Водещ: В края на лятото и началото на есента настава време за равносметка в земеделието. Каква година за реколтата изпращаме? Наш гост е министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева. Госпожо министър, годината не бе от най-благоприятните за земеделците у нас. Какви мерки предприемате заради пандемията и сушата?
Десислава Танева: Смело мога да кажа, че това беше вероятно една от най-тежките години за земеделските производители, поради два фактора – пандемията и незапомнената суша в източната част на страната. Още с избухването на пандемията март месец и налагането на ограничителните мерки за придвижване във всички страни в Европа, започнахме да работим по план за целенасочена подкрепа на сектора, който се радвам, че след средата на стопанската година започнахме една по една да реализираме мерките. Първо, искам да кажа, че най-важното при избухването на кризата КОВИД-19 и на пандемията март месец беше осигуряването на зелени коридори, снабдяването с хранителни продукти на населението и обезпечаване придвижването на всички свързани с земеделската работа според сезона и според видовете земеделие. Бяха осигурени всички условия да няма риск за извършването на тези дейности, което беше първата и най-важна мярка. След това започнахме работа по плана за приемането на различни мерки за финансова целенасочена подкрепа и пак казвам, радвам се, че вече сме във финала на тяхното реализиране. В края на май тогава, когато беше и последният възможен срок, който Комисията ни предостави, взехме решението за прехвърляне на 70 милиона евро в бюджета за Директни плащания 2020 г. т.е. сега след 16 октомври, когато започнаха плащанията по различните мерки в обхвата на директните плащания, всяка една от тези мерки ще носи по-висока ставка средно 9%. Разбира се, това ще варира според размера на допустимите площи, но бюджетът е увеличен средно с толкова. А тези, които са в обхвата на обвързаната подкрепа и не са достигнали количествените си лимити – с 13% увеличение. Това засяга абсолютно всички земеделски производители като увеличение на директни плащания. Тогава все още не знаехме, че сушата ще се отрази така пагубно на резултатите на земеделските произведели най-вече в Източна България, но това е рискът от фабриката на открито, а именно земеделието. В този смисъл едно такова прехвърляне на сумите за увеличение на директни плащания, за тях ще се отрази – да, разбира се недостатъчно, но все пак вид компенсация, която стана възможна заради КОВИД, но ще ги подкрепи и по повод ниските добиви и очакваните по-малко приходи. Искам само да вметна, че независимо от по-ниските добиви, прибирането на реколтата на пшеницата е приключено, зърненият баланс е осигурен и ние, разбира се, имаме достатъчно за изхранването. Отново ще сме в позицията на нетен износител. Втората голяма мярка, за която положихме наистина много усилия на европейско ниво, това е възможността да програмираме извънредна мярка КОВИД в обхвата на ПРСР, което беше инициатива на България и стана възможно с промяна на регламент 1305. Искам да благодаря на българският комисар Мария Габриел, която много ни помогна за това и на евродепутатите от всички политически сили, които гласуваха тази промяна и направиха всичко възможно да осигурят подкрепата и на другите страни-членки, и на другите депутати, за да стане възможна промяната. Ние бяхме една от първите държави, която направи такава нотификация и в момента все още тече прием по мерките КОВИД – първо и второ направление за подкрепа на българските земеделски производители. Третото направление за преработвателните предприятия на първична земеделска продукция ще планираме да го отворим през м. ноември. А за земеделските производители първо и второ направления по КОВИД и плащанията ще ги извършим във възможно най-кратък срок. След тези мерки и разчетите на Министерството и решението на правителството на премиера Бойко Борисов след приключване на срещи с различните браншови организации в сектора, се приеха още няколко мерки за подкрепа. Това е предоставянето на помощта „де минимис“ на практика за сектор животновъдство – тази помощ вече е изплатена. А за сектор растениевъдство приемът също приключи и разплащането се очаква след 16 септември да започне. Надявам се в четвъртък и петък да успеем да разплатим на основната част от бенефициентите. Тук подкрепа ще получат и гроздопроизводителите. Това се случва за първи път. И тези, които отглеждат маслодайна роза. Една от причините, поради което забавих плащането, е по повод регистъра на производителите на маслодайна роза на българските сортове, които ще получат това подпомагане. Освен това за сектор „Животновъдство“ за тези ферми, които през 2008 г. и 2012 г. са ползвали кредитиране от ДФ „Земеделие“ за изхранване на животните, вместо нотифицирано държавно подпомагане, кабинетът прие решение за прехвърлянето на 56,6 млн. лв. за това, след нотификацията в Комисията по временната мярка, която бе предоставена от Комисията, ние взехме решение на Фонд „Земеделие“ за предоставяне на тази подкрепа, с която ще бъдат на практика погасени тези стари задължения и ще се подобри финансовата ликвидност на тези стопанства. Това са над 1800 животновъди и производители на картофи. Това са на практика акцентите в мерките за подкрепа. Мога също така да кажа и всички мерки, които бяха административни, които бяха взети с консултации с неправителствения сектор, производители, а именно завишените нива на контрол за качеството, постановление на МС № 70 за осигуряване на регионални храни в търговските вериги и многото на брой мерки финансови за подкрепа на реализацията на българска продукция, за преработка или за крайни клиенти в малките и регионални магазини. И най-вече за първи път приложихме наистина мерки за подкрепа за изкупуване и преработка на българска продукция – животни, плодове и зеленчуци.
Водещ: Госпожо министър, вашият екип какви изводи си направи от двете бедствия, така че за в бъдеще, когато се случат или развихрят, вие да можете да реагирате, да сте подготвени?
Десислава Танева: Първо, по отношение на КОВИД кризата, категорично това, което ни попречи за по-добра удовлетвореност от мерките, това е сдружаването на земеделските производители. В тази посока трябва да се работи, в това трябва да се акцентира в бъдещата обща селскостопанска политика. Реални, добре структурирани организации на производители, които могат да удовлетворят изискванията на големите клиенти като търговските вериги, чрез които става най-големият обем реализации. Втора част в това, бих казала и ние в тази посока работим от няколко години, е развитието на фермерските пазари и скъсяване веригата на доставки. Мисля, че постановление на МС 70 изигра своята роля, независимо от разгорещените дебати. Нито една от мерките, които изредих, сама по себе си не можеше да донесе някакъв чувствителен ефект, но в комбинация мисля, че в крайна сметка с всички мерки преодоляхме предизвикателството, пред което бяхме изправени. По отношение на сушата – там също за подкрепа на земеделските производители взехме и допълнителни мерки, а именно предоставяне на оборотно финансиране за сеитбата на есен и като бюджет, и като размер, и като ставка на декар значително по-високи от предходните години, именно за да ги подкрепим в този момент, особено пак казвам в Източна България, където данните за това събитие наистина са много тревожни. А освен това с решение на Фонд Земеделие възстановихме по искане на браншовите организации и инвестиционното кредитиране, така че земеделските стопани могат да се възползват и от този инструмент. Това беше пак по предложение на браншовите организации. Все още остава да работим по темата за мерки за управление на кризи от климатични събития, каквото беше сушата, също и градушките, наводненията. Защото единственият инструмент, който в момента прилагаме, това е държавна помощ. Тя е с ограничен бюджет 4,5 млн. годишно. И ние тази година ще приложим пак възможно най-скоро, а именно през м. октомври всички площи, за които има издадени установени протоколи за 100% пропаднали площи, те ще получат своята компенсация. Но големият обем площи, това са площите, при които пропадането е под 100% и там такава мярка не действа. Но тук работим и отново ще представим на земеделските производители, защото най-засегнатите в момента преди година и половина отказаха този модел, а именно взаимоспомагателният фонд за управление на такива кризи, който е структуриран на база на финансовата солидарност между държава и земеделски производители. Това ще ни позволи да имаме и годен бенефициент за мярката от ПРСР за ползване на европейски средства за обезщетение при такива кризи. Така че тези кризи ни дадоха и уроци. Ясно показаха посоки, в които трябва да се работи, помогнаха ни да вземем решения, които проработиха добре и които се надявам, че ще бъдат развивани и в бъдеще.
Водещ: Буквално подсказвате въпроса ми: защо няма гаранционни фондове, защо няма солидарни фондове?
Десислава Танева: Защото трябва да има желание и воля от земеделските производители доброволно да се сдружават на този принцип, за да се ползват допълнителни бенефиции от това. За съжаление към момента, не само че няма, но и това, което бе предложено от държавата, бе отказано.
Водещ: Защо? Те така могат да стана по-конкурентоспособни – и земеделието ни също?
Десислава Танева: Без финансово самоучастие това няма как да стане. Надявам се, че уроците от тази година ще ни променят мисленето.
Водещ: И още един въпрос. Излизат вече данни за износа – той е намалял два пъти. Какво влияние оказват по-ниските темпове на износа върху отрасъла?
Десислава Танева: Естествено намаление на паричните потоци. Това ще се отрази във всички показатели за аграрния отрасъл, статистически това е вследствие на по-ниските добиви, както вече споменах – пшеницата 4,63 млн. тона по оперативни данни на областни дирекции по земеделие при миналата година 6 млн. примерно. Но намаленият темп на износ, да – той е почти два пъти към днешна дата, означава и друго – че зърненият баланс е гарантиран, изхранването с хляб на населението и фуражи на фермите, които има тук, ще станат от местна суровина. А влиянието във финансовите потоци, то е неминуемо – само погледнато от обема пшеница, който е прибран тази година.
Водещ: Стига ли вече до нашия пазар произведеното от българските земеделци?
Десислава Танева: Разбира се, че стига. И мисля, че тази година даже в повече, отколкото през предходните.
Водещ: Имахте среща днес с браншовите организации в тютюнопроизводството. Какво ще получат тютюнопроизводителите? Как от Министерството ще подкрепите най-уязвимите от тях?
Десислава Танева: За тютюнопроизводителите най-добрата новина беше, че България възобнови схемата за преходната национална помощ за преходния период и успя да я защити. Т.е. те ще получат своето подпомагане в преходния период, който вероятно финално ще бъде 2 г. Тема, която беше затворена. За съжаление, тази помощ не присъства като допустима в проекта на документи за следващия програмен период, но ние продължаваме да отстояваме тази позиция, разбира се при различни условия. Другата тема на тютюнопроизводителите е референтната 2009 г., аз я разбирам тази тема, но въпросът е да я има ли тази помощ. Ако я има, тя може да бъде само при тези условия. Ако е при други, не може да бъде прилагана. Така че това е въпрос на консенсусно решение в бранша. Към момента общото мнение е, че тази помощ трябва да продължи да се предоставя. Предстои да разберем, предполагам в близките 2-3 месеца германското председателство има идеята октомври месец да постигне частичен напредък оп ОСП. Дали тази тема, в какъв вид ще намери място в проекта за следващия програмен период – предстои да видим. Предстои изкупвателна кампания, поискаха Консултативен съвет, ще го свикаме до началото на следващата седмица по повод изкупуването и окачествяването. Всичко останало бяха разговори от ежедневието.
Водещ: Като теглите чертата, госпожо министър, каква година за реколтата изпращаме?
Десислава Танева: Изпращаме една много тежка година. Наистина преди всичко поради сушата. Това се отрази на добивите, респективно ще се отрази в годишен план и на приходната част на фермерите. Добрата новина е, че успяхме и благодарение на пандемията, да направим възможно за ползване всички инструменти, които ни бяха предоставени, включително значително увеличено национално подпомагане.
Водещ: Недобрата година дали ще повлече крак на повишаване на цените в търговската мрежа на земеделските продукти?
Десислава Танева: Не, в никакъв случай не бих казала, защото сушата най-зле се отрази върху сектора, който е с най-голям обем в растениевъдството – това е зърнопроизводството. Силно експортно ориентирани сме. Както вече споменах в интервюто, това ще се отрази на прихода на земеделските производители в районите в суша – това са областите в Източна България, където добивите им са значително по-ниски от обичайните, респективно приходите за това. Поради тази причина, сме предоставили далеч по-преференциални и добри условия за кредитиране за кампанията за тази година. Но искам само да вметна, това е частният бизнес, гаранция за печалба никога няма, така че това е рискът на всеки предприемач, който поема решението да работи за собствена сметка. Това, което е възможно държавата да направи, разбира се, се прави. А това, че има да работим заедно с бранша по темата за структуриране на фондове за компенсации при такива случаи, наистина предстои и това е един урок, който ни показва, че това е необходимо. Защото пак казвам, точно тази организация на практика отхвърли идеята за взаимоспомагателният фонд, който беше анонсиран заради градушките преди година и половина.