Фокус: Министър Танева, измина 2020 година. Тя бе изпълнена с предизвикателства за всички нас. Каква е вашата равносметка за сектор „Земеделие“? Как се отрази коронавирус кризата на него?
Десислава Танева: Сектор „Земеделие“ изпраща много трудна година, много напрегната година с много неизвестни, с много висок интензитет на промени, на допълнителни решения, новости, на очакване за новата обща селскостопанска политика, подготовката на Стратегическия план. Една много висока като интензитет на очаквания, работа, надежди, включително и на неприятности и загуби, които имахме всички в тази година. На нашия сектор повече се отрази най-голямата суша в последните години, особено в Източна България. Разбира се и COVID пандемията. Трябва да бъдем обективни. За разлика от други сектори, най-вече в сферата на услугите, земеделието като сектор е най-малко засегнат от COVID пандемията. Ако други сектори са почти до 100 % затворени, тук статистиката по никакъв начин не отчита подобни нива на отражение на COVID пандемията. За сушата, която е невиждана у нас в последните години, в Източна България – за 10 области бяха регистрирани най-ниските добиви. В Добруджа добивите на пшеница са с 68 % по-ниски, отколкото обичайно средно през последните 5 години. Това беше най-големият проблем за българското земеделие. Изпращаме тази година и посрещаме новата с огромното очакване какво ще ни донесе новата обща селскостопанска политика, на какви предизвикателства трябва да отговорим, как ще структурираме Стратегическия план, как ще направим така, че интервенциите да бъдат адресирани до най-големите нужди, отговаряйки на предизвикателствата на новото време, а именно да правим всичко така, че да щадим околната среда – най-просто и обикновено казано.
Фокус: Отбелязахте проблема със засушаването като основния за българското земеделие през 2020 г. Това ли изигра и основна роля за повишаването на цената на хляба и можем ли да очакваме ново увеличение през 2021 г.? През май месец помним, че казахте, че България категорично ще запази статута си на голям нетен износител на пшеница и зърнени култури. Остана ли това така?
Десислава Танева: Категорично остана така. То няма как да бъде променено. България е твърде голям производител на зърнени суровини, спрямо собственото й потребление за изхранване на населението или животните през фуража. Няма как да променим позицията си на нетен износител, независимо от климатичните събития през изминалата година по простата причина, че сме твърде голям производител. Ние сме едни от най-големите износители на зърна в света. Нещо повече – наличностите на пшеница в края на тази година са повече, отколкото наличностите на пшеница в края на миналата година. Просто темпът на износ значително се забави, включително и поради несигурността на настоящата година. COVID пандемията отключи мотиви за приемане на политически решения в отделни държави, които също са ключови износителки, формиращи международните цени на отделни видове зърна. Това създаде определено очакване у производители, у търговци. Можем да кажем, че отчитаме рекордно слаб експорт по-скоро в последните месеци на тази година, което се отразява на наличностите. Изпращаме годината с по-високи наличности, отколкото миналата година. Категорично не може да бъде поставен въпросът достатъчна ли е пшеницата за хляба. Има възможности за толкова износ оттук-насетне, и в повече, отколкото миналата рекордна експортна година. Просто в първите месеци на маркетинговата година износът беше с 50% по-слаб, отколкото миналата година. Как се формира цената на зърното сме го говорили много пъти. Тя се формира от международните борси. На българския пазар оперират представителите на мултинационалните търговци на зърна по света. Те играят на международни търгове, така че е трудно да кажем, че тази цена се определя от сушата, обхванала преди всичко 10 области в Източна България. Това са статистиките – от 15 до 68 % по-ниски средни добиви. На практика цената на зърното, която е ключов фактор за определяне на цената на брашната, а оттам на хляба, се определя от международни фактори и от нивата на тези цени на международния пазар. Те са такива поради много причини. Оттам-насетне те определят цената на хляба. Трябва да сме наясно, че цената на крайния продукт, какъвто е хлябът, се определя и от други показатели. Отдавна не живеем в планирана икономика. Многообразието на различни видове хляб е твърде голямо, така че цената се определя и от фактора „търсене-предлагане“.
Фокус:Стана ясно, че средства от Националния план за възстановяване и устойчивост ще отидат и в сектор „Земеделие“. Предстои реализирането на два проекта, единият от които за електронно земеделие, другият за модернизация на „Напоителни системи“ ЕАД. По какъв начин реализацията им ще спомогне за развитието на българското земеделие? Колко ще струват те?
Десислава Танева: За тези 2 проекта на национално ниво имаме от три предложения две приети, по които вървят комуникации за бюджетите и не бих се ангажирала да дам окончателни цифри, докато не се приемат окончателно от Министерски съвет. Два са проектите – за възстановяване на „Напоителни системи“ и за електронно земеделие. Категорично реализирането на тези два проекта ще даде чувствителен и качествен скок в развитието на сектор „Земеделие“. По отношение на големия проект за „Напоителни системи“ – сумата, която ние сме заявили, е 843 млн. лв. Дали тя ще остане такава, предстои да разберем във връзка с течащите комуникации на ниво Министерски съвет. Това ще позволи да увеличим средно площите за напояване с над 3,5 пъти. Със 75% ще намалим загубите на вода по предоставяне на услугата „Вода за напояване“. В някои райони поливните площи ще бъдат увеличени до 11 пъти. В същото време планираме отваряне на прием по Програмата за развитие на селските райони – подмярка 4.1. По този прием земеделските стопани могат да се подкрепят за изграждане на системи за напояване с водоспестяващи технологии в собствените си стопанства. Тоест всичко като възможност за надграждане на тази база ще бъде предоставено на земеделските стопани. Извън това, можем да допълним, че в парламента все още текат дебати и по отношение на анонсираните промени в Закона за водите, които биха позволили на земеделските производители при облекчени административни условия да получат достъп до вода за напояване. По проекта за електронно земеделие не трябва да бъдем многословни, за да се убеждаваме колко е необходим. Той ще ни позволи да направим системата на контрол за всички мерки за подкрепа, които прилагаме (и с европейски, и с национални средства) на качествено ново ниво. Съвсем обективно, изключвайки субективния човешки фактор на дадения експерт в дадена служба. Второ – това ще ни позволи в стратегически план да планираме интервенции, които могат да дадат голям принос в постигането на целите по Зелената сделка - стратегията „От фермата до трапезата“, а именно да намалим употребата на препарати за растителна защита, на торове. Това ще ни позволи да планираме и приложим най-вече, защото ние и сега можем да ги планираме, мерки, стимулиращи въвеждането на прецизно земеделие. С това ще дадем своя решаващ принос в постигането на зелените цели. Контролът би бил обективен, напълно реалистичен и ясно отчитащ тези ефекти. Без такава система, това би довело до много дебати достатъчен ли е контролът и дали наистина прилагането на подобни мерки, без такъв контрол, водят до определени цели. Истината е, че електронното земеделие ще ни позволи не само да мотивираме, но и да стимулираме чрез екосхеми въвеждането на прецизното земеделие като начин на работа в стопанствата. Чуха се много критики, че все още сме твърде изостанали, но има и твърде напреднали. Ние трябва да стимулираме по-бързото израстване на всеки земеделски стопанин.
Фокус: Има ли поставени срокове за реализиране на проектите?
Десислава Танева: Неправителственият сектор в земеделието пита защо се бърза толкова. Зависи от гледната точка на всеки. Да, бързаме, защото по отношение на Националния план за възстановяване и устойчивост страната има срокове, които трябва да бъдат спазени. Надявам се в началото на следващата година този план да бъде изпратен за одобрение от Комисията и да стартира подготовката за реализирането на тези проекти. Надявам се те да бъдат успешно реализирани, защото това е уникална възможност за българското земеделие, предвид ресурса, който може да бъде вложен в модернизацията на системите на „Напоителни системи“ и изграждането на система за електронизация на базата данни при нас и на земеделието като начин на администриране и функциониране на администрирането и контрола.
Фокус: Както 2020 г. беше белязана от коронавируса, помним, че през 2019 г. имаше сериозен проблем, попадащ във вашия ресор – африканската чума по свинете. Справи ли се успешно България с това предизвикателство, продължава ли да има някакви проблеми, свързани с това към момента?
Десислава Танева: Да, това разбира се продължава да е проблем, но когато фактите говорят, трябва да гледаме на тях обективно. България през 2020 г. е страната с най-намален интензитет на огнищата при домашната свиня. Да, при дивите продължава, въпреки че и там популацията драстично намаля. Положителните проби от изследваните отстреляни диви прасета или намерени трупове също чувствително намаляха. На практика над 2 пъти намаля броят на огнищата, на засегнатите свине още повече. Статистиката за 2020 на практика отчита огнищата от януари 2020 година, които бяха от края на 2019 г. Просто регистрацията им беше в първите дни на януари 2020 г. Оттам имаме 65 000 засегнати свине и на практика с това почти си и останахме. През тази година имаше само една ферма домашни свине, тип индустриална, с над 1 000 такива. Всичко останало беше източнобалканска свиня. Поради спецификата на отглеждането, при тази порода мерки за биосигурност са почти невъзможни. Основните огнища са там като интензитет. И дивата свиня. Можем да кажем, че всички мерки, които предприехме като план за действие, дадоха своите резултати. Може да се погледне статистиката на съседните страни, в които чумата и тази година взе доста жертви и развитието й продължи с доста висок интензитет. Аз смея да твърдя, че България през 2020 година от всички страни, които бяха в подобно положение, се справи най-успешно. За това е и решението на Комисията да финансира всички заявени от нас разходи през 2020 г. по отношение на борбата с АЧС. Имаме постоянна комуникация и одит, които одобряват или не взетите мерки. Тази година беше сравнително по-спокойна в сравнение с 2019 г. и резултатите от взетите мерки, макар и най-драстични, са напълно ясни. Освен това, репопулацията на засегнатите ферми също започна тази година. Близо половината ферми, които бяха засегнати през 2019 г., са репопулирани. Отворихме всички мерки, за които поехме ангажимент, с цел стопанствата да изпълнят завишените мерки за биосигурност. По отношение на личните стопанства, положихме максимални усилия за контрол така, че след 1 септември да стане репопулацията. Всичко това, разбира се, даде резултати.
Фокус: Евролидерите се споразумяха по многогодишната финансова рамка на Съюза за периода 2021-2027. На какви средства ще могат да разчитат заетите в земеделския бранш?
Десислава Танева: Преди това искам да кажа едно изречение, че тази много нестандартна година – 2020, изпращаме с рекордна подкрепа за сектора – 3,1 млрд. лв. Никога в историята до момента през една календарна година не са плащани такива нива. Ние мобилизирахме всички възможности, които бяха предоставени на страната ни по линия на ЕС за подкрепа на фермерите. Част от тези възможности бяха инициативи и предложения на България, което се случва също за първи път. Включително и изменение на Регламент 13.05 – отново инициатива на България. Също за първи път се случва. Това изменение мина в Европейския парламент. Извън това, в национален план бяха предоставени рекордни допълнителни средства от Министерски съвет за допълнителна подкрепа. За първи път България стигна максималното си ниво на държавната помощ de minimis за подкрепа на фермерите. Ние направихме всичко, което беше по нормативна възможност отворено за предоставяне на допълнителна подкрепа на сектора. Затова и изпращаме 2020 с рекордно изплатени 3, млрд. лв. Мисля, че вчера или на 28 декември се публикува Преходният регламент, който окончателно бе приет от Европейския парламент. България ще разполага с над 880 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони. Всички директни плащания продължават по обичайния си вид в следващите 2 години. Стратегическият план, който в момента е в процес на подготовка – има много интензивен дебат с неправителствения сектор. Всяка седмица има заседания на тематичната работна група. Ще влезе в сила от 2023 година. Надявам се това да е един добър стратегически план. По отношение на тези 880 млн. евро – 200 млн. евро са допълнителните средства по инструмента „Следващо поколение ЕС“. Той е част от Плана за възстановяване на ЕС от кризата, която бе предизвикана от COVID пандемията. Вече сме направили комуникация с неправителствения сектор за отварянето на мерки 4.1, 4.2, 6.1 и 6.3 при първа възможност в първата половина на следващата година, тъй като отварянето на тези мерки трябва да бъде предшествано от нотификация в програмата. Прилагането на тези допълнителни 200 млн. евро трябва да отговаря на определени критерии. Именно: 37% от този бюджет да бъдат адресирани към мерки, които водят до подобряване на околната среда, 55 % да са за инвестиции. Това всичко е разяснено на бранша, предложенията са дадени на министерството, тече комуникация в какъв дизайн да бъдат отворени тези мерки. Когато системата на Комисията допуска, ще бъде направена нотификация, след което тези мерки ще бъдат отворени. По отношение на допълнителните средства, има срок, в който те трябва да бъдат реализирани. Това е една много добра възможност за сектора. Има допълнителни критерии, част от които ще станат, критерии, основни в Стратегическия план. Например 3-годишната история на един кандидат, предимството, ако си преработвател или производител на суровината и други детайли. В момента тече дебатът. Цитирам само тези, по които има общ консенсус от неправителствения сектор.
Фокус: Как успявате да се справите с опитите за злоупотреби, знаем, че невинаги кандидатите за средства са добронамерени?
Десислава Танева: Смея най-отговорно да заявя, че в никой мандат не е имало по-висока степен на контрол върху прилагането на инструментите за подкрепа на сектора, както при нас. Мога да дам най-обикновени примери, без категорично политизирането им в тази и крайно политизирана година, която си отива. Над 90% контрол на всички заявители по обвързаната подкрепа, по регламент се иска минимално. Никой не го е правил. Надявам се и след нас да продължи това прилагане, тази воля за контрол над бенефициентите. Къщите за гости: да, сега говорим за къщи за гости, но ние бяхме тези, които провериха на 100% всичко, което беше в мониторинг. Изискахме сумата и на последна инстанция вече имаме и няколко спечелени дела, защото разбира се оспорва от бенефициентите. Категорично мога да го заявя. Одобрението и изпълнението на проекта по Националния план за възстановяване и устойчивост за електронно земеделие ще ни позволи такива степени на контрол да бъдат масово прилагане за всички видове мерки за подкрепа, при това абсолютно обективно, без да е необходим допълнителен човешки капитал. Тази степен на контрол за нас беше и огромна степен на натоварване на персонала, с който разполагаме, тъй като той е планиран при съвсем различни нива на контрол: 1, 2 или 5 % извадка, но не и 90%.
Фокус: Преди да стигнем до прогнозата ви за 2021 г. и пожеланията към заетите в земеделския бранш, а и към всички хора за идната година, да ви задам един по-страничен въпрос. Решила ли сте дали ще се ваксинирате срещу COVID-19?
Десислава Танева: Разбира се, че ще се ваксинирам. Смятам, че по принцип за човечеството откриването на ваксина за различни заболявания е едно от най-големите постижения. Изобщо не подлежи на коментар. Ще се ваксинирам тогава, когато са се ваксинирали и има достатъчно брой ваксини за хората, които са в далеч по-рискови групи: възрастните, хората, които са на първа линия. Аз смятам, че това са безспорни достижения. Разбира се, всеки има право на мнение. Правя едно отклонение. Не предполагах, допреди да започна ваксинирането по имунизационния календар на дъщерите си, че тече такъв разгорещен дебат „за“ и „против“ ваксините. Когато дойде време за първата ваксина по имунизационния календар, ми бе зададен следният въпрос от личната докторка: „Вие нали ще изпълнявате имунизационния календар?“. Аз никога не съм си и помисляла, че няма да го изпълнявам. Това е моето разбиране за достиженията на науката в областта на медицината с цел превенция на заболявания, които в историята назад са дали много човешки жертви. Изправени сме и сега пред това изпитание. Аз не виждам повод да не вярвам в медицинската наука при условие, че досега съм вярвала в нея. Извън това, Националният оперативен щаб – докторите в него са ми били доктори по други причини много преди това и им вярвам безусловно. Говоря в личен план.
Фокус: Разбира се, това е лично решение. Оптимист ли сте, министър Танева, за 2021 г.? Какво ще пожелаете на заетите в земеделския бранш, а и на всички хора?
Десислава Танева: На хората и на всички ваши слушатели и читатели първо искам да пожелая здраве. Да пожелая разум във всичко, което правим, мислим и приемаме като решения. Преди всичко, да сме здраво стъпили на земята. На земеделските производители искам да пожелая късмет с времето. Искам да им пожелая да имат добра климатична година. С останалото те могат, знаят и се справят отлично. Нека да бъдем по-добри, да бъдем солидарни, да бъдем разумни. Просто да бъдем хора и Господ да е с нас – това е основното, което трябва да имаме като начин на мислене. Желая просто тази година да не се повтаря. Желая да се справим с огромното предизвикателство пред целия свят – тази пандемия. Ваксината е лъчът надежда, с която светът ще пребори и това предизвикателство. Пожелавам на земеделците да участват активно във формирането на политиките. Нека го правим с разбирането, че не всичко е пари по сметките, а първо са предизвикателствата за средата, в която живеят земеделците, децата им, внуците им. Нека, отговаряйки на предизвикателствата, да очакваме всичко останало.