Върни се горе

 

По-страшен от студа е само гладът

 

С МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ, министър на земеделието и храните, разговаря Драгомир Николов

 


- Министър Найденов, преди седмици обявихте, че цените не слушат министрите, а пазара, но вече обещавате по-евтини дърва за огрев...

- Да, така е, цените не слушат министрите, а пазара. Това, което правим, е, че даваме възможността дървата за огрев да стигат по-евтино до хората, защото по веригата няма да има посредници, които да ги оскъпяват. Тази година заради кризата гърците масово минават от конвенционалните - ток, газ, към твърдо гориво. Цената в Гърция за кубик е над 100 евро, в България върви над 80 лв. Гръцките търговци влизат у нас и изкупуват цялата продукция от българските складове на едро. На общия пазар на ЕС никой не може да ги спре. Дори гръцки семейства също влизат с автомобилите си да пазаруват дърва. А голямата част от нашите търговци предпочитат да продават в Гърция заради по-високите цени.

Същевременно от години насам всяка есен кметовете по селата оформят списъци, дават ги на горските и те разрешават на местните сами да секат до 10 кубика дърва. На кубик плащат по 12 лв. От тази практика обаче не могат да се възползват много хора, защото не могат чисто физически да добиват дървата. Затова, за да защитим най-бедните, решихме да разширим тази практика и списъците да се правят за хора, които искат да си купят направо отсечени дървета от горското. Добитите за тях дърва струват 36 лв. кубик. Ако гражданите не могат да извозят тези дърва, общините ще помогнат с организация, защото някои кметства имат общински предприятия за транспорт. С превоза цената ще скочи до 50-60 лв., но в никакъв случай не повече. Значително по-малко от сегашните 80 лв.

 


- Търговците на дърва обаче твърдят, че е застрашен бизнесът им?

 

 

 - Да, вече се чува плач на търговци, че умира бизнесът им. Искам да им кажа, че техния бизнес не умира, пазар в Гърция колкото искаш. За мен е важното да не умрат хора от студ, защото след глада най-тежък е студът. Затова нека да ме критикуват, но по отношение на глада и на студа аз ще се опитвам да осигурявам на хората достъпни цени за основни хранителни продукти и достъпни цени за дървата за огрев.

 


- Споменахте храните, министър Симеон Дянков обяви, че в САЩ има пределни цени, например за млякото, които не могат да се надвишават в търговската мрежа. Той добави, че за да се приложи тази схема у нас, трябва да се променят закони. Водят ли се вече разговори с вас и с кои закони кои цени ще се замразяват?

 


- Нека да сме коректни към министър Дянков, и аз слушах това интервю. Да, той даде пример с млякото в САЩ, но не каза, че това ще се прави в България.

 


- Е, все пак имаше изречение, че ако се приложи у нас, то трябва да стане с промяна на закони през НС...

 


- Той даде пример със САЩ и каза, че дори Америка, която има свободен пазар, там цената на млякото има пределна цена и нещо повече - добави, че то задължително трябва да се продава дори на най-малката бензиностанция, защото, когато пътуват малките деца, трябва да имат храна от първа необходимост. Аз съм говорил с него, ние не може да слагаме в момента пределни цени. Такова нещо, ако въобще смятаме да го правим, първо трябва да получим разрешение от ЕК - въобще не знам дали ще ни се даде.

 


- Не смятате ли, че замразяването на цените на 10 артикула, договорено с търговските вериги, бе грешка?

 


- Много се изговори. Когато тръгнат цените нагоре, всички питат - къде е държавата? И масово тръгват призиви за таван на цените. Държавата не може да слага тавани, това е категоричен факт и никой не си го е помислял. Когато обаче се разговаря, както в случая с търговските вериги - за яйчената криза преди Великден или по-късно за 10-те продукта, започват обвиненията, че нарушаваме принципите на пазара. Е, казано е - угодия няма.

Аз дадох пример с майка ми, която е пенсионер и взема 204 лв. пенсия и ако не съм аз да  помогна, тя няма да оцелее. А какво се случва с многото пенсионери, които нямат работещи роднини? Бързам да посоча, че възрастните хора ни приветстват. Не е мит, наистина Румен Петков от БСП ми се обади по телефона и ми каза, че неговата майка се е обърнала към него с упрек и му е казала - това с цените трябва да го подкрепите като партия, а не да критикувате властта.

 


- Министър Найденов, предизборен подарък ли е продажбата на 154 000 дка земя срещу компенсаторни бонове?

 


- Това са най-неоснователните критики, които се отправят към мен. Аз очаквах тук да има консенсус и адмирации от всички страни. И всъщност извън политическите сили всички останали, било зърнопроизводители, собственици на земеделски земи, на компенсаторни инструменти, финансовите институции, всички адмирират. Нали си спомняте, че когато приключи реституцията на земята, част от нивите не бяха върнати на хората, защото вече бяха урбанизирани. Тогава на тези собственици държавата емитира компенсаторните бонове и им ги даде като компенсация при номинал 1 бон - 1 лев. Държавата се ангажира да прави търгове и да им продаде земи срещу тези бонове. В крайна сметка хората останаха ограбени, на тях комунистите са им взели земята, след което уж демократите е трябвало да им я върнат, но не са го направили. Вече 12-13 години няма справедливост.

От 2000 г. насам подобни търгове са правени от всички правителства. Затова ми е чудно, като излизат сега от някоя политическа сила, да говорят. Част от тия, които са в парламента и лаят в момента, са приели този закон, с този текст, съгласно който министърът на земеделието организира търгове. С правилника за приложение на закона се определя как става този процес, а в съответна наредба специално се посочва, че се плаща с компенсаторки.

 


- Колко декара изтъргуваха предходните правителства с търгове?

 


- Изтъргувани са над 200 000 дка до момента. Имаме съмнения, че са правили малки търгове на апетитни парчета за определени хора. Обявява се примерно търг за Добруджа, където е най-хубава земята. Ами как човек от Видин, имащ компенсаторки, ще отиде в Добруджа да си ги осребри? Абсолютна несправедливост! Преди повече от 2 месеца събрах директорите на общинските служби “Земеделие” и им казах - искам да ми направите инвентаризация на земята, целият държавен поземлен фонд, който към момента не е обект на аренда и пустее. Прозрачно обявихме търга във всички големи вестници.

 


- Компенсаторките драстично поскъпнаха и има съмнения, че определени фирми и земеделци предварително са знаели за тези търгове и са си купили евтино книжата?

 


- Значи от обявяването във вестника до практическите търгове има месец и половина. Този, който желае да участва, той може да се подготви. Презумпцията е, че ще участва някой, който има бонове. Ние правим търга за хората, които имат хартийки. И второ, дори да не участват, те могат да получат добри пари за боновете си, защото те от 30 стотинки стигнаха 85 ст.

 


- Ами то съмнението е точно за това - че някой е знаел предварително и си е накупил евтини бонове от по 30 стотинки?

 


- Първо, да кажа, ще спечели не този, който играе на търга. Ще спечели този, който си продава бона, т.е. хората, защото цената на хартийките сигурно ще се повиши до нивото на номинала от 1 лв. Идеята е да има социална справедливост. Що се отнася до въпроса, че някой е знаел преди: ние не сме крили. Когато събрах шефовете на областните дирекции и казах да правят инвентаризация, всъщност съм казал на 30 човека. Те от своя страна са казали на още над 250 директори на общински служби “Земеделие”. Имайте предвид, че преди 2 месеца са знаели 1000 човека. А още преди година и половина през медиите разбра цяла България, защото в пакета от антикризисни мерки на ГЕРБ казахме, че ще има такива търгове. Хората, които се интересуват и искат да купуват земя, още от тогава започнаха да се подготвят. Пак повтарям - ще има справедливост за хората, които с години държаха хартийките и срещу тях не получаваха нищо. След търговете тези пустеещи земи ще започнат да се обработват, а затова ще се получават европейски субсидии. Други от купувачите чрез тези земи ще уедрят земеделските си парцели.

Говорихме и с Българската фондова борса, в обращение очакваме да влязат 70-80 млн. лв. свежи пари срещу търговията с купуването на компенсаторки. Тези пари директно ще влязат в икономиката.

 


- Все пак Комисията за финансов надзор започна проверка заради драстичното поскъпване на компенсаторките. Притеснява ли ви това?

 


- Не само не ме притеснява, аз сам щях да поискам заради всичките тези нападки да проверят цялата търговия. Това са неща извън моя ресор, нека проверят специалистите.

 


- Обмисляте ли да забавите търговете, докато не приключи проверката на КФН?

 


- Не, това забавяне може да позволи на някой, накупил евтини бонове, да ги продава скъпо. Утре може някой да ни обвини - вие предизвикахте хаос.

 


- До края на мандата планирате ли друг търг?

 


- Ако останат от тези 150 000 дка непродадени площи, ще ги предложим още веднъж. Ако излязат земи, чийто срок на аренда изтече или ако арендаторът отказва да плаща, защото имаме такива случаи, по-добре да се продаде с компенсаторки. Задължението на държавата е всичките тези 300 млн. компенсаторни бона да се превърнат в земя. Край, това е историческа справедливост, която трябва да постигнем.

За тази земя някой кръв е давал, когато комунистите са им я вземали, а хората по селата не са я давали. Историческа справедливост е държавата да възмезди тези хора. Така че да ме проверят, ако искат от Светия синод, всичките ни усилия са, за да възстановим справедливостта.


ВИЗИТКА

 

Мирослав Найденов е роден през 1968 г. във Враца.
Завършил е Института за ветеринарна медицина в Стара Загора.
Специализирал е здравеопазване на животните в Берн, Швейцария.
През 2008 г. завършва курс за политически лидери в Държавния департамент в САЩ.

Женен, с две деца.

 



Сподели в: