Браншови организации от дърводобива и дървопреработката, представители на КНСБ и КТ Подкрепа и на държавата се обявиха за общи мерки против сивата икономика в горския сектор. Това стана по време на среща в Министерство на земеделието и храните, на която за първи път беше представен анализ на тенденциите в дърводобива в държавните горски територии, изготвен от дирекция „Развитие на горския сектор” на МЗХ. Целта на форума бе да се набележат мерки за решаване на проблемите при извършването на дърводобив, свързани с прилагането на нормативната уредба, контрола и осигуряването на финансиране.
„Всички трябва да работим заедно като партньори срещу сивата икономика, защото тя не дава шанс на тези, които влагат усилия и средства за спазване на правилата, да останат конкурентни. Ако не укрепим дърводобива, който е най-слабото звено по веригата, губим целия сектор”, подчерта заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов. „Нашата отговорност като администрация е да успеем да балансираме по един разумен начин от една страна интересите на всички участници в управлението и осъществяването на горско-стопанската дейност, а от друга- интересите на обществото за гарантиране на екосистемните ползи от гората. Няма сеч, която да е само по икономически причини. Дървесината трябва да излезе от гората по лесовъдски обоснован начин, като с нея се цели подобряването на състоянието на гората, което има главно значение за обществото”, подчерта заместник-министърът.
Необходимостта от съгласуване на политиките с всички заинтересовани страни в сектора с цел намаляване на незаконната дейност в горите бе приветствано от депутатът Румен Желев, член на парламентарната група по земеделие и храни, който също присъства на срещата.
Изпълнителният директор на ИАГ инж. Тони Кръстев информира, че са подготвени съвместни инициативи с други държавни институции с цел по-голяма прозрачност на сектора и намаляване на дела на сивата икономика. „Разчитаме на Вашата подкрепа на усилията ни за по-ефективен контрол и справяне с незаконните практики в горските территории. Ще проверяваме всеки подаден сигнал за нарушения, в това число и по отношение дейността на нашите служители, за да можем да постигнем едно устойчиво управление на горския сектор”, подчерта инж. Кръстев.
Анализът на дирекция „Развитие на горския сектор” обхваща периода от 2007 г. досега, като включва тенденции при добива на дървесина, както и данни за средните цени за добив на дървесина в съотношение към минималната работна заплата в страната и съпоставка с цените за добив на дървесина в съседни страни. Един от основните изводи е, че промяната на минималната работна заплата не е повлияла на цената на дърводобива, като тя се запазва на устойчиви, непроменени практически нива в последните 8 години, съизмерими с цените в съседните държави. В тази връзка представителите на дърводобивните фирми посочиха при обсъжданията, че имат проблем с намирането на квалифицирани работници на фона на силна конкуренция от фирми, които не сключват трудови договори за наемане на дървосекачи. Това налага, според дърводобивния бранш, засилване на мерките срещу тези, които оперират без да спазват трудовото законодателство. Предложенията са за по-строги изисквания при регистрацията или пререгистриране на всички фирми, които осъществяват дейности в горите. Това да става на база на по-високи минимални изисквания за наличие на модерна техника, съобразена с условията на терена, на който те ще извършват дейността си. От бранша предлагат и диференциране на началните цени за добив на дървесина при възлагане на договори за добив, като те да варират според трудността на добива. От дърводобивния сектор признаха, че често им липсва добра организация при осъществяването на дърводобива, което влияе негативно на цената. В същия контекст беше подчертана важността на наемането на квалифицирани работници за изпълнението на дългосрочинети договори, което налага устойчиво решение. Този проблем в съчетание с липсата на удобни транспортни схеми в малките населени места често води до блокиране на добита дървесина, която няма как да бъде извозена и оползотворена в преработвателната промишленост, посочиха още от бранша.
Предвид на поставените проблеми, на срещата бяха представени възможностите за подкрепа и инвестиции в областта на дърводобивната и дървообработваща промишленост по ПРСР (2014-2020). Заместник-министър Георги Костов подчерта, че тези програмни инструменти са предназначени за бизнеса, а не за администрацията и затова е добре те да се познават, за да могат да бъдат прилагани с цел реинвестиране в дърводобива и модернизиране на добивната техника и производството.