Върни се горе

В МЗХ се проведе четвъртото заседание на Националния съвет по храните с участието на министъра на здравеопазването проф. д-р Христо Хинков

 

Българските производители на хранителни и селскостопански стоки вече имат нова възможност да реализират продукцията си на външни пазари, след като България и Косово подписаха Меморандум за разбирателство в областта на селското стопанство и развитието на селските райони. Това информира министърът на земеделието и храните Кирил Вътев участниците в четвъртото заседание на Националния съвет по храните, което се проведе в МЗХ. Той отбеляза и значението на Националния съвет по храните като консултативен орган за важни въпроси за сектора и на държавната политика в тази област.

Министърът на здравеопазването проф. д-р Христо Хинков заяви, че Националният съвет по храните има изключително важно значение, защото от гледна точка на здравеопазването човек е това, с което се храни, и не е без значение как качествената храна може да подобри здравословното състояние на българите.

На заседанието беше представен Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните. Предвижда се определяне на национален компетентен орган в лицето на министъра на земеделието и храните и възможността да се прилагат традиционни методи при производството на някои храни с животински произход, както и производителите на първични продукти да извършват директни доставки в цялата страна. Проектът включва възможност при пускане на пазара на продукти - заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло, бизнес операторът да уведомява компетентния орган на всяка държава членка - министъра на здравеопазването. Изпълнителният директор на БАБХ ще бъде определен като компетентен орган за уведомяване преди пускане на пазара и регистрация на храните, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества.

Участниците в заседанието обсъдиха и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Изготвеният законопроект е в изпълнение на Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. - декември 2024 г., където е предвидено изготвяне на нормативна уредба, която има за цел създаване на условия за организиране на фермерски пазари. С проекта се уреждат организацията и дейността на пазарите за търговия на дребно с фермерски и занаятчийски храни.

На заседанието беше представена и информация относно изпълнението на мерките от Плана за действие към Националната програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни (2021 г. - 2026 г.). Министър Вътев заяви, че голяма възможност за спасяване на излишък от храна и насочване към нуждаещите се дава Българската хранителна банка. Той отбеляза, че  България унищожава около 680 000 - 700 000 т храни годишно, като тази храна може да бъде спасена чрез социалните патронажи, така че да не допускаме разхищение на храни.

Националният съвет по храните обсъди още Проект на нова Наредба за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни, изготвен на основание Закона за управление на агрохранителната верига, и  Проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията към използването на екстракционни разтворители при производството на храни и хранителни съставки, приета с Постановление № 42 на Министерския съвет от 2022 г.

От страна на Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ на МЗХ бе представена информация относно проект на Ръководство за добри хигиенни практики при производство на малки количества храни в домашни условия, разработено от „Локалфууд“.

Експертите информираха и за актуалното състояние на процедурата за отмяна на БДС 12:2010 „Българско кисело мляко“ и БДС 15:2010 „Българско бяло саламурено сирене“. Промяната е резултат от регистрирането на Защитените наименования за произход „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“, като в спецификациите на двете защитени наименования за произход е заложено суровото мляко, което се използва при производството на тези продукти, да е 100% българско, а 80% от фуражите за млекодайните животни да са произведени в България.

Националният съвет по храните разгледа още необходимостта от изменение на нормативната уредба за млечните продукти и изготвяне на браншови стандарти за млечните продукти; информация за изготвянето на нов Многогодишен национален план за контрол за храни, фуражи, здравеопазване на животните, хуманно отношение към тях и защита на растенията на Република България; информация за прилагането на Наредба № 8 от 2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита и Наредба № 12 от 23 август 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита; информация за предприетите действия от МЗХ във връзка с Наредба № Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България; информация относно наказателна процедура по транспонирането на Директива 2009/54/ЕО относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води.

В дневния ред беше включена и информация за изготвянето на План за действие за Африканска чума по свинете, Плана за действие относно високопатогенна инфлуенца по птиците (ВПИП) и Стратегията за ваксинация срещу ВПИП и становища по проекти на рамкови позиции и по въпроси, свързани с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, поставени или обсъждани от европейските институции.

Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ представи още подготовката на проект на доклад за състоянието на сектор „Храни“ за 2021 г. и 2022 г.

Заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев коментира, че предложените промени в нормативните документи целят максимално добри условия за развитие на бизнеса и селското стопанство.

В четвъртото заседание на Националния съвет по храните участваха и заместник-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов, заместник-министърът на труда и социалната политика Гинка Машова-Станчева, представители на Министерство на околната среда и водите и Министерството на образованието и науката, НСОРБ, Селскостопанска академия, Българска агенция по безопасност на храните, представители на неправителствения сектор, браншови организации на бизнеса от хранително-вкусовата промишленост и туризма.

Следващото заседание на Националния съвет по храните ще бъде през месец май 2024 г.

Сподели в: