Какви последствия от Брюксел можем да очакваме във връзка с болните животни във Велинград, ако не бъдат взети мерки?
Ситуацията с установеното огнище на чума по дребните преживни животни във Велинград е изключително сериозна и изисква незабавни действия. Европейската комисия ясно настоя за прилагане на мерки за ликвидиране на инфекцията, в съответствие с регламентите на Европейския съюз.
Чумата по дребните преживни животни е категоризирана като "болест категория А", което изисква незабавно ликвидиране още при първото установяване на инфекцията.
Националната референтна лаборатория потвърди наличието на вируса съгласно европейските регламенти. Предвид създалата се ситуация направихме изключение и предложихме втора проба, с която стопаните се съгласиха. Пробите са изпратени и в Европейската референтна лаборатория в Монпелие, Франция.
Неприлагането на мерки може да доведе до сериозни последици, включително разпространение на инфекцията в други райони на страната и съседни държави. Има опасност от потенциална забрана за износ на животни и животински продукти, което би нанесло тежки икономически щети на българското животновъдство, както и риск от санкции от страна на Европейската комисия за неспазване на изискванията за биосигурност.
Каква ще бъде компенсацията за животновъдите?
Необходимо е бързо да приключим с ограничаването на огнището и да се гарантира безопасността на животновъдите. Апелирам стопаните да проявят отговорност към собствените си стопанства и към останалите животновъди в страната и да спазват всички предписания, за да се запази целият животновъден бранш и да се предотврати разпространението на заболяването.
Министерството на земеделието ще осигури подкрепа за засегнатите животновъди. Компенсациите ще бъдат осигурени в съответствие с европейските и националните разпоредби и ще покриват стойността на унищожените животни, за да се минимизират икономическите загуби за стопанството.
Ще разкажете ли повече за проблемите с напояванията, за които се оплакват от земеделците. На какво се дължат, какво е състоянието на инфраструктурата?
Напоследък природата недвусмислено показва колко зависими сме от наличието на вода, включително за гарантиране на продоволствената сигурност. През последната година осезаемо се усеща, че държавата връща фокуса си към напояването, като приоритетен сектор. Цел номер 1 за мен като министър на земеделието е изграждане на системата за напояване в България. Убеден съм, че може да бъде изградена една устойчива и модерна система, която да осигури конкурентоспособност на българското земеделие. Нашият план предвижда разширяване на поливните площи от сегашните 400 хил. декара на 1.5 милиона декара в рамките на следващите няколко години. "Напоителни системи" има договори за рехабилитацията на 24 обекта. Средствата са европейски от ПРСР 2014 - 2020 и са в размер на 110 млн. лв. Тези инвестиции ще спомогнат за увеличение на поливните площи с минимум 200 хил. дка и икономия на водата с минимум 50%. Приключени са 5 проекта и обектите са въведени в експлоатация. Те са на територията на клон Марица (Пловдив), клон Шумен, клон Тополница (Пазарджик), клон Хасково, клон Средна Тунджа (Сливен). Очаква се до края на тази година да бъдат завършени още 5 от обектите. В ход са и процедури за рехабилитация на нови 41 обекта, като същите ще бъдат финансирани отново с европейски средства от Стратегическия план за развитие на земеделието. Възстановяват се участъци от главните напоителни канали, дюкери, помпени станции, на които не са извършвани основни ремонти повече от 60 години.
Каква е българската позиция по обсъжданата поредна реформа на Общата селскостопанска политика - централизиране на бюджета, получаване на пари срещу реформи, директни плащания на база доходи вместо площ, както досега?
Това е тема в развитие, разговор, който се случва в момента. Вече имаме изготвен доклад на Комисията по земеделие на Европейския парламент и Европейската комисия, както и и изразено становище на новия европейски комисар по земеделие. Има доста разумни неща сред идеите, но и детайли, които трябва се вземат под внимание, например спецификите на отделните държави членки откъм географско разположение, откъм вид отглеждани култури. И тогава да се затвори тази глава. Това вероятно ще се случи в края на април - началото на май 2025 г.
Какво е бъдещето на Зелената сделка и ще бъде ли отново тя "трън в очите" на сектора?
Този път Европейската комисия не само че говори, но и предприе редица действия към опростяването на норматива на Зелената сделка. Основни компоненти като стандартите за поддържане на добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), които налагаха ограничения и адаптации към Европейския зелен пакт, отпаднаха. Това говори, че Европейската комисия в лицето на председателката Урсула фон дер Лайен, която обеща още преди преизбирането й, че ще преразгледа зелените политики на ЕС, всъщност наистина се е задействала. И това вече е факт, облекчиха се фермерите не само в нашата страна.
Знаете, че имаше доста протести в Брюксел и повечето европейски страни. Всички трябва да бъдем много внимателни в Зелената сделка. Тя е нещо необходимо, но когато се натрупат много кризи, когато има войни, когато има промяна на климата, да наложиш едни допълнителни ограничения през регулации е доста трудно. Това се показа през емоциите, които изразиха европейските фермери. Аз наистина се радвам, че много регламенти бяха преосмислени и облекчени откъм това, което беше изначално замислено.
Споменахте, че много програми, много плащания ще бъдат направени към земеделците до края на годината и много програми ще бъдат отворени през 2025 г. Може ли да обобщите?
До края на тази година ще платим близо 1.3 млрд. лева, които са по различните схеми, мерки и интервенции. Това разплащане ще става през структурите на Държавен фонд "Земеделие".
Но последните две години нашата страна по неразбираеми за мен причини не можа да отвори нито една инвестиционна мярка. Сега, в рамките на няколко месеца, отваряме четири, предстоят и още пет през следващата година. Всичко това с бюджет над 4 млрд. лева. Отворили сме мерки с малки бюджети откъм създаване на стопанства на млади фермери, нови фермери с бюджети над 40-50 млн. евро. Предстои да отваряме мярка за неземеделски дейности, което е в сферата на услугите и производството в общините, които попадат в обхвата на Програмата за развитие на селските райони. През 2025 година ще отворим и мерки, които са свързани със Стратегическия план за развитие на земеделието в България.
Ще продължи ли извънредната помощ заради войната с Украйна?
Това е временна помощ при кризи. Тази компенсаторна помощ започна да се изплаща през 2022 г. и продължава до днес. А това дали ще продължи зависи от Европейската комисия. Ако до края на декември тя даде правното основание и правната рамка за нейното продължаване, разбира се, ние в България ще я приложим.
Европейската комисия отново наложи мита на вноса на някои продукти от Украйна (яйца, птиче месо, захар, царевица, овес), каква е българската позиция и предстои ли включване на нови продукти в списъка?
След серия срещи в Министерството на земеделието и храните и на база справки и анализи на браншовите организации стана ясно, че Украйна в голяма степен нарушава конкурентоспособността на земеделските производители в България. Те са доста обезпокоени, че не могат да издържат на този пазарен натиск и на тези дъмпингови цени и това ще предизвика фалити. Чисто институционално, според механизмите и регламентите на Европейската комисия представихме тази информация на ниво Съвет на министрите по земеделие на ЕС. Към момента сме в комуникация с Европейската комисия за други продукти от гледна точка на проверка на посочените от нас данни.