Водещ: Министър Мирослав Найденов, след срещата в петък с Асоциацията на зърнопроизводителите и след новата идея, която веднага той лансира, да подготви стандарти за хляба. Тъй като, между синята опозиция и БСП има изключителен синхрон в критиката, която ви отправят за начина, по който вие наблюдавате растежа на цените на хляба, начина, по който управлявате този проблем, бихте ли казали вслушвате ли се в диагнозата, която те поставиха? Искам да подчертая отново – и сини и червени намират, че зле управлявате тази криза.
Мирослав Найденов: Наистина, не знам как смятат и сини и червени, тъй като вие цитирахте и двете парламентарни групи.
Водещ: Това не е ново за вас, да.
Мирослав Найденов: Имаше изказване и от двете страни. Аз да обясня и на двете страни какво всъщност правим в момента. Първото, което направихме е да публикуваме официално, и те са качени в сайта на Министерството на земеделието и храните, данните, това, с какво разполага България в момента като запас и колко е необходимо до новата реколта. Аз ще използвам в ефир, за да го повторя. В момента в България има около един милион и половина тона пшеница, при условие, че до новата ни реколта ни трябва малко под един милион. Така, че всички коментари, оттук-натам, че няма да ни стигне зърното, нека да престанат. Защото няма и тенденция в момента към много голямо търсене или заявки за експорт, за да можем да нарушим този баланс. По отношение на цената.
Водещ: Момент, беше споменато, че е тайна, че е табу, какъв е резерва от зърно.
Мирослав Найденов: Аз говоря не за държавния резерв, а за държавния резерв, който не е на подчинение на министъра на земеделието и храните, който наистина е табу. Тъй като ние имаме допълнително държавен резерв, аз говоря като наличности в складови бази, съгласно данните на Националната служба по зърното и фуражите.
Водещ: Нека само да обясните защо е тайна количеството в държавния резерв и възможно ли е съобщението за това, че е тайна, да подхранва, допълнително да толерира психоза?
Мирослав Найденов: Госпожо Маринкова, и аз самият не знам колко е количеството държавен резерв, тъй като той не е на разпореждане на министъра на земеделието и храните. А има закон защо е тайна, защото съгласно Закона за държавния резерв тези данни не се обявяват публично.
Водещ: Докато все още говорим за това, моля да вметна, че господин Янев лансира пред една от националните телевизии, че в настоящия момент има изключителна корупционна практика, или злоупотреба с държавния резерв. Само на вашето внимание го казвам.
Мирослав Найденов: Разбирам ви, но с риск да се повторя нека да кажа още веднъж, не е на разпореждане на министъра на земеделието и храните държавният резерв. Мисля си, ако господин Янев има някакви данни за корупция, както той многократно е правил, предавал ги е където трябва и те се разследват. Нека да сложим точка на темата държавен резерв. Аз коментирам за наличности в складовата база, които са достатъчни. Нека да кажа няколко думи за цената, ако е възможно, защото по-важно в момента е цената. С уточнението, че пшеницата, зърното, е стокова борса и се влияе от цените на стоковите борси. Оттук започва моя коментар. Тъй като имаше коментари и от ляво и от дясно, че виждате ли, България е голям производител на зърно и едва ли не може да влияе на световния пазар. Едно уточнение за вашите слушатели. В света се произвеждат ежегодно около 650 милиона тона зърно пшеница. България произвежда 4 милиона, или това в проценти е под един. Не може някой, който произвежда под един процент нещо, да може да влияе на световните цени. Говорим глобално и когато пшеницата върви нагоре на световните пазари, това няма как като тенденция да не се отрази в България.
Водещ: Говорим за степени на поскъпване в България?
Мирослав Найденов: Точно това исках да уточня и точно затова бяха моите критики към някои от браншовете, по-специално към бранша на хлебопроизводителите. Те си позволиха нещо, което е недопустимо. Недопустимо граничещо с нарушение на Закона за защита на конкуренцията и точно затова те са наблюдавани от КЗК. Не може публично да бъдат коментирани цени, обществен процент на поскъпване и в какво време ще се случи. Това е недопустимо и това наистина нарушава законите. Моите критики и моите коментари бяха точно в това направление.
Водещ: Извинете, недопустимостта? В какъв смисъл?
Мирослав Найденов: Нито една браншова организация, в който и да е сектор, не може да коментира, това е практика, световна, да коментират цени. Те могат да коментират всичко, каквото се случва в бранша, но излизайки някой и казвайки, че виждате ли хляба ще поскъпне след една седмица точно с 20%, това вече е недопустимо. Затова съм коментирал, че има степени наистина, степени на поскъпване и най-важно е поскъпването да отговаря на поскъпването на суровините, на енергоносителите, които са нужни за производството.
Водещ: Е, отговаря ли?
Мирослав Найденов: Това се следи. Органът, който следи дали това отговаря или няма определен картел, нагласи предварителни в това отношение и казва как. Аз си мисля, че ние, по-скоро трябва да коментираме качеството на хляба, защото това, според мен, е голямата тема. Затова отговарям аз вече, със създаването на Агенцията по храните. Тъй като устройственият правилник трябва да бъде гледан на 9 февруари в Министерски съвет и буквално от същия ден реално тя да заработи. Не отговаря качеството което в момента се предлага като хляб, на цената му. Най-вече ние и нашите деца не заслужаваме да ядем хляб с подобно качество, защото в онова, време, за което някои ни критикуват, че си спомняме с носталгия за него, имаше само три вида хляб, спомняме си всички – бял, добруджа и черен. Но и трите хляба бяха по стандарт, отговаряха на тези стандарти. Никога не сме имали тази ситуация, която имаме в момента, да имаме не три, а тридесет вида хляб, а всъщност ние да ядем продукция, която не заслужаваме. В повечето случаи, пшеница, която не е за хляб, а за фураж. Така, че това е голямата тема и затова аз обявих амбициите на Министерството на земеделието и храните незабавно да бъдат направени стандарти за основните видове хляб, които разбира се няма да бъдат задължителни, както не са задължителни стандартите за кисело мляко или сирене, или някои от колбасите, но те ще бъдат препоръчителни. Аз мисля, че много бързо ще се ориентира българският потребител и ще започне да купува това, което заслужава.
Водещ: Вашите критици намират, че въвеждането на стандарта „Стара планина” е повишило цените. Има опасност в настоящия момент, ако така действате и с хляба да се случи същото?
Мирослав Найденов: Госпожо Маринкова. Една проста истина ще кажа. Стандартът „Стара планина” представлява продукти, които се правят само от месо. Тъй като месото е доста по-скъпо от соята, нормално е тези продукти да поскъпнат и ако ние продължаваме да се храним не с месо, а с илюзиите, че това, което е от месо, или това, което е от мляко, или това, което е от истинско брашно ще струва евтино, няма как да се случи.
Водещ: Говорим за процеса, нали. Какво толерирате и какво не.
Мирослав Найденов: Да, искаме, или моята амбиция е такава, и на моя екип, потребителите да имат право на избор. Защото и стандартът „Стара планина” и БДС стандартът, който въведохме за основните млечни продукти, както и това, което ще се случи с хляба, не са задължителни стандарти. В магазините има и извън тези стандарти доста продукти, които са чувствително по-евтини, но този, който желае да купува истински продукти, от суровини, които трябва да бъдат влагани, нормално е да се приготви да плаща по-висока цена.
Водещ: Да, знаем го това. Иначе, може ли да кажете господин Найденов, докато сме още на тази тема, все пак нямате ли намерение да разнищите въпроса с предполагаемия картел и с това върховенство на хора, които имат многократно по-големи възможности да управляват пазара или да диктуват цените. Говорим дори за някаква прозрачност. Кои са тези собственици на складове, които са си извоювали правото да бъдат абсолютни? Да действат като най-влиятелните.
Мирослав Найденов: Не мога, повтарям се, но трябва да кажа. Разследването на картел, става от Комисията за защита на конкуренцията. Не съм аз този, който ще разследва картел, но имаше хипотези, които бяха изказани публично, че виждате ли, някои определени складове в момента, задържайки пшеницата, едва ли не това води до повишаване на цената и създаване на истерия.
Водещ: Именно.
Мирослав Найденов: Ще кажа отново, че ние се намираме, особено в Европейския съюз, вече като пълноправна страна-член, на свободен пазар, и ако някой се опита да задържи нещо в България, абсолютно никаква гаранция, че това същото няма да се появи и да дойде например от Унгария. Защото да кажем, в Унгария се намират интервенционните запаси на ЕС по отношение, примерно на пшеницата. Тази хипотеза не е, според мен, не е основателна и не може.. криейки нещо... Ако допуснем, че някой крие нещо, те може да влязат и в хипотезата да загубят. Защото аз ще припомня 2007 година, когато имаше много рязко падане, първоначален скок на цените на пшеницата и изведнъж буквално за дни цената на борсата се срина. Тъй като това са огромни количества, казах преди малко около един милион и половина тона, ако тръгне цената надолу, а някой умишлено я задържа, за да чака по-голяма, може наистина да инкасира доста големи загуби. Не знам и някой да може да прогнозира цената на пшеницата накъде ще върви.
Водещ: Ако имате предвид нарастването на цените на световния пазар на храните. Този процес какво означава, като реакция на българските власти? Какво трябва да се направи за в бъдеще?
Мирослав Найденов: Аз го коментирах и ще го повторя във вашия ефир. Ето например, Кипър направи опит да въведе таван на основните хранителни продукти, с цел да защити населението.
Водещ: Да, в края на миналата седмица.
Мирослав Найденов: На 21 февруари има Съвет на министрите по земеделие, където ще бъде обсъдена ситуацията с цените на храните и евентуално мерките, които може да предприеме ЕС. Аз, това което мога да кажа ,, че България едностранно, еднолично не може да наложи такива цени. Защото, ето дори Кипър, едва ли може да издържи кипърския пазар, или кой ще компенсира производителите в Кипър с такива пределни цени. Ако тази мярка бъде наложена тя трябва да касае целият Европейски съюз и най-важното е Европейската комисия, Европейският съюз да може да обясни на производители и преработватели по какъв начин те ще могат да бъдат компенсирани, защото това важейки само за ЕС ще доведе до изкривяване на пазара. Търсенето в световен мащаб на храни е огромно. Това е тенденция, която не е от вчера. Както с климатичните промени ние се сещаме тогава и не ги забелязваме, тогава когато случая ни удари по джоба или се случи нещо по-драстично. Повече от пет години в световен мащаб се наблюдава един дефицит в рамките до един два процента на храни. Това е свързано с отварянето на китайския пазар, с индийския пазар, с климатичните промени, с увеличаване броя на населението на Земята. Точно затова е и огромният интерес ако щете и към българското земеделие, защото аз само преди около два месеца посетих Персийския залив. Отвсякъде имаше настояване, и това са страни, които имайки средствата от петрол, искат да инвестират в земеделие, защото знаят, че следващата криза в световен мащаб, и тя вече се случва, ще бъде за храни. Така, че в цялата тази криза България има своя уникален шанс...
Водещ: Как ще въздействате или по-скоро какво ще направите за тютюнопроизводителите? Гледате ли тези репортажи? Гледате ли тези хора, които очакват и дори в понеделник, утре, предстои нов протест. Ако не беше контрабандата с тютюн, вие безспорно бихте могли да бъдете по-добри в изкупуването на техния продукт.
Мирослав Найденов: Аз ще ви кажа какво направихме с тютюнопроизводителите. Имахме среща с фирмите, които не можаха да отговорят, бяха поканени в парламента, пред комисията по земеделие, да дадат отговор защо тази година, тъй като това са частни фирми, не са държавни, се забавя началото на изкупната кампания. Защо тръгват от толкова ниски нива на изкупуване. Самият аз, а мисля, че и колегите депутати не бяха доволни от това, което чуха. Държавата има един механизъм чрез Закона за тютюн и тютюневите изделия, чрез който могат да бъдат санкционирани тези изкупвачи. Само преди, може би седмица, беше гласувана промяна на този закон, който разреши либерализиране на пазара. Т.е. в момента на пазара могат да влязат и други фирми, извън тези 29, които са получили лиценз в годините назад. Другият фактор, който трябва да бъде отчетен, поне според експерти, реколтата като качество, не е същата като тази от миналата година. Има и трети фактор, който според мен е много важен, въпреки ясно заявеното и декларирано от страна на правителството и обяснявано решение на Европейската комисия, че повече субсидия на килограм, или премии на килограм няма да бъдат давани, част от тютюнопроизводителите трябва да се преориентират в своя бизнес, тази година ние имаме много по-голямо количество добив на тютюн отколкото миналата година, при условие, че е ясно, че то няма по никакъв начин да бъде премирано...
Водещ: По никакъв начин не коментирате това с контрабандата на цигари, което създаде допълнителни проблеми.
Мирослав Найденов: Ще се опитам да го кажа така. Контрабандата на цигари няма нищо общо с производството на тютюн в България. Българските сортове тютюн се изкупуват от фирми, които произвеждат цигарите не в България, или може би само „Булгартабак”, който има малък процент дял на пазара. Така, че няма връзка между двете неща. Темата с контрабандата на цигари е по отношение на /.../. Когато имаш на пазара произведена много голямо количество продукция, която определено е с по-лошо качество от миналата година...
Водещ: И тя ще става с по-лошо качество, ако продължавате да не уреждате проблемите. Какво ще направите конкретно?
Мирослав Найденов: Качеството е свързано с климатичната ситуация миналата година. Какво всъщност можем да направим за тютюнопроизводителите. Имахме среща под ръководството на вицепремиера Дянков с тютюнопроизводители и депутати от ДПС, разбира се и с депутати от ГЕРБ. Уточнихме се до края на месец май да има национална стратегия за развитие на тези региони. И то не е свързано само с тютюнопроизводството. Уточнихме се, че ако тази стратегия за развитие на регионите бъде приета и получи широка обществена подкрепа, правителството ще я финансира и за тази година може да задали 70 милиона за финансирането на тази стратегия, което всъщност ще бъде директна помощ за тютюнопроизводителите, макар и не на килограм тютюн, както се случваше досега, тъй като това е забранено от комисията. Насочваме и осигуряваме в момента ресурс към Програмата за развитие на селските региони, по което тези общини да кандидатстват също с приоритет. Влезли сме, отново повтарям под ръководството на вицепремиера Дянков, няколко ресорни министри ще работим да търсим алтернатива на заетост на тези хора. Защото, когато говорим за алтернатива на земеделие, мисля че то не е достатъчно. Тютюнът там и като почва, и като климатични условия е почти незаменим. Работим, искахме да ги включим по-активно и тях, защото създаваме консултативен съвет по тютюна, както има консултативен съвет по зърното, за да имат те своя формат за даване на предложения и участие в решаването на този проблем.
Водещ: Пренасочвате ли средства към тютюнопроизводителите в настоящия момент, каквато хипотеза беше разпространена от един електронен сайт?
Мирослав Найденов: Хипотезата беше, че ще забавим, едва ли не, връщането на ДДС към зърнопроизводителите, за да се насочат средства за тютюнопроизводителите. Няма такова нещо.
Водещ: А как ще действате с тези хора, които си горят тютюна и протестират?
Мирослав Найденов: Аз се опитах да обясня как. Създавайки тази стратегия и насочвайки средства за тази стратегия, защото давайки пари на килограм тютюн това е забранено и не може да се случи. Ние това нещо им го казахме миналата година и не знам дали са ни чули добре, след като почти е удвоено производството на тютюн тази година. Когато имате такова свръхпредлагане с по-ниско качество, нормално е и цените да бъдат по-ниски. Мисля си, че трябва самите тютюнопроизводители да го разберат и чрез своите браншови организации да го обясняват. Т.е. те да не бъдат единни само когато трябва да излязат и да кажат на държавата – дайте ни, защото държавата няма форма, по която да им даде директно пари за субсидия на килограм тютюн. Единствен начин е алтернативна заетост чрез развитие на тези региони. Това е начинът, който разрешава комисията. Още повече ще се влоши, според мен, ситуацията, тъй като Световната здравна организация искат да въведе, да лимитира максимално цигарите, които се произвеждат с български тютюни, или сортове, подобни на българските тютюни.
Водещ: Времето напредна, но как ще отговорите на това, което представлява уреждането интересите на ловните босове в промените на Закона за горите?
Мирослав Найденов: Много коментари се чуха. Обикновено заместник-министърът Георги Костов коментира Закона за горите, тъй като той е специалист.
Водещ: Ще го поканим за участие.
Мирослав Найденов: Това, което мога да кажа, че ние с този закон получихме, преди да го внесем и в МС и в Народното събрание получихме максимално обществена подкрепа и консенсус. Правили сме го прозрачно. В самите работни групи бяха поканени представители на неправителствени организации. Многократно, дори в последния момент, аз се намесих, възползвайки се от законодателната инициатива, промених някои от текстовете. Винаги ще има коментари. Аз мога да кажа, че наистина това е един много добър закон, даващ гаранции, слагащ ред. Няма толериране на никакви ловни босове. Аз даже се обърнах и към тези, които наричат ловни босове, защото някога бяха поименно цитирани в медиите. Нека да отворят ловните стопанства, с които имат съвместна дейност, за да могат хората да разберат какво се прави. Защото оставяйки скрито зад оградите, създава легенди и коментари. Никога не сме имали такова възпроизводство на дивеч, никога не се е отваряло пред България такава ниша в международния ловен туризъм. Ние не създаваме привилегии за босове, опитваме се наистина, това...
Водещ: Искате да кажете, че им се отблагодарявате, поради този прираст с тези промени, които правите и те заслужават да не плащат такса за сеч и строеж в горите? Поради хубавият прираст, който са дали?
Мирослав Найденов: Не, не заради това, а заради това, че това, което се случва в момента в тези ловни стопанства, като инвестиции, като развитие на производството на дивеч, като инфраструктура, многократно надхвърля тези договори, и финансовото изражение в тези договори, които те имат. И наистина не е това проблема и то не се прави заради определени хора, защото ако се правеше за определени хора, тези, същите които се цитират, биха имали възможност за това, за което говорите. Прави се, за да може наистина да се развиват тези ловни стопанства и България да може да печели от това. Гората не е само нещо, от което можеш да сечеш и да продаваш дървен материал. Гората трябва да бъде използвана.
Водещ: Благодаря ви. Благодаря за вашето участие господин Найденов. Ще проследим по-нататък тези ваши заключения и разбира се ще държим разговорът с внимание върху казаното. Благодаря.
Мирослав Найденов: Благодаря.