Ловеч е един от най-старите градове в България, налице са много свидетелства за живота на първите жители на Ловеч – траките, през ІV–ІІІ век пр.н.е. Старият град възниква върху развалините на тракийския град Мелта, който вероятно е бил столица на тракийското племе мелди. По-късно при колонизацията на Балканския полуостров от римляните, те наричат града Президиум. Той се превръща във важна стратегическа точка за римляните, която свързва Бяло море с река Дунав.

През средновековието Ловеч е важен военностратегически център. Първото известие за Ловешката крепост в нашата история се среща във времето на печенежките нахлувания в Северна България - средата на XI век. По време на въстанието на братята Асен и Петър през 1185 г. тя твърдо отбранява подстъпите към българската столица Търново.

През 1187 г. пред стените й е сключен мир, с който Византия признава независимостта на България. С него се поставят основите на Втората българска държава. През XIV век е родово владение на цар Иван Александър

Заради богатството си градът е наречен Алтън (златен). От 1780 г. до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава има 20 000 жители. През 1872-1874 г. възрожденският майстор Колю Фичето изгражда единствения на Балканите покрит мост, който е преустроен през 1931 г. и до днес е един от символите на града.

В началото на 70-те години на XIX век Апостолът на българската свобода Васил Левски, изграждайки основите на Вътрешната революционна организация, избира Ловешкия комитет за център и го нарича “Временно правителство на България”.

През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. През периода от 1901 г. до 1959 г. той е околийски център, след което става окръжен град. От 1987 г. е областен център.

РЕЛЕФ

Община Ловеч е разположена в Среднодунавската хълмиста равнина (долното разширение на р. Осъм), на юг обхваща най-северните разклонения на средните части на Предбалкана. Релефът е предимно хълмист, в североизточната част – хълмисто-равнинен.

Град Ловеч се намира в Средния Предбалкан - на границата между Дунавската равнина и северните предпланини на Стара планина и заема речните тераси на река Осъм. Разположен е в котловина, оформена от Ловчанските височини(665 м н.в.) и широко отворена на север. Средната надморска височина е 200 м. Основната част от гр. Ловеч е разположена в най-ниската си част на 150-190 м н.в. На изток е ограден от плато, високо 250 м, с почти отвесен склон към Източната производствена зона. Билото и склоновете на платото се заемат от лесопарк Стратеш, югозападната му част е известна под името “Вароша”, по чиито стръмни склонове е разположен едноименният архитектурно-исторически резерват, сгушен между хълмовете Хисаря и Баш бунар. Това е най-красивата и живописна част на града.