Водеща: Добро утро. вие сте със сутрешния блок на БНТ. Стана 8.11 часа. Наши гости са министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов и новия шеф на фонд „Земеделие” – Румен Порожанов. Това ще бъде първото му интервю за медия, след кат той стана шеф на фонд „Земеделие”, седна на този горещ стол. Ще видим след малко дали пари. Но първо към вас, господин министър. Защо преди един месец отрязахте главата на фонд „Земеделие”?
Мирослав Найденов: Не сме рязали ничии глави. Решихме и то решихме във формат – министър-председател, ресорен вицепремиер, аз, че трябва да се направи тази смяна, за да може фонд „Земеделие” да получи нов начин на управление.
Водеща: Защо беше необходим нов начин на управление?
Мирослав Найденов: Беше необходим нов начин на управление, тъй като фонд „Земеделие” е една много тежка структура. Структура, която носи негативи още от усвояването на средствата по САПАРД, спирането след това на тези средства. Знаете за разкритията на ОЛАФ, които бяха направени - проекти минали през фонд „Земеделие”, така че... Ние решихме да потърсим нов вид мениджмънт. Поканих, аз лично господин Порожанов. Той, знаете идва от Министерство на финансите. Беше началник на кабинета на финансовия министър и вицепремиер – господин Дянков. И се надявам, всъщност, че това е за добро. Резултатите, които се показаха през този месец го доказват. И ако те наистина вървят този нов екип с тези темпове, това ще е най-доброто, което могат да очакват земеделските производители.
Водеща: Месец по-късно, отново твърдите, че тези рокади, генерални, които се случиха на 31 март, нямат нищо общо с данните, които СДС изнесе затова, че сте оказвал натиск върху шефа на фонда – Светослав Симеонов, вече в качеството му на заместник по време на Калина Илиева? Нямат нищо общо с протестите на зърнопроизводителите?
Мирослав Найденов: Абсолютно нищо общо нямат нито с едното, нито с другото. Тъй като тези разговори се водят много преди датата на смяната. Те, всъщност ако трябва, наистина, да бъдем откровени към днешна дата, тези разговори започнаха още при смяната на Калина Илиева. Тогава всъщност беше моето първо предложение към господин Порожанов. Поради различни причини, тогава, той не прие и не можа да се случи това. Случи се сега. И отново повтарям, имайки предвид резултатите през този месец, смятам че всичко това е направено за добро, най-вече за земеделските производители. Защото след малко той ще обяви данни за това какво е направено през този месец и вие сами ще се уверите, че това е така.
Водеща: Само след секунди ще чуем господин Порожанов. Последен въпрос към вас по тази тема. Беше направен сериозен залог – залог между правителството и Националната асоциация на зърнопроизводителите – ако до 30 април не бъдат изплатени всички европейски субсидии и национални доплащания на, разбира се, изрядните бенефициенти, вие подавате оставка. Ще подадете ли оставка в понеделник, защото 30-ти всъщност е в събота?
Мирослав Найденов: Аз мога да съобщя новината, че няма да подавам оставка, защото всичко това е изпълнено като ангажимент. Нещо повече... Благодаря, че вие направихте уточнение във въпроса си. Ние поехме ангажимент да изплатим на всички изрядни, а ние към днешна дата изплащаме дори на тези, които имат наложени санкции за минал период.
Водеща: А защо го правите?
Мирослав Найденов: Защото искаме парите да стигнат при всички възможно най-бързо. Когато излязоха на протест земеделските производители, преди близо месец, тогава ние бяхме изплатили на около 70 000 от около общо 50 000 бенефициента. Тези 20, които бяха останали, се налагаше да бъде направена предварителна проверка. А 5 800 от тях имаше наложени санкции. Преди седмица ние платихме на всички без санкции, така че много преди датата 30-ти април. А към днешна дата, ние сме изплатили на 100% на всички, включително и на тези, които имат санкции. Аз конкретните цифри, вие ще ги чуете от господин Порожанов, и се надявам наистина хората да знаят, че това оттук натам ще бъде практика и те ще могат да разчитат на средствата, които да получават.
Водеща: А ако плащате, а вие плащате и на неизрядните, това няма ли да предизвика санкция и реакция от страна на Брюксел и на Европейската комисия (ЕК)?
Мирослав Найденов: Коректен въпрос. Ние разработихме система да удържим автоматично наложените санкции. Трябваше да изпратим така наречените актове на тези, които дължат санкции. Те подписаха тези актове, върнаха се актовете обратно и автоматично служителите на фонд „Земеделие” удържаха тези санкции. Така че ние няма да отидем към следващи санкции, тъй като България е санкционирана за 2007 година в размер на 49 млн.; за 2008 година в размер на 50 млн. И ако се наложи трета санкция, това би коствало част или всички европейски средства, никога, поне аз и този екип на фонд „Земеделие” няма да позволим...
Водеща: Всъщност Европейската комисия вече ни заплаши със санкция на стойност близо 25 млн. лева за...
Мирослав Найденов: Тя ги наложи, точно така. Това е санкция за 2008 година, която се налага сега. Ние обжалвахме тази санкция. В момента ще обжалваме на последна инстанция.
Водеща: Какъв е резултатът?
Мирослав Найденов: Но прогнозите са, че тя наистина ще бъде потвърдена. Защото тогава, под натиск, моите предшественици са разпореждали на фонд „Земеделие” да изплащат средства, които не са били оторизирани и затова са тези санкции. И нека да кажа, че аз можех да си сместя всички тези протести, напрежение, ако бях разпоредил на ръководството на фонд „Земеделие” това да се случи. Но тогава залогът нямаше да е моята оставка. Тогава залога щяха да бъдат всички тези милиарди, които земеделските производители трябва да получат.
Водеща: Тези глоби, които плащаме, ще намалят ли по някакъв начин субсидиите за следващ период на време, които фермерите трябва да получат?
Мирослав Найденов: Разбира се, че ще ги намалят. Тези 90 млн. дотук, които са наложени санкции, те ще бъдат удържани от средствата за следващ период. Ако за догодина трябва да получим 1 млрд. и 90 млн., примерно, ще получим само един млрд. 90 млн., които са ни наложени като санкции... И това ще тези на съвестта на тези, които са разпоредили това нещо да се случи, въпреки риска от санкция. При нас не се случи, въпреки риска от протести, ние предпочетохме протестите. Разбрахме се и благодаря на земеделските производители, че проявиха разбиране и разбраха всъщност какъв е залогът. И залога не беше всъщност една министерска оставка, залога са тези милиарди, които трябва да отидат в българското земеделие.
Водеща: добре. Господин Порожанов, добро утро. Как сте?
Румен Порожанов: Добро утро. Благодаря, добре.
Водеща: Как сте на поста на шефския пост на фонд „Земеделие”? каква е разликата между, всъщност, да бъдете шеф на фонд „Земеделие” и началник на кабинета на финансовия министър, за един месец разбрахте ?
Румен Порожанов: Глобална разлика.
Водеща: В какво е глобалната разлика?
Румен Порожанов: В предмета на дейност. Значи, фонд „Земеделие” се оказа, че е една изключително оборотна структура. Дори като документооборот и като ангажименти, които трябва да се изпълняват с тези стотици хиляди бенефициенти, фондът бих казал, че надхвърля всяко едно министерство, което работи в нашето правителство. За да ви кажа как съм, завиди от гледната точка. Дори мога да ви кажа, че ми е интересно.
Водеща: Това е хубаво, че ви е интересно...
Румен Порожанов: Истината е, че има много неща, които трябва да се свършат. И мисля че за този един месец поставихме основата, включително и темите за Програмата за развитие на селските райони, която е една от най-важните теми. Но акцентът в този месец беше да изпълним, съвместно с добра работа с Министерство на земеделието, да приключим ангажимента с приключване на плащанията по директните плащания.
Водеща: Хайде кажете за плащанията в суми, за да стане ясно за какво говорим? И защо министър Найденов няма да подаде оставка?
Румен Порожанов: Подадени са заявление за плащане по директните плащания на площ – 91 763 бенефициента. Като към вчерашна дата са изплатени на 90 818 бенефициента. Днес приключваме с всички, аз бих казал, коректни платци - още 395. И реално ще ни останат около 500 плащания, които са само и единствено на бенефициенти, които все още не са получили актовете за прихващане от 2009 година за надвзетите суми. Или единични случаи, по които има отворени проверки за съответни нарушения или измами. Които се разследват от нашия отдел, който се занимава с тези неща. Тук на тази графика може да се види, фактически реално са изплатени над 995 от дължимите суми. И по този начин е изпълнен ангажимента, който е поет със споразумението, в което аз не съм участвал в подписването. По същия начин стои и въпросът с националните доплащания. Това са национални доплащания, които с неразделна част от директните плащания. При тях сме разплатили на 55 000 бенефициента, остават 16 790. Тук има една особеност, че националните доплащания се изплащат само при положение, че бенефициентите нямат задължение към бюджета. Тук върви една много сложна комуникация. Не сложна, много интензивна комуникация между фонда и НАП, между фонда, включително и бенефициентите затова те да удостоверят и да получим данни, че са с изчистени задължение към бюджета, след което ние плащаме. Тези 16 000 бенефициента ние ще ги изплатим до 15 юни, на всяко 15 число. В момента, в който обработим данните и получим надеждна информация, че те нямат такива задължение. Така че смея така да заяви твърдо и ангажиращо, че много интензивно се работи през тези няколко седмици, дори целия месец. Благодарение на коректните и добри взаимоотношение с Министерство на земеделието, това което се направи е изключително точно и коректно и по мое мнение изпълнява изцяло споразумението, което е подписано с асоциацията.
Водеща: Това е хубаво. Ще ви върна обаче на темата за наследството, защото тя е важна. С няколко думи, какво наследство ви остави Светослав Симеонов? Още ли личат следите от управлението на нежната ръка на Калина Илиева или?
Румен Порожанов: Не бих искал да влизам в някакви подробности. Истината е, че почти през ден излиза по някоя тема, която е трябвало да бъде решена преди известно време и в момента решението вече е забавено, включително много изостанало. Имаме проблеми по САПАРД. И в момента правим анализ на списъка на длъжниците по САПАРД затова какво е включено в него, как се проверяват всичките тези проекти. Защото именно този списък дава своите финансови отражения, както по отношение на ангажименти на плащане от Държавен фонд „Земеделие” към бенефициенти. От друга страна имаме и другото отношение на плащане на бенефициенти към нас. На базата на този списък, който е формиран на базата на нарушение по конкретни проекти. И в рамките на финансовите меморандуми за конкретните години, които ние изравняваме – 2007 година е изравнена, предстои 2008, 2009 година, ние ще имаме определени ангажименти към Брюксел за възстановяване на средства. За мен въпроса е много сериозен. Честно казано, аз структурата по САПАРД я заварих в една, да ме извини министъра, в една аморфна форма, която вече сме систематизирали. Благодарение на заместника, който отговаря за тях, сме направили анализа. И нашата идея с министър Найденов и министър Дянков – да изнесем един доклад на оперативно заседание, да кажем каква е картината и какви биха били проблемите, които ще се появят, най-вече от бюджетна гледна точка.
Водеща: Господин министър, не че това е най-важният въпрос. Но вие искахте Светослав Симеонов да бъде командирован като земеделско аташе, но разбирам, че вицепремиера и финансови министър Симеон Дянков е против, защото в Брюксел вече има пет такива ваши представители в мисията ни там. Последно ще заминава ли той?
Мирослав Найденов: Не е против вицепремиера Дянков. Той поиска финансова обосновка не само за тази бюджетна година, а за три години напред. Тоест, до края на периода на финансовата рамка на общата селскостопанска политика. Нека да уточня, че – да, министерството има аграрни аташета, но няма фонд „Земеделие”. И тъй като, както каза и господин Порожанов, работата, която се върши във фонд „Земеделие” е по-голяма, отколкото работата в някои от министерствата, наистина аз смятам и продължавам да настоявам, че трябва да има аграрно аташе. И след като ние направим тази финансова обосновка, смятам че това ще бъде гласувано на Министерски съвет. Но една много новина, аз използвам вашето студио да я съобщя оттук. Тъй като господин Порожанов говори, загатна, за Програмата за развитие на селските райони, само да напомня, че тази програма е най-бюджетната програма в България – с 3.2 млрд. евро бюджет до 2013 година. И, разбира се, има мерки по тази програма, които са изключително атрактивни и по тях бюджетът отдавна свърши. Направихме междинна оценка на програмата и намерихме ресурс от 305 млн. евро, това са около 600 млн. лева, които могат да отидат по тези мерки. И аз ще ги обявя, а след това господин Порожанов може да направи конкретика. Това са мерките „Млад фермер”, „Мярка 121” са техника за стопаните и, разбира се, най-интересната за общините – 321 мярка, по която беше изчерпан лимита. Така че и общините, и земеделските стопани могат да разчитат на нови 600 млн., които ще бъдат усвоени в рамките до 2013 година.
Водеща: Ще чуя и господин Порожанов. Само да ви питам защо ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите, разследва над два пъти повече злоупотреби с европейски пари в селското стопанство, отколкото през 2009 година, която беше абсолютно критична в това отношение?
Мирослав Найденов: Разследва ги по проекти, които са подавани през 2009 година, но разбира се, досиетата са заведени през 2010 година. Това са сигнали, подадени от наши институции или наши служби. По всяка вероятност, това са сигнали на базата на доста интензивната кореспонденция между бившия шеф на фонд „Земеделие” – госпожа Калина Илиева и ОАЛФ, затова всъщност са разследвани. Но нека да направим наистина уточнението – не доказани, а разследвани, защото по тези случаи, които са разследвани няма нито един, който да е доказан. Да се надяваме, че там, където има нередности те ще бъдат доказани. А по останалите случаи да приключи много по-бързо това разследване, за да могат бенефициентите, ако са коректни да получат своите средства.
Водеща: Твърдите, че в този набъбнал брой разследвания, отново пръст има бившата шефка на фонд „Земеделие” – Калина Илиева?
Мирослав Найденов: Беше открита кореспонденция от нея и ОЛАФ за над 400 сигнала и имейли, заведени са около 80. така че всъщност това е обективното обяснение.
Водеща: Сега обаче ще има хора, които ще кажат, че си измивате ръцете с тази жена. Сега, че тя има грехове, има. Ама, беше леко демонизирана, според мен.
Мирослав Найденов: Не, не си ги измивам. Аз ви давам статистика. След като има над 400 имейла, комуникативни имейли между нея и службата ОЛАФ, ясно е че има заведени разследвания. Да се надяваме наистина... Не е трагедия, че се разследва. Дано приключат навреме, за да могат хората да си приключат парите, ако са коректни. Ако не са коректни, разбира се, тези измами да бъдат наказани.
Водеща: Добре, господин Порожанов, накрая наистина, в минута кажете за селските райони. Само ще ви кажа, вероятно сте разбрал, Националното сдружение на общините имаше сериозни оплаквания, че фонда бави с години, вече, одобрени европроекти. Какво можете да направите за това – за оттлачването на тези европроекти? Всъщност признанието беше потвърдено и от министъра по еврофондовете – Томислав Дончев?
Румен Порожанов: Това е точно така. Имаме забавяне в двете мерки по общинските проекти. Това, което сме направили – сме идентифицирали проблемите, заради които са забавени проектите. Единият от проблемите е, че и двете мерки са в ограничен бюджет. Реално заявките са многократно по-големи от бюджета, който трябва да се формира. И се извършва едно /.../, но не искам да влизам в подробности. Това, което като основна тема сме структурирали в тези седмици, ще продължа интензивно в началото на месеца. Да изчистим тези формални пречки – те са формални, по наредбата за изисквания за процедури и т.н., за да можем да приключим с разглеждането. Тези, които не попадат в обхвата на лимита за финансиране, да бъдат отклонени, другите – да се започне контрактуване. Така че ние поддържаме комуникация със Сдружението на общините, дори днес бяхме планирали една среща. Ще видя как ще я проведем, защото графика стана доста натоварен. Но поддържаме комуникации с тях. Разбира се, има и много проблеми със самите общини, с които трябва да комуникираме с тях, за да изглаждаме проблемни точки, които биха се появили в последствие в рамките на изпълнението на проектите. Но и господин Дончев е прав – имаше забавяне. Моята цел е до месец да започнем да ги разглеждаме, така че да ги приключим до края на месец юни. Не искам да влизам в детайли и в подробности, за да не натоварвам аудиторията.
Водеща: Добре, върху това сте се концентрирали. Последен въпрос към вас – стандарт за колбасите, за хляба, за лютеницата, за детските градини, за училищата нещо ново, като стандарт да сте измислили?
Мирослав Найденов: Стандартите стана модерно, това със стандартите. Всъщност това, което се случи - трите основни стандарта – стандарт за млечните, за местни и за хляба. Това обещахме, много простичко, и го направихме. Всичко останало, тъй като наистина започнаха да се роят и да има желание. Някой казва – да, стандарт за лютеницата, други искат стандарт за меда, трети искат стандарт за All Inclusive за хотелите на морето. Всичкото останало ще бъде подкрепено от нашата администрация и от Агенцията по безопасност на храните. Но това, с което се ангажира държавата са тези три стандарта и дотук ние ще спрем. Има браншови организации, нека те да ги направят, когато ги направят тези стандарти, държавата в лицето на агенцията, ще следи те да се спазват. Но ако очакват и товарят с очаквания администрацията да направи стандарти по всичко, просто това е нереално.
Водеща: Предишния път, когато се видяхме в това студио казахте нещо, което подкрепям – че здравето не струва пари, че има нещо повече от това. Но тези БДС стандарти са малко или по-скъпи от нормалните храни. Защо не убедите вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков да вдигне малко пенсиите и заплатите, за да може хората да си позволят да купуват стоки с щампа БДС, а не за тях това е мираж?
Мирослав Найденов: Отново да не си бъркаме работите. Това е работа на социалния министър да уговаря министър Дянков да вдига пенсиите. Моята работа...
Водеща: Подкрепете го.
Мирослав Найденов: Подкрепям го, разбира се, но всичко е въпрос на финанси. И нека очакванията и към вицепремиера Дянков да не бъдат нереални, защото... Вижте, ние в момента наистина се намираме в тежка криза и това, което правим наистина заслужава да бъде адмирирано. Тук да кажа, че според данни на „Евростат”, българските земеделски производители се радват на най-висок ръст на доходите от всички страни-членки от всички в ЕС. 54% е нараснал техния доход от началото на членството ни в ЕС.
Водеща: Това не трябваше да го казвате. Някой ще възрази със сигурност като гледам.
Мирослав Найденов: Ще го кажа. Това е важно да се знае, защото само тази година, като директни плащания влязоха в българското земеделие над един млрд. А по Програмата за развитие на селските райони, за която ви говори господин Порожанов, влязоха още повече средства. И това е единствения сектор, който в условията на криза, бележи ръст. Това е важно да се отбележи.
Водеща: Добре, благодаря ви за това интервю. Министъра на земеделието – Мирослав Найденов, и новия шеф на фонд „Земеделие” – Румен Порожанов, гости на „Денят започва”.