Министерство на земеделието, храните и горите проведе видеоконферентен разговор с бранша за обсъждане на предстоящата Стратегия „От фермата до трапезата – устойчиво производство на храни“. Ръководителят на Координационната група за изготвяне на Стратегически план за Обща селскостопанска политика към МЗм Мария Христова заяви, че най-важният документ от Зелената сделка за сектор селско стопанство и хранително-вкусова промишленост е именно тази Стратегия. По думите й, целта е да има публичен дебат със заинтересованите страни относно темите, включени в пътната карта. „Трябва да изготвим национална позиция за евентуални бъдещи регулации, които ще бъдат предложени чрез документа. Всички предложения за по-добри решения, трябва да са съобразени с националната специфика на страната и да отразяват реалностите в процеса по устойчиво производство и преработка на храни“, посочи Мария Христова.
Тя допълни, че се очаква през пролетта на 2020 г. ЕК да представи Стратегията „От фермата до трапезата“. В нея ще бъдат включени конкретни цели и действия, необходими за осигуряване на справедлива, здравословна и екологично чиста храна. „Стратегията ще съчетава, както регулаторни, така и нерегулаторни инициативи за постигане на целите си, които ще са задължителни за държавите-членки и съответно за всички заинтересовани страни“, категорична бе Христова.
Пред участниците в дискусията бе представена презентация с насоки за устойчиво потребление на храна, които следва да бъдат и в основата за по-подробно етикетиране на храните. От своя страната това ще спомогне за лесно възприемане, по-добра прозрачност и ще спре използването на нездравословни и неустойчиви суровини.
Експерти на Министерството запознаха участниците в конференцията и с инициативи на организации на производители (ОП) и тяхната роля за опазване на околната среда. Към момента те включват в своите оперативни програми екологични мерки, насочени към опазване на водата, почвата, смекчаване на измененията на климата, съхраняване на местообитанията и биоразнообразието, екологично управление на опаковките и отпадъците. Чрез ОП, земеделските производители могат да инвестират в съвместни дейности или съоръжения, които добавят повече стойност. Предимствата за инициативите на ОП ще бъдат по-добро планиране на производството, намаляване на производствените разходи, както и конкурентно пазарно позициониране, спрямо търговци и крайни потребители. По този начин крайният клиент ще има по-висока степен на сигурност и възможности за дългосрочно планиране и по-ефективна организация и доставка на стоките.
По време на конференцията бе представена и позицията на страната ни за разширяване на биологичното земеделие за периода 2021-2026 г. Тя включва стимулиране потреблението на биопродукти в местата за обществено хранене, подобряване на контрола върху етикетирането, популяризиране на късите вериги и повишаване доверието в биопродуктите, както и подкрепа на биопроизводителите за достъп до пазари и крайни потребители чрез ефективна институционално-нормативна рамка.
В националната ни позиция по Стратегията „От фермата до трапезата“ България трябва да посочи и добрите земеделски практики, които са екологосъобразни и могат да повлияят положително на околната среда. Експерти от Българската агенция по безопасност на храните информираха участниците в дискусията, че се прилага Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди. За постигане на целите на Стратегията следва да бъдат прилагани и мерки, които да стимулират и мотивират използването на устойчиви практики. Те включват намаляване на икономически важните вредители до приемливи нива чрез агротехнически, физични, биологични и химични мерки за контрол, самостоятелно или в комбинация. Разходите, ползите, времето, работната сила и оборудването, както и икономическите, екологичните и социални въздействия, също трябва да бъдат взети под внимание. Също така трябва да бъдат ползвани и услугите на специализираните научни звена и консултанти в областта на правилната употреба на продуктите за растителна защита и торовете и на интегрираното управление на вредителите, както и нови техники и технологични процеси за прецизно земеделие.
По време на видеоконферентния разговор бе изтъкната и необходимостта от редуциране на зависимостта от употребата на торове. По този начин ще се подобри управлението на хранителни вещества, с цел възстановяване и поддържане на почвеното плодородие. Представителите на браншовите организации бяха запознати и с ролята на горското стопанство за изпълнение на целите на Зелената сделка и постигане на нулеви емисии до 2050 г. Устойчивото управление на горите има потенциал да увеличи усвояването на въглеродни емисии чрез осигуряване на здрави екосистеми и намаляване на ефекта от природни бедствия.
В общественото обсъждане участие взеха и заместник-министрите на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева и д-р Лозана Василева. В различните модули от дискусията се включиха между 40 и 70 представители на бранша.
Браншовите организации могат да изпращат становища и предложения по предстоящата Стратегия до 12.03.2020 г. включително на имейл адрес cap@mzh.government.bg .