Върни се горе

- Проф. Греков, как гласуваното от парламента продължаване на мораториума ще се отрази на България най-общо? Има ли опасност да получим санкции от страна на ЕС?

- Аз мисля, че това решение ще бъде прегласувано, защото като че ли то не отразява изцяло преките решения в пакта за присъединяването ни към ЕС. Този пакт не бива да се разглежда като споразумение или като някакъв вид пазарлък относно който постоянно можем да изменяме позициите си. Ние сме влезли в ЕС с едни договорености, които като държава членка би следвало трезво, открито, отговорно да спазваме.

- Може ли сега гражданин на страна, която е извън ЕС, да купи земя в България, защото много се спекулираше по този въпрос?
 
- Забраната за чужденци от трети страни и сега съществува, ще съществува и след 01.01.2014 година, така че няма никаква опасност други граждани да купуват земя от България. За членовете на ЕС остава свободното купуване на земя.

- Каква е цената на българската земя, защото и по този въпрос имаше спекулации?
 
- Ако трябва да сравняваме цената на земята в България и в другите страни, естествено, че тя е различна. Но цената на земеделската земя през последните години естествено варира и посоката й е нагоре непрекъснато. Това е естествен процес, който ще продължава дотогава, когато се изравни с европейските цени на земя. Ние сме много далече от цената, която съществува в ЕС. Би следвало да се разгледат и причините за това. Нашата земеделска земя не е в такива големи парцели, които биха представлявали интерес за европейските граждани. Тя е разпокъсана на близо 10 милиона и половина дребни земеделски площи. Втора причина, поради която нашата земеделска земя не представлява интерес за европейските граждани, е, че в този си вид тя не е плодородна, в смисъл, че не се напоява нормално, за да може нормално да се отглеждат култури. По почвени условия много често нашата земя 1 кв. км не е еднакъв с друг. Близо 30-40% от земята е планинска. Тя също се влияе откъм почвени и климатични условия. Всичко това не прави нашата земя най-привлекателна за инвестиции от европейските граждани. Затова аз мисля, че темата за покупка на земя се преекспонира значително и по-скоро бих казал, че се раздухва политически.

- Има ли напрежение в браншовите организации в земеделието, защото започнаха едни искания от страна на животновъди, зърнопроизводители и т.н., а Вие сте имали среща с тях? Нека започнем с животновъдите, които настояват да получат 70% от своите субсидии, а останалите в началото на следващата година. Какви са възможностите на държавата в момента?
 
- Първо бих искал да кажа, че напрежение сред земеделските производители винаги има или по-скоро има притеснения, защото земеделското производство е открито производство и винаги може да те изненада както сушата, така и кишата и т.н. Ето защо земеделецът трябва винаги да бъде нащрек относно решаването на тези проблеми. Въпросът за средствата, които се полагат на земеделските производители, е винаги актуален и те винаги не достигат. Ние от 5-6 години сме в ЕС и нашите граждани не стоят само в България, но също пътуват, четат, виждат, че субсидиите на европейските граждани са съвсем различни в сравнение с това, което те получават в България. Това създава едно вътрешно противоречие и една невъзможност за конкурентност спрямо техните стоки. Малкото средства, които те получават, в някои случаи не се дават навреме, така както е необходимо, защото в някои случаи стопанската година започва още през октомври месец, а те не са получили средствата за предишния период. Ние се опитваме в този период на това правителство да създадем правила, т.е. всеки земеделски производител да знае кога получава средства. В момента ние имаме възможност да дадем само 50% от средствата, които са необходими на животновъдите. Близо 45 милиона лева получиха животновъдите от страната само за последните 30 дни. Ще получат още 40 милиона през месец декември и през януари месец ще получат останалите 50%.

Сподели в: