Министерство на земеделието, храните и горите представи на земеделския бранш проект на зелените практики в контекста на зелената архитектура на Общата селскостопанска политика“. Публичният дебат е свързан с грижите за околната среда и климата, както и смекчаване влиянието на селското стопанство върху тях.
По инициатива на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева, Координационното звено за Новата ОСП разработи списък на добрите земеделски практики за околната среда.
В селскостопанската политика на ЕС след 2023 г. се предвижда в рамките на директните плащания да бъдат разработени доброволни за земеделските стопани еко-схеми, които ще бъдат под формата на плащане на база хектар или животинска единица. Те следва да надграждат задължителните изисквания, предвидени в системата на предварителни условия (познати като изисквания за кръстосано съответствие). Плащането по еко-схемите ще възнаграждава онези стопани, които извършват селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата или като компенсация за въвеждането на тези практики. В тази връзка списъкът представен от МЗм на представители на бранша ще бъде база за разработване на еко-схемите, както и на мерките в рамките на втори стълб.
В изготвения списък, МЗм включва необходимост за запазване структурата на почвата, увеличаване съдържанието на органичен въглерод и устойчива употреба на препарати за растителна защита.
За адресиране на изведените нужди за сектор “Земеделие“, бяха представени практики, които могат да бъдат стимулирани с цел намаляване на парниковите газове, опазване на природните ресурси, и др. Координационното звено напомни, че изтича срока за представяне на становища по идентифицираните потребности, които са са публикувани за обществено обсъждане до 22 юли на следния линк: https://www.mzh.government.bg/bg/obsha-selskostopanska-politika-2021-2027-g/identificirani-potrebnosti/.
В рамките на срещата бяха представени и системи за управление на стопанството. Те включват по-широк набор от взаимосвързани практики, които биха изисквали нова организация на прилаганата система на земеделие в отделното стопанство. Предложи се прилагането на консервационно земеделие, чрез обработки, целящи запазване на почвения ресурс, интегрирано производството на растения и растителни продукти и биологично производство. Тази система на производство, която напълно изключва използването на синтетични торове, пестициди, растежни регулатори и добавки към храната на животните.
Важни практики в растениевъдството са изборът и селекцията на подходящи сортове, приспособени към изменения на климата. Обсъдено беше управлението на хранителните вещества и торенето, както и ефективното напояване на културите. Разгледаха се методите за борба с вредителите, болестите по растенията и борбата с ерозията.
Дискусионен акцент бе управлението на елементите на ландшафта и пасищата и агролесовъдството, както и опазването и възстановяването на биологичното разнообразие.
В областта на животновъдството е необходимо въвеждане на високи стандарти за хуманно отношение към животните, надхвърлящи задължителните стандарти, както и опазване на застрашените от изчезване местни редки породи. Координационното звено представи практики за намаляване на емисии на нитратите във водите, отделени от селскостопански източници и прилагане на стратегии за балансирано хранене. Беше предложен метод за ефективно оползотворяване на биомаса с животински произход.
Друг акцент на срещата бе ролята на сектор „Пчеларство“ за опазване на биоразнообразието. Представиха се добри земеделски практики за сътрудничество между растениевъди и пчелари, в областта на естествено опрашване, засяване на медоносни растения с цел осигуряване на разнообразна паша, както и практикуването на подвижно пчеларство.
Чрез прилагането на ОСП след 2020 г. се очаква да се осъществи преход към напълно устойчив селскостопански сектор и развитието на жизнеспособни селски райони, осигурявайки сигурни, безопасни и висококачествени храни.
Проектът на зелени практики е публикуван за обществено обсъждане на сайта на МЗм, раздел ОСП 2021-2027. До 10 август ще се приемат становища от заинтересованите страни - кои от добрите земеделски практики, представени в списъка, могат да намерят място като мерки в Стратегическия план за подпомагане в новия програмен период.