Корупция
Конвенцията, съставена на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз, за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите-членки на Европейския съюз ( Обн. с ОВ. бр.195 от 25 Юни 1997г.), дава определение на два вида корупция - пасивна и активна.
По смисъла на конвенцията пасивна корупция е умишленото действие на служител, което пряко или чрез посредник иска или получава облаги от какъвто и да е вид за себе си или за трета страна, или което приема обещание за такава облага, за да извърши или да не извърши действие по служба, или да наруши служебните си задължения при осъществяване на функциите си.
По смисъла на конвенцията, активна корупция е умишленото действие на всяко лице, което обещава или дава, пряко или чрез посредник, облага от какъвто и да е вид на служител, за себе си или за трета страна, за да извърши или да не извърши действие по служба, или да наруши служебните си задължения при осъществяване на функциите си.
Съгласно определението, съдържащо се в Гражданската конвенция за корупцията, ратифицирана със закон, приет от 38-ото Народно събрание на 10 май 2000 г., в сила от 1 ноември 2003 г., корупция е „искането, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагащата се облага или обещаването на такава.”.
Корупция по смисъла на Закона за Сметната палата е налице, когато лице, което заема публична длъжност по чл. 74, ал. 1, извърши престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе.
Канали за подаване на сигнали за корупция
Сигнали за корупция или злоупотреба от страна на служители от администрацията на Министерство на земеделието и храните и от второстепенните разпоредители с бюджет към министъра могат да се подават по един от следните начини:
• С писмо по пощата на адрес: Министерство на земеделието и храните, Деловодство, бул. Христо Ботев № 55, София 1040;
• Чрез интернет формата за подаване на сигнали за корупция или злоупотреба, разположена най-горе в дясно на интернет страницата на МЗХ;
• На електронен адрес:
- edelovodstvo@mzh.government.bg;
- signal@mzh.government.bg;
- minister@mzh.government.bg;
- hartanaklienta@mzh.government.bg
• Чрез https://edelivery.egov.bg Система за сигурно електронно връчване;
• На място в Центъра за административно обслужване на гише „Деловодство“;
• В обозначена кутия за сигнали за корупция, намираща се в Центъра за административно обслужване в сградата на Министерството на земеделието и храните;
• По телефон: 02/985 11 413, Инспекторат на МЗХ, всеки работен ден от 09.00 до 17.30 часа.
Сигнали, съдържащи твърдения за конфликт на интереси срещу служители от администрацията на Министерство на земеделието и храните могат да се подават по един от следните начини:
• С писмо по пощата на адрес: Министерство на земеделието и храните, бул. Христо Ботев № 55, София 1040;
• На електронен адрес:
- edelovodstvo@mzh.government.bg;
- minister@mzh.government.bg;
- hartanaklienta@mzh.government.bg
• Чрез https://edelivery.egov.bg Система за сигурно електронно връчване;
• На място в Центъра за административно обслужване на гише „Деловодство“.
Сигнали може да бъдат получавани и от всички канали за вътрешно или външно подаване на сигнали по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
Всеки сигнал за конфликт на интереси следва да съдържа:
1. трите имена, адрес и телефон на подателя, както и електронен адрес, ако има такъв;
2. имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и неговата месторабота, ако сигналът се подава срещу конкретни лица и те са известни;
3. конкретни данни за нарушение или за реална опасност такова да бъде извършено, място и период на извършване на нарушението, ако такова е извършено, описание на деянието или обстановката и други обстоятелства, доколкото такива са известни на сигнализиращото лице;
4. дата на подаване на сигнала;
5. подпис, електронен подпис или друга идентификация на подателя.
Към сигнала може да се приложат източниците на информация, подкрепящи изложените в него твърдения.
Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.