Върни се горе

Всяка крайност за горите е лоша

 

 

- Министър Найденов, еколозите обявиха, че правителството манипулира протестиращите, дошли на протест в София от планински общини. Хората идвали от селища около националните паркове Рила и Пирин, а там Законът за горите не се прилага. Правите ли такава манипулация, за кого лобирате?


- Обясних и на самите еколози, че това са неоснователни твърдения, защото Законът за горите касае всички територии в страната, в които има гори. Разбира се, има специални закони, които се отнасят за част от горите.  Не разбирам еколозите! Първо казваха, че искат широк публичен дебат, но днес настояват да изключим определени общини. Това е несериозно. Аз вчера им предадох послание от името на екоминистър Нона Караджова и тя казва, че Законът за горите не третира екологични проблеми. Защитените територии са обект на специализирано законодателство и Министерството на екологията в зависимост от екооценката казва дали може да се строи. Никога това условие не е предлагано да се маха. Така че гаранциите са двойни и тройни. Взаимно на всички срещи се обвиняват в интереси.

- Големият спор е да има ли промяна на предназначението за терените, върху които ще се строят ски писти и открити обекти. Има ли допирни точки по него...

- Правителството има амбиция до края на своя мандат да не намали процента на държавните гори в страната. Промяната на предназначението, за която настояват еколозите, означава изваждане на съответните гори от държавния горски фонд, превръщането им в урбанизирана територия и инвеститорът да купи терена. А след това върху него може да построи не писта за ски, ако иска и писта за самолети и цяло летище.

- Но каква ще е тази гора без дървета, макар и държавна?

- Еколозите много добре знаят и нека не заблуждават обществото, защото в горския фонд се включва не само гората. Има и поляни, има и дерета на реки. В момента държавен горски фонд са просеките под далекопроводите, там също няма гора. Изчезва след 20 години далекопроводът и там се залесява гора.

- Ще се стигне ли до компромис?

- Първо, те вече направиха отстъпка. Подкрепят нашата позиция да не намаляваме процента държавни гори и предлагат промяната на предназначението да е за определен период от време, равен на експлоатацията на съоръженията. Образно казано, да се сменя предназначението за 20 години, а след изтичането на срока горите се засаждат отново. Инвеститорите обаче ни казват - ами аз, като платя сега за това право, след 20 години кой ще ми върне парите?! От друга страна, промяната на предназначението е тежка финансова бариера пред потенциални инвеститори. Защото той трябва да плати два пъти - и право на строеж, и промяна на предназначението. В момента правото на строеж като такса е равно на промяната на предназначението. Или ако за една ски писта той трябва да плати 20 млн. лв. за право на строеж, ще трябва и още толкова за статута на земята. Това е непреодолима бариера.

- Нова идея за решение на този спор имате ли?

- Водим разговори да преразгледаме сегашната наредба, по която се определят цените за промяна на предназначението. Второ, отправихме ново предложение към еколозите да се прави промяна на предназначението само за съпътстващите към пистите обекти. Т. е. за заведения до пистите и всякакви други. И още, ако например се прави лифт, за стълбовете по трасето му да не се променя предназначението, но да се сменя статутът за терените, върху които са началната и крайната станция на лифта. Защото върху тях много често има кафенета, съблекални и заведения. Защото там вече се прави масивно строителство.
Еколозите на прима виста вчера не казаха нито да, нито не, щели да го обмислят. Те обаче казват, че едва ли инвеститорът, като спре да експлоатира, ще отиде да залесява бившата ски писта.

- Сигурно са прави.

- Но той и да не отиде да зелесява терена по биологичните закони, гората сама ще се самозалеси. Металът ще се намери кой да го прибере, всички знаем, че се намериха хора, които извадиха мрежите по границата. Значи ще се намери и как да извадят и стълбовете. Знаете, че имаше по време на комунизма гранични просеки от по 50 метра, бяха на гръцката и турската граница. След като спря това нещо да се експлоатира, в момента е непроходима гора. Никой не го е садил.

- В закона, на който президентът наложи вето, депутатите от ГЕРБ записаха, че без промяна на статута на земята в гори и ниви ще поникват открити спортни, културни и религиозни обекти и второстепенни постройки към тях. Голф игрища и открити басейни с паркинги и хижи край тях ли прокарвахте?

- Първо искам да кажа, че това не е предложение на земеделското министерство. Вчера им дадох пример какво значи религиозен обект на открито. Сигурно сте виждали кръстове на открито по високи върхове, в знак на признателност или паметник за битка. Това сме имали предвид. Под спортни съоръжения имаме предвид велопътеки. Идеята е планината да се използва не само през зимата. Тя да бъде достъпна и за летен туризъм, така че облекченията трябва да са не само за зимните спортове. Казах им, ако смятат, че така ще се появят голф игрища, изрично да се посочи, че се забранява. Ако искат да уточним всяко едно от тези понятия, ще го уточним. Ако искат да разпишат забранителен режим. Те дават пример с "Балканстрой", които в Разлог били направили голф игрище. То не е правено по наше време. Не го правим да разширим "Балканстрой" или за "Витоша ски". Правим го за малките общини. Лобираме за малките общини, за алтернативна заетост. Техният поминък е свързан с бране на билки, гъби и дърводобив, но това не е достатъчно. Хората искат да има инфраструктура, да идват хора при тях. Не може тези прекрасни наши планини да си ги гледаме само на картинка.

- Защо бяхте готови да се изсичат малките гори до 20 дка?

- Това е предложение на ДПС, по точно на депутата Ариф Агуш. Той се е обосновал, че собствениците на малки гори трябва да правят т. нар. "лесоустройствени планове", а те струват пари и са скъпи. Предложението е гласувано от всички парламентарни групи. Да не говорим, че се появиха контраобвинения.

- Какви?

- Собствениците на малки гори твърдят, че някои от същите тези природозащитници участват в изготвянето на лесоустройствените програми и получават хонорари за това.

- ГЕРБ да не би да подкрепи предложението на ДПС в битка за електората му?

- Глупости на търкалета. То какво би излязло? ДПС ще каже - ето ние го прокарахме, ние свършихме работата.

- А щеше ли да има държавен контрол върху сечта?

- По закон за сеч всеки трябва да има разрешение от Агенцията по горите, която да проконтролира процеса. Тази тема е затворена, не е наша, не е била и наше предложение.

- А защо искате да сечете крайречни гори?

- Обяснихме, че една от основните причини за наводненията е, че години наред не са правени корекции на реките, гората е настъпвала и превзема територии, надвесва се над реката. Правят се хидропланове, които изискват корекция на реката и тя е свързана с отсичането на определени растения на брега. Защитените видове попадат под друг закон. Категорично няма да ги пипне никой. Спорят за глупости. Около реката растат тополи, те ли са защитеният вид? Аз им казах да ги заведа на едно наводнение, хората от село Дъбене казват - от 20 години никой не е чистил коритото на реката.

- А защо предлагахте да се секат до 80% над прираста на горите. Това не е ли поголовна сеч?

- Веднага им се обосновах. В България в момента се секат до 5 млн. куб. метра дървесина. Прирастът на българската гора е 15 млн. кубика. Има територии, в които гората започва да превзема пасища, ливади, противопожарни просеки. Фермери не могат да усвояват европарите. Ако лесоустройственият план казва, че може да се сече малко над прираста на гората за санитарна сеч, това трябва да се прави. Те се съгласиха на компромисен вариант. Да изчистим текста, т. е. те не са твърдо против, но искаха гаранции, че сечта ще е в рамките на разрешеното от лесоустройствения план. Отново повтарям, те участват в изготвянето на лесоустройствени планове, така че имат поглед върху това.
В крайна сметка емоциите не са добър съветник. Горите са ни най-ценното богатство, не бива с емоции и страсти да се решава съдбата на българската гора.
Нито една от двете крайности не е добра. Като не се извършва санитарна сеч, не е добре за горите, защото ще се превърнат в джунгла. Не е добра и другата крайност, както се получи при черноморското крайбрежие.
Сподели в: