Водещ: Господин Костов, кои са основните теми, които бяха обсъждани по време на форума в Осло? Какво сочи докладът за състоянието на горите в Европа?
Георги Костов: Благодаря, че проявявате интерес към преминалата миналата седмица конференция в Осло, посветена на горите в Европа. В тази конференция взеха участие не само европейски, но и така наречените страни - наблюдатели, които са от Латинска Америка, Япония и Африка. Повече от 47 страни практически участваха, плюс наблюдатели от международни организации. Конференцията беше много широка и основните теми бяха две. Първо за министерско решение за европейските гори през 2020-та година и другото е фактически за министерски мандат за водене на преговори за разработване на юридически обвързващо споразумение за горите в Европа. Тези два документа бяха разгледани, обсъдени и подписани от всички участници с пълен консенсус. На практика вие ми зададохте и още един въпрос – какво се докладва за състоянието на горите. Сега шестата конференция в Осло за първи път успява да изготви един сравнително позитивен доклад за състоянието на горите в Европа. Позитивните тенденции са следните: една значителна част от горите в Европа се стопанисват вече устойчиво, за по-голяма част от горите в Европа има изготвени планове за стопанисване, също така значителна част от горите в Европа са в добро здравословно състояние, но тук остава една важна бележка, че все пак всяко пето дърво, или 20 процента от горите, са повредени. Но това като тенденция не е толкова песимистично, колкото се е очаквало в миналото. Изтъкна се изключителният напредък в изграждането на правилни политики за управление на горите на национално ниво, особено в Европа. Голямо е разнообразието на политиките, които могат да се водят, но всички те са насочени към признаване ролята на горите в борбата с климатичните промени и важността им за социално-икономическото развитие на планински, предпланински и полупланински райони, където горите са най-важни. Разбира се, бяха представени и много други данни. Наблегнато беше на значението на горите за така наречената зелена икономика в бъдеще време, спиране загубата на биоразнообразие и спирането на опустиняването на територии в света и специално в сухата зона.
Водещ: Както самият вие казахте на министерската конференция за опазването на горите на Европа, като представител на България, подписахте два документа, които всъщност определят бъдещите процеси по устойчивото управление на горите. Какво регламентират тези два документа?
Георги Костов: Първият документ това е една визия и цели. Какво трябва да се постигне в горите на Европа към 2020-та година. Тези цели включват сто процента устойчиво управление, сто процента горите да отговарят на нуждите на човека, за задоволяване на потребности, свързани със социални и екосистемни услуги, които предоставят горите, много е важно това. Да бъде на сто процента спряна загубата на горско биоразнообразие и, разбира се, да се прекрати изцяло незаконната сеч и свързаната с нея търговия. И оттам вече, след като се поставят тези цели, се поставят вече и конкретни задачи, примерно за разширяване на изследователската дейност, за приемането на информацията, която се случва в горите, в един общ стандарт, тъй като има разминаване в понятията при отделните страни. А също така и да се гарантират такива политики, които да облекчат значително икономическите и културните, културно-историческите, мога да добавя, ползи от горите, свързани и с човешкото здраве и със средствата за препитание и с развитието на туризма и други услуги в горите, които могат да се направят. Аз ще се опитам да цитирам голямата мисия на този документ, той е концентриран в едно изречение – „Forest Europe” или горите за Европа, да подобри сътрудничеството в областта на горските политики в Европа под ръководството на министрите като осигурява и насърчава устойчивото управление на горите с цел поддържане на тяхната многофункционалност, като това е от решаващо значение за обществото. Ако погледнете нашата стратегия за развитие на горите, това е едно от изискванията всяка държава да има своя национална програма или стратегия, ще видите, че целта на нашата стратегия за развитие на горите на 99 процента повтаря това изречение. Ако прочетете целите на нашия закон за горите, който неотдавна /ete приет, вие ще разграничите тези същите цели, които току-що прочетох – устойчиво, многофункционално развитие, за обществото, за разширяване, обогатяване на горските политики. Особено внимание се обърна на факта, че горите се признават като единствен, надежден и сигурен източник за превенция на климатичните промени и за борба с климатичните промени. И тъй като те все повече са интерес от страна на обществото, не заради производството на дървесина, а заради техните екосистемини услуги, това, което осигурява ресурс за подобряване качеството на живота, за снабдяването с вода и така нататък, задължително трябва да се отиде към общи методики за остойностяване на тези екосистемни услуги, за да бъдат поддържани горите в едно нормално обслужващо обществото състояние. А по отношение на втория документ, това е на практика министерски мандат за водене на преговори за изработване на юридическо обвързващо споразумение за горите в Европа. Това вече са конкретни действия, които Европа предприема, за да се създадат общи критерии за устойчиво управление на горите в европейски и световен мащаб. И затова се създава един междуправителствен комитет, на който се дава мандат да води преговори в световен мащаб за такова юридическо обвързващо споразумение, защото предишният документ е пожелателен. Ние го подкрепяме по принцип, но в конкретните си политики и действия той остава рамков. Затова този междуправителствен комитет, който ние фактически упълномощихме, трябва да изготви такова споразумение, и то споразумението трябва да бъде готово до 30.06.2013-та година, тоест, съвсем скоро. И то трябва да бъде прието и подписано отново на извънредна министерска конференция. Като този междуправителствен комитет трябва да сключи всички тези неща, примерно - да елиминира незаконната сеч, да подобри знанието, да засили сътрудничеството, да спре загубата на разнообразие, да увеличи приноса на горите за смекчаване измененията в климата, да включи подобряване на защитния им потенциал, а също така и да гарантира устойчивото управление на горите, да се запазят горските ресурси в Европа. Особено важно е, че това споразумение на практика ще бъде чрез Икономическата комисия на ООН за Европа и организацията по прехрана и земеделие, ще бъде представено на глобално ниво за подписване. Това фактически може да се превърне по-нататък и в глобално споразумение, защото всички страни ще могат да се присъединяват към него.
Водещ: Къде е България в сравнение с останалите европейски страни и какво е състоянието на българските гори, и колко сериозни са предизвикателството при тяхното опазване и при устойчивото им управление?
Георги Костов: Въпросът, който задавате, има два отговора, най-малко. Единият е отговорът на нашите експерти, вътре в България, където ние винаги установяваме, че нещо все още не ни е наред. Че още можем, че още ни се иска. Но в контекста как изглежда България европейски и глобално, трябва да кажа с гордост, че ситуацията със стопанисването, опазването и, разбира се, законовата рамка на българските гори, е на водещо място в Европа, особено в Южна Европа, там където проблемите в горския сектор до голяма степен са сериозни. Ако погледнем от законова гледна точка, аз на това наблегнах и в моето изказване по време на конференцията, нашият нов закон за горите с дадените в него възможности за оценка на екосистемите, за включването на обществеността в ползването на горите, с гарантирането на устойчивото управление на горите, с гарантиране на ролята на гражданското общество и на браншовите организации и с много други свои дейности, е един от най-иновативните, да не кажа най-иновативният, защото ще прозвучи пресилено, един от най-иновативните в Европа. В това отношение ние отговаряме като политика, като рамка, на тази визия, която беше изготвена за горите в Европа 2020-та. Друг е въпросът доколко ние, а и другите страни членки към това споразумение, срещат реални трудности в приложението и особено в мониторинга. Това и в споразумението, и Европа препоръча по-добър мониторинг или наблюдение на процесите, които протичат в горите, в това число и научен мониторинг. Затова имаше едно обръщение към Европейската комисия, това и аз го подчертах също, да отделят повече средства за научни, приложни изследвания в горите, което може да бъде и под егидата на Европейския институт за гората. Защото, на практика, това е една организация, в която нашата държава членува, и чийто форум предстои тази седмица за попълване борда на директорите, където ще бъдат обсъждани и евентуално бъдещите политики на Европейския горски институт за подпомагане на процеса „Forest Europe” или горите на Европа 2020-та. Иначе, ако вече нещо конкретно от кухнята на горите в България трябва да кажа, ние сме в един транзитен период, в който новият закон за горите започва да се прилага. Това, разбира се, винаги е свързано с някои дребни сътресения, но те са по-малко от тези, които някои предричаха и очакваха, и значително по-малки, примерно от времето, когато предишният закон за горите, 1997-а година, беше приет. Тогава спомням си, че секторът беше блокиран за повече от осем месеца. Сега секторът работи много активно, няма проблеми с дейностите в горите. Има чисто административни проблеми с одобряването на някои документи, регистрации на фирми. Като цяло очаквам процесът, който започна още миналата година, за повишаване търсенето на дървесина в България, да продължи. И предполагам, че 2011-та, 2012-та, особено следващата година, ще бъдат рекордни по отношение търсенето и добива на дървесина, но искам да подчертая по устойчив начин, тоест, в рамките на плановете, които съществуват за добив на дървесина, а не на база на пренатоварване, на пресилване на горските насаждения. Затова има и много разписани финансови механизми в новия закон за горите, които ще подпомогнат този процес.
Водещ: На конференцията в Осло са коментирани възможностите за развитие на зелената икономика. Какви са възможностите за развитие на зелена икономика в нашата страна ?
Георги Костов: Ако погледнем много тясно, тогава ще кажем само, че възможностите за зелена икономика и горите са свързани с енергията от биомаса. Но това е един много тесен поглед. Разбира се, енергията от биомаса, която вече се свързва и с новия закон за енергията от възобновяеми източници, и с новия закон за горите и всички възможности, които те предоставят за такова развитие, е много важен въпрос. И това е един национален ресурс, който може да помогне за диверсификацията на енергийните доставки. За вашите слушатели ще отбележа, че теоретичният потенциал на производството на енергия от биомаса, дървесна, горска биомаса от България, е около 800 мегавата. Това е една огромна мощност, но реалният потенциал, който може да се реализира в следващите години, е около 250 мегавата и не трябва да надвишава това нещо, защото ще изправим нашите гори пред заплахата от прекалено ползване. Но иначе по-широкото разбиране на зелената икономика, това е свързване на значението на горите с всички други сектори на икономиката, най-вече със земеделието, със селското стопанство, включването на такива дейности, които са присъщи на селското стопанство, свързани с горите. Примерно, на ландшафтно ниво оценка на горите, а също така и свързване на горите с водния сектор. Не можем да говорим за качество на водата, за очистване на водите и други, без да имаме предвид значението на горите като важен ценообразуващ елемент и това, че повечето от нашите водосборни райони попадат в горски територии. И какво е тяхното състояние. Това е част от зелената икономика. И на края, като част от зелената икономика, стремежът за залесяване на голяма част от териториите, които не стават за друго или такива, които не се използват активно за друга селскостопанска дейност, особено в рискови места, където има засушаване, където има опасност от ерозия, от свлачища и така нататък. Но територии, които, ако трябва да превърнем това в България, не са част от горския фон, не са горски територии, както сега ги наричаме, а са други територии, примерно земеделски... И другата голяма част на зелената икономика – това е използването на горите от хората за подобряване качеството на живот. Значи, когато отидеш в гората, при едни добри условия на почивка, след това ти се връщаш на работното си място освежен, по-продуктивен и си по-добре настроен, по ефективен и така нататък. Това са много важни неща, които на практика хората ги знаят, но никога не са се замисляли, че те могат да бъдат остойностявани.