Върни се горе

Водеща Жени Марчева: Добро утро сега казвам на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов. Добро утро, г-н министър.

Мирослав Найденов: Здравейте.

Водеща: Много теми ни събират в това студио, но ако искате в името на това да успокоим хората, които вчера осторожно са гледали новини и са се изплашили, нека да кажем няколко думи по захарната афера, която вчера беше водеща новина за абсолютно всички телевизии. Проблемът е, че разследващите обясниха, че в тази схема, престъпна, е била заложена идеята за купуване на захар, съдържаща тежки метали от района на Чернобил, която е била предназначена за употреба на производство на храни и натурални сокове. И хората, като чуха Чернобил, вече наистина се изплашиха.

М. Найденов: Аз не мога да коментирам...

Водеща: Какво да кажем?

М. Найденов: ...тъй като нямам абсолютно никаква информация по това какво са намерили разследващите и по какви хипотези работят. Но за да успокоим нашите зрители, така, в дух на коректност да кажем, че това практически е невъзможно. Може да е съществувала някаква идея, след като те са го коментирали, но няма как да стане, защото вносът на всякакви хранителни продукти от трети страни, пък, ако щете, и в рамките на Европейския съюз, се контролира от агенцията по храните. Особено когато идва от рискови региони, задължително се прави изследване, така че, дори и да допуснем чисто хипотетично, че е имало намерение и това намерение се е осъществило, при всички случаи това ще се изследва. Така че нека да бъдат спокойни нашите зрители, няма практически как да се случи подобно нещо, още по-малко да бъде изложено тяхното здраве на такъв риск.

Водеща: Добре. Това беше хубаво да го кажете. А колкото до другия детайл, че в момента се извършва проверка на държавния резерв в Русе за установяване на липсващи количества захар, това нали са...

М. Найденов: Министерството на земеделието няма никакво отношение.

Водеща: ...към Министерския съвет, нали така?

М. Найденов: Никакво отношение няма Министерството на земеделието към този държавен резерв, така че в случая може би не съм аз подходящият събеседник.

Водеща: Така е, той е към Министерския съвет, питах се обаче трудно ли е да откраднеш от държавния резерв каквото и да е...

М. Найденов: Ами, вижте, аз...

Водеща: ...дали зърно, дали захар?

М. Найденов: ...смятам, че това са хипотези. Нека разследващите органи да си свършат работата. Много е рано в рамките на, така, на часове след тази акция да се правят каквито и да е коментари. Така че мисля си, че като се случи всичко това, то ще бъде обявено.

Водеща: Добре. Няколко думи за наводненото карловско село Дъбене. Бяхте там заедно с вицепремиера Цветан Цветанов. С колко ще обезщетите хората, чиито животни се удавиха?

М. Найденов: Първо да кажа, че и ние, отивайки с вицепремиера Цветанов, така, имахме друга нагласа. Може би поддали се на внушението на медиите, наистина медиите са много силно нещо, и ние се убедихме, в днешно време. Това, което заварихме, се различаваше доста, и то в добрия смисъл, от нашите очаквания, да. Там се беше случил порой...

Водеща: Не беше толкова зле колкото...

М. Найденов: Не, не, категорично... Точно с министър Цветанов ние бяхме в Бисер и знаем какво беше там. Може би, така...

Водеща: Можете да направите сравнение.

М. Найденов: ...очакванията ни бяха донякъде свързани с тази трагедия в Бисер. Слава богу, първо, нямаше човешки жертви. Второ, нямаше и животни. Ние отидохме с нагласата, че животни има, оказа се, че има издавени около 30 пернати, 30 птици, което, разбира се, не е чак такава трагедия. Да, имаше залети дворове. Имаше определена селскостопанска продукция унищожена - жито, царевица, но всичко това са материални щети, които ще бъдат компенсирани. Още същия ден, в първия ден ветеринарните служби... те евакуираха тези птици, които бяха издавени. Службите по земеделие започната опис на унищожената земеделска продукция. Буквално до дни след като се оформят и подпишат протоколите, средствата ще бъдат при хората. Бяха всички служби, т.е. и кметът местният, и хората казаха, че в рамките на минути са пристигнали спасителните екипи, имаше хора, които са евакуирани, така че това са неща, които сигурно ще се случват. Дойде една информация, и това беше притеснителното, че всъщност първата информация, която и нас ни шокира, че е скъсана стената на язовир "Сопот", което, недай си боже да се случи, би било огромна трагедия. Няма нищо подобно. Язовир "Сопот" е доста под нивото, под опасния минимум. Направен е оглед на останалите водоеми в региона. Няма нещо... всъщност проблемът е дошъл от това, че за минути се е изсипал над 140 литра на квадратен метър дъжд. Разбира се, има селски канал, който от години се ползва, и този канал не е... не е изчистен.

Водеща: Нека... нека към природното бедствие, т.е. обилния валеж, да прибавим, че и отново пак човешки фактор се намеси, защото стана ясно, че коритото на тази река със страшното име Мъртвица не е било почистено. Стигнахме до някакъв парадокс, че, видите ли, община Карлово е отпуснала 210 лева на кмета на селото, за да почисти това корито, смешна сума, с която нищо не може да бъде направено.

М. Найденов: Честно да ви кажа, кметът...

Водеща: Питам се докога ще... кога ще започнем да се учим от грешките си, защото очевидно не...

М. Найденов: Между другото кметът е реагирал, аз, така, моите поздравления към реакцията, на местния кмет говоря, защото човекът е реагирал изключително адекватно, навреме. Той се е опитал, даже самият той ни разказа, след като е станала трагедията в Бисер, с налични сили и ресурс се е опитал да почисти, доколкото може това корито. Разбира се, не е бил финансово обезпечен с това, което е очаквал. Направил е някакви опити, доколкото е можал, е почистил. Разбира се, стечението, лошото стечение на обстоятелствата, липсата, може би по-важното е не това, че не е изчистен този канал, а липсата на отводнителна канализационна мрежа в селото, защото те са кандидатствали по проект по оперативна програма, извършили са строеж на 40 процента от този канал и парите са свършили. Аз се ангажирах чрез програмата за развитие на селските райони да намерим останалата част да се довърши, защото наполовина свършено нещо всъщност е нищо. Закопани са там около 3 милиона и половина и де факто те в случая не са свършили работа. И това между другото е проблем при доста населени места. В годините назад може би, не знам, в стремежа си да усвояват повече средства са правили, но са правили половинчати и ако това се довърши, и то не касае в случая... вие видяхте, имаше кадри от цялата страна, при тези поройни дъждове това е, така, обичайна гледка.

Водеща: Така е. Добре, само за да приключим темата, да ви питам всичко наред ли е с язовирите, които са поддържани от "Напоителни системи", които са под, образно казано, юрисдикцията на...

М. Найденов: Категорично има система за мониторинг на тези язовири. Даже те по-скоро не са достатъчно пълни и притеснението ни е, че с всъщност тази суша, това споделят и земеделските производители, дали ще стигне водата за поливане, а не обратното - ние да имаме някакви притеснения от наводнение, от тези... или големият страх идва и за това беше дискусията, че има доста водоеми, които са безстопанствени, т.е. те би трябвало да бъдат общински, дали са дадени на определен арендатор от общинските власти, дали не са, кой се грижи за тях, това е всъщност големият дебат. Затова беше възложено на предприятието "Язовири и каскади" към Министерството на икономиката да упражнява мониторинг и да прави съответните предписания. Аз по отношение на тези на "Напоителни системи" нямам притеснения, защото, отново повтарям, там има хора, които отговарят, наблюдава се ежедневно. Въпрос е на... тъй като ние, учейки се, както и вие казвате, всеки път от, така, бедите, които се случват, работи се по тази водна стратегия и има предложение и трябва да бъде реструкториран целият воден сектор в България не само за да не се случват подобни бедствия, а за да може ние да използваме максимално оптимално това богатство, което имаме, защото живеем във времена, в които водата, и то в близко време, ще стане по-ценна от петрола.

Водеща: Така е. Добре. Хайде сега да поговорим за тази наредба на Министерството на земеделието, която трябваше да задължи мандрите какво да преработват дали мляко, дали растителни мазнини. И вие като вицепремиера Дянков имате един талант, така, да правите взривоопасни неща. Хората бързо се... се настройват срещу вас. Сега последно какво се случва с тази наредба?

М. Найденов: Та да уточним, не са се настроили хората срещу мен, а се настроиха определени бизнес интереси, защото аз го правя за хората.

Водеща: Казаха, че тази наредба ще ги съсипе...

М. Найденов: Но не хората, нека да уточним. Потребителите са категорични...

Водеща: Да. Не хората, а хората от бранша имам предвид, хората, които си имат предприятия.

М. Найденов: Категорично е, защото, аз съм го казвал и във вашето студио, това го правим заради потребителите, заради нас самите, нашите деца, нашите родители. Ние не бива да бъдем заблуждавани, ежедневно с това, че консумираме прекрасни млечни продукти, в същото време те да се оказват имитации, в които по-големият процент не е животинска мазнина в случая мляко, а растителна, най-често палмово масло. Това не бива да става, тоест ние трябва да имаме правото на информиран избор. Направихме първата крачка, когато ги разделихме на щандовете. Втората крачка беше да въведем наредба, която да не позволява наименованието сирене, кашкавал и кисело мляко да носят продукти, които се правят с нещо друго, а не с мляко. Но тогава отново намериха, така, много са изобретателни, част от производителите намериха вратички, слагайки определен процент мляко в подобен продукт, кръщавайки го млечен продукт... И хората много често виждат млечен продукт, не търсят дали е сирене или кашкавал, виждайки примерно на етикета, че е нарисувана една буца със сирене, и те посягат към него, водени от най-вече от по-ниската цена на тези продукти. Затова в тази наредба в момента ние вече забраняваме продукти, в които има нещо друго освен мляко, да се казват млечни. Така че те ще трябва да носят първо друго наименование и това категорично се случи. Второ направихме предложение в тези мандри, в тези производствени предприятия да не може да се произвеждат на едно и също място млечни продукти и техните имитации с някакви заместители. Разбира се, тя влезе в този вид в Министерския съвет и така беше приета, но имаше реакции от част от бранша млекопреработватели, уточнявам - част, и уточнявам, че това е по-малката част от бранша, защото само дни преди това представители на другия по-голям бранш при животновъдите бяха при премиера, аз бях на тази среща, и настояваха това да се случи. Но те имаха определени доводи, които са изложили на срещата пред Министерски съвет и...

Водеща: Всъщност вие бяхте в Дъбене, а премиерът се срещна с тези, протестиращите от бранша...

М. Найденов: А, случи се същия ден, да, така се наложи и трябваше да бъда, но отидохме сутринта форсмажорно в Дъбене. Срещнаха се, разбира се, с моя заместник на срещата, шефа на агенцията по храните. Тяхната... техните мотиви са, че, виждате ли, направили са огромни инвестиции и в момента ние, забранявайки им да произвеждат и нещо друго, така, ще ги доведем до фалит. Затова това, което са се договорили на тази среща... Добре, щом инвестициите им са застрашени, те да могат да правят и други продукти, тоест да правят нещо с палма, но предварително известяват агенцията по храните, която отива, проверява дали това е възможно да се случи. Дава им се времеви график, в който ще го правят, осъществява се физически контрол на цялото това производство. И след като приключи, образно, ако получат поръчка да направят сирене не с мляко а с палма, да го направят за десет дена. Тези десет дена те ще бъдат контролирани физически, но на десетия ден всичко, което не е мляко, ще бъде иззето от тази мандра, т.е. не трябва да остава, за да не позволи някой...

Водеща: Кажете ми...

М. Найденов: Знаете ли, някой...

Водеща: Кажете ми откровено, одобрявате ли този по-мек вариант, който се е бил приел на тази среща, и щяхте ли да го допуснете, ако вие физически присъствахте на въпросната среща наистина?

М. Найденов: Аз бих... поне нашето правителство е доказало, че не налага силово нищо, и ако има доводи, ако доводите са свързани със запазване включително на работни места, на определени инвестиции, да, ще опитаме да го направим, но с уговорката... и го каза и премиерът, аз след това разговарях с него, че, ако те се опитат да заобиколят и този път този режим, произведат нещо фалшиво и кажат, че примерно операторът е сбъркал бутоните и е натиснал... защото имаше такива случаи, хванахме кисело мляко вместо с мляко с палми, обясненията на собственика беше "ами операторът, задрямал бил...

Водеща: Объркал бутона.

М. Найденов: Да, и е натиснала другия бутон. Та, ако някой натисне другия бутон, предприятието ще загуби, няма да има глоби, директно ще се отиде към спиране на производството и те ще загубят бизнеса си завинаги. И това им го казвам най-сериозно тук, защото... Аз бях много твърд по тази наредба и му казах, ние имахме разговор с премиера след това, "добре, нека да уважим тези... всъщност тези доводи и тези мотиви, но те ще бъдат за сметка на жесток контрол, защото България е на първо място в Европейския съюз по сърдечносъдови заболявания и съответно смъртност от тях. И ние тази кауза я правим заради хората, те са по-важни от всичко останало - и от инвестиции, и от работни места".

Водеща: Да разбирам ли обаче, че в тази ситуация вие бяхте по-хард настроеният, по-твърдо настроеният, а премиерът по-диалогично, по-меко настроеният?

М. Найденов: А, не, напротив, по-хард беше премиерът, защото точно той им е обяснил, аз четох стенограмата от Министерския съвет, включително... нали, той предложи тези драконовски мерки и им каза, че цялата сила и строгост и на закона, и на държавата ще се стоварят върху тях, ако се опитат по някакъв начин за пореден път да минат встрани. В края на краищата, ако те искат да правят нещо друго, не с мляко, да не се кръщават мандри, да нямат претенциите... и, нали, те казват "ами ние правим експорт". И аз казвам "какъв експорт правите на нещо, което кръщавате бяло саламурено сирене, и то отива навън, и когато вземат и го изследват... я си представете, че някой го изследва в немска лаборатория и се окаже, че вместо прекрасното бяло българско саламурено сирене е някаква палмова... някакво палмово изкушение"?

Водеща: Добре, хайде няколко думи да кажем и за зеленчуците, защото...

М. Найденов: А, и сама да добавя няколко... тъй като това, от една страна, е свързано със здравето на хората, от друга страна, аз защитавам, и за мен е по-важно, ще го кажа за първи път, нямам право на пристрастие, но ще го кажа - по-важни са българските животновъди, българското животновъдство, защото за това, че не купуват млякото, а купуват палмата, ние караме нашето животновъдство до крах. А когато обикаляме и в Катар, ето, сега бях в Саудитска Арабия, те търсят българските агнета, българските телета, българските млечни, но не палмови, а млечни продукти. Затова това е втората ми мисия, ще защитим този сектор. Ние им дадохме и допълнително финансови средства, за да ги стабилизираме, и ще продължим да ги пазим, задължавайки същите тези, които искат да правят палмата, да имат договори, и там ще бъдем неотстъпчиви, договори с българските животновъди. И ако те решат да правят палма, трябва да платят обезщетение за това, че не са изкупили млякото от българските животновъди. Така че това е другият контекст на тази наредба.

Водеща: Добре, няколко думи за зеленчукопроизводителите, защото мисля, че преди няколко дни един столичен вестник си беше направил един умен експеримент, за да установи, че всъщност от клона до сергията част, голяма част от зеленчуците се оскъпяват с до 200 процента. Как се случва тази магия?

М. Найденов: Ами знаете, че българите са най-добрите магьосници и в буквалния, и в преносния смисъл, май че наистина. Така, най-добрите илюзионисти в света са българи и очевидно това ни е вродено - да правим тези магии. А сериозно на въпроса, коментирахме тази тема само преди два дена, тоест в деня на това, което се случи в Дъбене. Следобед бяхме с вицепремиера Цветанов и при производителите на череши в Кюстендил точно по този повод, защото влизаме в сезона на черешите и няма как те да ги продават примерно за стотинки, а пък ние да ги купуваме като крайни потребители за левове, и то много левове. И това не касае всъщност само черешите. Въпрос на контрол, разбира се. Не знам защо всички очаквания са насочени към Министерството на земеделието. Не сме ние контролният орган по веригата ценообразуване. Разбира се, плащане на съответните данъци, регистрация на съответните търговци, но това, което се прави в момента, е, първо, ние оповестяваме и... системата за информация на Министерството на земеделието работи много добре. Няма да е нескромно да кажа, че тя е може би и част от това да можем да имаме нормални цени по Великден, по Коледа, те бяха първата Коледа и първият Великден с нормални цени, защото хората могат да се информират. Аз използвам случая от вашия ефир да им кажа: нека да гледат по-често на страницата на Министерството на земеделието. Там ще видят цени. Какви са всъщност реалните цени? Мисля, че българинът много бързо може да си направи сметката. Другото е проверки, засилени проверки. Ние проверяваме като институция и всъщност помагаме на земеделските производители в борбата им с тези фантоми, тези прекупвачи, които наистина на техния гръб печелят, но тук разчитаме, работим много добре с полицията, икономическа полиция, с колегите от НАП. И тези съвместни проверки трябва да извадят спекулантите от пазара. Разбира се, последното, според мен то е най-важното - ние като потребители да не посягаме към първото, което ни се мерне на очи, защото... някои пробват.

Водеща: Така е.

М. Найденов: И има една поговорка. Тя е малко, така, по-грубичко звучи, но някои казват цената според будалата. Нека да не бъдем будали...

Водеща: Да не бъдем будали.

М. Найденов: ...ние, крайните потребители. Така че това е моят призив.

Водеща: Последен въпрос. Моля ви, съвсем кратък отговор. Предполагам, че изгаряте от желание да тръгнете към Пловдив да местите министерството в Пловдив.

М. Найденов: Прекрасен град. Прекрасен град е Пловдив.

Водеща: Да. Прекрасни хора.

М. Найденов: Прекрасни хора. Пловдив и не само Пловдив заслужават да имат своите държавни администрации, говоря национални държавни администрации. Аз си мисля, че ние ще стартираме с Агенцията по рибарство и екокултури, чиято работа не е в София. Категорично това го казвам и тук няма популизъм. Както и Агенцията по лозата и виното. Самото министерство, цялото, няма как да се случи поне на този етап, защото тук е Държавен фонд "Земеделие" с разплащателната агенция. Те са акредитирани. Работим с милиарди годишно. Но това е огромна администрация с теми. Това няма как да се случи, а то е основното, тоест Министерство на земеделието всъщност е един вид второ социално министерство, защото тези огромни суми отиват към земеделските производители. Но имаме модули, които могат да отидат. Примерно имаме служба за съвети в земеделието. Е, тя... Няма много земеделци в София, мисля си, че в Пловдив тя ще е първото, което ще отиде. Така че начало на тази децентрализация... нека да не очакваме, че ще стане с магическа пръчка, но определено трябва да се случи и някой трябва да даде старта на това.

Водеща: Добре. Благодаря ви за този разговор. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов беше гост в последните минути от "Денят започва" за тази седмица.

Сподели в: