Мирослав Найденов: Здравейте.
Водещ: По много теми, основно потребителски, свързани с това да ли е в колапс българското производство на плодове и зеленчуци, да очакваме ли много високи цени, много малко български стоки за сметка на вносните или не колапс? Вие ми казахте, че се бележи ръст в аграрния сектор, което противоречи на едната теза. Ще говорим за това. Ще направим едно пряко включване след малко със Стоян Георгиев, за да видим на самия пазар какво се предлага. Как ще обезщетявате пък хората, чиято продукция в огромната си част беше пометена от наводнения, слани, градушки. За ол инклузива по хотелите. Много теми. Но първо, да очакваме ли арести, чета в разследване на „Стандарт” днес, че половината жито е на черно, че текат проверки в момента от НАП и много скоро се очаква наказателна акция срещу хора, които със сделки на черно и скрит ДДС може да бъдат арестувани. Напомня се ситуацията със захарната афера с Гриша Ганчев.
Мирослав Найденов: С уточнението, че не Министерството на земеделието арестува.
Водещ: Арестува, но вие би трябвало да знаете дали има проблем.
Мирослав Найденов: Сериозно на въпроса знам, че сериозни проверки се правят в момента от НАП. Анализа, които са направили колегите от финансовото министерство е, че в този сектор има голямо изтичане на ДДС. Така че работят усилено. Само може би преди седмица вицепремиерът Дянков също анонсира това, че се правят тези проверки и се очакват подобни акции.
Водещ: Срещу най-големите производители и търговци на зърно, така ли?Мирослав Найденов: Не знам конкретика. Аз знам част от този анализ. Подкрепям категорично действията на НАП, защото от това страда целият сектор. За това, ако това, което пише, е истина и то може да бъде доказано от колегите от НАП, предполагам, че ще има доста крути мерки. Това, което се подготвя от правителството и аз го обявих, анонсира го и вицепремиерът Дянков е промяна на режима на данъци в този сектор.
Водещ: За да не се точи лесно ДДС?
Мирослав Найденов: Вижте практика е и отговарят наистина на тези неща, които са изнесени е статията.
Водещ: Износ с празни камиони, точат хазната с фактури от приятел, купуват директно пот полето ли?
Мирослав Найденов: Да. Фиктивен износ, купува се директно от полето, не се издават фактури, след това се търсят фиктивни фактури, за да могат и те по някакъв начин да оправдаят този оборот.
Водещ: Това половината ли от бранша ли е, наистина ли е половината жито?
Мирослав Найденов: Не знам. Не го правят нашите служби, на Министерството на земеделието този анализ, но данните на НАП са такива. И за това поиска правителството от ЕК дерогация, за да може да бъде приложен друг режим на облагане в сектора. Или казано по-просто, при търговията със зърно ще се издават опростени фактури, тъй като зърнопроизводителите са първи във веригата, за да не може след това да се кумулира това фалшиво ДДС, което да се точи.
Водещ: Питам ви, защото може да сте бдителни по такава полукриминална сфера след като имахте опит с историята с фалшиви дипломи, така че можете да имате допълнителна информация?
Мирослав Найденов: Информацията е тази. Тече в момента доста усилена работа и проверки. При всички случаи предполагам, че ще има определени реализации.
Водещ: Реализации, което означава арести.
Мирослав Найденов: Казах, други арестуват.
Водещ: Други арестуват. Добре. Чисто потребителски теми и въпроси. Четох едно мнение на УС на експертния съвет по плодове и зеленчуци, които казват много страшни неща – „дъждовете и градушките ще доведат до дефицит на грозде, череши, ягоди”. Близо 30% по-малко от миналата година, драстични загуби при кайсии, праскови и круши. Тежка зима и пролет, ранни слани, набодения и градушки. Застрахователите не признават много често застраховките. И за това именно производителите не застраховат. Например, не признават щети от градушка, ако плодовете не са паднали от дръвчетата. Те все две праскови и две череши ще останат по дръвчетата.
Мирослав Найденов: Да, все нещо ще остане. Имат основание зеленчукопроизводителите, производителите на плодове. Наистина има проблем със застраховането в този сектор и това не е от сега. Това е от години назад. За това ние обсъждаме, доста интензивни дискусии текат в целия сектор за това дали да не се въведе минимална застраховка, която да покрива или да подпомага покриването на щетите, защото към момента каква е ситуацията – има европейски регламент, който покрива загубите на земеделските производители, но забележете – при 100% попаднали площи. Както вие го казахте, винаги ще останат няколко череши.
Водещ: Две праскови и две череши.
Мирослав Найденов: Или ще останат например няколко декара в нивата, които не са унищожени. Тоест, този регламент много трудно се прилага или се прилага при не знам какви катаклизми. А то има и условия, че задължително площите, да те подлежат на подпомагане, но трябва да бъдат и застраховани иначе се изплаща половината от обезщетението. Тоест, това работи, но отново повтарям при много малък процент от случаите.
Водещ: За това ще направите фонд, отделен.
Мирослав Найденов: За това искаме, коментираме. И аз дадох примера, ако например в субсидиите, които се плащат, европейските да кажем на един декар, в момента независимо от това какво се гледа на този декар е около 30 лв., за тази година се предвиждат. Ако 0,50 или 1 лв. от тази субсидия отива във формирането на този фонд. Ние можем да формираме един фонд от десетки милиони.
Водещ: Които да покривате напълно, така ли?
Мирослав Найденов: С които да помагаме... Те отново ще си се застраховат, защото никой не може да им забрани да се застраховат, но може да се допълва, може да се покриват почти на 100% в този случай щетите.
Водещ: Пауза за проблемите на самите производители. Отиваме директно на пазара понеже повечето са зрителите, които са клиенти. Стоян Георгиев ще включим. Той ще ви каже от кой пазар и действително ли имаше данни, че само 10 на сто от продукцията или това е било само през зимния период, но че много малък процент от продукцията е с български произход, всичко останало е внос.
Репортер: Намирам се на пазара „Иван Вазов” в София. Малко са отворените сергии в този ранен час, но все пак ще можем да ви покажем продавачи и на плодове, и на зеленчуци. Преди малко споменахте и на череши. Има тук до мен вече отворена една сергия. Първо, ще попитам човека, който продава тук на тази сергия, каква е вашата продукция като произход – българска или вносна?Репортер: Виждате не можем да направим голямо сравнение на цените, защото са отворили твърде малко сергии на този пазар. Но, както виждате българските са малко по-скъпи, но все пак си имат своя пазар, защото много хора предпочитат българското, защото се доверяват, че то може би е малко по-екологично, малко по-добро и малко по-качествено.
Водещ: Благодаря ти, Стояне. Рано-рано на пазара „Иван Вазов” такова е положението. Нямаше много хора, но горе-долу стана ясно... Между другото има едно схващане, че нашата продукция си е скъпа не толкова заради сортовете и семената, а защото по-малко се подпомага от страна на държавата откъм субсидии каквито и да са те, на декар. Вярно ли е, че Македония дават, сега ще и кажа колко, по информация на занимаващите се, по 150 евро на декар, в Гърция по 300?
Мирослав Найденов: Знаете, че Гърция в момента не може да си дава пенсиите и заплатите, ще дава 300 евро. Това са несериозни неща. Има за страните членки на ЕС регламент, който казва колко се плаща на декар. И, разбира се, държавата ако има възможност може да дава национални доплащания. В случая България дава. Тази година зеленчукопроизводителите специално ще получат около 30 млн.
Водещ: Тази субсидия, не говорим за щети и за покриване...?
Мирослав Найденов: Не, аз говоря, защото за субсидии беше въпросът. Около 30 млн. ще получат специално зеленчукопроизводителите. Отделно от това решихме и заради климатичните промени и заради цените на горивата да ги компенсираме с допълнителни 3 млн. към тези 30. Така че не е малка тази сума. Разбира се, те получават и единица площ, когато разбира се, кандидатстват за това. Въпросът е следният – става въпрос за производителност на труда. Ако да кажем продукцията в Турция или в Македония е конкурентноспособна, то е свързана с по-голяма производителност или по-малки разходи за тази производителност. Големият проблем в България е да намерим кой да ги гледа. Ние си го говорихме с вас и преди ефир. Това е проблемът. Държавата колкото и да налива в момента, много трудно се намират хора, които искат да гледат плодове, зеленчуци, овце в случая.
Водещ: Вероятно и заплатите са такива, че да не можеш да си купиш домати и краставици?
Мирослав Найденов: Първо, заплатите са ниски в този сектор. Второ, няма много желаещи. По-лесно е да се вземе един трактор, да се обработват с жито 1000-2000-5000 декара отколкото да кажем да обработиш няколко стотин декара с домати.
Водещ: Защо Гърция, Турция и Македония го нямат този проблем, за който говорите, че е български?
Мирослав Найденов: Сега, Гърция ще я извадим от контекста на разговора, защото там проблемите им са големи в момента и те идват да пазаруват в България. В Турция и Македония, те не са страна членка от ЕС, не покриват тези норми, които се изискват, защото в България, за да се извършва определен бизнес в земеделието, трябва то да отговаря на определени норми и там се инвестира много.
Водещ: Имат по-малък разход на инвестиция, така ли?
Мирослав Найденов: По-малък разход на инвестиция. Като цяло, там държавата, например Турция има експортни субсидии, които прилага. Мощна държава. Иска да завладява пазари. Но да кажем в България ние изнасяме към някоя от страните зърно, което те нямат.
Водещ: Въпросът е да не издъхнат тези хора, които сам казват – много по-лесно е жито, много по-трудно е в България да произвеждаш краставици и домати, да не издъхнат докато спазват всички европейски регламенти, правила и изисквания, и стандарти и накрая да няма кой да ги изпълнява?
Мирослав Найденов: Насочваме средства. И видяхте това, което направи правителството тази година – да насочи средства от сектор „зърнопроизводство” към „животновъдство” и „зеленчукопроизводство”. Това се прави в момента. Подпомагаме ги. Надяваме се в следващата рамка на европейската политика по земеделие това да бъде променено и те да получават повече средства. Така че това е. По отношение на статистиката, с корекция видяхте и на пазара, статистиката, че 10% са български, останалите са внос на зеленчуци.
Водещ: Каква е вашата?
Мирослав Найденов: Това е към февруари месец или март.
Водещ: Сега?
Мирослав Найденов: Към момента е обратното, защото нормално е тази продукция да е бързоразваляща се. Те не могат да я съхранят. Трябва, когато са я произвели, да я изложат на пазара. Така че в момента това, което видяхте, макар че е доста рано...
Водещ: Обратното е – 90% е българска, 10 е вносна, така ли?
Мирослав Найденов: Хората си го карат на пазара. То за какво става въпрос – гледали цитрусови плодове. Да, те са вносни. За това казвам това, което се консумира в момента – салати, череши, ягоди, започват и другите плодове, те са български, нормално.
Водещ: Високи цени. Някакви нови идеи за овладяване на ценовите равнища минават ли ви на ум? Очаквате ли високи цени?
Мирослав Найденов: Свободен е пазарът. Това също, което се борим, спекулата по веригата, защото много често самите производители произвеждат и получават малко за продукцията си, а стигайки до пазара, защото вие видяхте жената, която продаваше, тя не е ходила в градината да ги бере, тя е там, защото някой й ги е докарал да ги продава.
Водещ: Не очаквате много високи цени, по-високи и от тези през следващите месеци, така ли?
Мирослав Найденов: Напротив. Цените падат в момента. Това са сезонни продукти. Нормално е, когато ги няма в началото на сезона да са по-скъпи, когато са оранжерийни също да са по-скъпи. Там разходите са по-големи, влизайки в сезона, юли и август месец цените ще бъдат доста по-ниски. Тогава пък стигаме до другия парадокс – производителите да казват „изкупуват ни ги за жълти стотинки”. Така че търси се някъде баланс.
Водещ: Цената на хляба?
Мирослав Найденов: Категорично няма проблем. Ние имахме преди седмица консултативен съвет по житото. Достатъчно жито ще има тази година. То ще бъде малко по-малко като общо количество от миналата година, но ще бъде по-качествено.
Водещ: Добивите са 20-25% надолу четох, че са?
Мирослав Найденов: Достатъчно са. Миналата година сме имали добиви около 4,2 млн. тона. Тази година се очаква да са около 3,7-3,8. На България са й нужни за изхранването и за зърнения баланс 1,5.
Водещ: По-малко за износ ще има?
Мирослав Найденов: По-малко ще има за износ. Вижте много е важно – житото се плаща не само като количество, а и като качество. Доста по-качествено ще бъде тази година, което означава, че ние ще ядем по-качествен хляб. В никакъв случай, заявиха го от всички страни от сектора не се очаква увеличение на хляба.
Водещ: След минута тема, свързана с така наречения ол инклузив и храненето в хотелите в момента, в който това е важно, на лице е туристическият сезон. Преди това искания, поредни, този път с вчерашна дата за вашата оставка от страна на протестиращи ветеринари. Те твърдят, че Комисията по земеделие и гори, вашето управление е приела и гласувала изключително лобистки законопроект на второ четене, с който се дава възможност на държавни служители от Агенцията по безопасност на храните заедно със своите контролни дейности спрямо лекари, фермери и ветеринари да имат право да сключват договори за лечение и профилактика на същите тези ферми. Тоест, те да елиминират ветеринарите и да им изземат хляба, което създава условия за невиждана корупция и озаконяването й. Недопустимо за страна членка на ЕС, казват протестиращите.
Мирослав Найденов: Ако позволите коментар, ще започна от вашия въпрос, в задаването на въпроса казахте Комисията по земеделие и гори, пък искат оставката на министъра. Не са ми я искали тук няколко седмици.
Водещ: Смятат, че може би тя е изразител на вашата воля понеже сте от едно и също управление.
Мирослав Найденов: Първо, никой не дава на държавата права тя да извършва това, което контролира. Напротив, разписано е в това предложение на Комиси9ята по земеделие и гори и между другото тук правя уточнението, че почти пълен консенсус е имало в комисията. Аз не съм бил на заседание. Тоест, включително и голяма част от опозицията е подкрепила тези предложения. Така че няма драма.
Водещ: Те на кого са, самите предложения?
Мирослав Найденов: Предложенията са на депутати, група депутати. Обсъждали са ги в комисията и предложенията се свеждат до следното, когато държавата при ситуации, например каквато беше ситуацията с шап, не може да подсигури... или сега е матрикс в момента. Няма частни лекари, които ще поемат и ще покрият това бедствие. Държавата да може да вкара там държавни ветеринарни лекари, за да се приключи с тази ситуация. И това се случи по време на шапа. Тоест, даваме пример. Има погранични райони, в които няма частни ветеринарни лекари.
Водещ: Може ли законът да се използва за елиминиране на едни специалисти и на тяхно място договорите да ги сключват...?
Мирослав Найденов: Категорично няма. Вижте първо, вчера протестираха около 100 човека. В България има над 7000 ветеринарни лекари. Това не е изразител на мнението на ветеринарното съсловие. Нека да припомня, че аз самият съм ветеринарен лекар. Няма драма. Става въпрос за преференции, които бяха дадени на определена група или на Българския ветеринарен съюз с изискване за задължително членство. Само те да получават държавната поръчка за изпълнение на държавната имунно-профилактична програма. Това, което направи комисията, първо да либерализира пазара. Тоест, да даде правото на стопаните да избират ветеринарния си лекар – този, който ще извършва тази държавно-профилактична програма. И второ, да премахне задължителното членство, защото това задължително членство само в един от няколкото съюза дава конкурентни предимства. И най-важното – депутатите се съобразиха с решението на Комисията по зашита на конкуренцията, която даде становище, че тези текстове, които съществуваха до скоро, са антиконституционни.
Водещ: Това беше отговорът на вашия въпрос, свързан с искане на оставка, според вас адресирана неправилно, не към вас.
Мирослав Найденов: Тоест, коментарите трябва да бъдат и те имаха право да участват в заседанието на комисията. Да са участвали и да са изказали своето мнение там.
Водещ: Да са участвали. Какъв е този конфликт между вас и ваше подчинение – Агенцията по храните за това дали да има ол инклузив само в четири и петзвездните хотели? Обикновено управлението показва един доста добър синхрон на йерархичност при подчинението, пък тук демонстрирате някакви разногласия с агенция, която все пак е към вас? За какво става дума?
Мирослав Найденов: Не. Няма конфликт. Хората, които ме познават, знаят, че няма и няма да има конфликт. И мога да наложа мнението си. Аз направих коментар по предложение на Българската агенция по безопасност на храните. Направиха предложение да се забрани ол инклузивът в хотели, които са по-ниска категория от четвърта и пета.
Водещ: Две-три и една...
Мирослав Найденов: Две-три и една звезди. Аз казах, че не мога да подкрепя това предложение, защото нямаме право да ограничаваме частна инициатива. Нямаме право, когато някой е инвестирал в хотел три звезди, ние да му забраним ол инклузива.
Водещ: Каква е била идеята и аргументът?
Мирослав Найденов: Аргументите им бяха следните – те са констатирали при проверките миналото лято и инцидентите, които имаше с туристи с хранителни отравяния, че например хотели с леглова база от 1000 човека, имат място за хранене 300. Тоест, виждате, че няма как да се случи. Това създава условия за заболявания, отравяния. Храна, която не е качествена. И аз ги подкрепям в единия им мотив. Да има съотношение понекъм две между леглова база и места за хранене. Тоест, ако хотелът е със 100 легла, да има поне за 50 места в столовата или ресторанта.
Водещ: За да могат да се хранят.
Мирослав Найденов: Да, за да могат да се хранят нормално, защото почивката не бива да бъде свързана с определени рискове. В тази част ги подкрепям. Но да кажем къде може да има ол инклузив и къде не, категорично не. Нещо повече – другата седмица с оглед стартирането на сезона, аз ще проведа среща с Асоциацията на хотелиерите, за да можем да обсъдим и тези въпроси и, ако има определено напрежение, появило се след изказване на Агенцията по безопасност на храните, то да бъде туширано. В този смисъл няма напрежение и конфликт между мен и агенцията. Напротив, аз мисля, че последната дума ще бъде тази.
Водещ: Само да уточним – логиката е ясна. Предлагаш 1000 легла можеш да имаш място за хранене на 30 човека.
Мирослав Найденов: На 30 човека.
Водещ: Но по какъв начин това конкретно в практиката се свърза с възможността да получиш хранително отравяне? Имаше конкретен случай с повръщане, разстройство на деца, на туристи. Качеството на храната би трябвало да е качество на храната, без значение за колко човека е тя.
Мирослав Найденов: Да, но минаването на огромен поток през много малко място за хранене не позволява да бъдат спазвани санитарните изисквания като хигиена, дезинфекция. Разбирате, че самата посуда също трябва да бъде обработвана. Вижте аз поисках европейската практика и световна. Дадоха ми, съотношението обикновено между леглова база и места за хранене 1:2. За това ще наложим това нещо и в България. Но категорично няма да забраняваме, повтарям го, за да успокоим бранша. Всички услуги могат да бъдат предлагани. Още повече, че България иска да се наложи като туристическа дестинация. Така че няма да ограничаваме бизнеса.
Водещ: Разчитате ли на сериозни проверки, защото това със звездите... да и в петзвезден хотел имаше случай, последният шумен случай с деца беше в петзвезден.
Мирослав Найденов: Няма гаранция, че многото звезди дават гаранция за безопасност. Те не са свързани, но все пак разбирате, че един хотел, за да получи определена категоризация, той трябва да отговаря на определени условия. В случая се вземат предвид и местата за хранене спрямо местата за спане.
Водещ: Добре. Вървим към финал. Между другото като представител на управляващите, имате ли коментар, не ви е в амплоато да правите толкова политически коментари, но все пак вчера ни гостува г-жа Кунева. На 1 юли ще се появи и учреди с конгрес формация, която има амбицията да се бори за място под слънцето на следващите избори. Това са политически процеси, които би трябвало с оглед на амбициите си за участие в следващо управление да следите и да имате отношение.
Мирослав Найденов: Живеем в демократични имена. Решили са. По всяка вероятност ще го направят. Това, което мога да кажа е, че амбициите са едно, реалността е друга. Живеем в много тежки времена. Това, което прави правителството на ГЕРБ в момента, тази стабилност, която постигаме, разбира се, не е лесна за всички – нито за управляващите, в случая нас, нито за хората. Но мисля си, че трябва да бъде отчетено това, което се прави.
Водещ: Следите ли процесите – при Кунева, в дясното, в БСП?
Мирослав Найденов: Естествено, че ги следя. Нормално е да го следя не само като министър, следя го като гражданин, обикновен човек. Но много хора обявяват определени амбиции и искат да сбъднат определени мечти. Реалността е друга. В много тежки времена живеем. Това, което постигна това правителство за тези години, да задържи тази стабилност мисля, че трябва да бъде оценено. Надявам се българският народ да го оцени, защото имаме другите примери. Те са доста близо до нас. Така че решили са, нека да го направят. Хората са тези, които дават оценка. Ние се надяваме, че това, което вършим, се оценява от хората. Аз за моя сектор мога да кажа, че това, което правим постоянно се оценява добре.
Водещ: Добре. Мирослав Найденов в отговор по-актуални теми.