажа, че ще приключим старата програма с 90% изплатени средства по нея, защото работим в условията на екшън-план.

-Какво предвижда екшън-плана?

-С директора на Държавен фонд „Земеделие“ г-н Румен Порожанов сме приели план и ред, по който следва да вървим. Комуникира се директно и ежеседмично с общините по повод изпълнението на проектите. Има ясен план за администрирането на тези проекти, човешки ресурс.

Сподели в: