Водещ: Както ви казах, гост в студиото е министърът на земеделието и храните в служебното правителство Иван Станков. Добър утро, г-н Станков. Добре дошли. в началото да ви попитам, притеснява ли ви, като слушате, като виждате какво се случва с вашия предшественик, притеснява ли ви министерското кресло? Вижте, Мирослав Найденов се превърна в обвиняем, в защитен свидетел с охрана, семейството му е извън България.
Проф. Иван Станков: Не може да не ме притеснява това, което се случва. Но аз се надявам, че нещата, които ние сме си поставили за цели ще ги гоним, ще ги решаваме. Така че извън тази тема съм аз.
Водещ: Става дума, че много пари се разпределят през земеделското министерство и съмненията за това кой взел неправомерно някакви суми са много големи, когато става дума за тези, европейски особено пари.
Проф. Иван Станков: Да, наистина. В земеделското министерство идват най-много средства – европейски, има национални доплащания. Така че с много средства се разполага.
Водещ: Нямате притеснения. Добре. Сега направо към темите, които са, така, във вашия ресор. Преди няколко дни гост в това студио беше г-н Лукан Луканов от Произведено в България. Та той изнесе едни фрапиращи, според мен, данни, според които 70% от шопската салата, която ядем и която туристите в България например лятото ядат, е фактически от чужди плодове, чужди зеленчуци прощавайте. 90% от месото – също. Ще направите ли нещо в тази посока, министър Станков, така че тази тенденция да се промени? Можете ли да въведете мерки, които да защитят българското производство?
Проф. Иван Станков: Ами, това е самата истина. В България производството е силно занижено. В животновъдството цифрата е някъде около 50-60% от месата ние внасяме, и от млякото ние внасяме отвън, зеленчуците и плодовете са над 80%. Така че ние разчитаме много малко на българско, на отечествено производство. И това, което се прави в момента, най-важното е, още в началото на нашия мандат, на служебното правителство ние защитихме нашите приоритети в Съвета на министрите в ЕС. И там за първи път след зърнопроизводството, което считаме, че е основен приоритет за България, ние поставихме новите приоритети, които ще залегнат в общата селскостопанска политика. Това е животновъдството, това е производството на плодове и зеленчуци, това е биоземеделието, планинското животновъдство, малките ферми, младите фермери. Това са новите приоритети, на базата на които ние разработваме новата аграрна политика в България и новите стратегии.
Водещ: От Произведено в България напомниха, че има държави в ЕС, големи държави от рода на Франция, в които, така, стоките в магазина, огромният процент от тях – около 80 мисля, е задължително да бъдат произведени до 60 км от мястото, на което се продават, което автоматично защитава местното производство. Има ли вариант за такива мерки, г-н министър?
Проф. Иван Станков: Има такъв вариант. И дори започваме нещо конкретно да вършим. В ЕС е изпратено нашето предложение за нотификация за планинските райони, за по-тежките райони производството на мляко ще може да се реализира от малките фирми, ще може да се реализира на място – ще може да се преработва в малки помещения, така както е казано или малки предприятия да се продава в съответния окръг или съответната област или съседна област. Така че започва се конкретна работа и в тази посока, точно по опита на Франция, а също така и в Швейцария. А същото това го има и в други страни.
Водещ: Взех Франция за пример, понеже е голяма държава и може да защитава интересите си. Чудя се дали ние сме съпоставими с нея, дали имаме сила да защитим българското.
Проф. Иван Станков: Аз смятам, че това ще стане. Ето сега пристига съветник в МЗХ от Франция. Ние ще заимстваме от техния опит. И аз смятам, че много от нещата могат да се случат и в България.
Водещ: Добре. Сега наближават Великденските празници. Какво се случва с вашата идея за замразяването на цените на някои продукти?
Проф. Иван Станков: Ами...
Водещ: Ще има ли такова?
Проф. Иван Станков: Ами, може да се каже, че цените са стабилни в момента. Дори има леко понижение. Ние съпоставяме седмица за седмица, съпоставяме с миналата година. Цените на агнешкото са малко по-ниски. Някъде средата цена е 13.17 лв. На яйцата също цената е малко по-ниска – с една стотинка, около 26 ст., варира от 23 до 26 ст. Така че това, което е било през предшестващата седмица сега е занижено с една стотинка. И по-ниски са цените в сравнение с миналата година.
Водещ: Мисълта ми е, ще водите ли разговори както Мирослав Найденов, така, имаше такива разговори с големите вериги, с производители, така че да бъдат замразени цените по време на тези празници?
Проф. Иван Станков: Не, ние такава кампания няма да провеждаме. Но проведохме една среща в Пловдив с големите търговски вериги. Ние подсказваме, че това трябва да се случи. Но просто такива промоции няма да има тази година.
Водещ: Ще влезете ли по някакъв начин в спора между големите търговски вериги и някои от производителите, които обвиняват веригите в нелоялни практики, в натиск върху доставчиците, в едва ли не картелно споразумение?
Проф. Иван Станков: Аз смятам, че спорът винаги го е имало и ще го има. Ще продължава този спор. Но нещото, което трябва да се направи, и ние се мъчим да го направим, залагаме в нашите стратегии, това е да се изгради т.нар. вертикална интеграция – интеграция между производителите, преработвателите и търговците. Ние се опитахме в млечния сектор да направим това. Но това трябва да стане във всички сектори, трябва да се изгради тази интеграционна верига, тази интеграционна връзка, за да могат търговците и преработвателите да имат отношение към производителите.
Водещ: Какво значи интеграционна верига, г-н министър? В какво ще се изразява това и резултатът какъв ще бъде?
Проф. Иван Станков: Аз често употребявам този термин, тъй като ние се интегрирахме с Европа. Ние сме точно в такива интеграционни отношения. Но в България сме по всички пунктове напълно дезинтегрирани. Така че най-напред трябва да направим нашата хоризонтална интеграция между самите производители –това е изграждане на сдружения, на асоциации, нещото, което трудно се случва при нас. И дори имаме една голяма критична бележка от ЕС, че производителите на плодове и зеленчуци са интегрирани под 1%. Така че това е за хоризонталната интеграция – връзка между самите производители. А вертикалната – това е между производители, преработватели и търговци. И това е нещото, което трябва да залегне в нашите стратегии. Ние започнахме да изграждаме и такива съвети, дори в горското стопанство преди няколко дни направихме такъв съвет – между лесовъдите, между дърводобивниците и дървопреработвателите. И аз смятам, че има сериозен ефект от това.
Водещ: Преди малко споменахте производителите на млечни продукти. Една наредба, или по-скоро опитът за отмяна на една наредба на съдържанието на млечните продукти, така, събуди сериозни спорове в обществото – става дума за отмяна на наредбата, която образно казано забраняваше влагането на палмово масло в тези продукти. Така и не стана ясно вашата позиция каква е? Понеже МС, който беше вносител на наредбата, не оспорва решението на съда. Това направи прокуратурата. Вашето, така, мнение, отношение по въпроса какво е?
Проф. Иван Станков: Тя наредбата не забранява използването на палмово масло, а разделното производство, което е много важно за нас.
Водещ: На практика тези, които влагат палмово масло продуктите им стават почти непродаваеми или много по-слабо продаваеми.
Проф. Иван Станков: И в наредбата положителното е това, че мандрите, млекопреработвателите предприятия произвеждат чист продукт – или само, такъв, който има палмово масло и сухо мляко, или само чист млечен продукт. И ние държим това да се запази. Млекопроизводителите много държат на това. А това е важно и за потребителите – да знаят, че се произвежда чист продукт. За момента има решение на ВСС да се отмени тази наредба. Но тази наредба се обжалва от МС, а също така и прокуратурата се е самосезирала и ще има отново разглеждане. Така че по-нататък, а ние работим в момента за корекции на тази наредба.
Водещ: Склонни ли сте да отстъпите от тази наредба – да позволите да се върне палмовото масло в млечните продукти?
Проф. Иван Станков: Аз смятам, че разумът тук ще надделее и това няма да се случи. Ще водим разговори с млекопроизводителите, млекопреработвателите и ще търсим най-правилното решение, в интерес на потребителя.
Водещ: Като си говорим за разум, пак от Съюза Произведено в България зададоха риторичния въпрос – защо съдържанието на вода в пилешкото на чуждите пилета, на вносните пилета може да е до 20%, пък българските до 2%, което прави нашите пилета много по-скъпи и съответно трудно, конкурентоспособни, по-малко конкурентоспособни. Там същото между другото има една наредба, която съдът предстои да се произнесе по нея, и то в деня след изборите.
Проф. Иван Станков: Ами, аз смятам, че след изборите много от нещата ще се преразгледат. Ние трябва да завишим контрола и на това, което се внася отвън. Аз не мисля, че е грешка, че има такава наредба в България, че има такива стандарти, че има такива изисквания, защото наистина това е в интерес на потребителя. Но трябва да контролираме по-сериозно това, което идва отвън. Защото това, което е отвън невинаги е от най-добро качество, с по-високо съдържание на вода.
Водещ: Как ще го направите?
Проф. Иван Станков: Ами, аз смятам, че със съответни други наши наредби, с по-засилен контрол от страна на нашата, БАБХ. Така че има възможности и има варианти. Това ще се случи.
Водещ: Можете да ограничите вноса на пилешко месо, което има над определен процент вода, така ли?
Проф. Иван Станков: Разбира се. Ние трябва да си защитим нашето производство. Вчера имахме среща с птицевъдите. Ние сега даваме субсидиите, започва точно, в такъв момент сме – на птицевъдите и на свиневъдите ще се раздадат тези субсидии за хуманно отношение, за качество на продукцията. Така че ние търсим възможностите да стимулираме нашите производители да произвеждат повече и по-качествена продукция.
Водещ: Между другото, защо си отиде шефа на Агенцията по безопасност на храните Йордан Войнов? Той тогава намекна, че, така, неговата оставка, уволнение, не съм много сигурен, вие ще кажете, има връзка точно с тези две наредби, защото е засегнал големи интереси, така каза той тогава?
Проф. Иван Станков: Ами, това е негово мнение. Аз не мога да се произнеса. В случая всичко стана заради тази дезинфекционна площадка, която е на турската граница, на всички пунктове. Тъй като до преди един месец – два ние трябваше да имаме завишен контрол, това е по изискванията на ЕС, тъй като в Турция имаше шап, в България също. Но тази необходимост сега отпадна. И в момента ние сме вдигнали тази карантина. Така че тази площадка вече е отменена. Д-р Войнов точно в тази връзка, тъй като имаше много критични бележки, че е назначил една фирма със съмнителен конкурс, по който аз не мога да се произнеса дали е така. След което той отмени и върна старото положение. Но това означава, че трябва да се плащат доста пари. А в момента няма такава необходимост. Затуй отменихме тази площадка и този контрол на границата.
Водещ: Добре, последно, понеже времето ни притиска, да ви попитам – за позицията на България, разбрахме от премиера Марин Райков, че ще защитаваме забраната на пестицидите, които убиват пчелите както в България, така и по света. Други мерки, освен това гласуване, което предстои в Брюксел, какво ще направите?
Проф. Иван Станков: На 29 отива наш представител, ние ще изразим нашата позиция. Защото тази позиция не е била на служебното правителство – позиция въздържал се. Значи, ние сме в подкрепа на забраната на тези неонекотинуиди. Специалистите ще кажат какво трябва да направим и ние ще проведем специален съвет, специален семинар по тези въпроси. Защото не всичко, което се получава, се дължи само на неонекотинуиди. Има и други причини. Така те ще бъдат разгледани много внимателно и детайлно.
Водещ: Доколкото знам, тези пестициди са основно в насажденията от рапица, соя, слънчоглед. Има ли вариант тези насаждения да бъдат нормативно ограничени, техният брой да бъде нормативно ограничен, или пък да помогнете с не знам пари или нещо на пчеларите?
Проф. Иван Станков: На пчеларите ние при всички случаи ще помогнем...
Водещ: Извънредно.
Проф. Иван Станков: Извънредно по различните програми това ще се случи. А ние ще ги включим по-нататък и в директните плащания. Така че това е залегнало в програмата за следващия програмен период 2014-2020 г., където имаме и обвързаност с производството плащания. Така че те ще влязат в тази схема на субсидирания.
Водещ: Добре. Много ви благодаря. Служебният министър на земеделието Иван Станков, гост в Денят започва. Препускаме по много теми, но това е първото му гостуване в предаването. Надявам се да не е последното.