Няма никакво основание земеделските производители да се притесняват. И една от причините, по която отложихме този срок, както вие знаете, бяхме решили част от тези средства, около 20% да бъдат дадени предварително на земеделските производители.
И те така настояваха.
Част от тях така настояваха. Но в крайна сметка, за да могат всички документи, на всички земеделски производители, не става въпрос само зърнопроизводителите, да бъдат обработени, да бъдат констатирани точно, ако има някакви неточности. И по предложение на част от земеделските производители решихме да сложи едно правила в правилата, с които ще работим в следващите години – всички изрядни земеделски производители да получават своите субсидии в началото на годината. И така издърпахме този период един месец напред , миналата година, както знаете това беше през февруари месец и сега ни се иска това да бъде още през януари,. Става въпрос за няколко дни, както бяхме решили, иначе трябваше да бъдат изплатени през декември месец субсидиите.
На срещата вчера поехте ангажимент и за допълнителни 2 лева на декар към националните доплащания или общо става въпрос за около 60 милиона лева. Откъде ще дойдат тези пари?
Това са средства от националния бюджет, тъй като…
Тоест вие ги залагате като искане към това, което ще се прави сметка сега в бюджета.
Точно така. Това е една от причините, за да могат и част от тези средства, част, не всички, тъй като в споразумението, което подписахме част от тези национални доплащания в рамките на 60 милиона или в 2 лева на декар ще бъдат изплатени през 2014-а и 2015-а година.
Тоест със сигурност ще има такова увеличение – 2 лева на декар?
Да, ще има.
Има едни коментари от икономисти, които казват, че „сделката”, така определят вчера, е за пари от бюджета срещу политически комфорт.
Не бих го казал нито комфорт, нито сделка , защото това беше разбиране от двете страни. Сами разбирате, че един четиричасов разговор беше изключително напрегнат, както за земеделските производители, така и за договарящите – премиер, министър и зам.-министър на финансите. Но в крайна сметка двете страни се разбраха, че тези средства са необходими на земеделските производители час по-рано, защото част от агротехническите мероприятия започват или са започнали през есента и започват през зимата. Затова компромисът беше от двете страни, но в никакъв случай това не е комфорт, нито пък е пазарлък.
Има ли страх от протести, които да определят посоката на договарянето или на компромисите от двете страни, както казвате?
Нямаше нотка нито за страх, нито за такива наченки в разговора. Просто беше диалог, който беше конструктивен от двете страни. Естествено, когато е свързано с пари е необходимо да има конкретност, точност и особено това, което трябваше да запишем за допълнителните средства и особено за акциза, който следващата година земеделските производители ще получат.
Вчера дойде поредното политическо обещание, защото знаем, че назад във времето имаше и други такива, за намаляване на акциза върху горивата. Става въпрос за едни 84 милиона, които пак се планират от държавния бюджет, става въпрос за всички земеделски производители – тези 84 милиона ще стигнат ли?
Както знаете обещанието беше за по-малко средства, за 70 милиона лева. Но тъй като сме поели ангажимент всяка година този акциз да бъде увеличаван, това намаляване на надбавката на газиола, която е включена в акциза решихме и се договорихме това да бъде 84 милиона за следващата година. Естествено, че това не е достатъчно за всички земеделски производители. Затова ще се търси друга методика, по която да се разпределят тези средства. Но засега за 2014 година ще действа старата методика. Взехме решение до 31.06.2014 година да бъде разработена друга методика, по която да се определя как да бъдат разпределяни тези средства от акциза на газиола.
А защо искате удължаване на забраната да се купува земеделска земя от чужденци? Това по някакъв начин не може ли да доведе до загуби за България,да речем от инвестиции?
Инвестиции сега се правят в българската земя по една или друга форма, юридически, физически лица, но не се закупува. Защо казвам, че няма да запази някои инвеститори? Защото в момента България…
А какво ще спечелим?
… България има около 40 милиона декара земя. Тя е разделена около 12,5 милиона имота или средно се пада около 3,6 декара среден парцел. Разбирате ли, че 3 декара е толкова малко, че никой не би проявил интерес да прави инвестиции. И ако мога показно или да ви го кажа, това е примерно, ако се пусне една /.../ да отиде на 200 метра на един парцел и няма нито как да се върне, нито как да се обработи. Никой инвеститор не би пожелал да инвестира в такива малки площи, а нашето състояние на земеделието в момента е такова – то е разпокъсано на близо 12,5 милиона дребни имоти.
Тоест идеята е да окрупни земята.
Това е първото условие. Второто условие – ние не получаваме доходите, които получават европейските страни или жителите на европейските страни. Много важно – земята на стане българска, тоест да може да се обработва от българи. Не бих казал, че това е много опасно, защото вече имаме български бизнесмени, които стопанисват огромни количества земя. Нашата цел е тази земя като се окрупни, за да може да се даде възможност все повече хора да работят в нея и да получават доходи и по-голяма заетост на българското население.
И понеже нещо, което вероятно интересува всички – качеството на храните, като че ли за разлика то вашия предшественик вие повече бягате от думата „стандарти”. Значи ли това, че качеството на храните вие е по-страничен приоритет?
Не бих казал.
По-рядко го чуваме.
Напротив – аз мисля, че качеството на храните е основен приоритет за нашата бъдеща работа. Не говорим толкова за стандартите, но аз също приех това, че трябва да работим за тези по-високи качествени показатели на храната. Това все повече ще става важен елемент в нашата работа и особено за населението. Вижда се, че в крайна сметка има особен интерес на международния пазар за покупка на такива биопродукти. Така че ние ще работим не само на биопродукти, на екологично чисти храни, ние ще работим не само за тези храни, а за цялата храна, която се произвежда българска да бъде със знак за качество.
Тоест вие поддържате идеята за държавен стандарт?
Не толкова, за стандарти на определени храни. Трябва да има храни с по-ниско качество, естествено трябва да има и по-голямо качество. Но важното е тези храни да бъдат с качествени продукти произведени в България.
Докъде стигна идеята ви да се ограничи нелегалният внос, за да се стимулира родното производство и доволен ли сте от работата на инспекторите по границата?
Това е само един малък детайл, който направихме, особено през юли и август. Тези мерки не трябва да престават и ние работим върху създаването на такива трайни мерки, които да могат да оказват постоянно въздействие на нашия пазар. Затова още следващия месец Министерството на финансите, а също така „Митници”, „Гранична полиция” ще бъдат разработени мерки, които да бъдат постоянни. Те ще контролират входа на храните, на всички – на зеленчуци, на плодове и меса особено, от влизането им в граница до мястото на разтоварване. Тоест там, където трябва да бъдат предадени на малките предприятия или на магазините. Не само финансов контрол, аз се връщам на предишния въпрос, че ще се следи и за качеството на тези храни. Защото има съмнения от много наши граждани, че тези храни, които се вкарват в големите вериги, а част от тях се вкарват бих казал и незаконно са със съмнителен произход и съмнително качество.
Добре де, но вярвате ли, че може да се ограничи вносът, който идва, да речем, от Македония, от Турция и от Гърция до такава степен, че българските производители да са мотивирани и да произвеждат повече и да купуваме повече български храни?
Определено вярвам и ще приложим така нареченият румънски метод, с който определено видяхме, че за един месец имаме положителен резултат.
Откога започвате да действате?
До края на октомври ще имаме изработена методика, която в крайна сметка да може да въздейства на нашия пазар.
Николай Мавродиев ви пита: „Докога 30 на сто от парите за животновъдите ще отиват при хора, които нямат животни, а декларират земя паша?”
Предстои ни и е взето решение основната част от пасищата и ливадите първо да отиват при животновъдите. Това ще става със законова разпоредба, която ще влезе в Народното събрание и основно ще се дават пасищата и ливадите на животновъди. Ние също сме загрижени, обезпокоени сме от този факт, но и сега може би зрителят е прав, че и в момента някои търгове сега се подписва договори за ползването им, защото са с предишен срок. Но ние сме инструктирали общините така, че първо да се дават изключително на тези хора, които имат доказано животни, различни животни, които да могат да ползват тези пасища и ливади. След това, ако няма такива да могат да се дават на други, които да могат тези ливади и пасища да се поддържат в съответния вид.
Понеже знаем, че зърното в момента се изкупува на по-ниски цени, има ли шанс все пак до края на годината да очакваме хлябът да поевтинее? Вашата прогноза?
Аз не очаквам хлябът да поевтинее до края на календарната годината, защото цената на зърното започна да се движи нагоре. Но, както и друг път съм казвал, в цената на хляба на влиза само цената на зърното, естествено влизат у други компоненти. Аз мисля, че голямата ни беда, ако така трябва да се определи ситуацията е, че ние получаваме ниски доходи. Хлябът навсякъде в света и в Европа е на много по-висока цена от тази, която е в България. Това не искам да действа обезпокоително на хората, но в крайна сметка хлябът ще върви с цена нагоре.
В какви срокове? До края на годината да очакваме ли повишение?
Не, говоря за много по-дълъг период, няма нищо обезпокоително, че до края на годината. Аз мисля, че до края на година и до следващата стопанска година хлябът ще бъде на същите цени, защото пшеницата действително е на много ниска цена, която е под себестойността на продукцията.
Господин министър, вие следите ли сагата с изчезналото сирене?
Загадката с изчезналото сирене, 35 тона бяха, нали така?35 тона – 25 сирене и още 10 тона кашкавал.
Не съм получил конкретни данни за тази сага.
Ние в общи линии се интересуваме и следим как се движи и се опитваме да разберем каква ще бъде развръзката, вие ясно нямате информация. Да ни кажете малко повече, вчера, като че ли на по-заден план остана тази среща със земеделските производители, искането за промяна в Закона за браншовите организации. Всъщност какво искате да се промени? Ако браншовите организации действат като единен представител ще могат ли да печелят проекти и да взимат повече пари от Брюксел?
Не точно като единен представител. Искаме всяка браншова организация да има легитимни представители. Така още от началото, когато влезнахме в министерството поискахме да получим точна информация кои са онези легитимни организации, които да бъдат представители, с които да комуникираме. Сами разбирате, че трима или четири човека, които са представители на един бранш не могат да бъдат показателни и представителни, за да можем с тях да комуникираме. Ние не сме отказали, нито аз, нито нашите експерти да комуникират с такива хора, но разбирате, че те нямат легитимност и представителност. Тоест те не поставят точните въпроси. Затова ние предприехме едни действия, които да бъдат свързани с това да имаме по-голяма представителност. Това е необходимо и представителността, която е необходима на нашите браншови организации в Европейския съюз. Затова искаме да създадем този закон за браншовите организации. Дали ще бъде земеделска камара, дали ще бъде закон за селскостопанските производители и браншовите организации все още не сме решили. Но един е изводът, че ние трябва да имаме такава браншова организация и браншови закон, който да бъде представителен и хората, които бъдат в него да бъдат представителни. Така че работим върху този закон, който трябва, поставил съм си срок до една година той да бъде на бял свят.
Когато влязохте в министерството се заканихте да направите проверки на хората, които работят в министерството. Открихте ли калинки?
Естествено, че има такива хора, които влезнали по един или друг начин. Ние съвсем скоро преди около две седмици приехме устройствения правилник на министерството. Част от тези хора, след като проведохме разговор, след като установихме тяхната професионална квалификация част от тях сами напуснаха, други се наложи да освободим. Но не искам да става синоним Министерството на земеделието, че в него работят само калинки. Бих казал, че там работят високо квалифицирани специалисти. Може би знаете, че капацитетът на Министерството на земеделието по усвояването на проекти е едно от най-високите. Той има много висок капацитет затова не бих искал да се свързва това, че в министерството работят такива хора със съмнителни качества.
Последно само да ви питам за нещо, което много провокира вниманието през август – назначението на бившия кмет на Царево Петко Арнаудов за директор на Държавно горско стопанство. Вие се заканихте да преразгледате това назначение, какво се случи след това? Имаше ли основание той да бъде махнат от това място?
Направихме пълна проверка. Не бих давал точни характеристики на един или друг специалист, но комисията, която разгледа всички тези документи достигна до извода, че нямаме основание да бъде освободен господин Арнаудов от тази длъжност, с която е назначен. Все пак той е един специалист, който е работил в тази област, с прекъсване естествено. Така че не ни даде основание той да бъде…
Въпреки съмненията за това, което се е случвало в миналото му, като кмет в три мандата?
Да. Вижте, съмнения може да има срещу всеки. Демокрацията позволява всеки да говори и да пише срещу всеки, но когато се пише трябва да бъде отговорно и доказано. Така че нямаме съмнения относно това назначение.