Водещ: Министърът на земеделието и храните – Мирослав Найденов, е наш събеседник в следващите минути. Добро утро, министър Найденов.
Мирослав Найденов: Добро утро.
Водещ: Понякога, за да пестим секунди в новините, за краткост ви съобщаваме само като министър на земеделието. Хората, които се занимават със земеделие, сигурно знаете, ви наричат министър на храните. Това засяга ли ви?
Мирослав Найденов: Не, напротив. Мисля че като министър на храните аз отговарям за много повече хора, едва ли има човек, който не се храни. Така че в кръга на шегата, не се обижда, напротив, гордея се с това. Защото България години наред нямаше министър на храните, години наред, по-скоро по време на целия преход ние слагахме на трапезата си неща, които не би трябвало да бъдат там. Благодарение на това България или българите са най-болната нация в Европейския съюз. Така че това по-скоро ме ласкае, не ме обижда.
Водещ: В дните на равносметка в края на годината, решихме ли вече за себе си, кое е най-важното нещо, което успяхте да свършите през 2011 година? И кое е онова, което трябваше, обаче, не успяхте?
Мирослав Найденов: Винаги има неща, които човек е искал да свърши, но не е успял да свърши. Но нека да започна с това, може би, какво не успях или какво не успях докрай. Искаше ми се по отношение на административната реформа да направим повече. Защото Министерството на земеделието и храните е едно от най-големите министерства, с тежка администрация, доста второстепенни разпоредители. Това са служби, агенции, областни дирекции. Исках да ги направя по-функционални, по-близки до хората. Разбира се, за тази реформа са нужни и финансови средства. И точно заради липсата на тези финансови средства, в тази криза, не успяхме да направим тази мащабна реформа. Надявам се, разбира се, че до края на мандата ние ще успеем да направим това. Да започна с това какво направихме и ще започна от анонса ви за храните. В началото на тази година стартира най-тежката, за мен, реформа и не само за мен, а и според оценката на хората, които познават работата на това министерство в годините назад. Това е създаването на Агенцията по безопасност на храните. Нещо, което не успя да се случи последните 20 години, поради различни причини. Но да не се връщаме натам. Да кажем, че тръгна тази агенция. Аз имах определени притеснения, защото събирахме администрация и експерти от различни министерства, създавахме нов модел, налагахме европейски стандарти. И благодарение, най-вече, на работата на тези колеги, които обикновено са невидими и стоят зад кадър, България успя да се опази тази година и от тежки хранителни инциденти. И нека само си спомним какво се случи в Германия, и с диоксиновата криза, след това истерията, която подлуди Европа с Ешерихия коли. Разбира се, и някои други неща – шапът, който се спря на турската граница и не успя, буквално, да съсипе българското животновъдство. Така че това се случи, хората вече знаят, че я има, обръщат се към нея. Наскоро поисках справка и ми казаха, че на горещите телефони на агенцията 8-9 от всички обаждания, това се случва ежедневно са обективни. Т.е. и гражданското общество свикна с агенцията. Между другото, при социологическите изследвания, които бяха направени, над 80% подкрепят това, което се случи.
Водещ: Всъщност, може би, ще признаем, че агенцията е заработила добре тогава, когато няма обаждания на горещия телефон. Т.е. хората нямат проблеми с качеството на храните и с качеството на предлагане на ресторантите, да речем.
Мирослав Найденов: Знаете ли, едва ли ще бъде... Едва ли това е обективният критерии при този голям пазар, при това разнообразие винаги ще има обаждания, хубаво е, че има обаждания. Т.е. хората знаят къде да се обаждат. Още по-хубавото е, че тези, които нарушават правилата, получават доста тежки санкции и рестрикции. Другата статистика, която ми дадоха по повод масираните проверки за коледните празници, се оказва, че нарушенията са доста по-малко от миналата година или по-миналата. Което означава, че и самите търговци, производители имат много по-голям респект от тази институция. А в края на краищата тя е направена, за да гарантира и безопасността, вече и качеството на българските продукти. Така че това е нещото, което се случи. Аз се радвам, че то работи до момента добре. Другата голяма реформа, това е реформата в горския сектор. Ето вие казахте, земеделие и храни, но нека да добавим и горите. Защото горите са хубавото национално богатство, което имаме в момента. 1/3 от територията на България са гори. И тази реформа беше необходима да се направи, за да гарантира, че тези гори ще останат за поколенията след нас. Да гарантира, че този ресурс, който е в тях, ще бъде използван по най-добрия начин.
Водещ: Промените в Закона за горите са актуална тема в момента. Вчера вие ги защитихте като полезни за туризма, за развитието на населените места и за работните места в тях. Обаче природозащитниците казват – скандалното премахване на процедурата за промяната на предназначението на горите при строеж на писти и лифтове, ще лиши хазната от поне 50 млн. лева.
Мирослав Найденов: Не, няма да лиши от абсолютно нищо. Разбира се, те имат право на своето мнение. Аз трябва да призная, че когато правихме новия Закон за горите, който между другото, преди около половин година влезе в сила, тогава ние отидохме от едната крайност в другата. От крайността в това, че предния закон позволяваше тези заменки, тези безчинства в горите до това да доведем до такива рестриктивни мерки, които да не позволяват развитието на абсолютно нищо в горите. А в случая и спи-туризма и планинския туризъм се нуждаят от тези съоръжения. Аз ще дам пример, че в прекрасните Швейцарски Алпи, прекрасните, ако щете Австрийски Алпи и другите планини, съоръженията са стотици пъти повече отколкото в България на същата площ като територия, нищо не е станало с тези планини. Хората нямат този проблем. Трябваше да намерим този баланс и този компромис, и мисля че с внесените вчера в Министерски съвет, промени, това се случва. Като тук дебело държа да подчертая – не се променя собствеността. Т.е. този горски фонд, а това са съвсем малки територии, върху които трябва да бъдат изграждани примерно, даване на сервитути за ски-влекове и подобни съоръжения, земята под тях остава държавен горски фонд.
Водещ: Каква полза обаче, от това, че държавата има гори на хартия? Гори, които ще бъдат изсечени, за да се построят съответните съоръжения?
Мирослав Найденов: Вижте, България има достатъчно гори. По данни на Евростат дърводобива в България за последните години, е намалял с 34%. А в същото време експанзията на горите или това, че горите превземат нови територии поради това, че не се сече и то говоря дори санитарната сеч не се изпълнява на минимума, отидохме наистина от едната в другата крайност. За това казвам, че трябва да се намери, трябва да се намери баланса. Между другото, тук поискахме и аз и за това помолих колежката си – Нона Караджова, да де становище на Министерски съвет. За нас важното мнение на Министерство на екологията, то е че няма абсолютно никаква опасност за нарушаване на биоразнообразието, биоравновесието и т.н. Вижте, ние живеем в много тежка криза. Тези малки населени места около планинските ни курорти се нуждаят от свежа инвестиция, от работна ръка. Ние като хора, като живеещи в България също искаме да се радваме на тези планини и то да се радваме, ако щете като ски-туризъм...
Водещ: Чухме вече тези аргументи от вас и нашите слушатели ги чуха още вчера. Всъщност кой написа тези промени в Закона за горите, за да затворим този въпрос? Питам ви, защото преди 2 дни по „Хоризонт” бившия заместник-министър на земеделието – Георги Костов, каза че пишещите промените не са тези, които са написали закона. И че всъщност това е реакция на страхливи и зависими хора.
Мирослав Найденов: Вижте, аз имах много сериозен разговор с господин Костов. Тъй като в момента той е председател на Селскостопанската академия и общо взето, той няма касателство към горите. Той имаше касателство в качеството му на бивш заместник-министър. И той беше автор на законопроекта, който вече е и действащ закон. Т.е. тези рестрикции ги въведе той, нормално е той да се опитва да ги брани. Тези, които са ги писали са неговите доскорошни колеги от Изпълнителната агенция по горите, а там има прекрасни експерти. Разбирате, че Костов не е седнал сам да напише закона. Същите експерти, които са му помагали на него в писането на този закон, са писали и тези поправки. Аз самия не съм горски специалист, не съм лесовъд, няма да влизам в тази тясна полемика. Ще кажа само, че смятам, че намерихме добър баланс, компромисно решение. В края на краищата, бъдещето ще покаже дали това е така.
Водещ:Да отидем към земеделието. Преразглеждането на политиката за подпомагане на различните сектори, ви докара тракторите в София преди 10 дни. Днес зеленчукопроизводителите казват – доволни сме, но това, което ще получим за първи път е капка в морето и сочат статистиката. В България само 15% от плодовете и зеленчуците са местно производство, 85% са внос. В съседна Сърбия 100% местно производство, с изключение на цитрусите. Възможна ли е земеделска политика, която да обърне тази тенденция?
Мирослав Найденов: Няма да се съглася малко със сръбската статистика, българската е вярна. Няма 100% в Сърбия, но това е техен проблем. Прави са за това, че за първи път получават помощ и то точно заради това и те, и преди дни го казаха същото животновъдите, които само преди седмица получиха над 90 млн. като субсидии. Искахме да промени това статукво, според което статукво единственият сектор, който получаваше лъвския пай, беше зърнопроизводството. Стигна се до там, че ние имаме в момента 3 пъти повече зърно отколкото е необходимо за зърнения баланс, изнасяме го. В същото време внасяме над 80% от млечните си, плодовете, зеленчуците и така...
Водещ: Така е, обаче, министър Найденов, с такъв тип подпомагане, колко години ще ни трябват, за да престанем да ядем македонски ябълки, гръцки и турски домати и смилянски боб от Китай, с извинение?
Мирослав Найденов: Ще ни трябва време. А колко време, това ще покажат самите производители. Защото ние създаваме в момента условия, за да бъде този сектор, защото специално говорим за зеленчукопроизводството, да бъде перспективен. Надявам се да се случи. Разбира се, това ще се случи не само заради мерките, които ние взимаме на национално ниво. Знаете, че с реформите в общата селскостопанска политика и нейния бъдещ период от 2014 до 2020 година се предвиждат подобни огледални мерки и на европейско ниво. Защото всички отчитат в Европа, че тази система, която действаше от 2007 година и ще действа до 2013 година, облагодетелства един-единствен сектор и това доведе до проблем в целия ЕС.
Водещ: Споменахме тракторите преди малко, ще успеете ли да започнете изплащането на субсидиите за площ през януари, както обещахте, за да не се възобновят протестите?
Мирослав Найденов: Разбира се, аз разговарях с колегите от Държавен фонд „Земеделие”, прави се всичко необходимо. И това ще се случи. Имаме и ние поучихме всъщност, оценка и то най-високата оценка за новия слой – ортофотокартата на България, вече на 100%. Така че имайки този инструмент, обработват се в момента данните, имаме финансирането и се надяваме да го получим в началото на следващата година. Така че няма причина.
Водещ: Болен и все още неизяснен, според мен, въпрос. През 2012 година земеделците ще плащат ли намален акциз на горивата?
Мирослав Найденов: Има получена нотификация.
Водещ: Да.
Мирослав Найденов: Казах и на тях, и на медиите. Тя се администрира, разбира се, тази нотификация от Министерство на финансите. Става въпрос за издаване на бонове, срещу които ще се получава гориво с намален акциз. От данните...
Водещ: Ще се получава ли е въпросът?
Мирослав Найденов: Вижте, това което знам и аз, отново повтарям, не се администрира от администрацията на Министерство на земеделието, е че това ще случи. Така че не мога да отговоря, задочно, от името на Министерството на финансите.
Водещ: Понеже тази опция не фигурира в Закона за акциза и данъчните складове, ваш експерт в началото на декември каза, че министерството е изготвило поправки в 2 закона, в този закон – за акциза и данъчните складове, и другия за подпомагане на земеделските производители, е предоставило информацията на Министерството на финансите. Но се очакваше преди края на годината тези промени да бъдат внесени от народен представител, за да бъдат придвижени максимално бързо. Вие имате ли информация къде, по административното трасе, се забави това?
Мирослав Найденов: Не мога да ви отговоря къде точно. Аз също имах уверение, включително и от председателката на бюджетната комисия, от депутатите от земеделската комисия, които също следят въпроса, че това ще се случи по тази начин, за да се спести време. не мога да ви отговоря на момента, не следя тази процедура докъде е стигнала.
Водещ: Още един въпрос, който касае взаимоотношенията с Министерството на финансите, поглеждаме отново към храните в един по-различен ракурс. Дългоочаквано случване – хранителните банки. Има ли някакви новини от финансовото министерство за ДДС върху храните, които бизнесът би дарявал?
Мирослав Найденов: Това, което знаем е, че се работи по въпроса и то, защото задачата е поставена лично от премиера Борисов. Аз имах няколко разговора с него. Това, което знам от него, разбира се, знам го и от колегите от финансовото министерство, че в момента те правят модели, разработват модели и ги проиграват, за да видят дали има възможност по някакъв начин, случвайки се това и махайки ДДС-то върху дарените продукти, да бъдат изградени схеми за ДДС измами. Мисля си, че в момента, в който те са готови, те ще дадат отговор. Аз лично се надявам той да е „Да”, защото ние наскоро заедно с министър Тотю Младенов, с министър Трайков дарихме на социалните домове не малко количество млечни продукти. Там също стоеше този въпрос.
Водещ: Всички знаем колко са необходими тези хранителни банки, защото има много гладуващи хора. И еднократни актове на дарение, колкото и да са благородни, всъщност не решават проблемите. Това е процес, който трябва да бъде постоянен и би могъл да бъде, сочи световната практика, само че трябва да се реши проблема с ДДС-то, за да бъдат мотивирани фирмите.
Мирослав Найденов: Без да звучи като някакво оправдание от моя страна, това което от се иска да се направи – структурата на тези хранителни банки, да се подаде логистиката, отдавна вече е направено. Ние работим много добре и с неправителствените организации, които желаят да организират този проект. Разбира се, последната дума ще я има Министерството на финансите.
Водещ: Министър Дянков. Последно от вас, защото времето започна да ни притиска. Най-важното нещо, което трябва да се случи през 2012 година? Казахме, през януари подготвяте и ще започнете плащанията на площ, още?
Мирослав Найденов: Това ще се случи. Това са неща, които са в своя график. Това, върху което, разбира се, ще акцентираме, аз го обявих, използвах и вашия национален ефир, за да го кажа, но следващата година ще бъде годината на животновъдството. Дължим много на този сектор, той е традиционен за България. Ще работим за българските животновъди, разбира се, и българските зеленчукопроизводители. Нека да не ги изреждам всичките, за да не се почувстват някои ощетени. Другото – по отношение на храните, ще се съсредоточим, знаете че миналата година беше годината на стандартите. Сега ще се съсредоточим, най-вече върху безопасността и то върху тежки опити за заобикаляне на законодателството, които могат да увредят нашето здраве. Така че това са акцентите. Надявам се, годината, въпреки песимистичните прогнози...
Водещ: Дайте пример за най-арогантно шмекеруване на хората, които произвеждат храни в момента?
Мирослав Найденов: Вижте, имаше и наскоро, включително и репортажи със скрити камери на ваши колеги, журналисти. Виждате какво се случва в стотиците хиляди заведения за обществено хранене. Просто са много, ние нямахме до момента този ресурс. Но работи Центъра ни за оценка на риска върху това къде да съсредоточим усилията си, за да може да парираме тези опити за злоупотреби. Тъй като каквото и да правим по хранителната верига – хранител-преработвател, ако отидат в една кухня нещата и те бъдат опорочени при ниска хигиена, при продукти с неустановен произход, несъхранявани както трябва, риска за здравето на хората е много голям. Там ще съсредоточим усилията си.
Водещ: Надничането в кухнята, винаги е приятен процес.
Мирослав Найденов: Ще трябва да надничаме, защото факта, че дори зад лъскавите витрини на много скъпите заведения, нещата в кухнята, и това го казвам най-отговорно, не отговарят на това, което виждаме отпред.
Водещ: Ангажимент на Агенцията по храните. Успех ви желая през следващата година. Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.