Водещ: Проф. Димитър Греков, министър на земеделието и храните пред микрофона на „Неделя 150”. Проф. Греков даде няколко интервюта тези дни и пресконференция, но е добре в един радио формат да чуем какви са вашите приоритети.
Димитър Греков: Не толкова искам да се впиша в историята, но първо добър ден на вас и вашите слушатели. Не толкова бих искал лично да се впиша в историята, но бих искал да издигна земеделието на малко по-високо ниво, отколкото предишните 23 години, защото през този период някои от отраслите на земеделското производство са бутани в ъгъла на това производство и в крайна сметка ние имаме особени традиции в животновъдството, в зеленчукопроизводството, в трайните насаждения. Иска ми се да поставя това, не бих казал на пиедестал, но на по-високо ниво, защото хората в тази страна хранят надеждата, че могат да си изкарват прехраната от земеделието, защото България е земеделска страна, а пък аз като аграрен учен съм уверен, че и бъдещето ще бъде такова на тази страна.
Водещ: Всъщност аз бих оспорвала това дали сме земеделска страна заради събитията, които не се развиват в такава полза. От гледна точка на една много вярна критика, че се превърнахме в суровинен придатък.
Димитър Греков: Това не означава, че не сме земеделска страна. Това е така вашето заключение, че произвеждаме, особено през последните години, особено суровини, говоря за зърнените култури, но в крайна сметка точно това са ни и целите част от суровините да се преработват, тоест хранителната верига да започне със суровината, преработката, месото, млякото, а също така и продуктите, които се получават от тях. Та именно затова нашите усилия в министерството, в ръководството на Министерството на земеделието и храните са насочени именно към тези наши виждания да можем в последващия период да развием тези производства, а също така и някои производства, които са забравени в нашата страна.
Водещ: А вие помните, когато имаше неприятности Мирослав Найденов с тези притежатели на селскостопанска техника, които окупираха площада около Народното събрание, там около Александър Невски и тогава беше този драматичен момент, че правителството можеше да не оцелее заради това, че не са дадени парите на зърнопроизводителите. Сега добре ли сте с тях, как е положението?
Димитър Греков: През изминалия период, три месеца и половина, проведох над 60 срещи с всички браншови организации. С голяма част от тях се срещнахме не толкова заради някакъв страх, че могат да окупират или да се срещнат. По-скоро аз исках да се срещна с тях, за да чуя големите проблеми, които съществуват. Не, че някои от тях не ги зная, но все пак хората искат внимание и да чуеш проблемите им, защото в някои райони не са се срещали повече от 20 години не само с министър, а с хора от Земеделското министерство. Така че тези проблеми ние трябва да ги чуваме. Трябва да има една чуваемост между държавно ръководство и фермерите, а голяма част от тези фермери предлагат трябва да ви кажа съвсем определено много важни въпроси, а също така и отговори на тези въпроси, които са поставени от тях.
Водещ: Нека да кажа, че публиката ние запозната с един такъв проблем, който, не случайно за зърнопроизводителите говорихме, даже беше направена полемика вие знаете в обществото с главния омбудсман, с представители в Народното събрание, с народни представители и опита да се промени това. Защо сме страна на крупното арендаторство като 50-тина фирми обработват повече от 30 хиляди декари земя, съществуват и арендатори с над 100 хиляди декари, а един е надхвърлил даже и милион в цяла северна България? Има една много голяма тъга, че демокрацията в България започна с това земята в реални граници, но тези радетели на това да бъде земята на притежателите, както казва един автор, вече умряха.
Димитър Греков: Може ли преди това да завърша предишния отговор на предишния ви въпрос?
Водещ: Заповядайте.
Димитър Греков: Много е важно земеделските производители да получават своите субсидии изключително и точно на време. За съжаление обаче при присъединяването ни в Европейския съюз, договорено е тези средства да се получават след 15-16 октомври. Знаете, че стопанската година при нас започва от септември месец и голяма част от хората в момента са в най-големите си грижи, когато сеят есениците и очакват заложба от тях следващата година. Те няма пари особено в тази година, която беше изключително плодородна и благодатна за българския земеделец, но от страна на цените - изключително лоша. Така че ако ние се съобразяваме с тези европейски изисквания, които в крайна сметка субсидиите ще дойдат, както е било досега февруари, март, юни месец. Разбирате ли нашите земеделски производители финансират това производство предварително и те вадят от джоба си, казвам го символично, и чакат следващата година да получат тези субсидии. Субсидиите на земеделците са много важно да се получат на време, защото в крайна сметка те няма да отгледат, да приложат съответните технологии за получаване на една висока реколта.
Затова, което в крайна сметка ние го почувствахме като реален факт, решихме и предложихме в актуализацията на бюджета, тъй като е свързано първо знаете финансирането да дойде от страната и след това да се получи от Европейския съюз, поне една малка част от този 1 млрд. и 180 млн. лева да се получат ноември или декември. Пак казвам, това ще бъде късно, но иска ми се в цялостната ни работа като министерство да сложим правила, които да бъдат не само правила за нас, а и от отсрещната страна на земеделските производители. Едно от първите правила ще бъде да ги спазваме тези правила, защото тогава няма да има трактори на жълтите павета или по улиците, или по площадите, защото всеки трябва да бъде отговорен, когато поставя някакъв въпрос да знае кога ще му се реши. Затова, че ние не можем в момента като цяло да решим този проблем, но имаме убеждението, желанието тези около 200 млн. да бъдат дадени малко по-навреме от друга година. Естествено другите ще бъдат през следващата година. И тези средства определено казвам, че ще бъдат от бюджета на Република България.
Водещ: Малко по-рано кога ще рече, кога точно?
Димитър Греков: Ноември, декември месец, защото миналата година или тоест настоящата година, те бяха изплатени през февруари месец. Останалата част ще бъде изплатена в същите срокове както и тази 2013 година.
Водещ: Вие винаги решавате спешните неща, но става дума за модела.
Димитър Греков: Моделът, като цяло според мен, е малко сгрешен с присъединяването ни в ЕС и тук вече се насочвам към вашия следващ въпрос относно арендоването на големи количества земя, големи площи земи, които са съсредоточени и много правилно сте направили статистика на определени фирми.
Водещ: Моля ви, не става дума за европейска практика. Тя нашата практика бие всички рекорди. Просто там няма такова нещо.
Димитър Греков: Не бих искал да кажа, че е европейска практика, защото няма в Европа или са много малко фирми, които имат над 1 млн. декара, но когато говорим за зърнени култури и ефективността от производството, излиза тогава, когато имаме оедрено земеползване, тоест по-големи площи. Естествено не, че не е нормално 30-40 до 50 хиляди декара да има една фирма, въпросът е обаче в това тези фирми изнасят изключително и само в суровини. Говорим за зърнени култури и пшеница, царевица, слънчоглед и други култури. Ако тези суровини се преработят, ще се увеличи заетостта и ще се увеличи доходността на населението.
Водещ: Вижте, не е тайна, че става дума не само за такива арендатори, а по-скоро става дума за групировки, които са взели под въоръжение тези земи и така продължава и продължава и никое правителство няма желание да се противопостави. Как вие ще докажете, че сте ляво правителство, ако не се противопоставите на едрите земевладелци?
Димитър Греков: Вече сме направили първата крачка. Знаете ли, че голяма част от земите, които са за пасища и ливади, не попадат точно на тези хора, които отглеждат животните, затова и този отрасъл е сведен изключително до минимум и може да се затрие, ако по този начин продължаваме. Има хора и фирми, както вие казахте, без да ги определям какви са, които стопанисват десетки хиляди хектари за ливади и пасища, а средствата за субсидии за ливади и пасища са значително по-високи от единното плащане на площ, близо два пъти. Тези фирми нито отглеждат животни, естествено, че има такива изключения, не бих искал да кажа, че това е категорично правило, те стопанисват големи площи, които не се ползват за ливади и пасища, напротив те единствено и само до някъде опазват или изчистват от храсти площите и използват субсидиите. Това, което направихме ние, законова разпоредба ще има съвсем скоро, в която да се дават държавните земи, които се дават естествено чрез търг, с предимство на хора, които имат животни и отглеждат такива.
Водещ: Моля ви, да кажете ще промените ли закона за арендата?
Димитър Греков: Това е въпрос, който парламентът трябва да вземе като решение.
Водещ: Вие ще държите ли инициативата за това?
Димитър Греков: Разбира се, да.