Водещ: “Още от деня“ започваме с Десислава Танева, министър на земеделието и храните. Поводът е новият Закон за храните, за който се говори отдавна. Работите го твърде дълго време, една година, нали?
Десислава Танева: Да.
Водещ: И в крайна сметка сега длъжни ли сме да го харесаме този закон?
Десислава Танева: Сигурно не всеки би го харесал. Това, че законът се е работил и се е изработил за една година, не само, че няма нищо лошо в това, напротив – по този начин, по мое виждане, може да се създаде устойчиво законодателство. Този закон беше работен за първи път и в това можете да се убедите, като вземете мнение от останалите страни, участвали в процеса, заедно с представителите на хранителната индустрия в България, на всички преработвателни индустрии седнаха на една маса, заедно с представители на Министерство на здравеопазването и на икономиката. Понякога дискусиите бяха много разгорещени, гледните точки – противоположни. В крайна сметка, след една година и малко повече приключихме с изцяло нов закон, който от днес е качен на сайта на Министерството на земеделието и храните и ще бъде процедиран съгласно Закона за нормативните актове. Този закон, първо, съответства на най-модерното европейско законодателство в областта на храните. Второ, той е много по-опростена правна рамка, осигуряваща правилата за функционирането на цялата агрохранителна верига. Трето, той е част от целия законодателен пакет, за който с вас сме си говорили преди известно време, който е част от политическата ни програма за въвеждане на изцяло ново ефективно законодателство в областта на храните с една единствена цел в крайна сметка – висока степен на защита на потребителя – че това, което той избира, което консумира, е безопасно и с качество, което той си е избрал.
Водещ: Независимо дали е внос или е продукт на българската земя.
Десислава Танева: Да, разбира се, независимо. Става въпрос за всичко, което може да се намери, което се предлага в магазинната мрежа, а вече и с други канали, като електронната и онлайн търговията, която досега беше бяло петно в правния мир в областта на хранителното законодателство у нас. И с предложения законопроект за първи път се регламентира.
Водещ: Как можем да си купим марули през интернет?
Десислава Танева: Аз съм убедена, че може, тъй като има много сайтове, които вече предлагат, включително и по проект направени такива, които предлагат различни хранителни продукти. Сега ще ги регламентираме, така че потребителят да е сигурен в това, което поръчва, че ще получи качеството.
Водещ: Това, което вижда, ще го получи. Добре, обаче това, което аз разбрах от този закон е, че санкциите били твърде по-високи от сегашните. 3-4 пъти някъде по-високи.
Десислава Танева: До 8 пъти. До 8 пъти по-високи санкции.
Водещ: Защо налагате толкова високи санкции срещу нарушителите? Като превенция или по-скоро искате да съберете повече пари.
Десислава Танева: Да, като превенция. Не, в никакъв случай. Даже, ако трябва да се опра на статистиката, към момента около две трети е събираемостта от актове, които налага Българската агенция по безопасност на храните. По-скоро тук търсим превенцията. Тъй като в момента различни наказания има от порядъка на 200 лева и те са за установено неправилно етикетиране, например, или съдържание, което е несравнимо малко на база на финансовия интерес, който се преследва и на практика този размер санкции няма никаква превенция. Така че драстичното увеличение и въвеждането на нови санкции, основната цел е превенция, да няма нарушения.
Водещ: Кое според вас е най-голямото нарушение, което би трябвало да бъде наказвано строго?
Десислава Танева: Заблудата на потребителя, със сигурност. И нарушенията на правилата относно съдържанието на храни, каквито нарушения по-рядко откриваме. Други драстични нарушения, ние бяхме… само една година назад във времето мога да цитирам драстични нарушения на законодателството в областта на храните и ветеринарно-медицинската дейност. Да си припомним във Варна случая антракс, когато бе заклано животно против всякакви правила. Накрая знаете с вас също тук мисля че в това студио сме говорили, затворихме преработвателното предприятие. Най-тежките нарушения са тези, които драстично нарушават закона, по начин по който възниква риск за здравето на потребителя. Това е най-драстичното нарушение по принцип и най-драстичното наказание с оглед нарушение затваряне на съответния оператор.
Водещ: Този закон дава ли по някакъв начин приоритет на българския производител? Или се страхувате да го кажете заради европейската директива?
Десислава Танева: Не мога да кажа, че се страхувам. Но този закон трябва да създаде равнопоставеност на бизнес операторите, производители и дистрибутори, представители на пазара в България, така че конкуренцията в тях да стане единствено и само на основата на конкурентоспособността, марката, предлагане и информиран избор на потребителя. Да, искам да кажа най-отговорно, че именно хранителната индустрия и бранш бяха тези, които в хода на тази междуведомствена работна група, която изработи този закон настояваха дори за увеличаване на административната тежест на предприятия, преработватели, оператори, именно с цел да няма сив сектор, за да има равнопоставеност между операторите. Информиран, реален истински избор на потребителя. В този смисъл държа да подчертая, че по мое мнение хранителната индустрия в България, не само че е конкурентоспособна, не само че се развива добре в тези години, но показва една обществена ангажираност и отговорност. Включително и към бюджета на държавата.
Водещ: Това, което казвате вие, горе-долу се доказва от нашата анкета. Ние питахме днес нашите зрители „Смятате ли че българските храни са конкурентни като качество и като цена на европейските?“ – 55% казват „да“, 45% казват „не“, което означава, че все пак мнозинството от нашите зрители вярват в българското качество и най-вече в цената. Обаче да ми кажете до каква степен контролът ще бъде завишен, за да установите всички тези нарушения, трябва да има някакъв контрол? Досега като че ли контролът вървеше малко ден за ден?
Десислава Танева: Може би по отношение на различни информационни кампании контролът може да ви е изглеждал спорадичен или непостоянен. В никакъв случай. Напротив. Въпреки и съкращенията, които минаха в БАБХ ,там работят едни много добри специалисти. Включително ползващи се и в Европа с авторитет относно наистина професионалната им експертиза. Със сигурност обаче ние не можем да разчитаме една система да работи ефективно, ако разчитаме само и единствено на последващия контрол. Защото няма как държавата да си позволи разхода до всеки оператор, до всеки търговец, до всеки магазин да има по един контролиращ. Това е неработещ модел. Ролята на новия закон за храните се състои именно в това да въведем правила, които по принцип могат да бъдат нарушавани. Включително и ако няма обществена отговорност от оператора, много по-рядко. И за да бъде много по-рядко или спорадично едно такова нарушение, трябва да има много фактори едновременно да съществуват, включително и превенция от наказанието, рискът да е голям. Искам само да завърша с нещо, че новият закон за храните, който ние се надяваме до лятната ваканция на парламента да бъде приет, тъй като наистина по него беше направен изключително широк дебат с всички заинтересовани, цялата концепция за съвременно, ново, ефективно хранително законодателство каквото обявихме в началото на мандата, трябва да приключи с въвеждане на единна информационна система. Която да направи публично функционирането на тази агрохранителна верига, така че и самото гражданско общество, потребителите да станат част от този контрол.
Водещ: Какво означава това? По етикет аз мога да вляза в сайта и да проследя откъде тръгва примерно майонезата?
Десислава Танева: Да. Точно така. И ако вие се намирате в обект да можете да си го проверите по интернет дали той е регистриран, ако има неща, които ви съмняват да си подадете сигнала по телефона в реално време.
Водещ: Този проект кога ще бъде реализиран?
Десислава Танева: Трябва да се приемат законодателни текстове към закона. Има и наредби. И след като приключат нормативните актове, това е завършек на една такава система, разбира се ако имаме и време за това.
Водещ: Тогава вече няма да ви трябват и така наречените тайни агенти, които агенцията искаше да лансира преди години? Тя май се отказа от тази идея, нали?
Десислава Танева: Тайни агенти няма. Аз пак казвам – в момента БАБХ с 1200 души персонал следва да контролира около 47000 обекти, част от агрохранителната верига. Сами разбирате, че този контрол е на анализа на риска.
Водещ: Сега по Великден няма ли да бъде завишен този контрол, за да знаем какви яйца купуваме, какви козунаци купуваме, агнешкото месо дали идва от Сърбия или от друго място?
Десислава Танева: Първо, да отговоря на първия въпрос. БАБХ работи в специален режим за контрол, значително завишен в периода преди Великден и седмица след това. Към момента има конфискувани 52 т храни, които в магазина мрежа или транспортирани са били установени, че са с неясен произход или други нарушения.
Водещ: Това за какъв период 52 т, това ми се вижда доста голямо количество?
Десислава Танева: Да, не е малко. Но на практика безкомпромисността в прилагането на законовите актове ще ни даде и сигурността в това,у което потребяваме. Имаме допълнителни ограничения в животновъдството, да не се отклонявам, да отговоря на въпроса. По отношение на агнешкото месо съгласно статистиката между 8 и 10% и то основно наистина по Великденските празници, когато се консумира основно агнешко месо е вносът, който примерно е бил за миналата година. Така че основното месо, което по Великден се предлага е българското агнешко месо. Аз категорично отговорно заявявам, че това е най-предпочитаното и най-вкусно месо за трапезата на българина и аз разбира се, се надявам, че с българско агне ще посрещнат българските семейства най-светлия християнски празник.
Водещ: Стига да не ги измамят в някой магазин да пише, че е българско, а то да е сръбско или гръцко?
Десислава Танева: Това е много важно. Специално за агнешкото, обикновено е румънско, ако има такова. Специално затова по отношение на месата в Закона за храните отново по искане на хранителната индустрия, повярвайте ми българската индустриална хранителна индустрия предпочита ясни правила, строги правила, но да е светъл секторът. Дори те предложиха, което бе прието от всички, да регламентираме търговията с меса, на охладените меса и на тези, които са били замразени, а после размразени, на отделни щандове с допълнително етикетиране за произход, за дата на клане, на всички други данни, които могат да уверят потребителя дали това прясно българско месо, независимо…
Водещ: Двата щанда е изключително важно, между другото.
Десислава Танева: …да, това също. По отношение на яйцата, независимо от информациите, които ни заливат – да, в католическия Великден наистина е по-напред, той беше значително по-напред тази година от българския Великден. Основно яйца, които се внасят и тук даже не се внасят, защото за всяка страна-членка на ЕС следва да говорим за вътрешнообщностна доставка, това са полските. Те са и на по-ниски цени. Но основните яйца, които консумираме отново са българските. Българските производители също правят експорт на яйца. Между другото пак да цитираме официалната статистика, която не отчита сивия сектор, аз го разбирам. Но специално за там, тъй като предприятията са индустриализирани, там е много малък размерът на сивия сектор. Обикновено колкото яйца внасяме , толкова изнасяме в годишен план. Така че в този смисъл мога да кажа, че яйцата основно, които консумираме са български, като е факт, че по великденските празници има най-много натиск на такива продукти, които се внасят най-вече…
Водещ: Заради цената най-вече.
Десислава Танева: Да.
Водещ: Кажете какво ще правим сега с тази болест – нодуларен дерамтит?
Десислава Танева: Заразен нодуларен дерматит по едрите преживни животни крави и биволи.
Водещ: Вярно ли е, че над 570 ферми вече има опасност от заразяване?
Десислава Танева: Не. 570 броя едри преживни животни подлежат на хуманно евтанизиране.
Водещ: Значи някъде прочетох, колегите са се объркали, бяха написали ферми?
Десислава Танева: Не ферми. Първо, нека да започнем с това, тъй като идва и Великден, всеки би си задал този въпрос. Това заболяване е напълно безопасно за хората. То не се предава на хората, както други заболявания от животните. В този смисъл потребителят трябва да е напълно спокоен за продукцията, която потребява. Второ, това заболяване мога да разкажа и по-дълго за него, това е заболяване, което предизвиква сериозни икономически щети за фермерите. И това до 60% от една кравеферма примерно. Това заболяване го очакваме да дойде есента. В Турция има близо 900 огнища, вече две години. В Гърция има над 117 огнища като една част от тях са на 4-5 км от южната ни граница, от Кулата. И очаквахме първо там. Това заболяване обаче се пренася по няколко начина. И затова така е много опасно и то води до значителни икономически щети. Освен чрез животни, и чрез физическо пренасяне на вируса, включително и чрез хора. Т.е. дори мигрантският поток е рисков фактор за разпространяване на това заболяване. И чрез вектори на кръвосмучещи насекоми. Между другото, след като в петък, на 15 април уведомихме Комисията за констатирано първо огнище, за наша изненада това беше в Димитровград, вероятно това е станало чрез физическо пренасяне на заразата, но по който и начин да е станало, вече съществува. Още на първия министерски съвет правителството по разпореждане на премиера Борисов в хода на заседанието отпусна 14,5 милиона лева, близо 15 милиона лева за пръскане, което вече също започна с летателна техника срещу потенциалните 9 вектора от кръвосмучещи насекоми, които също разпространяват заразата. Първата мярка, която се прилага за ограничаване на това заболяване е така нареченият /…/, който разбирам че предизвиква наистина много тежка ситуация. Фермерите са просто в паника, когато се установи болно животно, там се унищожават, макар и по хуманен начин всички контактни животни, т.е. стадото. И 587 е бройката на едрите преживни животни, които подлежат на хуманно евтанизиране в стадата, в които има установено животно. Първата пратка от ваксина пристига утре. Започва веднага. Направен е график с ветеринарите за ваксиниране само на огнищата, защото ваксинацията носи след себе си рестрикции. Утре от БАБХ в 15 часа сме поканили браншови организации – животновъди и мандри, за да разясним ограниченията. Искам само да кажа, че ограничение за продуктите в България няма, за млякото няма. Да, има ограничение по отношение на транспортирането на животни, придвижването им и разбира се дезинфекцията, редовната, която трябва да правим. И в която всички власти трябва да сме обединени. Централна власт, която вече го прави. Местни власти и самите фермери да вземат изключителни мерки за повишаване биосигурността на фермите.
Водещ: Благодаря ви. Успех със закона в Народното събрание. Благодаря.
Десислава Танева: Аз да пожелая хубав Великден и на всички българи с български продукти.
Водещ: Благодаря.