Цветан Димитров, заместник-министър на земеделието и храните: „Започваме най-мащабната реформа от 10 години насам - Налага се прекрояване на дирекции, агенцията по храните ще е готова до средата на 2010 г., закриваме фонд „Тютюн”
Цветан Димитров е роден през 1957 г. в София. Завършил е Тракийския университет в гр. Стара Загора, специалност зооинженерство. Завършил е редовна аспирантура през 1987 г. в Украинската селскостопанска академия, има звание кандидат на селскостопанските науки.
Работил е като научен сътрудник, завеждащ секция в Института по животновъдни науки-Костинброд. От февруари 2003 г. до август 2006 г. е оглавявал дирекция „Животновъдство”, а от септември 2006 г. до юли 2008 г. - дирекция „Аграрно развитие” в земеделското министерство. Бил е изпълнителен директор и на Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България. Специализирал е във Франция, Англия, Израел, САЩ и Холандия. Владее руски, френски и английски език. Женен, с едно дете.
- Г-н Димитров, докъде стигна идеята за създаване на агенция по храните?
- Зам.-министър Димитров: В момента работим върху четири варианта за агенция по храните. Те ще бъдат предложени на МС, за да одобри един от всичките, и ще започнем промяна на законодателната база. Ще се наложат изменения в Закона за храните, за ветеринарномедицинската дейност, за здравеопазването, за растителната защита. Но има няколко безспорни неща и в четирите варианта: т. нар. оперативен контрол, инспекторите на здравното министерство и на ДВСК, на граничния контрол ще бъдат обединени в една структура. Извън нея ще се изнесе административно тяло за оценка и анализ на риска. Може да прозвучи твърде амбициозно, но в средата на 2010 г. ще променим законодателната база, за да стартира агенцията.
- И това ще е най-съществената част от структурната реформа в системата на земеделието? Какво друго ще се случи във ведомството?
- Зам.-министър Димитров: Действително това ще е най-голямата структурна реформа, която се прави в аграрния сектор през последните 10 години. Предстоят и промени в самото министерство. Да вземем Общата селскостопанска политика по първи стълб – директните плащания, пазарната подкрепа, промоциите – ще съберем тези сектори в една дирекция, която ще адаптира нашата политика към европейската. Досега всичко това беше разпръснато и не можеше да се разбере по конкретен проблем кой прави политиката и кой изпълнява. Пълен хаос. Логиката изисква и да бъдат разделени растениевъдството от животновъдството. Ще създадем също и нова дирекция за анализи и прогнози. Това и бизнесът го иска от много години. Новото звено всекидневно ще обобщава цялата информация в МЗХ и на базата на научни методи ще се извършват 5- и 10-годишни прогнози. Напоследък държавните помощи са актуални, но те трябва да се разработват тогава, когато се знае какви ще са потребностите след 3, 4 години например. Всичко това за мен е най-фундаменталната промяна в структурата на ведомството, която ще даде насока на целия сектор.
- Да се върнем на проблеми, чието разрешаване трябва да се случи през следващите дни. Направихте ли идентификационната система, която ще позволи субсидиите да се изплащат на глава животно, така както искат от Брюксел?
- Зам.-министър Димитров: Идентификационната система е в процес на сертификация на данните. Преди около двадесетина дни одиторската фирма направи първи преглед, даде доклад със забележки, след което ние изготвихме план за елиминирането им. Държавните лекари в рамките на следващите десет дни трябва да направят последна проверка на фермите. В първите дни на декември ще започнат плащанията, осигурени са необходимите 61 млн. лв. и до края на годината фермерите ще си получат парите за 2009 г. По регламент националните доплащания са от 15 октомври до края на май следващата година, но тъй като секторът е в криза, правим всичко възможно хората да си получат парите още до края на декември.
- Проектобюджетът е в парламента и вече започна обсъждането му. На какви средства догодина ще разчитат фермерите?
- Зам.-министър Димитров: Още не е уточнено окончателно колко ще е ресурсът за национални доплащания. В момента работим на база 300 млн. лв. През тази година бяха отделени 211 млн. лв., което означава, че зърнопроизводителите и животновъдите ще получат с около 30% повече.
- Но в проектобюджета са записани 100 млн. за национални доплащания. Има някаква уговорка с финансовото министерство да станат 150 млн. лв., но другите 150 млн. лв. не изглеждат напълно сигурни.
- Зам.-министър Димитров: Нека да обясня. Тези пари ще са необходими в края на следващата година, защото преди 15 октомври, колкото и да ни дадат, ние нямаме право да плащаме. Много държа да подчертая следното: за първа година работим в максимално сътрудничество с Министерството на финансите. В дългогодишната си практика аз поне не съм присъствал на подобно нещо. От МФ търсят начин да се осигурят парите и много разчитам на ангажимента, който те поемат. Те са професионалистите, те са компетентните хора да кажат кога и в кой момент ще има пари. Но аз мисля, че в рамките на тази икономическа криза малко сектори могат да се похвалят с увеличение на бюджета за 2010 г.
- България успя да удължи преходния период за млечния сектор две години и от 1 януари няма да бъдат закрити фермите, които не произвеждат краве мляко според стандартите на общността. Но ако тези ферми нямат ресурс да пренастроят производството си, проблемът с нова сила ще избухне след 2 години.
- Зам.-министър Димитров: Вярно е, сам по себе си гратисният период е един лист хартия. И досега имахме тригодишен гратисен период, който не беше подплатен с подходящи икономически мерки и не донесе кой знае какво. Затова обмисляме няколко мерки, с които ще подкрепим фермите, за да може тези, които се самоопределят като пазарни субекти, да излязат от кризисното положение. Изпратили сме в Брюксел за одобрение държавна помощ за инвестиции в млечните стопанства. След като бъде нотифицирана помощта, производителите ще могат да правят инвестиции, с които да подобряват фермите си, а фонд „Земеделие“ ще възстанови половината от разходите. Трябва да уточня обаче, че става дума за малки и средни предприятия. През следващата година ще имаме възможност и за обратно изкупуване на квоти от фермери, които се отказват от производството си или се пренасочват към друг бизнес. Купените квоти ще се дадат безвъзмездно на други, които ще използват инвестиционния ресурс, за да подобрят фермите си. Тяхното производство ще се вдигне и ние ще им предоставим безплатно квотите, които сме изкупили. Нашето предложение е да се определи пазарна цена за литър квота, така че хората, които няма повече да се занимават с това производство, да имат интерес да продадат.
- Кога ще бъде подписана наредбата за директните продажби?
- Зам.-министър Димитров: Наредбата е готова и е на бюрото ми е. Направихме я за около месец, в работната група бяха включени около 50 души, представители на всички засегнати браншове. В момента търговските вериги упражняват истински натиск върху производителите. Върху тях обаче оказват натиск и купувачите, понеже кризата е свила потребителското търсене. Искаме по-голяма част от принадената стойност да остане при фермера, да има право да продава част от продуктите си директно от фермата. Но се оказа, че наредбата за директните продажби е разработвана повече от три години, без да има законово основание за нейното издаване. Затова сега изработихме текст за промяна в Закона за храните, предоставихме го в парламентарната комисия по земеделие и гори и се надяваме в рамките на 15-20 дни изменението да стане факт. След като бъде съгласувана в Брюксел, надяваме се наредбата да влезе в сила през зимния период. Държавната помощ, изкупуването на квотите и директните продажби са един пакет от мерки, който ще помогне за тези две години да се промени съществено положението на млекопроизводителите.
- 3,1 млрд. евро има в Програмата за развитие на селските райони, а досега фермерите не успяха да се възползват напълно от тези средства. Как ще ускорите процеса?
- Зам.-министър Димитров: Новото ръководство на ДФЗ завари 10 000 необработени проекта. Като не са разгледани, хората не могат да си вземат парите. С новия устройствен правилник на фонда са предвидени още експерти, за да може тези проекти да се изчистят в рамките на няколко месеца. И след това работата ще започне в един нормален ритъм, а фермерите в рамките на три месеца ще знаят дали ще бъде финансиран проектът им. В момента три групи експерти разработват промени на ПРСР. След Нова година ще се включат приоритетно секторите „Мляко“ и „Тютюн“, за които се предвиждат облекчени процедури.
- В бюджета няма предвидени средства за премии на тютюна. За реколта 2009 г. са необходими около 60 млн. лв., откъде ще се вземе този ресурс?
- Зам.-министър Димитров: Хората ще си получат парите, в момента има дебат под каква форма ще стане. Но по-интересното е какво ще се случи от следващата година. Екипът на министерството е подготвил новата схема, според която производителите няма да получават пари за произведен тютюн, а ще имат права на плащане. След 2011 г. в рамките на три години със средства от националния бюджет ще им се плаща толкова, колкото са имали през 2008 и 2009 г. И трябва сами да решават какво да правят – дали ще продължат да произвеждат тютюн без гаранции за пазар и премии ,или ще се откажат. Но трябва да са наясно, че тютюнът няма да е перспективна култура, такава е европейската политика, такъв е и пазарът. Бих нарекъл следващите три години залезен период на плащане за тютюна. Премиите за 2009 г. се дават през пролетта, след това фонд „Тютюн” ще бъде закрит, а специалистите ще отидат да мениджират националните доплащания в Разплащателната агенция.
- В продължение на много години държавата даваше премии за тютюна, за да подкрепя определени региони и да ги запазва от обезлюдяване. Сега какво ще се случи там?
- Зам.-министър Димитров: Никой не може да ме убеди, че на една земя може да расте само една култура. Мисля, че има и други варианти и те трябва да се използват.