Върни се горе

Министър Десислава Танева: Африканската чума по свинете вече е на територията на цялата страна

 

Водещ: Ще говорим за разпространението на Африканската чума по свинете, но и за състоянието на язовирите, поне за онези, за които отговаря Земеделското министерство. Мой гост е земеделският министър Десислава Танева. Добро утро. Здравейте.

Десислава Танева: Добро утро. Добро утро и на всички зрители на телевизията.

Водещ: Да започнем именно с актуалната информация за Африканската чума по свинете (АФЧ) – зараза, която миналата година взе епидемични размери. Как е сега?

Десислава Танева: За тази година, 2020 година, към днешна дата имаме регистрирани 5 огнища, като две са проблемните, тъй като те са в големи индустриални ферми и щетите са значителни.

Водещ: Колко са засегнати?

Десислава Танева: Засегнатите свине са над 60 хиляди – 63 хиляди, като едното огнище вече е унищожено. В момента приключва процесът по унищожаване на второто. АЧС за съжаление продължава своето опустошително въздействие върху целия свиневъден сектор в света. Тенденциите на увеличаване интензитета на заболяването в Европа и в света се увеличава, като то взема драстични размери, тръгвайки след 2017 година. На Зелената седмица в Берлин тя е една от темите на това най-голямо политическо събитие в Европа беше именно АЧС. България бе и докладчик в хода на конференцията.

Водещ: Да, ние видяхме репортаж малко по-рано за това.

Десислава Танева: Да. Статистиката е следната: 51 държави към момента. Самата Моник Елоит, която е ръководителят на OIE, назова, че над 25% от поголовието в света на домашната свиня е унищожено в следствие на заболяването.

Водещ: И какво е решението? Има ли такова?

Десислава Танева: Решението генералното, разбира се, е откриването на лечение като изход за справяне с болестта крайно, и ваксина. За съжаление в краткосрочен план такива данни от научната общност където и да е по света липсват. Безспорно в Азия, Америка и Европа науката работи върху такива разработки, но към днешна дата нямаме уверение, че времето е близко. Тогава остава единственото възможно – това е превенцията и биосигурността. Без изключително високи нива на биосигурност при отглеждането на домашната свиня, особено визирам в индустриалния тип производство, няма как да смятаме, че така ще бъдем облекчени по отношение на щетите, които нанася заболяването. В крайна сметка трябва обаче да кажем, че при нас пикът беше юли 2019 година, когато в рамките на един месец бяха регистрирани 28 огнища, като около 6 от тях в големи индустриални ферми.

Водещ: Да, но именно тогава и в индустриалните зони, в свинекомплексите, а и в личните стопанства бяха умъртвени много животни, да не кажем, че бяха и задължени всички стопани всъщност когато имаше някъде там зараза да умъртвят своите животни. Та как се стигна сега отново за тези нови случаи? Означава ли, че някъде е останал някой стопанин, който не си е умъртвил животното тогава?

Десислава Танева: Първо, само да кажа, да направя едно уточнение, че при регистриране на огнище от такова заболяване, и не само от такова, унищожаването на поголовието, което в контакт с откритите заразени животни, е единственият възможен метод за унищожаване и ликвидиране на това огнище. За съжаление няма никакъв друг вариант. И това и по световно, и европейско законодателство, което разбира се, България прилага. По отношение на случаите от тази година следва да знаем, че няма страна, в която вирусът е влязъл, АЧС, независимо коя година: Русия е с този вирус вече 12 години, и който към момента да е излязъл, да е изкоренен. Това е заболяване, което се разпространява и обхваща обхват и на територии, и на поголовие. И в този ред на мисли, това, което в момента може да направим, наистина да минимизираме щетите. По отношение на регистрираните огнища тази година, след като се установи заболяването, те бяха посетени от екип на Центъра за оценка на риска, който изготви един епизоотичен доклад, тъй като двете огнища са свързани като мениджмънт и като част от един технологичен цикъл, за да установим кое е първичното огнище, най-вероятната хипотеза на проникване на заболяването. Изводът на този екип е, че най-вероятно е проникнал от дивата среда, от дивите свине, тъй като единият свинекомплекс се намира в местността Паламара в резервата „Паламара“, който е с един висок интензитет на дивата свиня с АЧС, установен още миналата година, и със слабости, които според проверяващите са установили в биосигурността по отношение на ред специализирани неща, които не е необходимо да занимавам аудиторията с този детайл. Но изводът е, че в тази ситуация мерките за биосигурност са най-важното условие, за да можем да се предпазим. Искам в този ред на мисли и като основен източник за разпространение на заразата дивата свиня да кажа и още нещо – към днешна дата ние все още сме в период на ловен сезон и депопулираме дивата свиня, но вече проби положителни от дива свиня са установени в 26 области на България от общо 28. Само в Кърджали и Хасково няма регистриран такъв случай. Засегнатите диви свине, тоест, намерени умерели или отстреляни с АЧС са около 600 броя.

Водещ: Добре, министър Танева, но нали правихме ограда, сега казахте имаше идея за следена с дронове на дива свиня.

Десислава Танева: Да, това ще правим. Тъй като пролетта ще правим таксация на дивата свиня, която ще бъде направена изключително от външни специалисти, от Лесотехнически университет заедно с външни за България дори експерти, за да бъдем обективни в отделянето на тази популация.

Водещ: Но тези мерки ефективни ли са? Както става ясно, то почти е безсмислено тогава.

Десислава Танева: Вижте, това е все едно да кажем, че грипът, ако сложим ограда или нещо друго, той ще го спрем. Не, това е вирус. Дивата свиня е съвсем, там мерки за биосигурност няма при дивата свиня. Аз го казах, за да е ясно на всички, които се занимават с отглеждане на домашна свиня, че този вирус вече е на територията на цялата страна, което означава докато миналата година беше, установените случаи при дива свиня бяха в Северна България основно, половин година по-късно имаме регистрирани такива случаи в Малко Търново, в Петрич, в цялата страна. Това означава, че биосигурността е задължително условие, за да можеш да отглеждаш домашна свиня и ти да продължиш да работиш, независимо, че вирусът продължава своето развитие.

Водещ: Как го виждате тогава бъдещето на отрасъла изобщо в нашата страна? При такава заплаха вижда ли се някаква…?

Десислава Танева: Русия 12 години произвежда свинско месо в същите индустриални ферми при значително по-високи нива на биосигурност, и дори покачва производството си.

Водещ: Тоест, няма апокалиптични размери?

Десислава Танева: Има възможност и всичко е в нашите ръце. Давам го като пример, защото тя е първата страна, в която влиза вирусът, и има най-голяма практика в това как да се работи. А във всички страни, в които е влязъл вирусът – и прибалтийските срани, там влиза по-рано, 2014 година – всеки до ден днешен продължава да развива свинепроизводството. Аз дадох пример за Русия, тъй като в хода на конференцията в Берлин, там бяха дадени данни, че независимо, че са в такава среда, вирусът не е изкоренен, има го в различни региони, мерките за биосигурност в индустриалните ферми са такива, че могат да продължат производството.

Водещ: А личните стопанства, т.нар. „отглеждане в заден двор“, все повече ли се регистрират такива животни? Защото знаем, че преди като че ли не беше така.

Десислава Танева: И това е една причините и като незнание, и най-вече като липса на елементарни условия в биосигурността, един наистина много рисков вектор за разпространение на вируса. Наредба 44, която промени изискванията за биосигурността във всеки тип стопанство, не само в личното за домашни свине, същото е и за птиците, вече е обнародвана в Държавен вестник. Там сме завишили значително изискванията за биосигурност. Трябва всички да сме наясно – да, лични стопанства, могат хората да си отглеждат за лична консумация, без да излиза извън обхвата на личното стопанство – това е много важно, да не е за търговия, при определени условия. И те са елементарни, които зависят единствено и само от полагане на собствени усилия за това: да са отделени, да не излизат, да има място за съхранение на фураж, тъй като пак казвам, вирусът в популацията на дивите свине на практика е в 26 области на страната. И всеки, който изхранва животни тип свине, следва да приема, че рискът от това да е заразен е огромен, и той трябва да си изпълни всички мерки по отношение на отлежаването на зърното – с пресен фураж не бива да се храни, независимо от какъв тип, и второ, съхранението му: на закрити помещения и определен брой дни. Всичко това е разписано, просто всеки трябва да го спазва.

Водещ: А ако не го спазва?

Десислава Танева: Поразяваме, регистрираме огнища и унищожаваме поголовия – това е резултатът от неспазването.

Водещ: Когато говорим обаче и за обезщетенията, които трябваше да получат стопаните, говорим не само за индустриалните зони, но и личните стопанства, те бяха ли достатъчни? Получиха ли ги?

Десислава Танева: Личните стопанства получиха стимул за това, че прочистиха личните си дворове и елиминирахме риска от разпространение на епизоотията в съответните райони наистина с висок интензитет. Те не бяха регистрирани, те не бяха на практика ясни, че ги има в правния мир, в регистрите, да не говоря за произхода. И в този ред на мисли, това беше една финансова подкрепа за това, което направиха. Разбира се, и с това, и плюс това, че и го усвоиха за собствена консумация. Това също трябва да го знаем Към момента искам ясно да го кажа – всички хора, които желаят да продължат да се занимават с това, са свободни да го направят. Просто трябва да го направят така, както е по закон. А по законова норма е така, за да предпазят както тях от вируса, така и разбира се и околността.

Водещ: Колко струва на държавата да поеме тези разноски по обезщетенията, когато говорим тогава за свинекомплексите например?

Десислава Танева: Аз мога да кажа съвсем точно – всички средства, които държавата е предоставила в подкрепа на всички мерки и дейности за превенция от АЧС и за ликвидиране, тоест, включително компенсаторните обезщетения на заразените огнища – 69 млн. лева, малко от това, са от 2018 година от регистриране на първото огнище. Трябва да кажа, че ние сме получили една част рефинансирано от Европейската комисия. Длъжна съм да кажа, че наистина се работи в много бърза и добронамерена комуникация с европейските служби, имаме реакция, включително и като искане на експертиза – това ни се случваше често миналата година – на третия ден са идвали екипи в подкрепа на изясняване на заболяването, на разпространението и на всичко, което ни е необходимо за взимане на мерки. Имаме възстановени около 13 млн. евро, и още около 14 очакваме.

Водещ: А очаква ли се покачване на цената на свинското месо у нас?

Десислава Танева: Ние изнесохме статистически данни. Цената на свинското месо у нас се определя съгласно принципите на определянето на цената на един свободен пазар и е пряко отражение от пазарната цена в Европа, тъй като една част…

Водещ: Да, но доста животни бяха унищожени. Затова ви питам.

Десислава Танева: Те са унищожени в повече в целия свят. Ако в България поголовието при свинете-майки е намалено малко над 15%, в света е над 25. В този ред на мисли искам да кажа, че цената, включително и това като от това, че на практика България е нетен вносител на свинско месо, тя пряко се влияе и от нивата на цените в европейския пазар, тъй като 2-3 от европейските страни: Германия, Холандия, Дания – те са основни производители и износители на месо, Китай е основен купувач на това месо, щетите при тях са огромни. Азия наистина е първи купувач на това.

Водещ: Добре, на този фон как стоим ние, пак ви връщам?

Десислава Танева: Аз това ви казвам. Ние обявихме тези данни за увеличение на свинското месо много подробно. Средно можем да кажем спрямо миналогодишния период е над 30%. Това показва статистиката, тъй като има по много категории увеличенията, включително има разлики в България по отделни области. Всичко това може да го видите съвсем точно на сайта.

Водещ: Добре. Нека да преминем към другата важна тема, която приковава общественото внимание. Що се отнася до язовирите, тези, които се стопанисват от вашето министерство. Та, какво можете да кажете за тях? Колко са първо, кои?

Десислава Танева: В Министерство на земеделието, храните и водите стопанисването на язовирите се извършва от „Напоителни системи“, държавна компания. Това, което мога да кажа с увереност, е предвид сушавата година и земеделската общност има притеснения. Искам да ги успокоя – всички язовири, стопанисвани от „Напоителни системи“, са с обичайните си или малко по-ниско спрямо миналата година, но по-ниско говоря между 5-10% нива на язовирите. Те се пълнят пролетта. Към днешна дата снимката на всички обекти, които стопанисва „Напоителни системи“, говорят, че ние можем да имаме осигурен поливен сезон за всички земеделски производители, които ползват тази услуга. В това няма никакъв риск. Мениджмънтът на „Напоителни системи“ не възнамерява да променя цените. Това е също болезнена тема за земеделските производители. Също така мога да кажа, че за всеки район, там, където има специфики, направени са много варианти за това какво да е договарянето. Важно е едно, че към днешна дата по нивата, каквото има в язовирите в „Напоителни системи“, говорим, че ще имаме осигурен поливен сезон.

Водещ: След водната криза в Перник, след това възникна въпросът и за Ботевград, и много проверки последваха. Та, какво показаха вашите проверки, ако сте направили такива, по тези казуси?

Десислава Танева: По отношение на язовира Бебреш, проверките бяха направени от екип на „Напоителни системи“, има подробен доклад. Всички ангажименти, които е трябвало да извършат служителите на „Напоителни системи“, изпълнявайки задълженията си по експлоатация на язовира, са направени. Има пропуски, които са оказвани с официални писма до ВиК, и въпрос на изпълнението е следенето от друга служба.

Водещ: Сега обаче, ако ви върна към ситуацията в Перник, що се отнася до язовир Пчелина, за който много взе да се говори в последно време, изграден за промишлени цели, там обаче „Напоителни системи“ не е поддържало връзката между „Стомана“ и язовира.

Десислава Танева: Когато са прекратили да вземат вода за тези нужди.

Водещ: А сега ще има ли това такава връзка?

Десислава Танева: Всичко е въпрос на решение, каквото може би в политически или по-скоро мениджърски план новият холдинг ще го вземе, ние ще го изпълним. Но всичко това „Напоителни системи“ го е направило тогава, когато не е имало нужда, и то доста години назад. В този ред на мисли бих искала да кажа, че за всеки язовир, стопанисван от „Напоителни системи“, ползван за поливни нужди, следва да е ясно, че в неговото управление на водните ресурси трябва да има приоритети. И ако първият приоритет е за битово-питейни нужди, безспорно, те не всички язовири се ползват за това, язовирите, които ние стопанисваме, приоритетът е осигуряване на поливната вода за земеделските производители. И без това достъпът до нея не е равнопоставен, тъй като малка част се полива. В тази връзка в момента ще стартира и програма и рехабилитация на мрежата на „Напоителни системи“. Всичко останало, ако то е сигурно налично, разбира се тук трябва да включва и аквакултурата, и всичко останало трябва да отива за нужди за производство на електроенергия.

Водещ: А Пчелина сега за какво се използва?

Десислава Танева: Пчелина сега не подава вода. Стопанисва се от „Напоителни системи“, за поливни нужди може да се използва.

Водещ: А ако трябва да се възстановява връзката със „Стомана“, колко би струвало това на „Напоителни системи“?

Десислава Танева: Това не мога да го кажа, защото не правим ние разчетите. Това със сигурност.

Водещ: Но в момента има ли реално такова предложение да се случи?

Десислава Танева: Не, официално предложение до нас не е пристигало. Но това е част от дебата по отношение на мерки, които трябва да се вземат и е възможно решение. Когато се проектира и осигури финансиране, разбира се, че ще бъде направено.

Водещ: На финала на нашия разговор няколко минутки да поговорим за това какви са вашите приоритети в да кажем селскостопанската политика, изобщо в развитието на селските райони?

Десислава Танева: Днес в УНСС, като казахте развитието на селските райони, днес представяме третия SWOT анализ за развитието на селските райони, изготвен от УНСС. Това е част от процеса на програмирането на новата обща селскостопанска политика и изготвяне на националния стратегически план. Като ние сме си поставили срок края на годината този план да го изпратим до Европейската комисия, първия му вариант. Това е трети SWOT анализ, вторият беше за околна среда и климат, изготвен от Пловдивския университет. Аз се радвам, че в хода на програмирането за новата ОСП (Общата селскостопанска политика) ние стъпихме на практика върху анализите на българските университети, и мисля, че така от това остана доволен и браншът. Днес ще представи университетът своя анализ за развитие на селските райони. Какво представлява той? Една снимка на българските селски райони.

Водещ: Какво виждате на тази снимка?

Десислава Танева: Демографска структура, заетост, секторни производства. И по тази снимка, следващата стъпка е идентифициране на потребностите. Тази стъпка в момента приключва и се прави по първия анализ за селското стопанство, който се изготви от Института по аграрна икономика към сесия. Тази стъпка предстои на Пловдивския университет за своя анализ за околна среда и климат. Стъпвайки на тези стратегически документи за идентифициране на нуждите, ние в средата на годината планираме да започнем и написването на националния стратегически план. В общ план обаче, ние трябва като цели на новата ОСП, много по-амбициозни екологични цели има във връзка с измененията на климата, и ние настояваме за адекватен бюджет за това. Второ, задържането на младите стопани в земеделието и привличането на млади стопани в земеделие. Трето, подкрепата на малките и средните стопанства, така че да има поминък в селските райони, да няма миграция към големите градове. Това в общ план мога да го кажа. Всичко друго е детайл, при който идентифицирането на нуждите по трите SWOT анализа ще ни дадат рамката и мерките, които ще се включат в националния стратегически план.

Водещ: Министър Танева, предстои гласуване на вот на недоверие. Спокойни ли сте?

Десислава Танева: От какво да се притеснявам? Аз се притеснявам от това, ако не мога да изпълня задължения, ангажименти, предизвикателства, ако не мога да се справя…

Водещ: В общ план говоря, за управлението, за правителството?

Десислава Танева: Човек, когато е министър, не може да бъде спокоен за нищо, по простата причина, че в ежедневието възникват огромни предизвикателства. За да бъдат те решени в стратегически план, трябва да стигнеш до детайла, да видиш практика, опит и да ги решиш. За вота на недоверие, да, сега отивам в парламента по отношение на дебата, въпреки че там пряко земеделски теми мисля няма включени, но всичко, което се появи разбира се в дебата, ще отговорим. Това е основен инструмент на опозицията – да представи нейните виждания за политики. Според мен, всичко, как да кажа, в тези политически дебати сякаш започна да убягва действителността, фактологията. Започна едно говорене, което в крайна сметка прилича повече на, как да кажа, на нещо, което не граничи с реалността и не може да даде точна представа на обществото коя е фактологията, коя е истината и какво е възможното. Защото всеки може да гледа филми и да се случват фантастични неща, въпросът е кое е възможното, кое е най-доброто според възможностите. Но това е воля, опозицията е за това, за да се позиционира. В крайна сметка, редовните парламентарни избори не са далеч и вероятно всеки се подготвя за това.

Водещ: Благодаря ви за този коментар.

Сподели в: