Мирослав Найденов за новите стандрти за хляба, цените по Великденските празници и смяната на ръководството на ДФ "Земеделие"
Водещ: На гости ни е министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Какво ни носите? Решихте да нахраните журналистите.
Мирослав Найденов: Аз ви нося няколко простички неща, които преди години обещахме, че ще предложим на трапезата на всички българи, които са гарантирани и които вие можете да дадете на вашето семейство, на вашите деца.
Водещ: Да представим поред кое какво е. Казахте, че всичко е по новите стандарти.
Мирослав Найденов: Вижте, прости неща са и затворихме веригата. В това плато са колбаси и сирене по стандарт. Сиренето по БДС, колбасите са по стандарта "Стара планина".
Водеща: Сирене, направено с прясно мляко?
Мирослав Найденов: Сирене, направено от прясно мляко от крава, без палмови добавки, без креда и без...
Водещ: Колко е килограмът?
Мирослав Найденов: Килограмът... Аз, да ви кажа, цената... Ако кажа някаква цена, могат, ако има по-евтино, да го вдигнат. Така че въздържам се от цени. Това са два вида, всъщност едното е наденица, другото е колбас по стандарта "Стара планина", които гарантирано нямат дори милиграм соя, от истинско месо. Това е кисело мляко по БДС – нещо, което отдавна бяхме забравили, с българската уникална закваска на кисело мляко, без сухо мляко, без добавки. Всъщност това, което чакахме от доста време. Това е хляб „България”. Три вида са – бял, „Добруджа” и типов. Това е онзи хляб, забравен от годините назад. В него няма многото „Е”-та, няма оцветители или избелители.
Водеща: На пазара ли е хлябът, или това са първите произведени?
Мирослав Найденов: Това буквално са може би не първите три хляба, но първата партида, която е пробно, тъй като днес в 11.30 ще бъде представен този стандарт.
Водещ: Значи вече някой производител ги е направил, не ги правите в министерството.
Мирослав Найденов: Не, не съм ги месил аз, ако това имате предвид. Направен е пробно. Днес ще бъде направена презентация на този стандарт.
Водеща: И в него какво има?
Мирослав Найденов: В него има това, което вие сте сложили.
Водещ: Вие ни изненадахте. Мислехме само ние да показваме. Това са продуктите, единствените, които се слагат.
Мирослав Найденов: Разбира се и вода. Това е, от което е направен този хляб. Брашното е важно, вие не го показахте, но трябва да е тип 500, за да може да е първокачествено брашно. Солта е 1,2 грама на кг.
Водещ: Но аз четох, че ще има някакви спомагателни вещества ако реколтата е лоша и всеки пита какви ще са тези вещества спомагателни.
Мирослав Найденов: Има предложение от страна на асоциациите на хлебопроизводителите когато реколтата е много лоша да се слагат органични добавки като глутен, които да повишават качеството на брашното, но аз им казах, за да не влезем в ситуацията като на малко соя като подправки и да се сложи нещо друго. Ако наистина реколтата е толкова трагична, че не можем да намерим никъде брашно 500...
Водещ: Това не са емулгатори или някакви вредни вещества?
Мирослав Найденов: Не, това е глутен, който е органично вещество, което повишава хранителната стойност на брашното, но вижте, това е само когато реколтата в България е такава, тоест ако има някакъв катаклизъм, ако има или суша, или някакви наводнения.
Водеща: Как ще го разпознаваме този хляб на пазара?
Мирослав Найденов: Ще има лого.
Водеща: Защото на киселото мляко има едни знаци, на които пише БДС.
Мирослав Найденов: На това пише "Стара планина", а на това ще пише „Хляб България”.
Водещ: Къде ще пише, ако не е опакован?
Мирослав Найденов: Може да е опакован, ако не, ще се лепи или на касите, или ако е отделно, на хляба, като ще се лепи с брашното. Но, предполагам, има огромен интерес от търговските вериги, че те ще отделят място, както отделиха място на колбасите "Стара планина" и на сиренето.
Водеща: Сега стигаме до най-важното. Колбасите "Стара планина" са очевидно по-скъпи, но всички се надяваме по-качествени от останалите. А киселото мляко няма особена разлика.
Мирослав Найденов: Тъй като то е по-евтино като разфасовка и затова не се вижда разликата.
Водещ: А цената на хляба?
Мирослав Найденов: Не мога аз да я кажа цената на хляба, тъй като поевтиня пшеницата в световен мащаб, не би трябвало да има някаква особена разлика. Аз настоявах пред хлебопроизводителите да не дискредитираме стандарта в началото с цени, които не могат да си ги позволят хората. Така че очаквам до към Великден те да организират, защото днес е презентацията на стандарта. Който желае да го произвежда, трябва да се регистрира, да подаде заявление, след което да настроят съответните технологични линии, за да започнат да го правят. И се надяваме в търговските вериги първите партиди да се появят за Великден.
Водещ: Да кажем, че това не е задължителен стандарт. Който иска, произвежда такъв хляб, който иска произвежда друг.
Мирослав Найденов: Категорично не е задължителен, както не са задължителни стандартите БДС и "Стара планина".
Водещ: Как обаче ще стимулирате производителите, защото знаем, че трайността на този вид хляб е доста по-малка и се предполага, че загубите и непродадената продукция ще бъде по някакъв начин трансферирана върху цената, за да няма сериозни загуби.
Мирослав Найденов: Вижте, интересът мисля, че ще компенсира, защото да, хлябът е този хляб, който помним от миналото, с по-малка трайност, срок на годност. Те ще пробват първоначално с по-малки количества, за да тестват пазара и ще се съобразяват. Но нека да отбележим, че по-малък е срокът на годност и на тези продукти, които посочих.
Водещ: И те вървят.
Мирослав Найденов: Разбира се, че вървят.
Водещ: Какъв дял очаквате, според вас, на пазара? Може ли да се прогнозира?
Мирослав Найденов: Вижте, потребителят е този, аз съм го казвал във вашето студио и друг път, този хляб е полезен. Защото ние досега се въздържахме, много от младите хора не ядат хляб, защото казват: от него се пълнее.
Водещ: От този няма ли да се пълнее?
Мирослав Найденов: Не, категорично, този пълноценен бял хляб, защото първият е бял, отново повтарям, „Добруджа” и типов – това са пълноценни хлябове.
Водеща: Диетолозите ще спорят с вас дали няма да се пълнее, но така или иначе поне няма да вкарваме в организма си „Е”-та.
Мирослав Найденов: Диетолозите много трудно ще спечелят този спор, защото аз си спомням наистина детството си, тогава, когато знаехме как мирише, ние го усещаме, но не могат зрителите да го усетят. Това е нещото, аз нека да го кажа, защото в последните дни откъде ли не ме атакуват, обещах няколко простички неща на българите и те се случиха – това да ни бъде на трапезата, да бъде гарантирано.
Водеща: Аз предлагам след малко за атаките, защото и ние имаме атакуващи въпроси.
Мирослав Найденов: Това се случи и вече можем да го сложим всяка сутрин на трапезата си.
Водещ: Ще говорим след малко за цената на агнешкото, за което предложихте нещо, което се коментира по различен начин. Първо ще отидем при Иван Георгиев, ще ни каже къде е и цената на кои продукти ще провери.
Репортер: Добро утро. Софийските пазари все още са празни. Въпреки това в магазина, пред който се намираме в момента, е наредена празничната витрина с агнешкото месо, очаква клиентите за Великден и за Гергьовден. Виждаме агнешки комплект за 6,99 лв; агнешки чревца за 5 лева; агнешко шкембе за 3,99 лева и агнешка плешчица, както е написано на табелката, за 11.99. Това е магазинът на бай Любо, който повече от 12 години се занимава с тази работа. От него ще разберем дали ще има повишение и с колко на цената на агнешкото. Преди това да го попитаме колко струва цялото агнешко.
Бай Любо: Цялото агнешко месо струва 12 лева ако е за едно агне. Могат да се съединят две семейства, да купят две агнета и ще слезе цената на 11,50.
Репортер: На каква цена го купуваш ти агнешкото?
Бай Любо: Това трябва ли да се казва на каква цена го купувам?
Репортер: Откъде го взимаш и на каква цена? Как формираш тази цена от 12.99? Как така става, че това струва толкова?
Бай Любо: Това се формира съобразно разходите на магазина и печалбата. Зависи от наема, разбира се. Наемите са страшно високи, които безапелационно вдигат цените на всички стоки, даже на агнешкото. Агнешкото ми го карат от Свищов.
Репортер: Има ли спекулативно повишение на цената на агнешкото около Великден и Гергьовден? Всяка година има повишение. Защо е това повишение? Търговците намират всякакви извинения да оправдаят по-високата цена на месото.
Бай Любо: Според мен няма такава цена. Спекулативно е казаното от 17 лева от някои си другари, но такава цена 17 лева просто не може да се формира, защото каквито и разходи да имам, 5, 6, 7 лева надценка просто не може да има.
Репортер: Искам да ни покажеш агнешкото, което се намира зад теб и да ни кажеш още веднъж откъде идва то и откъде зареждат месарите в София и в страната. Има ли агнешко от България, което да е и от чужбина?
Бай Любо: Българско агнешко има в Свищов. Това се кара от град Свищов и е на 11 лева едрова цена.
Репортер: А ти го продаваш на 12 лева?
Бай Любо: Не може повече да се вдигне, защото хората са обеднели, нямат пари и при това положение по-високата цена значи агнешкото да си виси тук до другия Гергьовден.
Репортер: Купуват ли хората, или е още рано за празниците?
Бай Любо: Преди да купят изтъркат един чифт обувки да видят къде е най-евтино, след което купуват.
Репортер: Тоест засега повече обикалят?
Бай Любо: Засега повече обикалят, защото седмо число е пенсионерското число. Оттогава ще започне по-силно, надяваме се.
Репортер: Имаме въпрос от студиото.
Водещ: Въпросът ми към твоя събеседник е дали вече има такива клиенти, които купуват цяло агне по призива на министър Мирослав Найденов, за да ни излезе по-евтино, да купуваме така – едно цяло агне и да си го делим с приятели или със съседи, нещо от този род?
Репортер: Въпрос от студиото, дали купуват цели агнета?
Бай Любо: Цели агнета купуват. Да, разбира се, купуват. Но обикновено когато купуват цели агнета, се купуват и агнешкият комплект и чревцата, за да се пълни. Тогава цената я казах вече и повече се търсят агнета, които са между 10 и 12 кг.
Репортер: Има ли хора, които те молят да купят агнета на лизинг, или да си купят такова цяло агне или агнешка плешка на изплащане? Каза, че кризата ударила хората сериозно.
Бай Любо: Това е най-лошо, че такива хора няма. Няма хора, които да се пазарят. Въпреки, че е пазарна икономика, аз съм много съгласен да влезе и да се пазари. Да каже: ще ми дадеш три агнета, ама на тази цена, не на тази, която си посочил. Съгласен съм такива да има, но засега няма такива хора.
Репортер: Каза пазарна икономика, имаше едно интересно обяснение за цената на агнешкото, което чухме вчера и от твои колеги на други софийски пазари, защо се повишава тя около Гергьовден. Казват, че няма производство в България на агнешко месо, това ли е причината?
Бай Любо: Това е абсолютната причина. Просто селскостопанските или овчарите трябва да се дотират и да се следят, да се проверяват. Има ли свръхпроизводство, цената ще бъде изключително по-ниска. Няма ли агнешко, естествено никой не иска да купува румънско, гръцко, защото самите гърци го изнасят от нас.
Репортер: Продава ли се румънско и гръцко в България и друго агнешко от други страни?
Бай Любо: Ако не съобщиш на клиента, че е румънско или гръцко, се продава. Иначе в никакъв случай.
Репортер: То се продава като българско?
Бай Любо: Като българско.
Репортер: Каза, че очакваш клиентите тепърва да дойдат. Колко дни преди празниците започва сериозната продажба на агнешкото?
Бай Любо: Българинът си купува в последния момент и последната седмица ще е най-силна седмица, както 12 години поред. Но и сега тези, които искат да си замразят, след като това не е замразено и това ще е първо замразяване, което е редно, си купуват цели агнета, половинки, кошчета, бутчета – както обичат.
Репортер: Каза ми вече, че 12 години си в този бизнес. Купуват ли по-малко хората месо по празниците в последните години, или потреблението остава едно и също?
Бай Любо: Много по-малко купуват, аз си водя някаква статистика от тези 12 години, много по-малко се купува месо. Въпреки че примерно на свинското месо цената е на половината на килограм чесън примерно – 10 лева чесъна, 5 лева свинско месо. Това е защото свинско месо има много и малко се купува.
Репортер: Виждаме тук отново агнешката плешка 11,99 лева, а цялото агне на 12,99 лева. Твои колеги продават дори на 14 лева агнешкото. Каква е твоята прогноза, колко ще стигне цената на агнешкото по време на празниците?
Бай Любо: Аз мисля, че между 13,50 и 14,50 ще се вдигне обезателно. То от вчера започна да се вдига, вчера дойде с по-скъпа цена с 50 стотинки, говоря за доставна цена. Ако се продължи, значи при доставна цена 12 лева, никой не може да го продава 11 естествено.
Репортер: Каква е причината да се вдигне доставната цена на агнешкото?
Бай Любо: Това знаят производителите, кланиците, но аз мисля, че тази цена, която е в момента, е реална цена и би трябвало да не се вдига повече.
Репортер: Добре. Чухме от бай Любо, че според него цялото агне на 12.99 е една реална цена на агнешкото преди празниците. На него му пожелаваме много доволни клиенти, а на всички наши зрители пожелаваме да могат да си позволят една вкусна агнешка плешка по време на великденските и гергьовденските празници.
Водещ: Добър апетит. С интерес изгледахме цените. Толкова ли, според вас, до 14,50 най-много ще скочи?
Мирослав Найденов: Аз ако кажа 14,50, те ще го направят още утре. Всъщност на темата, когато се говори за пределни цени и ги обявя аз, нали разбирате, че някъде както е в момента 11,50, те ще го направят още днес на обяд 14,50. Аз мога да кажа примерно 10 лева смятам, че е нормалната цена. Но това наистина са в момента реални цени. Подобни бяха и миналата година. Не бива, всъщност тук е моментът да наблюдаваме и да следим пазара, цени по-високи от това. Даже мисля, че той каза малко по-висока цена от моята прогноза, вече са в границата на спекулата. Или на принципа „ден година храни”, каквото се случва два пъти в България – покрай Коледа и Великден. Защо всъщност аз наистина сериозно казах и вие споменахте, че има коментари, няма нищо странно хората да се кооперират и да вземат примерно цяло животно, включително да го вземат, тъй като вече могат да вземат директно от производителите.
Водещ: Има иронично тълкувание, че след саденето на картофи, една друга крилата реплика, да си садим, понеже са много скъпи, сега заедно да си купуваме агнешко, скоро да го готвим заедно, пак ще ни излезе по-евтин ток.
Мирослав Найденов: Винаги ще има иронични, но аз говоря за чисто практичната страна на въпроса. И много хора, особено в условията на криза, се обръщат към тези практични страни.
Водещ: Вие ще се кооперирате ли с някой така?
Мирослав Найденов: Моята фамилия, слава Богу, е голяма. Ние се събираме на този празник и погледнато така, защото се събираме повече хора, наистина в този смисъл. Но призивът по-скоро беше и препоръката към хора, които са самотни – пенсионери и нищо странно няма от това да се кооперират. Тогава наистина може да му излезе по-евтино.
Водеща: Откъде ще си купите агне?
Мирослав Найденов: Аз си купувам... Зависи къде ще празнуваме. Това ще реши съпругата ми, предполагам, като наближат празниците. Или при нейните родители...
Водещ: Тя командва?
Мирослав Найденов: Да. Тя командва и аз го вземам директно от производителите. Тоест изпускам веригата посредници. Между другото, така правят много българи и аз им гарантирам, че така агнето едно, че ще е по-вкусно...
Водеща: Много коментари, много критични и не само иронични по отношение идеята на държавата да сложи някакъв таван на цените на продуктите от т.нар. потребителска кошница. Вече икономисти коментират „как таван”, като имаме пазарна икономика и всъщност пазарът решава какви да са цените, а не...
Мирослав Найденов: Аз току що, преди малко в отговора на първия въпрос обявих, че никой не говори за тавани, защото таванът има обратен ефект. Ако сега кажем, че примерно таванът на агнешкото е 14 лева, още днес те ще го направят 14 лева. Никой не говори за таван и никога не е обсъждана тезата за таван на цените. Напротив, когато Кипър въведе предел на цени или таван на цените, тогава аз лично се изказах и казах, че това е против пазарната икономика.
Водеща: А какво точно ще регулира държавата?
Мирослав Найденов: Ще следи чрез тази експертна работна група, и тя е натоварена, имахме вече първо заседание, до края на тази седмица отново ще имаме, така сме се уточнили, ще следи по цялата верига – точно това, което обясняваше и този...
Водеща: Като следи какво може да направи? Какви са механизмите в една пазарна икономика да направи?
Мирослав Найденов: Ще ги публикува. Вижте, това не е регулаторен орган. Това е орган, който ние, ако искате вие като журналисти и аз като министър, трябва да разполагаме с експертизата на тези хора. Да знаем, че агнето тръгва от кошарата на тази цена, минава през посредник първи, през кланицата, през посредник втори, за да отиде в магазина. Това е всъщност веригата в момента за това агнешко. И ние трябва да знаем кой по веригата ни одра?
Водещ: Просто да знаем. Да кажем обаче, че край на спекулациите, хората, които чакат с една носталгия 74% да се въвежда държавна регулация, това противоречи на всякаква икономика.
Мирослав Найденов: Никой не го подкрепя. Но не можем да стоим безучастни, защото когато пък нищо не правим, те казват: държавата си затваря очите. И затова в момента правим това. И аз, когато разполагам с експертизата на тази работна група, ще мога да застана примерно пред този магазинер и да му кажа: виж сега, по цялата верига. Това се случва. Или ако го кажа от вашето студио, хората ще си направят съответните изводи. И това наистина по някакъв начин влияе на пазара. Защото когато излязохме на Коледа, тогава отново скептично погледнаха някои, наистина свинското се запази на 6,80 – 7 лева за първи път тази Нова година и Коледа.
Водеща: Да де, но не е нормално министърът да ходи по празници, когато се консумира една храна, да ходи и да озаптява цените, защото се появява някъде в някой магазин.
Мирослав Найденов: Ако това върши работа. Иначе другият вариант е да си стои в кабинета и нищо да не прави, както правеха.
Водеща: Имам предвид, че не е възможно всеки един продукт да ходите от празник на празник, за да го озаптявате.
Мирослав Найденов: Не, не е възможно, но трябва нещо да се направи. Държавата трябва да се покаже, че я има, че има определени механизми, с които поне можем да имаме информацията.
Водеща: Нещо конкретно. Преди малко един зрител от Стара Загора ни обясни, че в една стокова борса, която се намира някъде в покрайнините на Стара Загора, картофите вървели по 70 стотинки, като стана въпрос за картофи и призива да ги садим, а на пазара отиват 1,50 лева, даже 1,60, което е повече от 100% увеличение. Може ли държавата в пазарната икономика, в която живеем, да направи така, че търговецът, изминавайки 20 км, да не сложи надценка 100%?
Мирослав Найденов: Когато търговецът е сложил, държавата не може да му каже да не слага 100, но държавата може да му каже той на тези 100% дали всичко е платил. Ще плати ли данъците, ще го заведе ли въобще като оборот това. Всъщност това е важното. Защо интересното тук и то най-вече по отношение на плодовете и зеленчуците се получава? Защото наистина хората, които са заровени да ги работят, не печелят, а по веригата има наредени хора, които той не магазинерът е взел, или този на сергията в Стара Загора е взел картофите от борсата, а прекупвачът. И прекупвачът за тези 20 км, ето, вижте, защото този на сергията в условия на конкуренция едва ли може много да спечели, освен да излъже с кантара. Но по веригата...
Водеща: Прекупвачите какво, събрали са се в картел и са казали: ей сега ще продаваме на човека на сергията толкова?
Мирослав Найденов: Определено. Не знам дали са точно в картел, но се работи и затова аз в тази работна група имам представители на икономическа полиция. Миналата година, когато се прибираше реколтата примерно от череши, защото там имаше драстичен пример, жандармерията излезе. Първо, да пази от посегателства, второ, наистина да пази от тези с ланците, които идват. Това е техният бизнес, буквално да отиват на полето, на безценица да ги изнудват да ги вземат, след това да ги продадат и да реализират...
Водеща: Но може ли да има жандармерия на всяко едно поле, може ли да има на полето, където растат доматите?
Мирослав Найденов: Нещо трябва да правим и отнякъде трябва да почнем. Защото ако поставяме винаги въпросът така, да, отнякъде трябва да почнем. Трябва да започне да се слага ред в тази държава и когато слагаме ред...
Водещ: Добре, говорим за рекетьорите, а не жандармерия да регулира цените. Пак да не стане нова спекулация.
Мирослав Найденов: Не, говоря жандармерия и полиция, които да използваме. Това е положителен случай и ние такива случаи всъщност трябва да ги адмирираме.
Водеща: А проверяват ли се тези прекупвачи например дали си плащат всички данъци, дали осчетоводяват всяка закупена стока и продадена след това на търговеца на сергията. Такива проверки правят ли се?
Мирослав Найденов: Върху това трябва да се съсредоточим. Аз не знам защо се товари Министерство на земеделието с тези свръх очаквания, но тези в повечето случаи нито имат фирми, като ги хванат казват, че ги карат за лична употреба, всъщност ги карат на пазара. Това е звеното, което трябва да се удари, за да може тази спекула и тези нереални цени...
Водеща: Коя е институцията? НАП? Коя е институцията?
Мирослав Найденов: И НАП, и Икономическа полиция. Ние затова сме работна група и работим заедно. Органите по контрол на храните, защото те могат по всяко време да изискват.
Водещ: Казахте органите по контрол на храните. Сам казвате, че получавате различни атаки от различни страни. Един, бих казал, вестникарски шамар получава днес Агенцията по храните от вестник „Република”. Ще ви помоля да коментирате сметка, която са направили колеги – 24 милиона изяжда Агенция по храните. Назначени са близо 3000 души, които получават средно по 664 лева на месец. До момента, пишат те, това, което направиха е да се хванат с подкуп двама нейни служители, похарчени са 4 милиона за заплати в първите два месеца на годината, а са събрани от глоби само 41 259 лева. Статия от ежедневник.
Мирослав Найденов: Господин Николаев, не искам аз да пораждам скандали. Мога да ви обясня защо този същият вестник се занимава с това и то в поредица от броеве, но това е друга тема.
Водеща: А сметката им не е ли вярна, 24 милиона е издръжката за агенцията?
Мирослав Найденов: Искам да кажа, че това, нямам думи да го коментирам, но работата на Агенцията по храните и на нейните инспектори не е да събират глоби. Те не са на такава издръжка, че да съберат толкова глоби, защото ако е така и те тръгнат с кочаните, много бързо сигурно ще ги... Това не е приходна агенция, това не е НАП. Това е контрол.
Водещ: Но не е и разходна.
Мирослав Найденов: Не е и разходна, но вижте, полицията също не е приходна, защото ние в тази държава трябва да имаме полиция, трябва да имаме армия, трябва да имаме тази агенция, която да ни гарантира това, което сме сложили на масата и безопасността за нашето здраве. Както в момента тази същата агенция воюва буквално от дни от месеци с шапа на турската граница. И тези хора там не събират пари, а напротив, раздават пари като обезщетение.
Водещ: Вестникът го подозирате в някаква лична битка срещу вас ли?
Мирослав Найденов: Да, защото имаме поредица от писма от същия този вестник, че трябва да им дадем рекламите, рекламните карета. Това е и с това се занимават. И някой трябва да го каже най-накрая.
Водещ: Чакайте сега, изнудват ви за реклама ли?
Мирослав Найденов: Да, изнудват ни и искат с писма същият този вестник да получи рекламата на Министерството на земеделието и храните.
Водещ: Пазите ли ги тези писма?
Мирослав Найденов: Разбира се, че ги пазим. Но нямаше да го кажа, защото това обижда. Ако пишеха нещо срещу мен, те срещу мен пишат, аз не го коментирам. Но когато пишат срещу тези хора, които днес, наистина днес, стоят долу от месеци и буквално пазят не само българската, а и европейската граница, аз не приемам това, защото това е определено инсинуация. Тези хора гарантират ежедневно това, което слагаме на трапезата си.
Водещ: Какви средства за реклама има министерството, че те да се оказват повод за някакви конфликти?
Мирослав Найденов: Те са обект на обществена поръчка, защото и вашата телевизия, която е спечелила такава поръчка, е била обект на атака. Така че няма да го коментирам. Ясни и точни са правилата, аз съм отговарял и на парламентарно питане, имало е и парламентарно питане, имало е, разбира се и Комисия за защита на конкуренцията, която следи тези неща. Но не приемам тази оценка за тази агенция и затова съм изключително чувствителен. Това са хора, първо, те са по-малко, отколкото бяха, защото когато се създаде агенцията около 450 човека отпаднаха. Това са дублиращите звена на РИОКОЗ, на ДВСК доскорошното.
Водеща: Които се събраха в една структура.
Мирослав Найденов: Точно така. Така че структурата е намалена. Тези хора наистина на ръба на възможностите си в момента осигуряват това и аз мога да кажа, че по отношение на храните ние в момента получаваме само адмирации по отношение на това, което правим за здравето на животните. Не го приемам, извинявайте, наистина може би бях малко по-остър в реакцията си.
Водещ: Казахте, писма пазите. Да стане дума след малко може би за едни други писма, които станаха повод да ви се поиска дори оставката. Писма, за които твърдите, че са фалшификати.
Водеща: Да не се окаже, че и СДС ви изнудват за нещо. Казвам това малко на шега и не на шега. Папките, които изнесоха от СДС, само да уточним за зрителите, които са пропуснали хронологията на събитията, миналата седмица от СДС изнесоха едно писмо, за което се твърди, че е автор бившият шеф на фонд „Земеделие”, в което писмо той сезира своята началничка през 2010 година Калина Илиева, докато й е заместник, и казва: мен ме натиска министърът, иска да ходатайствам и да пробутвам фирми, които не отговарят на условията, да ги финансирам. И едва ли не се е оплакал на Калина Илиева.
Водещ: Вие после казахте, че писмо, заведено с такъв входящ номер с такова съдържание няма. Но има твърдение, че то съществува в прокуратурата, защото е подадено паралелно и там. И ако е изчезнало от фонд „Земеделие”, това не значи, че го няма и че не се е случило.
Мирослав Найденов: Съвсем кратък коментар ще направя, защото аз наистина говорих по тази тема много и не мога нещо, което аз не съм писал и не съм пращал, да го коментирам. Нека да го коментират тези, които са го пращали.
Водещ: Въпросът е дали Светослав Симеонов е писал за натиск и ваши обаждания да се лобира за фирми, не отговарящи на правилата.
Мирослав Найденов: Аз съм получавал сигнали и от Светослав Симеонов, и от други заместници, че Калина Илиева в качеството си на директор ги изнудва да ме злепоставят.
Водещ: Как?
Мирослав Найденов: Кара ги да пишат. На базата на нейни сигнали до прокуратурата...
Водещ: С какво ги принуждава? Как така ги кара да пишат?
Мирослав Найденов: Кара ги, викайки ги в кабинета, включително имаме аудио запис на това нещо.
Водещ: Светослав Симеонов е записал как тя го кара да напише това писмо срещу вас?
Мирослав Найденов: Не той, друг от заместниците. Но, аз каквото трябва и където трябва съм казал. На базата на нейните сигнали и аз, и членове на моя политически кабинет, месеци наред сме били обект на наблюдение от съответните контролни органи. На базата на това наблюдение те не са открили абсолютно нищо. Тоест този опит за дискредитация на министъра или на членове от неговия политически кабинет не е нещо ново и аз отказвам повече...
Водещ: Светослав Симеонов казва, че е писал такова, че е негов подписът.
Водеща: Той е бил, какво, принуждаван от Калина Илиева да напише такова писмо, така ли?
Мирослав Найденов: Не знам дали конкретно. Защото това писмо когато излезе, тоест когато го разпространиха, аз го попитах, тъй като не бях в България, аз го попитах: има ли такова писмо, подписал ли си нещо подобно? Отговорът от него лично беше: не, аз не съм писал това писмо.
Водещ: После е казал: писах го в сложна обстановка. И министърът знае за сложната обстановка.
Мирослав Найденов: Той ми каза по принцип за това, че е принуждаван, но аз не бях видял конкретното писмо и не разполагах с неговия текст.
Водеща: Тоест принуждаван, какво, с пистолет на слепоочието ли са го държали този човек да пише писма срещу вас? Изобщо колко страшна се оказа Калина Илиева?
Мирослав Найденов: Защо питате мен за нещо, което аз не съм вършил?
Водещ: Защото има противоречие. Той първо казва „не”, вие казвате „вероятно става дума за фалшификат”, а после Светослав Симеонов казва „да, моят подпис е”, уточнява, че е писано в сложен момент. Искаме да си навържем тази хронология, защото тя беше повод да ви нарекат корумпиран от СДС.
Мирослав Найденов: Когато се извади някакъв документ в публичното пространство, ставайки в последните дни свидетели на това, че вадят СРС-та, вадят неща, които след това не могат да ги докажат, аз поисках да го извадят и да ми го покажат. И те казаха: няма, под този номер има друго. Това ми е казано на мен.
Водещ: А в прокуратурата питахте ли дали има такова същото?
Мирослав Найденов: Не, не съм питал. Те ако са сметнали за необходимо... Аз не знам каква проверка, но на базата на това, че Калина Илиева е писала срещу мен и срещу заместник-министри, срещу началник кабинет – който се сетите.
Водеща: А защо го е правила това нещо?
Мирослав Найденов: Тя трябва да отговори.
Водеща: Тя не дава интервюта.
Мирослав Найденов: Не дава интервюта, защото тя отиде с фалшива диплома, с образование от художествена гимназия и стана шеф на фонда. Искаше да стане министър и сигурно щеше да стане министър, ако...
Водеща: Вие допуснахте това да се случи.
Мирослав Найденов: Кой допусна? Да й проверя дипломата?
Водеща: Министерството, всички хора, които я назначиха.
Мирослав Найденов: Не, не съм допуснал. Не съм я назначил аз. Тя беше назначена във фонд „Земеделие”, работеше в специалното звено. Аз във вашето студио съм го обяснявал. Но нека сложим точка наистина.
Водещ: Да обобщим, голямото съмнение с господин Светослав Симеонов е, че след избухването на този скандал, той беше повишен и пратен за аграрен аташе. Във ваше изказване прочетохме, че дори сте бил склонен и сте му предложили да стане заместник-министър, което повдигна въпроса дали, най-грубо казано, не става дума за някаква сделка, един вид: ти ще си мълчиш и ще израстваш в кариерата. И така, това е съмнението, което съществува.
Мирослав Найденов: Естествено и аз ако съм от другата страна, ще имам същото съмнение.
Водещ: Така ще ви изглежда?
Мирослав Найденов: Разбира се и го казвам. Аз предложих не само на него, а и на останалите от неговия екип, защото беше сменено цялото ръководство. Това са млади хора на 30 и няколко години, хора наистина подготвени, хора, които не могат да бъдат изхвърлени на улицата.
Водеща: Защо ги сменихте тогава?
Мирослав Найденов: Защото сме поискали. И това сме го обсъждали месеци назад. Аз предложих на настоящия шеф на фонд „Земеделие” господин Порожанов още при смяната на Калина Илиева да поеме поста. Тоест това предложение стои от месеци. Обсъждали сме ситуацията, обсъждали сме проблемът, който не идва сега със САПАРД.
Водещ: Това е все едно някой вас сега да ви смени, въпреки че има добра оценка за работата ви, въпреки че я вършите добре и да ви каже: абе ние първо предложихме на друг министър да поеме земеделието. Не е ли логично като обяснение?
Мирослав Найденов: Добре, какво да направим с тези хора, да ги оставим на улицата на 33 години?
Водеща: Ако работят добре, да работят във фонд „Земеделие”.
Мирослав Найденов: Работят добре, но защо трябва да смятате, че някой трябва да работи през целия си живот директор на фонд „Земеделие”. Ако търсим нова динамика, ако търсим нов формат на ръководството...
Водещ: Значи все пак не сте толкова доволни от динамиката поне от работата на сегашното ръководство?
Мирослав Найденов: Оценката за работата не я дава само министърът на земеделието. Вижте, оценката се дава и от министъра на европейските фондове, дава се от вицепремиера, дава се от премиера. Ние сме го обсъждали в този формат, търсили сме нова динамика. Да, искахме малко по-голяма динамика по отношение на общинските мерки, по отношение на проблемите, които са със САПАРД. Искахме да влязат хора от финансовото министерство, защото препратката към финансовото министерство е много голяма. И когато министър Дянков разреши неговият шеф на кабинета да отиде, всъщност това беше големият проблем.
Водеща: Добре, ако е така, просто кажете: не са се справили добре и затова ги махнахме.
Мирослав Найденов: Търсихме хора, които да се справят по-добре, така ще го кажа. И понеже тези момчета работят добре, на този екип, аз предложих друга работа.
Водещ: СДС ще ги дадете ли под съд за клевета тогава, защото по техните обвинения излезе, че едва ли не вие сте... Директно обвинение за корупция и за лобизъм.
Мирослав Найденов: Няма да давам и не се занимавам с това. Искам да ви кажа, че освен СДС, другата седмица очаквам, защото те се редуват, другата седмица БСП ще ме атакуват. Сега да ви обясня защо и СДС, защо и БСП. Защото когато въведохме това, тук засегнахме много интереси. Оборотът на храни в България е най-големия оборот в момента. Въвеждайки стандартите, въвеждайки правилата на играта, изваждайки „дупета” и тем подобни от схемата, засегнахме много интереси.
Водещ: И партийни „дупета”.
Мирослав Найденов: Със заменките, за първи път... Защото вижте, аз обещах няколко простички неща и хората оценяват, а не СДС и БСП какво са направили. Тогава аз казах в началото на мандата: ще сложим ред на храните – сложихме го. Вчера беше празникът на гората. За първи път с 40 000 декара тази година е увеличена българската гора, а в техния мандат те правеха заменки за същите декари и изсичаха гората.
Водеща: Има съмнение, че фирми, близки до тези две партийни централи, имат засегнати интереси и затова ви атакуват?
Мирослав Найденов: Засегнах много, много интереси. Повярвайте, така е. И в горите със спирането на заменките...
Водеща: Сериозно ли да чакаме другата седмица от БСП атака?
Мирослав Найденов: Да, другата седмица БСП ще ме атакуват, мога да го кажа.
Водеща: Каква информация имате, по кой въпрос ще ви атакуват?
Мирослав Найденов: Ще измислят нещо.
Водещ: Кажете каква е връзката на икономическите с партийните интереси, след като политически сили се използват за инструмент на саморазправа, в политическо лице, това е много сериозно.
Мирослав Найденов: В този тъмен преход 20-годишен тези партии всичките досега, с изключение на ГЕРБ, са управлявали. Всички тези по-големи фирми и всички монополи, които се държат в храните, във водите, в рибите и каквото се сетите.
Водещ: Те са си разпределили, какво, икономиката?
Мирослав Найденов: Да. И когато засегнеш интереси, те започват да изваждат такива неща.
Водещ: А знаете ли кои фирми са свързани с конкретните партии? Кои са със СДС, кои са с БСП?
Мирослав Найденов: Знам много неща. Разбира се, знам кои са със СДС, знам кои са с БСП, знам кои държат определените ниши или направления в този сектор. Казвал съм много пъти, казвал съм и при вас примерно, че не е нормално 3,4% от земеделските производители „някои” да получават 78% от този милиард субсидии. И тогава, когато започнеш да засягаш тези интереси, когато се опитваш да слагаш правила в тази игра, ставаш неудобен. Но нека да им е ясно, защото те почнаха с министър Цветанов, който имаше най-високия рейтинг, след това минаха към Росен Плевнелиев, който го удариха за магистралите, следващият съм аз, те очевидно вървят по този ред.
Водещ: Кой е следващият след вас по рейтинг?
Мирослав Найденов: След мен е Николай Младенов, така че сигурно него ще ударят следващия път.
Водеща: Мога ли да те помоля да отидеш да вземеш една тениска да подарим на министъра. Блиц два въпроса. Ще ви оставя и писмото.”Разбрах, че днес министър Найденов ще бъде ваш гост. Молбата ми е да му зададете следния въпрос – кога ще бъдат отпуснати пари на фирмите, провеждащи курсове за „Млад фермер” и по-точно по Мярка 112? Това е задължителен курс, спрени са парите от фонд „Земеделие”. Проблемът е и с хората, които са сключили договор за „Млад фермер” през септември 2009 година, още не са си получили парите”. Заповядайте. И за единица площ има проблеми. Изобщо фонд „Земеделие” има проблеми.
Мирослав Найденов: Това са въпроси, да, към фонд „Земеделие”. Днес в 13.00 часа имам среща с ръководството, вчера също имахме, тоест виждаме се. По отношение на „Млад фермер” нещата се движат, така че хората ще си получат тези пари. А това ви благодаря, аз вчера облякох нещо подобно на „Седмицата на гората”.
Водеща: Сега на 9 април ще ви помолим да я облечете.
Мирослав Найденов: Да. Между другото, най-голямото ни богатство е зеленото богатство, ние нямаме други богатства.
Водеща: Моля ви, още 30 секунди. Имаме въпроси, които сме поели ангажимента, как дойде шапът? Доктор Мирослав Найденов да ни отговори – това са хората, които пострадаха последно от шапа. След извършено обследване в началото на месец януари е установено, че границата с Турция е разградена, какво направихте? Защо не се ваксинира и защо се твърди, че ваксинацията ще доведе до отделяне на вируса на шап от ваксинираното животно в бъдеще? Много въпроси, включително и емоционални сред тях.
Мирослав Найденов: Ще отговоря веднага. Със заповед на премиера един от заместник-министрите Цветан Димитров е командирован за 10 дена там долу на място, отговаря на всички тези въпроси. Само да кажа, тъй като БСП твърдят, че аз съм докарал шапа, нямам такива възможности. Шапът дойде, защото в Турция има над 1000 огнища и ние в момента решихме, правителството ще поеме този тежък финансов ангажимент да възстанови част от загражденията, но не купльона, малко по-навътре, за да не могат да преминават животните. Защото контактът с животни, свободното движение...