Водещ: Земеделският министър Мирослав Найденов е мой гост сега в студиото на „Здравей, България”. Добро утро.
Мирослав Найденов: Добро утро.
Водещ: Да ви попитам така – вие храните ли се?
Мирослав Найденов: Храня се.
Водещ: Хапвате си.
Мирослав Найденов: Личи ми.
Водещ: Понеже тук през последните дни, седмици, месеци като четем вестници с моя колега Христо и пише – не яжте кренвирши, защото не са от месо, не яжте месо, защото е с вода и сол, и е по-вредно от кренвиршите. Човек ще си каже – хайде, ще ям зеленчуци, те пък с бактерии, после пък се оказа, че не са. Така се обърква всеки нормален човек, откъде да отиде и да си купи нещо, което да не е вредно за здравето.
Мирослав Найденов: Първо да уточня, че всичките тези неща, за съжаление, ги ядем 20 години. В последно време започнахме да говорим и да вадим на бял свят какво ядем ние, какво ядат нашите деца, нашите родители. Така че тази тема е отворена и не трябва да спираме. Аз благодаря и на медиите, а и на вас в частност, че наистина давате възможност в ефир да говорим за тези неща, защото факт е, че българинът яде недобра храна. Факт е, че това е може би една от причините ние да бъдем на първо място по заболеваемост в Европа. И за това ние сме съсредоточили и ресурс, и усилия в тази посока, и ще продължаваме да показваме на потребителите какво консумират, ще продължаваме да се борим за това, ние като потребители да имаме правото на избор. И както вие казахте, ако ядем кренвирши със соя, да знаем, че тези кренвирши са със соя. Те са там, малко по в страни на щанда и са обозначени, че са със соя, а другите, които не са ...
Водещ: Да, но не седят така нещата. Кренвиршите със соя са в средата на щанда, а малко по в страни или малко по в дясно са тези със стандарт „Стара планина”, за които хората също не вярват, че са от месо.
Мирослав Найденов: Не, от месо са категорично. Това е категорично. Контролът по отношение на стандарта „Стара планина” наистина е драконовски и там мога да гарантирам, че са от месо. Но вижте, въпрос на предлагане и търсене е. Ако се търсят по-евтините, нормално е търговците да сложат по-евтиното по-начело, за да може да привлича клиента. Както и примерно млечните продукти, тези, които са с палмово масло или растителни мазнини, заменили нормалните животински мазнини от суровото краве мляко, например, те стоят по в страни и са обозначени, че са с растителна мазнина. Но те са по-евтини, нека да е ясно, това съм го казвал много пъти и няма да спра да го повтарям – качествените продукти са по-скъпи, чувствително по-скъпи, защото техните заместители са много по-евтини. Или последната акция, която направихме преди седмица по отношение на пилешкото месо – ясно е, че водата и солевите разтвори са много по-евтини, отколкото самото пилешко месо.
Водещ: Това естествено, че е ясно.
Мирослав Найденов: Ясно е, но трябваше да разбере потребителят, защото когато хващаме, примерно, пилешко месо, пилета или пилешки заготовки с над 50% солеви разтвори – това е измама.
Водещ: Как беше примерно от 10 пилета, колко са с ...
Мирослав Найденов: То не е от 10, бяха взети 14 проби, от които 8 бяха с наднормено съдържание над 50%.
Водещ: Вие ял ли сте такова пиле?
Мирослав Найденов: Сигурно някъде съм ял и аз, тъй като ако отидеш в магазина и ги избираш може да се ориентираш по някакъв начин. Примерно аз самият разбирам и мога да се ориентирам, но не всички са експерти в тази област. Но когато отидеш примерно в някой ресторант или в друго заведение, не знаеш всъщност какво са ти приготвили, може да го усетиш, но отново казвам, ако имаш някаква по-специална подготовка.
Водещ: Нека отидем към тези яйца, които са на масата. Сега яйца да ядем или да не ядем?
Мирослав Найденов: Моите сътрудници, колегите от агенцията по храните ме помолиха да го онагледим, визуализираме, за да могат да разберат хората, че и при яйцата, т.е. виждате ли на всеки продукт, който отидем, откриваме, че се опитват недобросъвестни търговци да мамят. Ще започна първо с това, как мамят по отношение на различните грамажи. При яйцата, както при дрехите, има обозначение ХL,L, S и M.
Водещ: Да, S са малки, а ХL са най-големите яйца.
Мирослав Найденов: Точно така. Но ето един пример, който пак няма да показвам, за да не се вижда, но е обозначено, че е среден размер M , но всъщност яйцата са от най-малките S.
Водещ: Тези би трябвало да са M, ако вярваме на етикета?
Мирослав Найденов: Да, а те всъщност са S, така че лъжат ни в грамажа.
Водещ: А тези какви са?
Мирослав Найденов: Това е още по-опасното. Това са старите печати. Тук става въпрос за друго. Тези печати не се използват, това са старите печати. Те заблуждават, тук не се знае какъв е произходът, защото това не се използва вече, този кръглият старият печат, това са тампонните печати. Това, което се използва, са лазерните печати и те изглеждат така, ето я разликата – едните са от страни, като бар код, а не кръглия печат. Така че, когато забележат яйца с подобна маркировка, трябва да знаят, че тази маркировка някой я е поставил и не се знае при какви условия и не се знае какъв е произходът.
Водещ: Какво може да му има на яйцето?
Мирослав Найденов: Примерно, може да не е съхранявано както трябва, може да произхожда от ферма, в която има определено заболяване. Този печат означава, че не е минало под контрола на агенцията по храните. Докато това е печатът, който се прилага, това е лазерен печат. Направихме го по този начин, за да може фалшификациите да бъдат все по-малко, тъй като поставянето на този лазерен печат е много, много по-трудно.
Водещ: Ето и още нещо, това яйце е замърсено.
Мирослав Найденов: Да, не бива да е така замърсено, защото това е предпоставка, особено в горещите летни месеци за различни ...
Водещ: За ешерихия коли и различни болести.
Мирослав Найденов: Не, тук не става въпрос за това. Но това са поредните примери, че натиснати от конкуренцията на пазара и може би от конкуренцията между самите големи търговски вериги по някакъв начин търговците се опитват да хитруват, на гърба обаче на потребителя.
Водещ: И какво да правим, как да се ориентираме, че това яйце не е ....
Мирослав Найденов: Вижте, чисто визуално.
Водещ: Няма ли някакви мерки?
Мирослав Найденов: Има, аз мога да кажа мерките, но едва ли хората ще носят везни, за да ги измерват. Ето, ще покажа – това по-малкото, а това е доста по-голямото. Това е нормалното с бар кода, с който трябва да разполага. А това е с по-малък размер. А това е със старите печати, които не трябва да се използват.
Водещ: Добре, какво правим?
Мирослав Найденов: Какво прави всъщност агенцията по храните – санкционира, когато търговецът бъде хванат с яйца с подобна маркировка. Те подлежат незабавно на конфискация и унищожение, а търговецът получава съответната санкция. Когато се констатира, че лъжат в грамажа – следва абсолютно същото.
Водещ: Досега колко такива санкции са направени?
Мирослав Найденов: Не са малко. Не мога да ви кажа точната статистика, но тя може да се получи от агенцията по храните колко точно са санкционирате. Ние получихме, между другото, сигнал от браншовите организации, това е и нелоялна конкуренция, че в България има доста производители на яйца, които държат те да имат равнопоставеност при предлагането на пазара.
Водещ: Въпросът е акция някаква дали ще има? У нас винаги така стават нещата, когато има акция за нещо, ето, акция за яйцата, се стягат редиците.
Мирослав Найденов: Те се стягат постоянно, защото не знаят какво следва. Видяхте, че след пилешкото месо в момента се проверяват яйцата по сигнали и на браншови организации, и на потребители. Няма да се спре с това.
Водещ: Убеден ли сте, че ако сега наш екип отиде и си закупи замразено пиле, то няма да се окаже, че е с половин кило по-малко, след като се сготви?
Мирослав Найденов: Аз не мога да дам гаранции, че 100% на пазара няма такова предлагане, но мога да ви кажа, че тези, които ги хванем, биват санкционирани с най-високия размер на санкцията и стоката се конфискува.
Водещ: Какъв е размерът на санкцията?
Мирослав Найденов: До 10 хил. лв. Това е максимално разрешения от българското законодателство.
Водещ: Според вас достатъчно висока ли е тази санкция, като познавате бизнеса, печалбите?
Мирослав Найденов: Не, не е достатъчно висока. И за това ние разчитаме на това, обявявайки фирмите нарушителки, те да имат нарушен имидж или по-скоро да станат публично известни с това, че не са коректни. Ние го направихме това по отношение на тези, които хванахме с птичето месо. Знаете, че винаги се обявява тази информация на страницата на агенцията по храните.
Водещ: Въпросът, който задаваме тази сутрин на хората е, дали можем да бъдем убедени, че когато дадем повече пари за месо, да речем, получаваме месо, качествено месо, вие убеден ли сте в това?
Мирослав Найденов: Аз съм убеден, че качествените храни са по-скъпи и давайки повече за качествените храни, ние получаваме по-високо качество. Така че, нека да направим разлика.
Водещ: Защото хората казват, че и „Стара планина” не е месо.
Мирослав Найденов: Не, не е. Тези, които го казват, или не могат да си го позволят, или имат някакви други причини. „Стара планина” категорично е „Стара планина”.
Водещ: Кренвиршът, на който пише „Стара планина” е от месо?
Мирослав Найденов:Кренвиршът, на който пише „Стара планина” е само от месо и там няма соя. Това е категорично. Или на храна, колбас, това, което е направено. Както и това, което е по БДС сирене, в него категорично няма палмови масла или някакви подобни растителни добавки. Тъй като аз видях във въпросите, които ви зададоха, защо примерно киселото мляко по БДС можело да бъде съхранено до 2 седмици, а по времето на социализма не можело. Отговорът е много просто, защото в момента хигиенните стандарти са други и броят на микроорганизмите в млякото в момента е много, много по-ниско, отколкото например преди 20 години.
Водещ: Това означава ли, че киселото мляко сега е с по-ниско качество, отколкото киселото мляко преди 20 години?
Мирослав Найденов: Киселото мляко по БДС в момента е с много по-високо качество, отколкото преди 20 години, защото броят на микроорганизмите, на суматичните клетки в него е много, много по-нисък. Въпросът е да е по БДС и ние имаме право на избор. Важното е във всичко това, което правим вече две години по отношение на храните – правото на избор на потребителя, той да бъде информиран. А вече другото е въпрос на възможности. Не всички могат, аз знам много добре. На мен ми е ясно, че ние сме в тежка ситуация. Има много хора, които не могат да си позволят БДС примерно за сирене или „Стара планина” за месото.
Водещ:А на много от местата търговците дори не доставят подобни стоки. Аз например не мога да си купя хляб „България”.
Мирослав Найденов: Да, има хляб „България” на определени места, но отново е въпрос на предлагане и на търсене. Има малки квартални магазинчета, то зависи от квартала да кажем, квартали, които не могат да реализират „Стара планина”, защото е чувствително по-скъпо и те няма как да заредят.
Водещ: Кажете за детските градини. Ще призная, че преди ефир казахте, че има сериозен проблем с храните, които доставят търговците на детските градини. Явно там е най-некачествената и най-евтина храна.
Мирослав Найденов:Ние като родители, когато отидем в магазина имаме правото на избор. Т.е. можем да се ориентираме дали да е по-евтино със соя или по-скъпо „Стара планина”. Децата обаче в детските градини нямат този избор. Аз наскоро разговарях със сдружения на родители – „БГ мама”, с Националната мрежа за защита на детето – и те поставят много остро въпроса за това, в детските градини, в училищата да бъдат въведени стандартите на храните, защото това, което констатират нашите служби е, че там наистина се зареждат най-евтините и най-нискокачествените храни. Веднага отварям скоба, те са безопасни, но определено това, което ядат децата от най-ранна детска възраст, е най-некачественото. И за съжаление, те там нямат право на избор.
Водещ: Знаете ли на какво попаднах преди време като репортер в детска градина? Отидох с идеята да проверим млякото, което дават на децата и си мислех, че домакинките го разреждат с вода. Не стигнахме до това, дали го разреждат с вода, защото те им даваха мляко с изтекъл срок на годност преди 2 дни.
Мирослав Найденов: Да.
Водещ: И какво предлагате вие, какво да се направи? Само „Стара планина” ли да бъдат храните там?
Мирослав Найденов: Не, вижте, тук не става въпрос за „Стара планина”, става въпрос за това, ние да въведем определени критерии, на които трябва да отговарят по отношение на съдържанието. Примерно, ако кажем, че съдържанието на колбасите, които се предлагат в детските градини, трябва да бъде еди какво си, не е задължително то да е точно „Стара планина”, но примерно, в него да не е само примерно сланина, или само соя. Или пък млечните продукти наистина да са от мляко. Т.е. да разпишем, че млечните продукти трябва да бъдат от сурово мляко, а не от някакви заместители.
Водещ: Това за всички детски градини ли се отнася?
Мирослав Найденов: Не, аз давам какво всъщност предлагат обществените организации.
Водещ: Дали във всички детски градини, в които всички родители изпращат децата си, имат този проблем, че ги хранят с най-евтините храни там? И голяма работа, че в къщи ти си купил „Стара планина” или хубав хляб, защото ако то ...
Мирослав Найденов:Да, ако то яде 3 пъти на ден в детската градина, а само веднъж вечерно време в къщи, ефектът е никакъв. И за това всъщност тези заболявания се проявяват много рано, примерно диабет, наднормено тегло и то в много ранна детска възраст. И за това ние като родители трябва да работим в тази посока. Трябва да го искаме. То ще ни струва. Тук веднага да кажа, защото много често ме питат, но нямали да стане по-скъпо в детските градини. Сигурно ще стане по-скъпо, но трябва ние като общество да решим, готови ли сме ние да платим за здравето на децата си не като медикаменти
Водещ: Кога, как?
Мирослав Найденов: Аз имах среща с инициативен комитет миналата седмица. Тази седмица ще имаме среща отново. Разговарях по тази тема и с премиера, информирах и него, защото само с усилията на едно министерство, в случая нашето, няма как да стане. Рецептурниците се подготвят от колегите в здравното министерство. Със здравния министър също разговарях. Имам неговото уверение, че ще се работи в тази посока. Амбицията ние е от новата учебна година това да бъде въведено, т.е. да има определени стандарти по отношение на храните в детските градини и училищата.
Водещ: Добре. Искам да ви върна към една тема, която вие засегнахте преди време, за едно словашко проучване, от което стана ясно, че едни и същи уж продукти в страните от Източна Европа са с различно качество сравнено с тези продукти в Западна Европа. Всички сме наясно за кое безалкохолно става въпрос, за кой шоколад без да изброяваме имена. Какво стана? От Европейската комисия май ви отразяха амбициите като че ли да се борите с това?
Мирослав Найденов: Поне такива са индикациите. Аз изпратих писмо до комисаря по здравеопазване и защита на потребителите Джон Дали, в което описах ситуацията. Т.е. цитирах това изследване на словашка неправителствена организация, това, че то не беше оспорено. Забележете, аз направих среща при мен с представители на тези фирми, които бяха посочени, и словашката организация. Те не оспориха самото изследване, а заключенията от него. Но е факт.
Водещ: Кое заключение?
Мирослав Найденов: Казаха, че това всъщност, че са с различни съставки. Примерно ще дам едно безалкохолно много известно, което в старите страни-членки се прави с истинска захар, а тук се прави с изоглюкоза, заместител, и тя е два пъти по-евтина.
Водещ: Това проверено ли е?
Мирослав Найденов: Да, това е проверено.
Водещ:Къде, тук в нашата лаборатория?
Мирослав Найденов: Проверено в изследването на тази неправителствена организация.
Водещ: Въпросното безалкохолно с по-ниско качество ли е в България, отколкото в чужбина при положение, че за цените знаем, че са еднакви?
Мирослав Найденов: Твърдението на производителите е, че качеството е еднакво, но било въпрос на вкусови разлики в старите страни-членки и новите страни-членки.
Водещ: Ако е със захар там, а с глюкоза тук, как е еднакво качеството?
Мирослав Найденов: Аз не можах да получа отговор на едно, тъй като изоглюкозата е два пъти по-евтина от нормалната рафинирана захар, как така няма разлика, но на това трябваше да отговорят те, а не аз. И за това аз написах писмо на комисаря. Получих информация, тъй като беше анонсиран отговор от говорител на комисаря, че всъщност големите компании имат право да предлагат продукти с различно съдържание, те не използват термина качество, тъй като няма дефиниция за качество, с различно съдържание в зависимост от вкусовите предпочитания на страните-членки. Аз, ако го получа официално това писмо, ще питам отново комисаря, има ли дефиниция за вкусови предпочитания, защото има една поговорка и тя не е само българска, че на вкус и цвят приятели няма. Т.е. ако някой може да ми каже какво е вкусовото предпочитание на един българин по-различно от това, примерно, на един австриец.
Водещ: И защо така са решили, че при нас трябва да са с по-евтини продукти?
Мирослав Найденов: Интересът, обаче беше много голям, когато аз поставих въпроса и го коментирах в Брюксел, много голям интерес имаше, включително и от журналисти на старите страни-членки.
Водещ: Четох вчера, че до 10 години ще има много голям ръст на цените на зърното, на пшеницата. Да ви попитам така – да очакваме ли в близките месеци поредно увеличение в цената на хляба, например?
Мирослав Найденов: Ръстът и то не само на цената на пшеницата, а в основните хранителни продукти има световна тенденция, която не е от вчера и според доклад на Световната организация по прехрана тази тенденция ще продължи и да следващата година. Причините са различни, това, че се увеличава населението на света, климатичните промени, това, че много от площите бяха засети с енергийни култури, а не с царевица, примерно, храна за преработка. Такава ще бъде тенденцията. Доброто в случая за България е, че ние сме страна зърнопроизводител. Ние изнасяме два пъти повече от това, което ни е необходимо като консумация в България. Т.е. зърненият баланс в България е осигурен. Въпреки това ние не можем да останем изолирани от световните тенденции и ако продължи ръстът на зърнените храни в световен мащаб, за съжаление, това ще се отрази и в България.
Водещ: Тази година – цената на хляба?
Мирослав Найденов: Очаква се реколтата да бъде много добра, дори по-добра от миналогодишната и като качество, и като количество, което означава, че няма към момента тенденции и притеснения за поскъпване на хляба. Хлябът поскъпна вече и то чувствително, защото миналата година пшеницата скочи повече от 200% и то само в рамките на месеци. Тенденцията или това, което предварително се договорира, са на цени, близки до тези, които бяха миналата година. Разликата не е толкова голяма, че да се отрази върху крайния продукт. Ние, по-скоро темата, защото и вие го казахте – ето, търсите хляб „България”. Оказа се, че когато направиха този стандарт, няма достатъчно качествена пшеница. Т.е. не се прави разлика между тази пшеница, която се използва за фураж ...
Водещ: Въпросът е в качеството?
Мирослав Найденов: Да. И тази, тъй като субсидиите са еднакви, цената беше еднаква. Вече обаче има търсене. Аз разговарях и със зърнопроизводители, и с мелничари, и хлебари има търсене и то като предварителни договори по отношение на по-качествената пшеница, тази с по-високо съдържание на глутен.
Водещ: Благодаря ви за този разговор.
Мирослав Найденов: Благодаря ви и аз.