Мирослав Найденов за качеството на храните в детските заведения
Водеща: Темата засяга всички нас, които имаме деца, които имаме внуци,
които смятаме да имаме деца, защото става въпрос за тяхното здраве и това какво
ядат в т.нар. заведения, в които им се предлага храна – детски градини, училища,
детски кухни.
Водещ: Представям ви гостите. Мирослав Найденов,
министър на земеделието и храните; с него са Теодора Пирелкова, председател на
Национален алианс „Усмихни се с мен” и Цвета Бреснишка, Асоциация „Родители”.
Всъщност ще пуснем първо един репортаж – проверка на Стоян Георгиев за
качеството на храните и преминаваме директно към разчет, какъвто видяхме, че си
е подготвил да ни представи дали ще има голямо оскъпяване, ако се хранят децата
по-здравословно. Гледайте репортажа, който ще ни даде отговор на въпроса как се
гарантира сигурността на храните в детските градини. Ще ви покажем една рутинна
проверка на Областната дирекция за безопасност на храните в една столична детска
градина.
Репортер: Около веднъж месечно без предупреждение детските
градини в София се проверяват от Областната дирекция по безопасност на храните.
Присъстваме на проверка на 88-мо ОДЗ в квартал „Дружба”. Продуктите в
хранителните блокове на детските градини задължително трябва да имат етикети на
производителя със срок на годност. Насипни стоки са недопустими. Единственото
нарушение е твърде дребно дори за предписание, са тези непокрити съдове с
плодове.
„Не се установиха несъответствия със законовата уредба, касаеща
безопасността на храните. Храните, които се приемат, се приемат от достоверни
доставчици, съхраняват се правилно, така че родителите могат да бъдат напълно
спокойни за храненето на децата си”.
Инспекторите успокояват, че нарушенията
на разпоредбите за безопасност на храните в детските градини в София са рядкост,
но практиката показва, че хранителните продукти в заведенията за най-малките са
от средния и най-ниския ценови сегмент. Толкова позволяват бюджетите. За
по-скъпите, например органични храни или колбаси по стандарт "Стара планина",
детските градини нямат бюджет.
„Компромис с храненето на децата не се прави.
Но, разбира се, че ако се поставят едни по-високи критерии, ако се изискват
хранителни продукти с марката "Стара планина" само, разбира се, че в този смисъл
би било добре да се увеличат и бюджетите”.
Децата в общинските заведения се
хранят по седмична програма, утвърдена от лекари. Хигиената и условията в
детските кухни е на ниво, но остава въпросът дали масовите храни в наши дни са
най-доброто за здравето на децата.
Водеща: Стана ясно, че детските
градини в София и тази детска градина, която показахме, работят по правилата.
Няма никакви нарушения, само че вашата идея е да промените правилата, така че да
е ясно, че когато пише там в рецептурника, че трябва да има сирене в манджичката
или в попарата, това е сирене, а не нещо друго с бял цвят. Или ако трябва да има
месо, да знаем, че това е телешко месо, а не соя с нещо друго. Идеята е
съдържанието. Защото досега никъде съдържанието не се регулира.
Мирослав
Найденов: Идеята е... Аз първо ви благодаря за тази възможност и все пак и
на неправителствените организации, че повдигат този въпрос.
Водеща:
Идеята всъщност е на двете дами и на много родители, които повдигат този
въпрос.
Мирослав Найденов: Те са неправителствени, те да кажат кои са
всъщност. Много са. Но ние се виждахме няколко пъти с тях и всъщност каква е
идеята, за да я обясним и да избързам да кажа, че няма да има повишение, за да
не плашим хората, че ще струва нещо повече. Идеята е, тъй като в момента да,
така е, няма нарушение по отношение на хигиената, на съхранението, на произхода
на продуктите – всичко е ясно и точно или ако има някакви нарушения, те са
съвсем дребни. Но не ми е ясно когато тези рецептурници се изпълняват, с какво
се изпълняват. Аз ще дам един пример. Дори в най-скъпия ресторант да отидем и да
си поръчаме най-скъпото ястие, ако то е направено от некачествени продукти, няма
да се получи това, което искаме накрая. Искаме нещо просто, ясно и по-скоро те
го искат, държавата ще го направи – искат в тези рецептурници тези продукти,
които влизат, да бъдат качествени. Или казано простичко – сиренето да е от
мляко, колбасът да е от месо, хлябът да е от качествено брашно.
Водеща:
Да де, но ние знаем, че по детските градини например се купува масово сирене
по 3 или 4 лева, защото бюджетът не позволява повече. Агенцията по храните
казва, че сирене, което струва 3 или 4 лева, не е сирене – това е нещо
бяло.
Мирослав Найденов: То няма такова сирене всъщност.
Водещ:
Не е вредно, но не е и полезно.
Теодора Пирелкова: Сирене от
палмово масло, креда.
Водещ: Такова предлага ли се в градините? Така
ли е в момента?
Мирослав Найденов: Една проверка направихме, всъщност
силно казано проверка, но избрахме произволно пет детски градини в пет различни
града – във Враца, в Шумен, в София, в Пазарджик. В София са две детските
градини. Направихме на 15-ти този месец проверка на това, което показахте в
репортажа. Но освен това поискахме и цените, защото имаме достъп до цените и ги
сравнихме с цените в един магазин. И какво се получи? Ето примерно Враца – ако
сиренето, което е взето в детската градина, струва 3,46 лева за килограм,
всъщност това не е сирене, а в същото време нормалното сирене е около 10 лева,
което е сирене.
Водеща: Това, което знаем, че е сирене. А пък ваша
работа е да ни гарантирате, че съдържанието е това, което пише на етикета и
отговаря на цената. Но това е друга тема.
Теодора Пирелкова: За това
става дума. Това е цялата идея – да се гарантира държавно съдържанието и храната
да е истинска.
Водеща: Ако се купи примерно сирене от 10 лева в тази
врачанска детска градина, която ни давате за пример, колко ще се оскъпи таксата?
Мирослав Найденов: Оскъпяването е следното, ние направихме следното –
цената на храноден във врачанската детска градина е 1,80. Ако това, за което
говорим, се влага, ще бъде 15 стотинки на ден повече или оскъпяването е 8,3%.
Водещ: Чакайте, за 1,80 колко пъти на ден се хранят?
Теодора
Пирелкова: Закуска, обяд и следобедна закуска.
Водещ: Е може ли
за лев и осемдесет да има наистина качествена храна?
Мирослав Найденов:
Може, защото ето в например „Брезичка”-Шумен. Значи, 1,76 е храноденът, ако
храните са по стандарт или такива, които са качествени, 13 стотинки е
оскъпяването.
Водеща: Това означава ли, че отгоре средно около 10%
евентуално ще нарасне таксата за детските градини?
Мирослав Найденов:
Под 10%. Но вижте, има някъде, да кажем „Бърборино”-София, оскъпяването е
1,5%.
Водеща: На какво се дължи тази разлика?
Мирослав
Найденов: Купуват по-качествени.
Водещ: Кой решава какво да се
пазарува? Кой решава дали да се купи сирене за 3,40 или за 6,80; дали да се купи
хляб пълнозърнест, малко по-скъп, или бял хляб?
Водеща: Дали да се
купи да кажем кренвирш "Стара планина" или такъв, който не е.
Цвета
Бреснишка: В момента се обявяват конкурси, като водещото, разбира се, е
цената на продуктите. Така че печели доставчикът, който предлага най-ниска цена,
без да се гарантира качеството.
Водещ: Общината за всички градини ли,
които са всъщност общински, доставя един вид хляб, един вид сирене, един вид
боб, един вид...
Теодора Пирелкова: Не общината, търговецът на едро,
който е по средата. Общината обявява търг за търговец на едро, който да прави
доставки до градините. Значи този търговец, той купува...
Водещ: Той
купува от едно място всичко и ходи и го препродава на градините с надценка, така
ли?
Водеща: Големият въпрос е в това, че искате и всички ние искаме
децата да ядат в училище, детската градина, детската кухня, яслата да ядат
сирене от истинско мляко, защото така е полезно; искате да ядат месо – истинско
месо, а не соя.
Теодора Пирелкова: Точно така, да.
Водеща:
Ако нещо е направено от кайма, на която пише кайма, а пък в един момент се
окаже, че това е соя, не искате да е така, но всички тези продукти струват
по-евтино и понеже общините и детските градини са с ниски бюджети, това няма как
да стане. Аз съм убедена, че директорите на детските градини искат да предлагат
хубава храна, обаче не могат да си го позволят.
Мирослав Найденов: Те
имат едно предложение и аз ще организирам, ще съдействам за среща със
Сдружението на общините. В момента, както каза и госпожата, доставката на
храните става чрез търговец на едро, който снабдява всичко – от плодовете и
зеленчуците до каймата и сиренето.
Водещ: Просто с надценка ги
транспортира.
Мирослав Найденов: Да. И защото той го доставя с
надценка, вземайки го от производителя, минавайки през него той си слага
надценката, която обикновено е повече от 10%. Ако се разреши доставка по лотове,
тоест млечните произведения да се доставят от производители директно, да
участват те в конкурса, а не както е сега – търговецът на едро; месните
произведения, хлебните или тестените изделия, цената автоматично ще падне и тази
разлика от 7 до 10%, която ще ни осигури стандарта на нашите деца, ще бъде
компенсирана.
Водеща: Тоест искате да се махне от
звеното...
Мирослав Найденов: Посредникът.
Цвета Бреснишка:
Даже не това, просто да се оптимизира организацията в общината за доставка и
поръчка на тези хранителни продукти.
Водещ: Да де, но един продукт да
е от един доставчик. Хлябът от един доставчик, сиренето от друг, плодовете и
зеленчуците от трети.
Теодора Пирелкова: Всъщност може да не е само
от един доставчик, въпросът е да е от доставчик, който гарантира качеството на
продукта.
Водещ: Няма ли да настане какафония, имам предвид
зареждането. Ще се справят ли според вас с наличния ресурс общините и детските
градини, за да не стане да доставят месото докато доставят другите продукти, за
да се приготви храна?
Мирослав Найденов: Това е въпрос на логистика.
Вижте, когато... търговецът на едро нали прави същото? Той, търговецът е един
посредник. Той също взема от различни производители някъде в склад на едро...
Това е логистика.
Водеща: Това е по-малкият проблем. По-големият
проблем е как точно ще стане така, че да задължите директорите и общините да
дават сирене, да дават месо, да дават мляко, което е мляко? Как?
Теодора
Пирелкова: Нашата идея и нашето настояване е Министерство на земеделието и
храните да изготви наредба с изисквания за съдържанието на основните хранителни
продукти, които се доставят в детските градини, яслите, училищата – във всички
заведения, които... Сиренето въобще не е сирене в момента, нито млякото –
млякото е сухо мляко от някъде си докарано, най-евтиното, с вода. Месото е от
соя, сиренето, както казахме, палмово.
Водещ: Дайте още примери какво
да няма в менюто? Чухме за баничките, че не е препоръчително да се тъпчат.
Теодора Пирелкова: Не, това са на Министерство на здравеопазването.
Водещ: Това е същото, говорим за храна.
Теодора Пирелкова:
Не, не, изобщо не е същото, защото...
Водещ: Говорим за това какво
ядат децата. На кого е идея е ясно. Аз ви питам – баничка, боза, шоколад, крем
карамел – какво да и какво не според вас като стандарт, за да е качествено това,
което ядат децата. Това е важно.
Цвета Бреснишка: Това, което
говорим, е за съдържанието на продуктите. В случая искаме дори ако е баничка,
баничката да бъде със сирене и с качествено брашно.
Теодора Пирелкова:
Което е по-важно според мен.
Цвета Бреснишка: Друг е списъкът на
храните, които са вредни за децата. Примерно течен шоколад, чипс и т.н. Но това
е обект на друг разговор. В момента говорим само за съдържанието на продуктите.
Водеща: Как точно с тази наредба ще бъдат задължени детските градини
да осигуряват мляко, сирене...
Мирослав Найденов: Наредбата ще я
направим, ние се уточнихме и те ще участват в изготвянето. Наредбата ще стане в
срок от един месец, тоест в летните месеци.
Водеща: Във вашите
правомощия ли е?
Мирослав Найденов: Да, в правомощията. Вижте, в
момента, когато контролните органи проверяват – ето, те бяха в детската градина
и проверяваха произхода, те ще искат и гаранция за съдържанието. Могат да го
проверят, да засекат при производителя дали това е точно така, тоест дали той
гарантира, че сиренето е от мляко, а не от палмово масло, колбасът дали е
направен от истинско месо. Наредбата ще бъде само за специфични изисквания по
отношение състава на храните за детските заведения.
Водещ: Може ли
още примери, понеже ги имате пред вас?
Мирослав Найденов: Ето примерно
кашкавалът, който се предлага, е 8,85 лева. Ако е по стандарт ще бъде около 14
лева. Интересно е, че примерно киселото мляко е на еднаква цена, тоест явно се
купува; хлябът също почти няма разлика. Но това разхвърляно, разделено на всички
деца...
Водеща: Не води до повишение?
Мирослав Найденов:
Ето, примерът аз го давам – 8,3% е във Враца повишението – би било; в Шумен
7,4%; в София на едното място 7,7, на другото място 1,75.
Водеща:
Средно колко ще бъде повишен един храноден?
Мирослав Найденов:
Между 7 и 8%.
Водеща: И това, разпределено върху всички деца, до
какво повишение на таксите за детски градини би довело?
Цвета Бреснишка:
Всъщност нашата цел е да няма повишение на таксите, защото трябва да си
даваме сметка, че 25% от децата в България живеят под границата на бедността и
каквото и да било повишение на таксата може да се отрази фатално върху решението
на едно семейство дали да си даде детето на детска градина. А за част от децата
това е единственият шанс да се нахранят качествено, защото техните родители не
могат да си позволят...
Водеща: Техните родители купуват същото
сирене, което не е сирене, същия колбас, който не е колбас.
Цвета
Бреснишка: Да, защото това са техните финансови възможности. И когато
консултирахме тази наредба в Национална мрежа за децата, която е от 86
неправителствени организации в цялата страна, ние подкрепяме изцяло тази идея,
но трябва да сме наясно, че това трябва да се случи така, че да не се отрази на
семейството.
Водещ: Как?
Цвета Бреснишка: От една страна е
чрез организацията, която да се оптимизира и на по-ниска цена да се доставят
качествени продукти. Това е точно, за което говореше и господин...
Водеща:
Тоест да не се минава през търговеца, а директно от производителя.
Мирослав Найденов: Да се изключи едното звено, тоест единият във
веригата и това ще остане...
Цвета Бреснишка: Това е едната страна. От
друга страна държавата също трябва да има готовността, ако има някакво
повишение, да поеме финансов ангажимент.
Водещ: Възможно ли е това,
господин Найденов, държавата да поеме?
Водеща: Как държавата ще
задължи общините да го направят, да дотират?
Мирослав Найденов: Ние
наистина говорим за едни 7 или 8%, които според мен при оптимизация на
доставките, при изключване на някой от веригата, могат да бъдат изключени. Аз
разговарях, между другото, сондирахме, тъй като ние водим тези разговори около
месец, разговарях с представители на браншовите организации на
млекопроизводители, месопроизводители, хлебопроизводители, те казаха така: ако
ние директно доставяме, тази цена даже може да бъде по-ниска, отколкото е
реалната в момента. Защото по веригата, разберете, най-малката отстъпка, която
дават те или комисионна, е около 10%.
Водещ: Със здравното
министерство разбрахте ли се защото дори да се дава добро качество, стана дума
преди малко, то зависи как приготвяш. Дори една качествена филийка, ако е
пържена, дава едни отражения върху консуматора. Ако е просто пълнозърнест хляб,
без да е пържен, дава друго.
Водеща: Ако сиренето е панирано и
изпържено пак няма да е полезно, нищо, че е сирене.
Мирослав Найденов:
Едва ли ще е панирано. Това е в правомощията на Министерство на
здравеопазването. Рецептурниците – това по какъв начин да бъде приготвена
храната, какво да бъде съотношението между мазнини и въглехидрати, белтъчини.
Това е тяхна работа, но ние казваме следното и аз затова започнах с примера –
ние можем да опорочим и най-добрата рецепта, влагайки некачествени продукти.
Затова започваме отначалото – това, което влиза в тези рецептурници на
Министерство на здравеопазването, да бъде качествено и гарантирано.
Водещ:
То трябва да има синхрон, иначе няма никакъв смисъл да се купуват качествени
неща, ако се приготвят по вреден за здравето начин, няма никакъв смисъл.
Мирослав Найденов: Има го синхронът.
Водеща: Ето, виждате
сега идеите на здравното министерство да се премахне пърженото.
Теодора
Пирелкова: Ние тази кампания като цяло сме я започнали още 2009 година с
Наредба № 37 на Министерство на здравеопазването за здравословното хранене на
учениците, която още 2009 година е факт. Така че там вече тези неща са се
задвижили. Тоест има синхрон и паралелно вървят нещата.
Водещ: Вашето
дете какво хапва в градината?
Мирослав Найденов: Аз, ако трябва да
бъда откровен, тази една детска градина точно във Враца е нейната. Ето, виждате
какво – това, което дадох като пример. Надявам е и аз като родител... За първи
път, между другото, на мен също ми беше интересно вече в парично изражение каква
е разликата. И когато дори и аз като родител, когато ми кажат дай 15 стотинки
повече на ден, тоест не е 1,80, а 1,95 – бих го поел.
Водеща: Да, но
има хора, на които тези 15 стотинки, разпределени по 22 дни, е много.
Мирослав Найденов: И точно заради това ние виждаме, че има резерви.
Тези резерви, ако бъдат използвани, ние ще достигнем до качествена храна на
абсолютно същите цени.
Водещ: Контролът как ще става? Достатъчни ли
са тези хора които в репортажа на Стоян видяхме, за да проверяват?
Водеща:
И как ще избирате доставчиците? Сега пак ще ви обвиняват, че искате да бъдат
доставяни такива храни...
Мирослав Найденов: Няма да ги избира
Агенцията по храните. Ще ги избират общините. Но когато в условията на
обществената поръчка се заложи задължително тези, които предлагат примерно
доставката на сирене, или на колбаси, или на хляб, да отговаря на тези условия,
те ще се изберат.
Водещ: Само за контрола.
Мирослав Найденов:
Контролът ще бъде по същия начин, но вече, когато ние знаем кои
производители снабдяват децата, там контролът ще бъде...
Водеща: Да
проверявате и тях дали те доставят...
Мирослав Найденов: Той ще бъде
при тях засилен контролът, за да може излизайки продуктът да даваме гаранция.
Водеща: А вашите деца, на вашите приятели от организациите, в които
членувате, ядат ли в детските градини и училищата храни? Защото съм чувала, че
има родители, които си изпращат децата с готова храна, различна, защото искат тя
да е био, искат тя да е от истинско мляко или месо.
Цвета Бреснишка:
Това общо взето са редки случаи. Почти всички деца си се хранят в детските
градини и в училищата и виждаме резултатите какви са – 30% имаме деца с
наднормено тегло.
Теодора Пирелкова: За съжаление и ендокринните
заболявания.
Цвета Бреснишка: Точно така. Това е най-страшното. Това
е стряскащото и шокиращото. Всяка година Министерство на здравеопазването
излизат със статистика и възрастта на децата пада страшно надолу. Вече
предучилищна и по-ниска възраст са със сърдечни заболявания, диабет,
затлъстявания – все заболявания, които са крайно за тази възраст...
Цвета
Бреснишка: За съжаление имаме и деца, които са недохранени, и масово децата
имат недостиг на белтъчини от животински произход в менюто си. Защото се хранят
с некачествени продукти.
Мирослав Найденов: Тази наредба може да
влезе в сила, тъй като ние си дадохме един месец срок да я направим, още един
месец, за да бъде приета и да бъде обнародвана. Разговарях и с премиера, който
също ще подкрепи тази идея, за да може да мине наредбата по-бързо през
Министерски съвет. Така че се надяваме от новата учебна година.
Водеща:
И работата, и дейността на двете министерства – на здравето и вашето се
засичат и допълват.
Мирослав Найденов: Да.
Водещ: Едните
как се приготвя храната, другите каква да е храната.
Мирослав Найденов:
От какво. Значи едните как, другите от какво.
Теодора Пирелкова:
Рецептите пишат Министерство на здравеопазването, тук съдържанието, храната
е чиста и истинска. За това става дума.
Мирослав Найденов: Това да
бъде.
Водеща: Защото големите притеснения, когато ние всъщност
обсъждахме вашата идея, Ели Гюрова, продуцентът на вашето предаване, си говори с
вас по телефона и това си го казвахме – че това означава задължително поскъпване
на таксите, което ще удари по джоба на хората. Но вие ни казвате, че има как да
стане.
Теодора Пирелкова: Първо се оказа, че не е чак толкова голяма
разликата. Второ при нашите обсъждания – напълно е възможно тези 7-8% да бъдат
компенсирани чрез добра организация в общините. Значи общините на практика няма
да обявяват търгове и конкурси за търговци и доставчици на едро, които да
зареждат, а за продукти по лотове.
Водещ: Разбрахме. Един паралел
искам да направя, за да го коментира господин Мирослав Найденов. Стана дума, че
лев и осемдесет имате по статистика храненията за едно дете на ден.
Мирослав Найденов: Да, средно са... между другото аз затова исках да
бъдат пет различни града – 1,76; 1,80; 1,68...
Водещ: Излезе
информация, ние след малко ще бъдем на живо с Иван Георгиев, че вие преди
ръководехте „Екоравновесие”, ако не бъркам, преди да станете
министър.
Мирослав Найденов: Да, преди две години.
Водещ:
288 лева струвало обгриждането на едно улично куче – обезпаразитяване,
кастриране. Дадени са на прокурор тези данни. Как ви се струва това съотношение
– 288 лева за едно куче? Проследихте ли въобще тази история?
Мирослав
Найденов: Аз, тъй като се прибрах снощи от чужбина, видях, че има в пресата
и успях да погледна. Ето го паралелът – значи ние можем да даваме за кучетата,
за децата си... Когато става въпрос за децата...
Водещ: То въпросът е
дали е и за кучета или в нечий джоб по-скоро.
Мирослав Найденов: Едва
ли можем да го направим в този смисъл паралела. Но тъй като и това е общинска
дейност – детските градини и другото. Ние наистина трябва заедно с общините да
намерим този резерв – тези 7-8%.
Водещ: Стига да не изтичат пари.
Мирослав Найденов: Не знам дали изтичат тук, но със сигурност децата
ни в момента ядат некачествена храна. Това нещо, ако искаме всички. И когато
обществените организации, държавата, надявам се и общините, аз съм разговарял с
госпожа Фандъкова, тъй като все пак в столицата има най-много детски градини, тя
също стои зад тази идея. Мисля си, че това ще се случи.
Водеща: А ще
успеете ли от септември да влязат в сила вашите идеи?
Цвета Бреснишка:
Надяваме се наредбата да е в сила от септември и съответно по този начин да
е организирано храненето.
Водеща: Когато ще е в сила и наредбата на
здравното министерство вече, от което се изключват пържени и всякакви други
храни, вредни за децата.
Мирослав Найденов: И остават общините, които
да могат така да реорганизират своята работа по доставката, че това нещо да може
да се случи.
Водещ: На финала да ви върна за кучешката тема. Една
странна дискусия се оформи заради реплика в непринуден разговор на премиера в
Созопол, не знам дали сте проследил, казва на една жена „много хубаво куче
имате”, тя казва „благодаря ви и вашите са чудесни” и той отговаря „ами те като
българите трябва да бъдат държани здраво”, което дава повод партийни централи –
и Синята коалиция, и БСП да реагират много остро за това сравнение между кучета
и хора. Как мислите? Госпожа Цачева е казала, че много добре са си обгрижвани
кучетата на премиера и че всъщност това негово изказване показва любовта му към
избирателите под някаква форма.
Мирослав Найденов: Не, вижте, не мога
да го коментирам, особено когато не съм го чул. Знам наистина, че неговите
кучета са от тази хубава българска порода, която благодарение и на него донякъде
беше възстановена. И така с тях той се държи и добре, имайки предвид, че те
наистина се хранят добре, и строго. Не знам дали е имало това...
Водеща:
По реакциите на дамите в студиото разбрах, че темата не им е
интересна.
Мирослав Найденов: Тоест, ако е това към българския народ
правителството да се държи добре, но в същото време и строго, защото смятам, че
в България трябва да има закони, които да се спазват.
Водеща: За
финала едно изречение от вас.
Цвета Бреснишка: По този повод, ние все
пак сме граждани, а не поданици и смятаме, че е много важно мнението на
гражданите и политиката на държавата да се определя от нуждите на гражданите.
Водеща: Така отговорихте и на въпроса ще се повиши ли таксата в
детските градини. Скептиците казваха: не е възможно никакви стандарти да бъдат
вкарани в храните, защото ще стане много скъпо. Какво им казвате на тези хора?
Възможно е.
Теодора Пирелкова: Възможно е. Това, за което настояваме,
е национално отговорна политика за здравето и развитието на децата ни. Всички
сме родители, цялото общество. Децата са най-ценният ресурс на
държавата.
Мирослав Найденов: И аз да завърша с това, което тя каза –
всички сме родители, това е най-важното.
Водещ: Благодаря ви за
участието.