Мирослав Найденов за това ще купуваме ли по-скъп хляб от следващия месец
Водещ: Добре дошли отново в студиото на „Здравей, България”. Със земеделския министър Мирослав Найденов започнахме разговора още по времето на времето, което ви представяше Никол. Добро утро и добре дошъл. Честита Нова година!
Мирослав Найденов: Честита и наистина да е добра.
Водещ: Да ви е по-лека и с по-малко скандали, отколкото предишната. Аз това да ви пожелая.
Мирослав Найденов: Е, то скандали имаше един.
Водещ: Но той имаше много разклонения. Така че по-добре да ги няма. За това ще си говорим по-нататък. Първо да ви питам за най-щекотливата тема, която интересува всички хора. Говори се за това, че ще има увеличение на цената на хляба, за това, че това е неминуемо. Как стоят нещата всъщност?
Мирослав Найденов: Всяка година в началото на годината се говори за поскъпване на хляба. Аз съм го казвал и друг път във вашето студио – цената на хляба е функция от няколко неща. На първо място от цената на пшеницата. И след като пшеницата на международните пазари е поскъпнала и то чувствително, няма как да не се увеличи хлябът. Аз съм критикувал увеличението на хляба тогава, когато той е поскъпнал преди да дойдат тези цени в България. Ние сме говорили с вас и миналата година лятото, когато се правеше хляб още от старата реколта пшеница и когато новата реколта наистина поскъпна, в един момент се събудихме с високи цени в най-големите градове в България. Аз тогава казах, че за мен това е спекулативно. В момента обаче отдавна са изчерпани количествата от старата реколта, работи се с пшеница от новата реколта. Тя е рекордно скъпа. И това не е само за България, това са международни цени. Не случайно България осъществи рекорден износ и търговското ни салдо е положително с ръст от 32% за първи път от години. И то най-вече заради експорта на зърнени култури от България. Така че когато основната суровина е поскъпнала, това,разбира се, се отразява. И то вече се отрази, защото хлябът няма да поскъпва тепърва, той вече поскъпва. Има и други фактори, които формират цената на хляба. Това са цената на енергията, цена на заплати, на осигуровки и т.н. И всичко това заедно формира едно очаквано увеличение на хляба, което, повтарям, почти се случи и ако има някакво поскъпване, то би трябвало да е в рамките на проценти, но не двуцифрени, както видях вчера от пресконференцията.
Водещ: Вашите разчети какво показват? Колко ще стане килограм хляб?
Мирослав Найденов: Не трябва да говоря аз и да казвам. Единствено анализите, които правим в министерството е, че ако има поскъпване, и то обосновано поскъпване, то трябва да е в рамките на проценти, но те, повтарям, трябва да са едноцифрено число. Тоест видях някъде 10-15%. Това е много. Възможно е няколко процента да има увеличение, но не би трябвало, разбирате, че тук става въпрос за стотинки, това да се усети чувствително.
Водещ: Някъде прочетох за 20 стотинки повишаване, което все пак е горе-долу една една пета от цената.
Мирослав Найденов: Те говореха за 10-15%. Предполагам, че... Има и нещо друго – цената е функция на пазара. Има опити и се пробва общественото мнение как ще реагира. Но нямаме обективни фактори, които да обосновават повишаване на цената с повече от няколко процента.
Водещ: Като казвате пробват се сетих, че в последните няколко дни четем по вестниците: пробват ни с нова цена на тока, пробват ни... Непрекъснато някой ни пробва с нещо такова.
Мирослав Найденов: Аз затова все се мъча и го повтарям: трябва да има гражданско общество. Ето пробата за цените по Коледа и Нова година. Тогава, когато се наложи да изкарам цялата структура на Министерството на земеделието, имам предвид контролната – ветеринарния, фитосанитарния контрол. Присъединиха се и колеги от икономическа полиция, от НАП, за да можем да покажем на тези, които ни пробват с цените покрай Нова година, че държавата я има.
Водещ: Критикуваха ви много, че не е ваша работа, че...
Мирослав Найденов: Не са ме критикували много. Повечето ни аплодираха, по-малко ни критикуваха. Да, не било наша работа, но ето го фактът вече, за да видят чия работа е – за първи път тази година вместо повишение на цената примерно на свинското, което най-много се консумира покрай Коледа и Нова година, имаше промоции и рекордно ниски цени на свинското. Задържаха се цените на основните продукти, говоря колбаси, сирена, кашкавали. В рамките на това, което всъщност беше месеци назад. Така че държавата показа, че я има. А на кого е работа? Работа е на всички ни. И когато ни пробват, говорите за пробване и те ни пробват във всичко, когато ни пробват трябва първо като общество да се покажем, защото аз не съм само министър, аз съм и потребител, като общество, че ни има. А след това този министър, който е ресорен. Защото когато става въпрос за храни, аз съм ресорен министър и аз трябваше да изкарам службите.
Водещ: Трябва ли държавата да се меси в ценовата политика на търговците.
Мирослав Найденов: Ние по никакъв начин не сме се месили в ценовата политика, на никой не сме казали: тези цени са високи. Излязохме да ни видят, че ни има. Проверихме това, върху което имаме юрисдикция, тоест проверихме произхода, начина на съхранение, срока на годност, начина на предлагане в магазините. Това проверихме. Но проверявайки, тези силни контролни органи, които стават все по-силни, търговците по някакъв начин се респектират. И затова някои ваши колеги я кръстиха (аз не слагам имена на акциите) акция „Респект”. Да, респектираха се и ето го фактът – за първи път имаше пържоли по 6 лева. Миналата година по същото време пържолите бяха 15. Аз предпочитам да ме критикуват някои за това, че съм изкарал службите, но цената на свинското да е 6 лева, отколкото да не ме критикуват и тя да стане 15. Мисля, че и хората го аплодират това.
Водещ: А няма ли опасност това да е само някакъв между коледен и новогодишен пиар и след това от Нова година цените обратно да се върнат.
Мирослав Найденов: Това, което се случва в България, е да се повишават около Коледа и Нова година и преди Великден. Така че ние ако трябва тогава ще изкарваме службите с целия им ресурс. През останалото време те си упражняват контрола, но тогава няма и опити, защото конкуренцията на пазара е висока. Вие виждате, че постоянно влизат нови и нови вериги от хипермаркети и те не могат да си позволят голяма игра с цената. Между другото, тази тема за цените вече не е само българска. И аз доскоро смятах, че типично по български само тук около Коледа, Нова година и Великден се увеличават цените. Но ние го коментираме на последните два съвета на министрите по земеделие в Европа, че има изкривяване по веригата производител-преработвател-търговец и то в полза най-вече на търговците. И затова като цяло се случиха и тези кризи в млечния сектор, в животновъдството като цяло. И затова в момента се подготвя регламент на Европейската комисия, с който да могат да станат публични договорите. Примерно договорът за доставка от фермата в мандрата на млякото. Първо да бъдат национални регистри, публични, след това те да бъдат с достъп до всички страни от Европейския съюз. И това е част от борбата в защита на потребителя. Защото винаги това става за сметка на потребителя и на гърба на производителя. И за да не е така, трябва да правим това, което правим в момента.
Водещ: Понеже казвате за потребителя, Агенцията за храните какво точно ще донесе на потребителя? Затова ви атакуваха вчера. Ние даже това си говорихме и преди малко, че имаше и пресконференция по въпроса, където се заговори за това, че ще назначавате 3000 нови човека на работа, че това ще струва 4 милиона лева на данъкоплатците всеки месец.
Мирослав Найденов: Това са пълни глупости. Сега в първия работен ден няма новини, излизат някакви, които аз не познавам, защото аз познавам тези, с които работя.
Водещ: ”България е свободна от ГМО”, така се казва тази пресконференция.
Мирослав Найденов: Тя България е свободна от ГМО и без да ги има тези хубавци. Но да кажа всъщност за какво става въпрос. Никакви нови 3000 не назначавам и аз казвам, че това са глупости. Все се заричам някой като каже поредната глупост да не отивам да се обяснявам, но явно в такъв свят живеем. Никакви нови 3000 не назначаваме. Напротив, обединяват се. Агенцията по безопасност на храни ще бъде една наистина много силна структура. Такава реформа не се е правила в последните 20 години. Създавайки и съсредоточавайки толкова мощ в името на потребителя в една агенция, обединявайки ветеринарния, фитосанитарния контрол, службата по зърно и фуражи и разбира се онази част от РИОКОЗ, бившето ХЕИ, която отговаря за безопасността на храните в хуманната медицина. Така че съсредоточавайки този огромен ресурс ние не назначаваме нови, обединяваме службите, и то донякъде чисто механично, реализираме обаче съкращение – между 400 и 500 човека по-малко ще бъде новият щаб ако вземем като база сегашния щаб на четирите отделни служби.
Водещ: Тоест ако някой е работил примерно в ХЕИ, сега го премествате автоматично в агенцията и не назначавате нови, няма разлика.
Мирослав Найденов: Точно така. Но съкращаваме дублиращите звена. Съкращаваме примерно дублиращите звена като счетоводство, като счетоводство, като услуги. Някъде и самите контролни функции, които се дублират. Така че ние оптимизираме структурата и реализираме съкращение между 400 и 500 човека. Това ще доведе до по-малък бюджет, до по-голяма ефективност на работата и най-вече за потребителите. Защото аз отново казвам, не знам какво са говорили тези, доколкото разбрах темата е била друга и къде са намесили и Агенцията по храните не знам. Но потребителите ще знаят към кого да се обърнат. Защото ето, в момента ние имаме случаите, имаше наскоро смъртен случай, даже се заговори, че е хранително отравяне мисля, че в благоевградско, когато едно семейство се бяха отровили вкъщи. И тогава започнаха: от храната ли е, ако е от храната да видим ДВСК какво ще кажат; дали пък случайно не е някакво вирусно заболяване, какво ще кажат ХЕИ? И започват. Когато се случи вече това, ще има една агенция. И видяхте мощта на тази агенция, защото излизайки (тя трябваше, между другото, да стартира вчера или на 1 януари, но тъй като са почивни дни, на 3 януари трябваше да стартира). Има забавяне, но не по вина на изпълнителната власт. Законът е внесен навреме в Народното събрание. Заради много и удължени дебати във връзка с Избирателния кодекс не успяха в рамките... Всъщност започна второто четене на Зкона за Агенцията по храните, но не успяха депутатите, не им стигна време. Имам разговори с госпожа Цачева, че това ще бъде първа точка от първия дневен ред след ваканцията, която имат депутатите. Така че буквално до дни законът ще бъде приет, ще бъде обнародван. И се надявам, че до края на месеца или от 1 февруари може би заради финансовите разчети, агенцията ще стартира. Но показвайки се и заработвайки, тъй като тези съвместни акции на ветеринарния и фитосанитарния контрол, включително с колеги от РИОКОЗ, това си е действие и тренировка на тази работеща агенция. И не случайно респектът от такава огромна мощ, съсредоточена в една агенция, доведе до това, че да не смеят търговците за първи път първо да ни предлагат неща с изминал срок на годност, използвайки еуфорията около празниците. Второ, да се опитват да ги продават на баснословни цени. Ще видите резултата оттук нататък, защото типично по български някои, особено по-малките магазини, са се презаредили, чакайки на принципа „снежинка стотинка” и ще се опитат сега да пробутат примерно колбасите с минал или изтичащ срок на годност на хората, които пък ще опитат да се възползват от след коледните намаления. Агенцията вече е на улицата, казано буквално, и проверява дали някой някъде няма да се опита. И това не се случва, защото аз го сравнявам и по сигналите. Има горещи телефони във всички служби – и във ветеринарния, и във фитосанитарния, и в ХЕИ. Няма ги тези сигнали, с които бяхме свикнали години назад. Или покрай Великден вместо агне да яде някой куче. Това вече го няма, разберете, и това го правим заради потребителите. И това ще продължава да се прави.
Водещ: А не е ли твърде опасно да се съсредоточава толкова много власт на едно място?
Мирослав Найденов: Опасно е, разбира се. Всяко съсредоточаване на власт и в такава мощ може да бъде наистина използвана за... Знаете, че властта е свързана с репресия и това са репресивни органи. Опасно е и тук е моментът и начинът на контрол. И точно заради това, тъй като те са обяснявали вчера защо не е към Министерски съвет. И това не са разбрали. Директорът и заместник-директорите на агенцията се назначават от премиера. А оперативният контрол е възложен на министъра на земеделието. Така че контролът е разделен. Пък и нещо друго, какво значи Министерски съвет примерно или определено министерство? Когато стане въпрос за храни, премиерът търси мен. Знае, че министър Найденов е този, който отговаря за храните в целия им аспект. Даже той и на телефона си, аз не знам дали друг път съм го давал като пример, има бутони с имената на министрите и ако наистина стане въпрос за храни, натиска този бутон.
Водещ: Кой е вашият бутон?
Мирослав Найденов: Аз не го знам по номер кой е, но го има, защото аз имам и специален звук когато звъни премиерът. И това е начинът на управление. Те как смятат, че в Министерския съвет има специална структура, която примерно ще управлява храните, или ще управлява енергетиката, или не знам какво ще управлява. Нали затова ги има съответните министри и затова трябва да е в ресора на определен министър. Защото този същият министър трябва да отговаря в Министерски съвет. Ние имаме недобрия опит от това да няма ресор. Примерно горите когато бяха извън Министерството на земеделието и храните, неща, които трябваше да бъдат докладвани на Министерски съвет – няма ресорен министър. И трябваше тогава шефът на Агенцията по горите да търси ресорния вицепремиер, който в случая беше министърът на финансите, но разбира се последната грижа на министъра на финансите в случая можем да кажем, че са храните.
Водещ: Става по-сложно.
Мирослав Найденов: И затова ресорният министър е отговорен, особено когато пък гръбнакът на тази нова агенция ще бъде ветеринарната служба. Все пак аз и по професия съм ветеринарен лекар.
Водещ: Кой ще ръководи новата служба?
Мирослав Найденов: Това ще каже премиерът. Аз току що обясних, че това е всъщност...
Водещ: Така не бягате ли от отговорност?
Мирослав Найденов: Не, не бягам. Така е записано в закона.
Водещ: А няма ли вие да му предложите някакви имена?
Мирослав Найденов: Разбира се. По закона, който се надявам да бъде приет наистина, министърът на земеделието предлага, премиерът назначава шефа на агенцията и тримата заместници.
Водещ: Да не стане като с Калина Илиева?
Мирослав Найденов: Взел съм мерки, няма да е жена и гарантирано ще бъде с диплома. Проверил съм кандидатите, които ще предложа на премиера, както се казва до девето коляно. Така че няма да имаме това. Аз си нося обецата на ухото и мисля, че подобно повторение няма да има.
Водещ: Колко човека реално са кандидатите за този много важен пост? Още повече, както си говорим, след като бъде овластен по такъв начин този човек, той трябва да бъде много силен и надежден.
Мирослав Найденов: Да. Кандидатите ще бъдат няколко. Аз ще предложа пакет на премиера и той ще избере, разбира се ще коментираме заедно това кой от тези хора да бъде директор и останалите заместници; разбира се и ресорите на тези заместници. При всички случаи ще има представители, това вече мога да обявя, тъй като трите служби, които влизат, са ветеринарната, фитосанитарната, ХЕИ. Ще има представители на тези служби. И разбира се след анализ ще бъде взето крайното решение. И се надявам премиерът да ги назначи. Дано от 1 февруари, вече това да е крайният срок.
Водещ: Какво показва практиката, като обсъждате такива неща, министър-председателят от какво най-много се интересува като имате кандидатури, поставени на масата?
Мирослав Найденов: Първо се интересува да няма някакви тежести този човек в миналото. Разбира се има практика да бъдат проверявани, ако са на много висок пост, и от съответните служби хората. Второ, разбира се вече проверяваме дипломите, което странно звучи, но никой никога не си е представял, че един министър или премиер ще тръгне да проверява дипломата на някой кандидат, той самият. Особено пък ако този човек работи в системата и то не от вчера. Това са странни неща, но вече и това правим. Другото, което е водещото в случая, ние не винаги търсим най-добрия експерт. Ако говорим за ръководител, този човек трябва да може да ръководи. Ако ръководи такава мега агенция, мега структура, наистина трябва да има качества за това. Защото той трябва да търси...
Водещ: Сега да не се застраховате предварително, да не започнат да ви атакуват като обявите имената.
Мирослав Найденов: Не, аз затова не казвам имена. Но обяснявам, че сме имали случаи на изключително добри експерти, които обаче не стават за ръководители. И ако ти не можеш да овладееш, не можеш да ръководиш, ако нямаш гърбината да провеждаш една политика... А тук политиката е трудна. Интересите са много големи. Оборотът в храните е всъщност най-големият оборот в държавата. Говори се за митични обороти за търговия с наркотици, търговия с оръжие или не знам какво. Това е най-големият оборот. Ежедневно 7 милиона българи ядат.
Водещ: Този все пак е законен, слава Богу.
Мирослав Найденов: Той е законен, но тук става въпрос за обороти и става въпрос за интереси. Не случайно когато ударихме „дупетата” се заговори, че това е червеното злато. Да, червеното злато, защото търговията с меса е всеки ден. И тук няма икономическа...
Водещ: Оказвали ли са ви натиск, казвали ли са ви персонално на вас?
Мирослав Найденов: Не само, че са ми го казвали, те са ме и плашили.
Водещ: Коя е най-зловещата заплаха, която сте чувал?
Мирослав Найденов: Вижте, аз съм чувал много, тъй като и в годините назад съм бил главен секретар на ветеринарната служба, още тогава съм получавал. Интересите са много големи.
Водещ: Не, само кажете нещо наистина интересно.
Мирослав Найденов: Какви ли не и sms-и съм получавал от скрити номера, или от прима карти. Това не е интересното. Не са приятни тези sms-и, не искам и да си спомням за тях. Но важното е този човек от такива неща да не се влияе. Трябва да бъде и перде, да не му пука от това, да знае, че трябва да прокара тази политика, да не се повлиява или по някакъв начин да се респектира. Защото насреща му стоят огромни обороти, огромни финансови средства. И ако той не го направи... и тези изрезки, и след това. Знаете ли примерно когато решихме да разделим или да извадим растителните мазнини от сирената. Огромни интереси. Оказа се, тогава направихме изследване на пазара, че почти две-трети от сирената и от консумацията бяха на такива с растителна мазнина. Това е огромен оборот. Защото сирене всеки слага ежедневно на трапезата си. И в един момент тези хора ги навряхме в ъгъла и дадохме път на тези със сиренето от мляко. Защото смятам, че така трябва да бъде.
Водещ: Ще го подслушвате ли този човек, който го направите шеф на агенцията?
Мирослав Найденов: Аз не подслушвам.
Водещ: Ще предложите ли на министър-председателя да го включи в групата на подслушваните?
Мирослав Найденов: Предполагам, че те ще си го включат превантивно. Не знам как стават тези неща. Аз лично нямам притеснения и мисля си, че хората около мен.
Водещ: Вас подслушват ли ви?
Мирослав Найденов: Нямам представа. Едно е сигурно, че ако наистина са ме слушали една година и не са намерили нищо, аз мога да бъда още по-спокоен.
Водещ: То има и друг вариант, нали знаете, да са намерили нещо и да ви го пазят за подходящ момент, както обикновено се процедира.
Мирослав Найденов: Не знам. Това е тема, която аз предполагам, че е много интересна за зрителите, но мен лично не ме интересува. Сигурно ще излъжа ако тук застана и кажа: много ми е приятно да ме подслушват. Не е приятно на хората, защото понякога в разговорите нали, аз говоря с децата си, говоря с жена си, говоря с приятели, има и някои лични неща.
Водещ: Нямате ли някакъв скрит номер, от който да си говорите само с близките си?
Мирослав Найденов: Нямам. Моите подчинени и приятели знаят, че аз нося един телефон, нямам навика да нося. Даже понякога, тъй като пътувам много често в страната, включително тъй като отговарям за горите, в горски стопанства, където да кажем (аз използвам М-тел) няма обхват примерно на този оператор. И ми препоръчват моите сътрудници да имам апарат с друг оператор. Нямам навика. Никога не съм имал навика, не съм си сменял телефоните от години назад.
Водещ: Улеснявате службите да си ви слушат все този номер.
Мирослав Найденов: Едва ли това ще ги затрудни. Но нямам притеснението. Мисля си, че за първи път, тъй като се говори за това, хората овластени, много овластени, затова казвам, че и директорът на агенцията ще бъде силно овластен човек, имат респект от това, че някой ги наблюдава, на мен лично може да не ми е приятно, но като цяло мисля, че за държавата това е добре, имайки респект държавниците от това, все пак както се казва в поговорката: страх лозе пази.
Водещ: Но това не ни ли приближава много до милиционерска държава, даже не я наричам полицейска, където всеки слуша някого, всеки се страхува от нещо?
Мирослав Найденов: А каква беше предишната?
Водещ: Точно това казвам, че приличаме на повече отпреди 20 години, когато всеки се страхуваше от всичко и всички бяха подслушвани.
Мирослав Найденов: Не, управлението преди нас, вие виждате сега половината кабинет на Станишев да е обвиняем. Това нормално ли е? Не е ли по-добре да имат респект и да не са обвиняеми, отколкото половината, а сигурно до края не се знае, да не станат всичките.
Водещ: Те са обвиняеми, но какво от това? До този момент нищо.
Мирослав Найденов: Нали знаете, че не отговарям аз за съдебната система. Но в края на краищата трябва да има респект. Даже ако щете включително в този контекст да ги гледаме нещата, тези, които ще се опитат на министъра по някакъв начин нещо да пробутат, и те да имат респект. Те като знаят, че примерно министърът по някакъв начин, или висшият държавник, какъвто и да е там, е контролиран, да внимават с даването. Защото не само този, който взема, но и този който дава също носи наказание.
Водещ: Добре. Благодаря ви много, министър Найденов, за този разговор. Успешна година ви пожелавам, наистина да ви е по-лека.
Мирослав Найденов: Благодаря ви и аз. Успешна нека да е и на вас, и на вашите зрители.
Водещ: Благодаря много.