Водещ: Ще си
зададем въпроса, дали сме втора категория потребители. В студиото, заедно със
земеделския министър Мирослав Найденов, е пристигналият в България по негова
покана председател на онази словашка потребителска организация, която взриви
сетивата на потребителите в Източна Европа, след като тази потребителска
организация направи изследване, купувайки от мултинационални и много известни
марки едни и същи продукти в различни държави, например в Германия и Австрия, и
ги сравни с тези, които са в страни като България. Добро утро. В студиото,
заедно с Милош Лауко – председател на словашката асоциация, е и Снежанка
Касабова. Тя ще ни помага в превода. Земеделският министър ви го представих, но
след малко ще го включим в разговора, защото г-н Лауко ще бърза за срещи, които
му предстоят. Добре дошли. Всички опровергаха това, което вие обявихте. Казаха
– да, слагаме подсладител от царевица, например, в безалкохолните, само че
такъв подсладител слагаме и в САЩ. И това, че в Германия и Австрия слагали
захар не означавало, че качеството е по-лошо. Разбрахте ли за тези опровержения
на големите мултинационални компании, производители на храни и напитки – кафе,
безалкохолни и т.н. – стоите ли още на твърденията си?
Милош Лауко: Най-напред бих искал да благодаря на господин министъра за
това, че ме покани в България, от което става ясно, че той наистина защитава
интересите на потребителите, защото потребителят сам по себе си е слаб по
отношение на големите концерни, които имат много пари и много добри юристи.
Реакцията на нашите тестове, разбира се, е точно такава, каквато аз
предполагах, че ще бъде - или обясняват, че не са направили нищо лошо, или
отговарят, че приспособяват своите многонационални продукти към регионалните
вкусове на потребителите.
Водещ: Винаги ли е по-евтино това, което се влага в страни като
България, защото вие казвате, че от тази втора категория страни от лошото
качество при нас е най-лошото, от лошото по-лошо? В едно интервю това казвате.
Милош Лауко: Не винаги това е истина. При шоколада, например, при всички
шоколади в лабораторията е установено еднакво количество шоколадова субстанция,
мазнини, какаово масло.
Водещ: Къде е най-драстична разликата, при кои продукти, може без
имената, но да ги опишем?
Милош Лауко: Камерите могат да видят и така да го кажем и на българския
зрител. Ще ви покажа инстантно кафе на марка, която няма да посоча, което кафе
би трябвало да е еднакво в цяла Европа. Камерата може да види разликата. Това е
австрийското кафе.
Водещ: Цветът е различен, виждам.
Милош Лауко: И това е българското кафе.
Водещ: Цветът е различен, той определящ ли е наистина за качеството и по-лошо
ли е то при по-бедния потребител?
Милош Лауко: Потребителят очаква, когато си купува един мултинационален
продукт, когато си купувате Кока Кола в целия свят вкусът й да е еднакъв и тя
да има еднакво качество. Същото очакване е и при всички продукти, които са от
мултинационално производство. Ако искам да опитам типичен регионален вкус на
един продукт, ще си купя българско кафе, ако искам да почувствам българския
вкус, българска напитка безалкохолна, но това, което е произведено за целия
свят, се очаква вкусът му да е еднакъв.
Водещ: Вкусът ли само е различен или качеството? По-лошо ли е
качеството?
Милош Лауко: Вкусът е качество, което се оценява, но за нас по-важни са
лабораторните тестове и при лабораторните тестове открихме тези различия за
стоки, които би трябвало да имат абсолютно еднакви показатели.
Водещ: В каква лаборатория се направи този сравнителен анализ?
Милош Лауко: Тестовете се правиха в акредитирани независими лаборатории
под ръководството на Държавния ветеринарен институт и Института по храните на
Словакия.
Водещ: Колко вида стоки изследваха, колко продукта, които сте ги купили
от магазините, предполагам, на 8 държави – 4 западни и 4, клонящи към бившия
източен блок?
Милош Лауко: Купихме 6 вида продукти в 7 страни от Европа.
Водещ: И при почти всички, без шоколада, казвате, е установена разлика в
ущърб на източния фланг?
Милош Лауко: От изследваните 6 вида продукти в 5 от случаите бяха
различни резултатите, различно качеството. Само един продукт показа абсолютно
еднакви резултати.
Водещ: Ами ако сега ви съдят, това са много мощни и могъщи компании, със
защитния аргумент, че става дума само за ... ето един от примерите, който
дадохте, е за безалкохолна напитка, те казват, че в САЩ влагат същия по-евтин
царевичен подсладител, това, че в Германия и Австрия слагали захар, не
означавало, че за потребителите в САЩ не предлагали същото, както във вашата
страна?
Милош Лауко: Не изследвахме американската безалкохолна напитка, не сме я
изследвали. Изследвахме немски, австрийски, чешки и полски продукти, в които
установихме захар от ряпа, нормална захар. А в словашката, румънската и в
българската безалкохолна напитка, там установихме и изоглюкоза, т.е. захар от
царевица.
Водещ: По-евтино ли е така?
Милош Лауко: Изоглюкозата е на половина по-евтина от обикновената захар.
Разбира се, фирмата може да твърди, че е захар като захар, но кой потребител
слага в кафето си захар от царевица.
Водещ: Да не ви съдят сега?
Милош Лауко: Защитата на потребителите е нещо, с което някой трябва да
се заеме, защото трябва да се борим против тези концерни.
Водещ: Добре. Знам, че ви предстоят срещи и задачи, ще преминем към
разговор с министър Мирослав Найденов, оставяме ви да си действате на там,
накъдето сте тръгнал. Благодаря ви много, че се отзовахте на поканата ни да
дойдете в студиото.
Може ли, г-н Найденов, да бъде сезиран европейският комисар за потребителите
или пък ние сами да си решим, че по някакъв начин спираме производството на
тези големи инвеститори тук, докато не постигнат стандарта такъв, какъвто е в Германия
и Австрия, например?
Мирослав Найденов: Аз мога да кажа какво предприе държавата вече. Първо,
наистина поканихме автора на това изследване – представител на тази
неправителствена организация – и днес аз организирам срещи между него и
представителите на големите концерни в България.
Водещ: Те ще отричат, а той ще твърди ...
Мирослав Найденов: Нормално е да чуем и двете мнения. А чисто
институционално, поисках срещи и съм поканил в България и в първите дни на май
ще пристигне изпълнителният директор на Европейската агенция по безопасност на
храни, от който изпълнителен директор аз ще поискам официално становище на
агенцията. Другото, което направих, е, че подготвяме в момента питане до
еврокомисаря по здравеопазване и защита на потребителите Джон Дали и на първия
съвет на министрите по земеделие аз ще разговарям освен с него и с други колеги
от посочените държави, за да подготвим питане от няколко държави и искане на
национално становище вече на Европейската комисия и по това.
Водещ: Как може обаче конкретно да се реагира?
Мирослав Найденов: Вижте, ако това се докаже, защото вие го попитахте,
казахте във въпроса си, че и в Америка слагали изоглюкоза ...
Водещ: Това е твърдението на единия от ...
Мирослав Найденов: Да. Но нека да кажа, че ние сме в ЕС и съгласно
европейското законодателство и регламенти, продуктите от една и съща марка на
територията на ЕС трябва да бъдат с абсолютно еднакво качество.
Водещ: Т.е. не ги урежда сравнението със САЩ?
Мирослав Найденов: Не ги урежда сравнението с Америка, така че това няма
да им помогне. И ако това наистина е така, ние ще реагираме изключително остро
и ще очаквам адекватна реакция от страна на големите компании.
Водещ: Остро как? Може ли да спрете производство или това е много
драстично?
Мирослав Найденов: Можем да заведем иска към тези компании като държава,
може да въведем определени рестрикции по отношение на тези продукти, можем да
спрем тези продукти или определени партиди, които не отговарят.
Водещ: Да ги спрем от пазари и да ги изтеглим?
Мирослав Найденов: Разбира се, че можем да ги спрем от пазара и да ги
изтеглят те за тяхна сметка. Може българската държава, ако това се докаже, да
заведе иск. Искам да кажа едно. Тази битка аз я водя близо две години. Ние
налагаме нашите си стандарти и си оправяме, както се казва, нашата къщичка.
Знаете какво направихме по отношение на българските стандарти. Опитахме се и
спряхме второто качество храни от Европа в лицето на дупета, изрезки и т.н., но
няма да позволим концерни, независимо колко са големи и силни, да предлагат
второ качество, защото когато от нас искат да изпълняваме нещо, ето, сега в
момента по отношение на Шенген те искат ние да изпълним критерии, даже
по-големи от старите страни-членки.
Водещ: Добре, вие искате с един аршин да се действа за всички. Въпросът
е как може да се докаже и защо ние, ето по-силна и по-мощна ли е една
неправителствена организация да си направи такива изследвания, защо ние не
направихме същото? Ето, имахме няколко дни на разположение, защо не направихме
същото – да си сравним, да купим от Австрия, от Германия, да си вземем от
нашата мрежа и да си направим наше си за наше сведение?
Мирослав Найденов: Има институция европейска, която трябва да го
направи, защото едностранно изследванията, направени от Българската агенция по
безопасност на храните, те могат да бъдат референтни само по отношение на
продуктите, които се произвеждат и продават в България.
Водещ: За наше си сведение, за да знаем дали имаме шанс да оспорваме на
европейско ниво.
Мирослав Найденов: Не искаме наше сведение, искаме официалните
компетентни органи да се произнесат, след като вече има сигнал. Да, ние можем
да направи това, което се изследва в България, но не можем да вземем нещо от
Германия. Защото вижте, тази инициатива е на неправителствена организация. Може
българска неправителствена организация да направи същото, но държавата като
институция може да поиска от компетентния орган на Европа ЕФСА да го направи,
да обяви официално резултатите и вече комисарят по здравеопазване и защита на
потребителите да коментира този казус. Знаете ли, аз си мисля, че тази реакция,
защото имах вече неофициална информация, че и в други страни, посочени в това
изследване, се подготвят подобни действия, така че смятам, че този път това ще
влезе и ще се дебатира в Европейската комисия.
Водещ: Искът на какво стойност би могъл да бъде, от какъв порядък,
искът, който държава би завела, ако се докаже?
Мирослав Найденов: Искът може да бъде, аз не съм юрист, има юристи по
международно право, които може да го оценят.
Водещ: Какво ви казват?
Мирослав Найденов: Не сме коментирали. Вижте, за да мине, въобще да
мислим за иск, трябва да го докажем това, защото все пак това е едно твърдение
на неправителствена организация.
Водещ: Вие вярвате ли му, лично вие, вие пътувате, опитвате от тези
стоки в чужбина, личното ви чувство какво е?
Мирослав Найденов: Има една поговорка, че на вкус и цвят приятели няма.
Лично на мен като потребител, не като министър, ми прави впечатление, че
наистина има разлика във вкуса на някои от тези продукти.
Водещ: В кафето или в безалкохолното ви се е случвало да се усъмните?
Мирослав Найденов: Аз почти не пия кафе, но в безалкохолното – да.
Водещ: Това, най-известното с Дядо Коледа или други?
Мирослав Найденов: Това да. Отделно от това смятам, че може да бъде
разширена гамата. Т.е. ние отваряйки тази тема въобще за двойния аршин, защото
в момента говорим в Европа за Европа на две скорости, ако говорим и за Европа
вече на два аршина и ние като последно присъединили се или като по-нови
страни-членки да бъдем третирани по друг начин и то не вече, не само чисто
институционално, а и като пазар, защото идеята на Европа е общият европейски
пазар ...
Водещ: Дано не окаже, че, как да кажа, да не се окаже, че това е
невярно, да е станала една антирекламна кампания, след като сме въвлечени в
цялото това чудо?
Мирослав Найденов: Нали разбирате, че така ще реагират, но аз съм го
казвал много пъти, мили са ми тези компании, които са добре дошли в България,
но българският потребител ми е по-мил и е крайно време ние да имаме
самочувствието, и това го казвам съвсем отговорно, на равноправни членове в ЕС,
защото няма да бъдем само равноправни, когато трябва да ни поставят условия или
ние да изпълняваме условия.
Водещ: Да останем още малко на тема храни. Ще помоля колегите да пуснат
едни снимки, които бихме могли да коментираме, от наши зрители. Едната снимка е
от опит, но неуспешен, човек да си сготви от замразен грах месо. Това зеленото
всъщност са парчета месо. Не можем да сме 100% сигурни дали начинът на
приготвяне не е довел до това състояние, но месото е позеленяла от грах. И сега
ще видим още един пример, пак зрителите ни алармират. Купуват си стока, има
един етикет. При отварянето се оказва, че под този етикет, десният, чийто срок
на годност е до 15 август 2011 г. ...
Мирослав Найденов: Да, виждам.
Водещ: Под него има друг срок. Той е 15 март 2011 г. Т.е. от ляво този
първият етикет, като че ли изглежда да е оригинален, а отгоре е залепен друг,
на който му предстои още до август месец. Сега не знам дали това е магазина или
е от производителите. Имате ли идея откъде идва проблемът?
Мирослав Найденов: Много е трудно по снимка да направя някакви
коментира, но искам да помоля авторите на тези снимки или хората, които са
закупили тези продукти, да се обърнат към първото поделение на агенцията по
храните, за да може ...
Водещ: Да проверяват.
Мирослав Найденов: Абсолютно, задължително ще проверят. Аз съм цитирал и
друг път подобна практика, спомняте си, и във вашето студио съм го коментирал,
тогава, когато тези изрезки, които идват от Европа, бяха преопаковани в
България и удължаван срокът им на годност - точно това коментирахме с вас.
Водещ: А магазините ли го правиха това или го правят вносителите?
Мирослав Найденов: Правеше го вносителят, който в нает цех използваше да
препакетира и твърдеше, че има право да удължи срока на годност, което
категорично не отговаря на истината.
Водещ: Те могат така и 4-5 етикета и 18 може да изкарат?
Мирослав Найденов: Това е, да, проблем и точно заради това ние водим
тази битка. И аз казвам, че в този бизнес има много голям оборот, много
интереси се засягат и знам за себе си срещу какво вървя.
Водещ: Обвиняват ви, че си правите много Пи Ар, а трябва по-задълбочено
да се грижите за ресора си и да си вършите работата. Дори такъв намек прозвуча
и от устата на Симеон Дянков, как го възприехте, като критика или, подразни ли
ви?
Мирослав Найденов: Вижте, ние сме коментирали с вицепремиера Дянков
единствено работата на фонд „Земеделие” и точно за това направихме промяната
там. Разбира се, той има право на своята оценка. Аз ще дам другата гледна
точка, защото много пъти, включително и на Министерски съвет, премиерът ни е
казвал, че ние не достатъчно обясняваме това, което се прави. И аз си мисля, че
ето и в момента трябва да обясним на потребителите това, което ще предприемем
по отношение, примерно, на този казус. Така че не смятам, че многото говорене и
обясняване на хората, особено когато става въпрос за потребителски теми, защото
това не са чисто експерти или тясно експертни теми ...
Водещ: В общи линии не ви е станало приятно, че ви коментират по този
начин, опита ви да обяснявате, да ви критикуват, че си правите Пи Ар.
Мирослав Найденов: Смятам, че трябва да бъде обяснявано. Вие също като
журналист сте го поставяли въпроса много пъти, че хората трябва да знаят какво
правим и какво вършим. Това, което вършим по отношение на стандартизацията на
храните, безопасността на храните, защитата на потребителите мисля, че трябва
да бъде обяснявано и това не е Пи Ар.
Водещ: Депутатите каква средна оценка ви писаха? Вярно ли е, че са ви
писали лоши оценки и че е ниска?
Мирослав Найденов: Вижте, оценките ги знаят двама човека.
Водещ: Вие вашата знаете ли си я?
Мирослав Найденов: Не я знам моята оценка. Първо, искам да уточня, че
това не е оценка към мен. Въпросът беше зададен и неправилно след това
обясняван. Въпросът беше как оценявате работата си със съответното министерство
по региони. И тъй като Министерството на земеделието и храните е мега
министерство, аз предполагам, че има проблеми в комуникацията и по региони, и
самото ръководство на министерството. За това аз реагирах и вече на всяка група
на ГЕРБ, заедно с моя екип, ние поемаме допълнителни въпроси, които има от
страна на депутатите. Но нека да е ясно, че това правителство се нарича
правителството, и такова ще остане в историята, като правителството на Бойко
Борисов, и оценките може да дава единствено и само той.
Водещ: Е, това е малко ...
Мирослав Найденов: Разбира се и други ... Не, по отношение на
правителството. Разбира се и обществото също дава оценка, дава я чрез
социологическите изследвания.
Водещ: И чрез изборите най-вече.
Мирослав Найденов: И изборите. Но във всички социологически изследвания,
които се дадоха в последните месеци, моята оценка е много висока. Така че
смятам, че това, което се прави, е правилното и аз ще продължа в тази посока.
Водещ: Пропускам и по други теми. В прегледа на печата има два акцента
от днес. Има закачки по ваш адрес, че издирвате чрез снайперисти опасни
животни, заподозрени, че внасят шап.
Мирослав Найденов: Това е една тема, която вчера на пресконференция е
коментирал директорът на Изпълнителната агенция по горите.
Водещ: Снайперисти нужни ли са наистина за тези животни?
Мирослав Найденов: Д-р Войнов се е обърнал към МВР, тъй като наистина
става въпрос за подивели животни, които с ресурса на горските управления и
агенцията по храните не могат да бъдат локализирани и унищожени, и за това той
се е обърнал, аз също го разбрах от пресконференцията, се е обърнал за помощ
към МВР и жандармерията. Не мисля, че има нещо странно в това. В много подобни
случаи ние се обръщаме, включително и по отношение на охранителните мерки.
Сега, дали точно ще изпращат снайперисти, все пак не е моя тема, мисля, че д-р
Войнов може да отговори.
Водещ: Изглежда доста силно като замисъл.
Мирослав Найденов: Мисля си, че е малко пресилено чисто журналистически,
защото е нормално в тези акции, това е акция, в която участват не само тези
служби, а разбира се и службите на МВР.
Водещ: Още една тема, също сигурно ще ви е неприятна. Подобрили сме си
собствения си лош рекорд за случаи, разследвани от ОЛАФ, за измама с европейски
пари. Подобрили сме си лошия рекорд. Били сме първенец две години по ред с
най-голям общ брой разследвания в различни области - 68. Днес те вече са 85,
основно в сектор „Селско стопанство” ОЛАФ ни разследва.
Мирослав Найденов: Аз съм го коментирал, че очаквам подобно нещо, защото
бившият изпълнителен директор на фонд „Земеделие” имаше над 400 имейла към
ОЛАФ. Изпратени са доста проверки, които трябва да бъдат разследвани от ОЛАФ.
Важното е, аз благодаря за уточнението във въпроса ви, ние сме рекордьори по
разследвания, но нека да кажа, че извън прословутия случай Марио Николов, няма
други установени от ОЛАФ доказани нередности.
Водещ: Излиза, че ОЛАФ много разследва, а малко доказва. Малко, като
българския съд и МВР.
Мирослав Найденов: ОЛАФ е длъжен. Процедурата е следната, ОЛАФ е длъжен
да разследва всичко, което му е изпратено, просто там не могат да откажат.
Всичко, което е подадено като информация, те започват проверка по този случай.
Ако установят, че има определени нередности, т.е. ги докажат, те ги изпращат
към компетентните органи на държавата-членка и вече прокуратурата в България
трябва да го докаже и съдът да осъди съответния човек.
Водещ: Големият въпрос е има ли сега повече злоупотреби, това прозира
зад тази статистика, отколкото по време на тройната коалиция за източване на
европари?
Мирослав Найденов: Искам да уточня, че тези разследвания касаят проекти,
които са подавани по време на тройната коалиция, а не сега, защото ние
заварихме над 10 хил. проекта. Когато започнаха да бъдат разглеждани тези
проекти, г-жа Илиева е преценила и е изпратила като директор на фонд
„Земеделие” тези съмнителни проекти към ОЛАФ. Те се разследват. До момента ние
нямаме информация за нито един от тях, че е доказан. Така че надявам се
колегите от ОЛАФ да си свършат работата, ако има нередности, да ги докажат, ако
не – да приключат. И това е много важно да го кажа.
Водещ: Спрени са ни 25 млн. миналата седмица или?
Мирослав Найденов: Това са наказания за директни плащания, извършени
през 2008 г. Те са различни от проектите, нека да ги разграничим.
Водещ: Пак е наказание за стари прегрешения, твърдите вие, от 2008 г.
Мирослав Найденов: Не твърдя аз, а това е съобщението на Европейската
комисия – за нерегламентирани плащания през 2008 г. на базата на одит на
Европейската сметка палата през 2009 г. ни е наложена санкция от 25 млн. евро и
аз го казах това нещо, както през 2007 г. ни наложиха почти същата глоба. И
ако, защото това е важно да кажа, вчера ние изплатихме и предполагам, че днес
или най-късно утре ще бъдат по сметките на земеделските производители тези
средства, които бяха останали ...
Водещ: За да можете да разкажете и за това, и за проблемите, които май
вчера са намерили решение с тютюнопроизводителите, първо ви предлагам да видим
един репортаж, в който стотици земеделци в Плевенско се оплакват, че са глобени
от Разплащателната агенция на фонд „Земеделие”. Хората били получили актове от
2 хил. до 7 хил. лв., тъй като част от земите им попадали в т.нар. недопустим
слой и не подлежат на субсидиране. Земеделците обаче твърдят, че били глобени
неправомерно и дори заплашват с протести. Повече вижте в следващия репортаж и
след това ще коментираме.
Георги Николов: Значи това е допустимото, а това е недопустимо.
Репортер: Георги Николов от село Вълчи трън от години има ферма за
крави. Отглежда 120 животни. Около фермата си има и пасища. През април тази
година, обаче разбира, че 20 дка от тях са в т.нар. недопустим слой.
Георги Николов: Кой го каза? Извънземни хора от космоса са казали, че
единият слой е допустим, а другият не, питам защо?
Репортер: Този въпрос си задава и Евгени Иконов – земеделски
производител от град Славяново. Той е получил акт за близо 7 хил. лв., тъй като
над 40 дка от земите му през 2009 г. се оказват в недопустим слой.
Евгени Иконов: За мен означава, че това е или мочурище, или гора, или
гробище, или стадион, а на практика това не е така, защото съм получил
субсидиите за 2007 г., 2008 г., 2010 г. и съм зачертал за 2011 г. без да има
никакъв проблем с тази земя.
Репортер: Производителите твърдят, че никой не им е обяснил за какво
точно са санкционирани и как така един и същ парцел в 2008 г. е в допустим
слой, а в 2009 г. в недопустим.
Производител: Не ми беше обяснено или въобще не ми бе разяснено за какво
ми се връчва този акт, какво точно съм нарушил и кое точно е не обработваемо от
моите парцели.
Производител: Аз ги попитах – кажете ми защо това е недопустимо. Те
вдигнаха рамене, написаха ми там някакъв номер и ни лук яли, ни лук мирисали.
Репортер: Част от земеделските производители сега водят дела и обжалват
актовете. Това обаче им коства време, усилия и пари.
Производител: Този акт ми стопира да си движа неща, примерно, за кредит,
за други неща от държавата, защото ще се иска удостоверение за задължения към
държавата, а това ще виси като воденичен камък.
Репортер: Според част от глобените производители става дума за
техническа грешка. Други обаче смятат, че с актовете се цели да се унищожат по-дребните
стопани.
Производител: Ако България смята така да поддържа българския фермер, в
България няма да се яде българско мляко, няма да се яде българско месо – всичко
ще внасяме.
Репортер: Производителите твърдят, че проблемите в земеделието и в животновъдството
растат. За това много от тях са готови да започнат национални протести.
Производител: Искаме оставката на министъра, защото когато Борисов дойде
в партийния дом и предложи Танева, ние рипнахме всичките – о, жена. И казахме –
не, ще си изберем нашия Миро. А сега, господа, благодарим ви за нашия Миро.
Репортер: Националните протести на животновъди и земеделци започват през
месец май.
Водещ: Да отговорим. Доста е специфична материята, но хората казват 2008
г. допустим слой, а за 2009 г. недопустим. В единия случай имат, в другия
случай нямат субсидия, че и глоба.
Мирослав Найденов: Ще се опитам да го обясня по-елементарно. Те са
заявили нещо в началото на 2009 г. за подпомагане. Примерно, тази нива, пред
която стои той сега 2011 г. за пасище, се вижда, че е добро. Но тогава към 2009
г. ние закупихме сателитни снимки, които отразиха ситуацията към май месец,
когато те са заявявали. И тогава това не е допустимо и то се вижда. Ако иска
той може да заповяда и да погледне какво се вижда към 2009 г., е не какво се
вижда на камерата.
Водещ: Т.е. снимката доказва, че той не е обработвал тогава и няма право
на субсидия, така ли?
Мирослав Найденов: Точно така. Тогава през 2009 г. според сателитните
снимки, които доказват, както снимката на радара на колата. Много пъти като
получим ние снимката, казваме – ама не карахме, но май сме карали. Сателитните
снимки, това е дистанционен контрол, показват, и той се извършва от
Европейската комисия, че тогава към 2009 г. този парцел не е бил обработван.
Ако сега към 2011 г. той го обработва, това е съвсем друга тема, и за него той
ще получи пари за 2011 г., а не за 2009 г. И тъй като имат наложени санкции за
2009 г., те ще получат парите си за 2010 г., едва когато изчистят задълженията
си за 2009 г. И заради това, заради такива плащания, ето, вие ме попитахте защо
е глобата за 2007 г. и 2008 г., отново под натиск моите предшественици са
разпоредили плащане без да бъдат събрани санкции. Европейската комисия го е
констатирала и ние платихме 49 млн. за 2007 г. и 50 млн. за 2008 г. Ако трети
път, и това е много важно, допуснем подобно нещо, ще ни спрат частично или
напълно европейските средства. И аз няма да бъда министърът, който ще си
позволи това да стане, независимо от това, че плащат с протести или стачки. Ще
си получат парите само тези, които са изрядни, защото залогът тук, примерно за
10 млн., които трябва да бъдат платени ...
Водещ: Според вас са лъгали, това разбрах аз.
Мирослав Найденов: Вижте, дали са лъгали умишлено или когато са чертали
не са успели да го направят по коректния начин, това са различни въпроси, но
има констатирани нередности и те трябва да си платят санкциите.
Водещ: Трябва да отидем към финал. Разбрахме, че днешният протест на
тютюнопроизводителите всъщност се отменя, защото вчера сте си подписали
споразумение, което удовлетворява хората, плашещи с протест, нали така?
Мирослав Найденов: Точно така. Вчера подписахме споразумение, според
което споразумение тютюнопроизводителите тази година ще получат 70 млн. лв. на
два транша. Първият ще тръгне още през месец май, вторият ще бъде през месец
август и още по-важното, подписахме в това споразумение ангажимент на
правителството 73 млн. да бъдат включени в бюджет 2012 и да бъдат изплатени до
март месец 2012 г. Така че, те благодариха за това, което направи
правителството, защото наистина това ни костваше много голямо усилие.
Водещ: Добре. Благодаря ви, имахме и други въпроси, обаче пак ще дойдете
и пак ще си говорим. Стандарт за лютеницата ще се въвежда скоро, има и други
неща, свързани с храните.
Мирослав Найденов: Ще кажа една дума за стандарта. Просто ние направихме
трите основни стандарта. Всички, които искат да продължат със стандартите, нека
да имат инициативата на браншовите си организации.
Водещ: Добре, благодаря ви. Мирослав Найденов беше наш събеседник.