Водеща: Земеделският министър Васил Грудев ни е на гости. Толкова много теми... Да започнем обаче от проблема с доматите, проблем и за производителя, и за тези, които консумираме. Полският домат – „умен и красив, но евтин и корав“. Заради вноса цената на българския розов се срина. Има ли изобщо българско производство от домати или всичко е полско, което е по-евтино и което е трябвало да пътува към Русия, но заради наложеното ембаргото идва насам и така убива родното производство. В интерес на истината всяка година производителите на домати в България имат невероятни проблеми. По никакъв начин държавата не ги подкрепя. Едни хора влагат усилия, нерви и много пари целогодишно и тогава, когато трябва да ожънат реколтата, получават нищо.
Васил Грудев: Знаете ли, искам да допълня, че тази година ситуацията е доста по-тежка и тя е свързана и с руското ембарго, което така или иначе се появи. И тази година това касае не само доматите, ами касае и голяма част от пресните плодове, които в момента се прибират, и реализацията им ще бъде много по-трудна.
Водеща: Вие какви домати си купувате, извинявайте - полски или български? Как ги подбирате изобщо доматите?
Васил Грудев: Аз лично търся само българския домат, и то единствено заради вкуса.
Водещ: И сега ви е по-евтино вече, защото цената се е сринала?
Васил Грудев: Така се получи, да, но тук е ролята на държавата в момента. Аз искам да ви припомня, че за съжаление още с втория ми ден, откакто стъпих в Министерството на земеделието, дойде руското ембарго, след което аз изисквах една спешна среща на министрите на земеделието от Европейския съюз (ЕС). Тази среща ще се състои на 5 септември в Брюксел, на която ние ще обсъдим мерките, които можем да вземем. Разбира се, като блок, разбира се като Европейски съюз.
Водещ: Какво може да се направи? Четох за някакви 125 милиона за всички. Ние колко милиона от тези 125 можем да получим, за да се подпомогнат хората, защото и градушки ги удряха, и наводнения?
Васил Грудев: Абсолютно е така.
Водеща: Добре де, българският домат отива ли в Полша, щом полският идва в България?
Васил Грудев: Не.
Водеща: Защо се спасява полският домат, пласирайки се?
Васил Грудев: Българският домат няма как да отиде в Полша, защото той би се оскъпил още повече, съответно много трудно би се реализирал на полския пазар, но това, което ние ще предприемем като мерки за компенсация, е не само да обезщетим преките загуби от ембаргото, които за нас няма да бъдат кой знае колко големи - в рамките на 5-10 милиона лева. Това са нереализирани договори, които вече са сключени с Русия. Но за мен по-важната тема е обезщетението на нашите производители за косвените загуби.
Водещ: Да, за това говорим.
Васил Грудев: Това е една от косвените загуби и тя е не само за домата. Вие се фокусирате върху домата, но това важи и за прасковите, това важи и за сливите, това важеше и за черешите. Косвените щети са тези, които ще бъдат повлияни от този срив на цената на пазара.
Водещ: Колко пари ще искаме за нас, само това да уточним?
Васил Грудев: Толкова, колкото е необходимо.
Водещ: Колко? Още не се знае?
Васил Грудев: Няма как да знаем на този етап, тъй като ситуацията на пазара е динамична, но ние ще настояваме за обезщетение, свързано със загубите от спада на цената.
Водещ: И хората ще ги получат?
Васил Грудев: Да.
Водеща: 1,20 лева на борсата, което означава, че към магазина или сергията ще получи своето търговско повишение. А една жена, която се опитва на борсата на Първенец, Пловдивско, да пласира 600 килограма продукция, казва, че цената й тръгва от 20 и стига до 70 стотинки. Не разбирам - хем е евтин полският домат и убива българското производство, хем българският е много евтин и не може да върне вложеното в него.
Васил Грудев: Вижте, пазарът е много трудно да бъде регулиран по някакъв начин, още повече, че тук говорим за внос от страни от ЕС. Но ние имаме достатъчно механизми да наблюдаваме цената на пазара и при резки сривове в тази цена, да използваме инструментариума, който е наличен на ниво ЕС.
Водещ: Чакаме тази среща, за която казахте – септември, да видим резултата.
Васил Грудев: След 5 септември, като нашата позиция ще е косвените щети да бъдат обезщетени.
Водещ: Добре. Сега една друга тема, за която знам, че много повече е в час заместника ви Георги Костов, който отговаря за горите. И вчера в нашия ефир, във връзка с убийството в Ботевград стана дума - професор Михаил Константинов алармира за масова сеч на много места, над сеч дори – 5:1. В някои райони хората забелязват 10:1. Какво се прави и какво може да се направи, за да се предотврати кражбата на българска гора?
Водеща: И ще правите ли проверки по този въпрос, защото дотук фактите сочат, че покровителството за незаконна сеч стига до най най-високите етажи?
Васил Грудев: Абсолютно сте прави с тези констатации и знаете, че обществеността е изключително чувствителна по всяка тема, свързана с горите. Но тук механизмът е само един – само контрол. Освен контрола, няма какви други стъпки да бъдат предприети. Водеща: Тези, които трябва да контролират, участват - твърди се. И във вашите, и в ръцете на така наречените „правораздавателни органи“ е да се прекрати това.
Васил Грудев: Миналата седмица аз смених изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и се надявам, че след тази рокада ние наистина ще засилим контрола, тъй като говорейки за горите, ние трябва да имаме два приоритета – опазване на горския ресурс и от друга страна - ефективно и ефикасно използване на този горски ресурс. Това са двата приоритета, които ние трябва да комбинираме, за да намерим оптимума за използване на този потенциал. Но наистина бих ви посъветвал да направите едно интервю с моя заместник, който е изключителен специалист в материята.
Водещ: Канили сме го. В час е и с варварската сеч, която не знам дали е спирала. Един друг проблем, една интрига по-скоро разтърси преди няколко дни Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Не сме се занимавали с нея - това е специфична дейност, засяга рибарите. Обаче се оказа, че там е вилнял уволненият вече Майдън Сакаджиев с едни назначения от страна на „Движението за права и свободи“ в юридическия отдел. Уволнявани са страшно много хора по безумен начин, твърдят те, по „мутренски“ начин. „Ще стане страшно, ако те видят шофьорите на шефа“, някакво преследване по етажите, мигновено спиране на карти за мобилен телефон, изземване на компютъра.
Водеща: След репортаж на Ева Костова от предаването „Събуди се“, което се занима с тази тема, случайно или не, след това беше отстранен въпросния назначен от ДПС директор на агенцията.
Водещ: Майдън Сакаджиев.
Водеща: Заради тези разкрития ли беше отстранен той или по някаква друга причина?
Васил Грудев: Не само. В момента, в който аз стъпих в Министерство на земеделието, така или иначе, аз обявих, че ние ще направим пълен анализ на дейността на абсолютно всички изпълнителни агенции. Да, ИАРА е сравнително малка като обем служители, тя е малка и като оперираща с европейски средства. Сравняваме с голямата Програма за развитие на селските райони, което е над 3,2 милиарда. Така че това е самата истина и фактите са такива, че само през изминалата година - давам ви прост пример - от 200 души на ниво централно управление 100 са сменени. Аз много трудно мога да намеря обяснение, кое е наложило…
Водещ: Обяснението е, че тези хора в последния момент се уволняват и заменят, за да останат на работа, на хранилка верни кадри и да си получават заплатите, дори и на най-ниска позиция.
Водеща: Така ли е било?
Васил Грудев: Това е много трудно да ви го потвърдя, тъй като нямам факти. Аз ви казвам само, че повече от половината експертен състав е бил подменен в рамките на миналата година. И знаете ли, много е трудно по този начин ние да създадем професионална администрация, а без професионална администрация ние няма как да действаме нито в темпове на добро усвояване на еврофондовете, което е основната цел на Изпълнителната агенция…
Водеща: Проверихте ли дали тези сменените са членове на ДПС и свързани с ДПС?
Васил Грудев: Не.
Водещ: Назначените, новите?
Васил Грудев: Не, аз нямам тази възможност да влизам в толкова детайли.
Водеща: Те, ако са експерти, няма нищо лошо да са членове на която и да е партия. Въпросът е дали на принципа „член на ДПС“ се назначават хора в агенция, в която би трябвало да се търси експертиза.
Васил Грудев: Абсолютно. Много ми е трудно да ви обясня, и аз лично за себе си нямам реален отговор какво налага от 200 души числен състав 100 да бъдат подменени в рамките на миналата година.
Водещ: Като казвате, че трябват хора и експерти, ще загубим ли всъщност… вярно ли е - 1 милиард по селската програма? Това засяга много хора, звучи специфично - Програма за развитие на селските райони защо е толкова важна и ще загубим ли огромна сума?
Васил Грудев: Ами, не е никак маловажно. Програмата за развитие на селските райони, заедно с Европейският фонд за гарантиране в земеделието – това са инструментите, които са управлявани от Държавен фонд „Земеделие“. От март месец миналата година обаче Министерството на земеделието и храните се опитва да проведе курс и да избере сертифициращ орган на Разплащателната агенция.
Водещ: Понеже е специфично - каква е опасността и какво трябва да се преодолее?
Васил Грудев: Опасността е към настоящия момент, повече от година и половина няма избран сертифициращ орган на средствата, които са изхарчени от фонд „Земеделие“. Към този момент тези средства…
Водеща: Какво точно означава това? Година и половина какво не е направено?
Васил Грудев: Година и половина текат конкурси по закона за обществени поръчки за избор на сертифициращ орган.
Водеща: Какъв е този сертифициращ орган? Какво работи и неговата липса до какво води?
Васил Грудев: Това най-често е една от големите одиторски компании, която е задължително по регламент да сертифицира разходите, които са извършени от фонд „Земеделие“. Тези разходи, които са несертифицирани към настоящия момент…
Водеща: Тоест, то наблюдава, нещо като да ревизира?
Васил Грудев: Заварява сметките на годишна база.
Водеща: Година и половина Държавен фонд „Земеделие“ е направил така, че да няма фирма, която да заверява сметките, тоест да следи и контролира?
Васил Грудев: Година и половина Държавен фонд „Земеделие“ е без сертифициращ орган. По-скоро Министерство на земеделието не успява да проведе търг, с който да избере нов сертифициращ орган.
Водещ: Какъв е резултатът?
Васил Грудев: Резултатът е, че към настоящия момент 1,65 милиона лева са несертифицирани от такъв сертифициращ орган.
Водещ: И какво следва?
Водеща: Какво означава това?
Васил Грудев: Следва, че ако… Аз съм влязъл в контакт, разбира се, с Европейската комисия (ЕК), получил съм отсрочка, но до 30 януари трябва да бъдат заверени и трябва да бъдат сертифицирани тези средства.
Водещ: Ако не се случи?
Васил Грудев: Ако не се случи, те остават за държавния бюджет.
Водещ: Бюджетът покрива това нещо, така ли?
Васил Грудев: Те така или иначе са платени от бюджета.
Водеща: Тоест, няма да бъдат възстановени на бюджета?
Васил Грудев: Те са и възстановени в момента, но няма да бъдат заверени сметките на фонд „Земеделие“ и съответно те ще останат за сметка на бюджета. Това, разбира се, няма да го допуснем.
Водещ: Ще реши ли проблема?
Васил Грудев: Искрено се надявам. В момента тече третата процедура за избор на такъв сертифициращ орган, тя отново е спряна пред КЗК.
Водеща: Защо?
Васил Грудев: Защото има множество обжалвания срещу процедурата, така както е образувана.
Водеща: Конкуренти обжалват?
Васил Грудев: Точно така.
Водеща: Нарочно ли се прави това или има основание?
Васил Грудев: Няма как да ви кажа, но самия факт, че три пъти не можем да проведем една обществена поръчка, говори само за себе си и за капацитета, който липсва очевидно.
Водещ: Ще решите ли проблема? Това са много пари.
Васил Грудев: Много пари са. Няма как да не го реша.
Водещ: Обещавате?
Васил Грудев: Аз нямам друга възможност за действия.
Водещ: Още един детайл. Всъщност животновъдите вчера са сезирали прокуратурата за престъпно бездействие за болестта „син език“. На много хора им звучи аграрно далечно тази тема, обаче две изречения ще ги уверят от едно интервю днес, че проблемът е много голям. Какво казва например директорът на Центъра за оценка на риска към Българската агенция за безопасност на храните: „Син език“ пълзи със 70 км на седмица, заразата е поразила 3450 животни. Предава се чрез кръвосмучещи насекоми и всъщност само шест области в България са без огнища на вируса.“ Умрелите животни са 3400, 1780 са стада овце - страшен бич.
Васил Грудев: Абсолютно. И тук ситуацията е драматична. Аз още от миналата седмица съм създал кризисен щаб за борба със „син език“. Но там проблемът е, че първият случай на „син език“ е констатиран края на месец юни тази година. До средата на месец юли вирусът вече е прехвърлил Стара планина. Ние все още не говорехме за това нещо, то се криеше.
Водеща: Как се криеше?
Васил Грудев: Имаше изявления, че няма проблем със „синия език“.
Водеща: Криело се е публично? Защо? За да не какво? Не разбирам каква е била причината да се крие.
Васил Грудев: Предполагам е бил подценен въпроса, но наистина - към настоящия момент имаме 22 области, които са засегнати със „синия език“.
Водещ: 22 области? Само 6 са наистина незасегнатите?
Васил Грудев: Точно така.
Водеща: Освен преките загуби, което е страхотна трагедия за всеки един човек, който изкарва прехраната си по този начин, това как ще се отрази на потребителите? Например на икономиката как ще се отрази?
Васил Грудев: Първо искам обаче да внеса много ясно уточнение - „синият език“ по никакъв начин не създава опасност за хората, по никакъв начин няма опасност нито от предаване на този вирус чрез мляко, чрез месо или чрез какъвто и да е продукт…
Водещ: Ако се консумира месо от умряло от заразата животно?
Васил Грудев: Няма абсолютно никакъв …
Водещ: То яде ли се животното?
Васил Грудев: Разбира се, животното не се яде. То веднага се извозва в екарисажа, но говоря, че заразата не се предава нито през мляко, нито през месо. Така че нека потребителите, от тази гледна точка поне, да бъдат спокойни. Но наистина ситуацията е драматична за животновъдите. Ситуацията е такава, че първо от това ще ни бъдат нанесени щети, чисто компенсационно, за обезщетяване на фермерите, за загубите, които те търпят. От друга страна обаче, ние може би в началото на следващата година трябва да преминем към масова ваксинация на всички села.
Водеща: Защо не се направи това по-рано това?
Васил Грудев: Защото очевидно е изпуснат момента.
Водещ: И за месец и половина от Ивайловград, от едно първично огнище, това нещо покосява животните в цялата страна?
Васил Грудев: За половин месец - от 30 юни до 18 юли, вече заразата е прехвърлила Стара планина. Към 1 август имаме 20 обхванати области в страната. Да, в момента леталитетът на жиевотните не е толкова голям и нека да кажа, че той касае предимно овцете - те са засегнати от болестта, но ситуацията категорично…
Водещ: Тук пише 1780 стада животни.
Васил Грудев: 3400 са умрелите към момента животни. 1700 са стадата, в които има констатиран поне един случай на „син език“, но ситуацията е изключително драматична за нашите животновъди. Ситуацията дълго време е била подценявана, защото ако още на 30 юни се бяха взели мерки за ограничаване на тази зараза в Хасковско и Кърджалийско чрез едни доста по-прости мероприятия с кръгово ограничаване на болестта, в момента тя нямаше да се разпространи.
Водещ: Много ваши колеги се оплакаха, че в последния момент са правени или обществени поръчки - знаете за скандалите с на тъмно, в последния момент уволненията на „Пирогов“ например, ремонта на Зимния дворец. Има ли при вас такива мини или някакви бомби със закъснител?
Васил Грудев: Абсолютно.
Водещ: Има? Какво например?
Васил Грудев: Абсолютно, аз съм ги спрял. Всички обществени поръчки, които така или иначе изглеждат доста завишени за доста дейности, които са предимно свързани с анализ на функционирането на дейността на една дирекция в министерството.
Водещ: Плащат се пари, поръчка да се анализира дейността?
Васил Грудев: Стартира се обществена поръчка, да - да се анализира дейността на дирекция, която е вътре в Министерството на земеделието.
Водеща: Колко пари струва това?
Водещ: Давам 1000 лева на някой да оцени как работи в нашия отдел лицето „Х“. Така ли?
Васил Грудев: Примерно.
Водеща: Дайте да разберем все пак, защото може би не са 1000. Колко пари са щели да отидат за анализ дейността на дирекция в министерството? Например колко струва…
Васил Грудев: Например 80 хиляди лева.
Водеща: 80 хиляди лева? Да анализираме дейността на дирекция? А колко души работят в тази дирекция?
Васил Грудев: 70.
Водеща: 70 души за 80 хиляди, добре.
Васил Грудев: Които не знам защо не могат сами да си ревизират дейността.
Водещ: Ако е спечелил?
Васил Грудев: Никой не е спечелил, аз съм ги спрял тези поръчки.
Водеща: Но има такава обществена поръчка и е имало намерение някой да я спечели?
Васил Грудев: Имаше обявени доста такива поръчки. Аз съм ги спрял всичките.
Водещ: Кой отдел е трябвало да се оцени за 80 хиляди лева, който е вътрешна структура към ведомството?
Васил Грудев: Примерно „Развитие на селските райони“.
Водещ: Друг пример? Този е достатъчно безумен, но друг?
Васил Грудев: Доста примери мога да ви дам, но ако искате ще ви изпратя…
Водеща: Тук само да уточним тези 80 хиляди за анализ на дейността на отдел в министерството идват от бюджета, или?
Водещ: На министерството?
Васил Грудев: Част от тях идват от бюджета, част от тях са по линия на техническата помощ, която е една от мерките в Програмата за развитие на селските райони.
Водеща: Малко европари и малко държавни?
Васил Грудев: Но това няма никакво значение, тъй като самият предмет на тези дейности някак си е несериозен.