Върни се горе




Десислава Танева: Казах на администрацията, че няма да приемам „не” за отговор

Интервю на Светлана ТРИФОНОВСКА

-Госпожо Танева, усетихте ли разликата между това да си депутат и министър?

- Още не съм я усетила, но идвайки в този кабинет се опитвам да приложа на практика това, което съм отстоявала и защитавала като политики в земеделието от позицията на депутат. Бих казала, че като народен представител от опозицията в предишното народно събрание съм подготвяла аргументи за и против по отношение на всяка политика в сектора, която е била предмет на обсъждане, и това за всяко заседание на Комисията по земеделие.

Една от разликите между изпълнителната и законодателната власт е може би в режима на работа. Голям плюс на политическия кабинет на МЗХ, е че трудно биха го окачествили като политическо назначение. Зам. министрите са стари кадри на администрацията, което е положително.

- Още първия ден от заемането на този пост заявихте, че ще направите всичко възможно да облекчите бизнеса от административна гледна точка.

-  Много е важна експертизата на  администрацията. Когато събрах директорите на дирекции казах, че отговорът „не”, не искам да го чувам.

-  Има ли съпротива от администрацията по отношение на промените, които се каните да осъществите?

- Не знам дали е тенденциозна. По принцип философията на повечето от администраторите е възможно най-лесно да си вървят в тесните и ограничени рамки, които не включват творческо мислене за постигане на определени резултати. Освен това, когато искаш да промениш, която и да е система, винаги има съпротива на статуквот

- Очаквате ли подкрепа от браншовите организации за по-творчески решения и резултати?

- Темата за браншовите организации е много интересна. Аз съм благодарна на сектора за подкрепата, която оказва на нашия екип в началото на управлението. Дори демонстрирания кредит на доверие малко ме притеснява. Мисля че има свръхочаквания, че секторът може коренно да промени пътя на развитие, а те в някои случаи могат да се окажат невъзможни , защото зависят и от финансовия инструментариум. Ще направим максималното в рамките на ОСП разпределението на подкрепата да бъде ефективна, така че да имаме балансирано развитие на отраслите.

- Споменахте за облекчения в администрирането?

- Другата наша идея е да облекчим сектора откъм администрирането, особено това, което касае младите и малките фермери да бъде изцяло отговорност на държавата в лицето на Националната служба за съвети в земеделието /НССЗ/.

- Какво по – точно?

Да се намали административната тежест, всичко свързано с кандидатстването по проекти, всички документи, които са публични и могат да бъдат намерени в отделните регистри, но има действащи такива, искаме да ги махнем и да ги обобщим. Например, когато се очертават площите, ще приложим закона, въпреки неготовността на МЗХ по отношение на софтуера ще визуализираме заявяването на площите, за да избегнем грешките, когато се очертава на правно основание.

Също така, имаме намерение да се създаде система всеки от земеделските производители, при взаимоотношения с МЗХ да има ясна информация къде и на какво ниво е преписката му, кой е отговорникът за нея в момента, защото тук няма система за обратен контрол, за разлика от ДФ Земеделие, където нещата са по-добре в това отношение. Но всичко това, другата година. Искаме подкрепата към сектора да е лесно администрирана. Няма да е в пълна степен удовлетворена, но дори няколко стъпки в тази посока, пак ще е успех. Надявам се, да подкрепим младите и малките, които нямат административен капацитет чрез НССЗ при кандидатстването по техните мерки.

-  Ето ви и един конкретен казус. Става дума за млад фермер с правно основание, на когото земеделските служби са му казали, че за половината от земите, които е заявил няма да получи субсидии, защото не е присъствал на доброволното „комасиране”.

- Това не можа да бъде вярно. Трябва да тръгнем от там- дали  земеделският производител обработва земя реално, и какво е правното основание за нейното ползване- нотариален акт, аренден или наемен договор. Ако  има такъв документ и ако работи съответната земя в реалните й граници, няма значение дали е участвал в такова споразумение или не. Също трябва да е регистрирал правното основание в службата по земеделие и да е заявил, че обработва тази земи.-       При доброволните споразумения всеки арендатор в едно землище трябва да има определен договор нотариален акт за собственост за ползване на земеделска земя. В същото време като фактология земеделските производители се споразумяват кой кои блокове да работи. Но правните основания не винаги съвпадат с тези блокове. Целта на споразуменията е кое правно основание се преотстъпва на съответното лице или колега. Вторият аспект на тези споразумения, става по реда на члн 37 в, там където за част от обработваемите земеделски земи няма правно основание, примерно лицето е в чужбина, но земята се работи, така или иначе, защото е абсурдно парчето да се заобикаля и да не се работи, това именно са белите петна. И в зависимост от това в чий физически блок са, земеделският производител трябва да плати по специална сметка средно рентно плащане, а собственикът в тригодишен срок може да си ги получи от общината. По конкретния казус аз не виждам логика земеделският производител да не получи субсидии за част от площите си, ако е така, както ми го описахте. В тази  връзка от тази година, от първи март, въпреки че МЗХ не е обявило поръчки и нямаме все още софтуер, ще приложим закона от пролетта тази година за правото на подпомагане на обработваеми площи да получават тези, които имат правно основание, като имаме предвид, че доброволните споразумения са също правни основания. Когато си работиш земята на правно основание не можеш да имаш проблем.

-  Наскоро се заговори, че информация от ИСАК е копирана и софтуер с тези данни се предлага на фермери между 1000-6000 хил. на черно…

- Затова ще направим информацията общодостъпна, за да няма пазар на черно.И аз имам данни че има нерегламентирана услуга. Този регистър ще е публичен, за да може всеки да се ползва от тази информация. Но това ще стане за следващата кампания, защото в момента Програмата за развитие на селските райони отново ще е .„горещият картоф” и затова работим и събота и неделя по нея  съвместно с Брюксел.

- Пасищата, какво ще се случи, кой ще ги ползва в крайна сметка. През пролетта приетите текстове в закона бяха силно оспорвани, а сега, какво се случва?

- Каква е нашата цел и какво искаме да постигнем? Пасищата и мерите да се ползват само и единствено от животновъдите при определена норма, защото иначе, ако регистрираш две крави пак можеш да кажеш, че имаш право на ползване. Целта е пасищата- този обществен поземлен ресурс да е един от основните инструменти за подкрепа на сектор животновъдство. Пролетта имаше промяна в закона за собствениците на земеделски земи. Тогава като депутат от опозицията не се съгласих, с това че съгласно този закон областният управител трябваше да назначи комисия и да разпределя земи от общинския поземлен фонд. Това е невъзможно, защото има разделение на властите в България. Доказателство, че бях права е, че до ден днешен няма проведена такава процедура, а имахме и писма от Националното сдружение на общините. Не е възможно по конституция областният управител да задължи общинският съвет да изпълни разпореждане на областния управител. Надявам се да предложим промяна в същия закон, според който да определим паралелни процедури за отдаване на пасища на общините и държавата предвид че общинският пасищен фонд е в пъти повече. Като първа по срок да е общинската процедура и след това на държавата, като всяка процедура да е на три етапа.Първият да започне с разпределение на животновъдите по норма на самия фонд. Съответният общински да се разиграва в пълен обем, свободен откъм права, защото има отдадени площи и за 20 г.

- Мисля че имаше предложение, или НС гласува тези договори да се развалят, ако не се лъжа- Това е нещо, което не можем да променим. В държавата обществените отношения се регулират от Конституцията. Да, тези договори за по 20 г са били законни, законът е бил такъв, не е морално, но не е незаконно и затова нямаме правно основание да искаме прекратяването им. Подобен проблем има и в други случаи не само в пасищата. Законосъобразността и целесъобразността са две различни неща, когато действията са законосъобразни, няма основание да ги отменим. Но, надяваме се с тази процедура да сложим ред в това отношение.

- Наскоро излязоха данни, че има много фирми, които изкуствено са се разроили заради предстоящите преразпределителни плащания/ПРП/?

- Да, излязоха първите 170 фирми, които изкуствено са се разделили. Бенефициенти, които са направили това, ще бъдат изключени от подпомагане.

- Как установявате, че е направено умишлено?

- Има указания за проверките дали не са предмет на изкуственото разделение, изследва се за предишен период, бил ли е бенефицеиент и т.н. Ясно спазваме регламента за ПРП да избегнем риска на изкуствено разделение на земеделските производители п и се извършват съответните проверки.

- Има ли промени по схемата за „малките” по първи стълб, които според една политическа партия трябваше да получават по 1250 евро?

- Катерогично малките фермери ще получат помощ еднократно, ако решат да заявят по този начин на подпомогане, но не и във вида, в който беше подадена концепцията по първи стълб към ЕК на 31 юли тази година. Тогава се искаше модела 1250 евро на малък фермер. За нас е това е порочен модел, защото субсидиите ще се разпределят като социална помощ. Да мярката ще бъде приложена, като според размера на стопанството, фермерът ще получи най-малко по 500 евро до 1250 евро, и според заявилите това подпомагане, но друго по първи стълб няма да има. Също така, избралите го ще останат с тази ставка до 2020 г, ако останат със същия обем стопанство. Затова тази мярка е с много условия, тя трябва да се приложи единствено само за облекчаване на администрирането на помощта на тези малки стопани, за които подаването на заявление е разход. Целта е административно да облекчим тези малки фермери. Тя е за тези, които нямат амбициите да се разширяват и това, което имат е достатъчно като поминък в населено място където живеят. Ясно трябва да се каже, че тази мярка не е панацея

- Да, но тя имаше силен политически ефект

Тя беше политическа спекулация и  не трябва да изкривява пазара. Трябва  да бъде използвана за това, за което е създадена- да се облекчи администрирането на малките. От политическия кабинет на МЗХ не могат да се очакват изненади, като решения и насоки за развитие на сектора. Те са същите тези, които и като опозиция сме заявявали.

- Ще има ли промени по отношение на обвързаната подкрепа или остава подпомагане на „калпак”, а не на количество?

- За по- лесно администриране на мярката подпомогенето е на „глава” животно и на хектар. Обвързаната подкрепа е за интензивните сектори в земеделието. Това е сигурният пакет от директните плащания. Но влизаме във време, в което това разпределение е подадено в ЕК, а от там имаме бележки само за високата ставка на орнажерийните субсидии. Тази концепция за обвързания пакет подпомагане бе приета на 31 юли след обществен дебат между браншовите организации. Нямаме възможност и време този дебат да го произвеждаме отново, а кампанията започва на първи март. И като софтуер и готовност за приемане на заявления. Нещата остават такива, каквито са и като съотношения на средствата между животновъдство,  зеленчукопроизводство и овощарство

-  Ясен ли е списъкът с протеиновите култури?

- Да, всичко е ясно, соята влиза в този списък.

-  Какво се случва с ПРСР, след тези 400 бележки от Комисията, променя ли се духът на програмата.

- Не, духът на програмата остава същия. В процедура сме да отговаряме на бележките, 226 бележки са отработени, чакаме одобрение на 80, работим по останалите 126, амбицията е края на декември да имаме одобрение и на изпратената втора версия на ПРСР. Част от тези бележки ще променят не духа, а с промените ще засилим акцента и фокуса към инвестициите на земеделските производители и повишаване на конкуретноспосбност и пазарна ориентираност. След втората версия на получените бележки фермерите ще получат насочена повече към тях ПРСР. Някои от мерките със спорно значение няма да съществуват в този си вид.

- Например?

- Примерно мярката за събирателните и млекоизкупвателни пунктове с бюджет от 100 млн. лв.

- Това означава ли че тези средства се насочват към мярката за инвестиции?

- Да.

- А малка тематична подпрограма?

Тя си върви в подадения вид. И за малките и млади феремери работим за безвъзмедна консултантска подкрепа от НССЗ.

- Кога ще стартира ПРСР и коя мярка ще е първа? Всички чакат инвестционната?

- Земеделските производители се научиха да кандидатстват, похвално е. Да, това е интересът  инвестиционната мярка! Да това е и нашата цел, да направим пакет от мерки, които да са с фокус земеделските производители, бизнеса подобряване и модернизиране на стопанствата с цел конкурентноспособност.  Интересът е огромен, затова работим и събота и неделя, изчистваме всичко като забележки по ПРСР с видеоконферетна връзка с ЕК. Не искам да казвам срок кога ще стартира програмата, за да не давам грешен сигнал към  бизнеса. Първият етап е финализиране на втората версия на ПРСР, ако това се случи през декември с наредбите имаме готовност , защото паралелно ги работим поради огромното закъснение и натиск… ако всичко приключи декември успешно, ще имаме яснота през януари. И първата мярка, която ще стартира е инвестиционната, надяваме се пролетта това да стане. Но, най-лошото е един министър да даде грешен сигнал към бизнеса.

- Дефиницията активен фермер

- Тя е обявена- на страницата на министерството. Една трета от доходите да са от земеделска дейност и да са регистрирани земеделски производители.

- Мерките в млечния сектор относно ембаргото на Русия

- Поискахме експортни субсидии от ЕК за трети страни, готвим изменение по наредби, относно условията за хранене в детски градини и учебни заведения да участват български фермери, също парите от обвързаната подкрепа с националните доплащания , в момента разработваме нова схема за подкрепа на говедовъдството като държавна помощ, но дали ЕК ще разреши, това е друг въпрос.

- Има предложение от бизнеса държавата да плаща по 20 ст от цената на млякото…

- Не е възможно сега, миналата година е могло да се поиска преходна национална помощ за краве мляко, но е изтекъл срокът, ние можем да се намесим на пазара на цените.
Сподели в: