Водещ: Над 2 милиарда и 900 милиона евро е общият бюджет на новата Програма за развитие на селските райони, стана ясно днес след като правителството одобри актуализиран проект на програмата. Очаква се Европейската комисия да одобри окончателния текст на програмата до средата на тази година. Приемът на документи по някои от мерките обаче ще започне още през март. Повече по темата ще говорим в следващите минути министъра на земеделието и храните Десислава Танева. Какво предвижда програмата и на какво могат да разчитат българските земеделци и животновъди, пчелари до 2020 година?
Десислава Танева: Министерски съвет одобри втората версия на проекта за Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 година, чийто бюджет е 2,917 милиарда евро, от които 2,366 милиарда евро са европейски средства. Този бюджет е разпределен в 18 мерки за прилагане за подпомагане на земеделските производители в България и за развитието на селските райони, подобряване на инфраструктурата и живота там. Какви са приоритетите на програмата, какъв е фокусът на подпомагането на втората версия, която разбира се, отразява и нашите политически виждания и политическа програма на настоящия кабинет? Фокусът е върху повишаване конкурентоспособността на българските земеделски производители чрез повече инвестиции при тях, като по всички мерки са предвидени над 1 милиард евро за целия програмен период. Вторият приоритет е биологичното земеделие. Искам да кажа, че за новия програмен период предвиденият бюджет е 152 милиона евро. Само за сравнение да кажа, че за стария програмен период за биологично земеделие се отделиха 32 милиона евро. Третият приоритет са приоритетните сектори, интензивни за подкрепа в българското земеделие – плодове, зеленчуци и животновъдство, за които ще има целеви приеми и за първи път ще има и специална мярка за подкрепа на местни и традиционни видове и сортове растения. За пример мога да дам, че за първи път ще бъде подкрепена допълнително българската маслодайна роза и лавандулата. Давам просто пример. Четвъртият приоритет е фокусът върху малките стопанства. За първи път ще се приложи специалната тематична подмярка за малките стопанства като сме предвидили по-голям размер от предвидения в първата версия на програмата – 90 милиона евро, сега предвиждаме 110 милиона евро. Разбира се, успяхме във втората версия да подобрим и бюджета на младите фермери. Около 1 630 млади фермера ще могат да се възползват от мерките, от програмата за новия програмен период като спрямо първата версия на програмата, която бе изпратена юли месец, повече от два пъти увеличихме бюджета. Откъде взехме средствата, за да ги фокусираме върху бизнеса в земеделието, малките и младите фермери? От мерки за консултантски услуги, трансфер на знания и техническата помощ, която знаете, винаги е носела само скандали, като тя е с минимизиран бюджет, по-малък и от първата версия изпратена на програмата, и от бюджета й в първия програмен период. Това са фокусите. Аз се надявам на едно по-добро прилагане на мерките и по-добър ефект по първоначалните ни или по-скоро по анализите, които сме правили при подготовката на втората версия на програмата. Общо 4 хиляди земеделски стопанства следва да могат да се възползват от различните мерки на програмата. Също така мога да обява, че помощните мерки от Програмата за агроекология ще стартират още от 1 март, заедно с кампанията за директните плащания - 2015 година за първи по нови схеми. Вече са предмет на обществено обсъждане наредбите. Искам да успокоя всички браншови организации, предвид много съкратените срокове и време, с което разполагаше нашият екип за подготовка на всичко това. Наредбите наистина са в работен вариант. Някои от тях са с много пропуски. Във времето, което ни остава, съвместно с тях ние наистина ще направим всичко да бъде възможно най-доброто за времето, в което имаме. Искам да кажа, че екипът отстрани 426 бележки на първата версия на програмата, която бе изпратена юли месец миналата година. Работи се в постоянна комуникация с експертите в ЕК, отговорни за нашата програма и по тези бележки се получиха съответните положителни становища. Надявам се наистина, че предлагаме, одобрихме днес една много по-добра програма за развитие на селските райони, ясно фокусирана за подкрепа на инвестициите в земеделските стопанства с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност.
Водещ: Променени ли са изискванията към бенефициентите? Ще има ли завишени такава или пък улеснени процедури в новата програма?
Десислава Танева: Процедурите ще се разпишат в съответните наредби за прилагането на мерките. Първата мярка, която ние възнамеряваме да отворим е Мярка 4.1 – Инвестиции във физически активи в земеделските стопанства. Наредбата предстои да бъде обсъдена с браншовите организации и се надявам, че тя в окончателния й вид, разбира се, ще улесни процедурите и ще намали административната тежест при кандидатстването. Някои от изискванията по отношение на обема на стопанствата е завишен, включително и за тематичната подпрограма за малките фермери, отколкото първоначалния вариант. Такива са изискванията и философията на подпомагане – то да бъде насочено към жизнеспособни земеделски стопани, за такива, за които земеделието наистина представлява бизнес дейност, а не допълнителен социален доход. Но някои изисквания, например при младите фермери са увеличени за съответните видове производства, други са облекчени. Освен това в критериите и за младия фермер отново приоритетните за нас сектори – плодове, зеленчуци и животновъдство ще имат предимства при одобрението.
Водещ: След края на първия програмен период, какво е състоянието на административния капацитет в министерството, което ръководите, както и в ДФ „Земеделие“? След първите седем, образно казано, какво се случва?
Десислава Танева: След прилагането на първата Програма за развитие на селските райони следва да отчетем, независимо от всички минуси, недоволство от браншови организации, административният капацитет и на земеделските производители, и съответните им браншови съюзи, и на експерти в МЗХ безспорно е по-висок, отколкото старта на първата програма. Винаги съм казвала, че в МЗХ за времето от близо 3 месеца, в които съм имала възможност да ги опозная, наистина има изградени кадри, които са били от дълги години в министерството и чрез техните знания министерството може да прилага политиките, които има като визия политическа, съответното ръководство. Безспорно има много още какво да се желае. Като най-големият минус, който аз виждам в администрацията като цяло говоря, е неприемането на философията, че администрацията трябва да е отворена, отзивчива към всеки един гражданин, към всеки от сектора за решаването по най-бързия начин на какъвто и да е техен проблем. Мисля, че това мислене с годините трябва да се придобие, за да може да е ефективна администрацията. Ето, само преди час при мен бяха земеделски производители от Хасково и Стара Загора. Имат преписки от 2006 г. и 2007 г. в министерството да придобият прилежащ терен на закупени от тях сгради. Непридобиването на този терен, разбира се, ги спира от всякакви инвестиции като строителство, оттук насетне. Днес сме 2015 г. Това са 8 години процедури, каквито и пречки да е имало, това не звучи сериозно за работата на която и да е администрация. Така че трябва администрацията и нейният капацитет да се развива и начинът на работа да бъде свързан с основната грижа веднага, по най-бързия и най-добрия начин да бъдат удовлетворявани проблемите на гражданите.
Водещ: Обявихте, че от март ще стартира приемането на документи по някои от мерките.
Десислава Танева: Предвиждаме края на март само за Мярка 4.1, чиято наредба сега след приемането на програмата ще подлежи на обществено обсъждане с браншовите организации и съответно до края на месеца да я приемем по съответния ред.
Водещ: Кога се очаква това да се случи за цялата програма, за всички мерки?
Десислава Танева: След официалното й одобрение. Значи ние планираме преди официалното й одобрение от ЕК да отворим Мярка 4.1 сега, края на март, а след това да отворим две мерки, тоест Мярка „Млад фермер“ и свързаната с нея мярка, която ще даде възможност на Националната служба за съвети в земеделието да изготви отново, както преди години, безвъзмездно бизнес плановете на желаещите кандидати по Мярка „Млад фермер“ . Това ще стане до средата на година. След получаване на одобрението ще направим съответния индикативен график, план и нормативна база за отварянето на следващи мерки.